MARDUK, IMMOLATION и още три банди помляха "R.B.F." на 6 септември

Историята, казват, се повтаря - понякога в рамките на цели епохи, а понякога, както в случая - през няколко месеца. Не може да сте забравили онази триумфална вечер навръх националния ни празник 3 март тази година, в която VITAL REMAINS, MALEVOLENT CREATION и KRISIUN забиха общото си кърваво знаме в София. Вчера, в деня на друг национален празник - Съединението на България, по същото време, на същото място (клуб "R.B.F." в София), със същите познати образи в тълпата се случи почти същото събитие. Но тъй като историята не иска да се повтаря съвсем, този път тя и организаторите от "MediaPlan Group" ни срещнаха с други легенди на екстремния жанр. IMMOLATION от САЩ и MARDUK от Швеция връхлетяха столицата като двуглаво влечуго и с прислуга от три надежди на европейския ъндъграунд - FORSAKEN WORLD (Франция), HEAVING EARTH (Чехия) и NOCTEM (Испания), превърнаха и този национален празник в празнична серпентинова литургия за около 200 фена.


   Инвазията започна почти по часовник към 18:30 с французите FORSAKEN WORLD. По изконна българска традиция проявата им послужи като фон за запиване с познати и непознати пред дверите на клуба и стълбите на занемареното читалище “Иван Вазов”. Вчерашното шоу очевидно не бе за всеки (и, по ред причини, не бива да бъде). Френските дебютанти не успяват да влязат в стилистиката на останалите банди от този иначе страхотен пакет. Модерният, твърде мелодичен метъл от тазгодишния им първи студиен албум - “As Time Reflects Our End” - страни и от чудовищната бруталност на чехите след тях, и от зрелищно-агресивния имидж на NOCTEM. Въпреки това, FORSAKEN WORLD заслужават поздравления за ентусиазираното си изпълнение и за куража да откриват пред тълпа, която е готова да направи жертвоприношение в името на хедлайнърите.


   Пренасяме се навън и съзерцаваме как легенди на екстремната музика (включително българската) си лафят свойски с феновете и опитват достойнствата на евтиния алкохол. Ross Dolan дори инвестира в бутилка "Шуменско". Цари топла атмосфера, но с напредването на времето тя все повече ще започва да клони към изпепеляваща...


   Идва ред на HEAVING EARTH да демонстрират развитието на съвременната чешка екстремна сцена. Да, случващото се по репетиционните из Чешката република напоследък е изключително сериозно и бандата ни даде нагледен пример за това с половинчасово размазващо изпълнение. Ултраконцентрираната им бруталност предизвика първите катаклизми из предните редици на вече поизпълнения клуб и зарадва милеещите за дет метъла с модерен високоскоростен стил, вдъхновен обаче от класическите безчинства на MALEVOLENT CREATION, SUFFOCATION и дори самите IMMOLATION. Стегнатата касапница спечели нови фенове на чехите и ни остави с доволно любопитство за последния подгряващ акт - испанците NOCTEM. Те излизат на подиума навлечени в шипове и кожи, а около 75 процента от групата носи цветни лещи. Вокалистът Beleth реве изпод качулка на палач и мята върколашки погледи към леко стъписаната публика. Първите ни впечатления са, че сценичното им присъствие е адски пресилено спрямо музиката, но младоците бързо доказват, че не се взимат насериозно и явно се кичат така за купона. Музиката им е на ниво, но твърде разпръсната из различни екстремни течения, заради което й липсва консистентност. Но испанците я поднасят разгорещено и постепенно увличат тълпата в своя зрелищен спектакъл от дет, траш и блек метъл в свободно разпределени дози. Атмосферата става все по-нагнетена с напредването на сета им, което е знак, че пламъците приближават...


   С първата поява на IMMOLATION на българска сцена този текст дерайлира от жанра репортаж и преминава в нещо като повторно събиране на мисълта след излизане от дълбок транс. Абстракции като време и пространство спират да имат всякакво значение - мозъците ни се огъват като гума под смазващата тежест на американците. Immolation имат 24-годишна история. През 2012-а групата е в състав Ross Dolan (бас, вокали), Robert Vigna (китара), Bill Taylor (китара) и Steve Shalaty (барабани). Не след дълго разбрахме, че всеки от тях е в прекрасно настроение и великолепна форма, а съчетанието с отличен звук и осветление даде сигурна заявка за повтаряне на триумфа от онази мартенска вечер.

   Сетлистът бе умопомрачителен, според нас най-добрият от европейската обиколка на турнето "Serpent Sermon" досега. Имахме възможност да изживеем творчеството на групата от всичките му ъгли - еволюирането на звука им от типичен щатски дет метъл до собствен хипнотичен стил, мачкащ сетивата като валяк. В моментите, когато осезанието за кратко спира да се дави в сетивното претоварване, си даваме сметка какъв грамаден талант притежават IMMOLATION - умението да градят изпепеляващи песни от безумно комплексни рифове и аранжименти. Да вливат бруталност в тежки, величествени композиции, които завъртат телата и душите ни в ураган. Да поднасят толкова сериозна и опияняваща музика с широки усмивки и ентусиазъм на група, която искрено обича феновете си.

   Изпепелението започна с "Close to a World Below" - едно 8-минутно обстоятелствено запознаване с българската публика. След като разбират, че се намират изцяло на своя територия, американците продължават много по-директно със "Swarm of Terror" и "Mаjesty and Decay". Атмосферата наближава точката на кипене - добре, че "R.B.F." е “ъпгрейднат” с читава вентилация. Ross Dolan мята епични коси, реве като изтребител и управлява ниския регистър чрез дебелите струни. Rob Vigna показва, че никога не е погребвал дет метъл ентусиаста под улегналата си външност и не спира и не спира да куфее и да нанася брадвени удари на въздуха с китарата си. Bill и Steve доказват, че отдавна са извоювали своето място до основателите на групата и проправят пътя си през ултрасложните композиции като каменоломна машина.

   Ross сърдечно поздравява публиката, изразявайки радостта си да свири тук тази вечер. Завършва всяка песен с почти шоуменско "Thank You!". Разпорежда "Passion Kill", но вече е прекалено късно да убие страстта в българските фенове. Следва поздрав за танковата дивизия Marduk с "Father, You're Not a Father" - това надали е тест за бременност.

   Сетлистът навлиза в миналогодишното EP "Providеnce" с "What Thеy Bring", която изкъртва на живо и показва какво представляват съвременните IMMOLATION. "Into Everlasting Fire" заплашва да надвие климатика, защото мраморът пред сцената се превръща в клада. "I Feel Nothing" ни погребва в лунатичната си тежест. За да се отърсим по-лесно от ступора, Ross Dolan обявява, че и групата има празник днес - концертът в София е 500-ното шоу на китариста Bill Taylor с нея и в негова чест прозвучава "Unholy Cult".

   Оказва се, че благодарение на точната организация IMMOLATION имат време да стигнат още по-далеч от предвидения сетлист. "Power and Shame" показват властта и срамът на "величието и разрухата". "Den of Thieves" е фигуративно предупреждение към българските фенове да не теглят от торентите новия албум на групата, който е абсолютно готов и ще бъде издаден от "Nuclear Blast" в началото на 2013-а "- 10 песни, страхотен е!" - гордее се Dolan. И понеже времето напредва, в последните си минути на българска сцена IMMOLATION отсичат главите ни с двойно острие - класиките "Dawn of Posession" и "No Jesus, No Beast" една след друга. Групата си стиска ръцете с феновете и потъва в бекстейджа, а ние бавно възстановяваме функциите на сетивата си. И, честно казано се страхуваме, че може би не са ни останали глави за Marduk...


   ... Зазвучава църковна песен. Клубът се превръща в храм, сцената – в олтар. Немалка част от присъстващите вперват блуждаещ поглед в небитието. От двете страни на подиума се надига дим. А може би зарин? Или навярно гробищна мъгла? Без значение как е приета от въображението, бялата пелена нежно покрива цялата сце… целия олтар. Църковната песен е прекъсната от невероятно шумен тътен и малко преди 22:00 ч. Танковата дивизия на Швеция излиза със своя първи снаряд. Едноименният отварящ химн от актуалния “Serpent Sermon” гръмва с оглушителна сила, подготвяйки българската армия на MARDUK за трета битка под вещото командване на демоничния квартет. Всичко си е на мястото – лицата им, нацапани със сажди, са сковани в студената безизразност на хладнокръвен убиец; „униформите”, удобни и подчертаващи респектиращата им физика, улесняват всяко тяхно движение. Стратегът Morgan Steinmeyer Hakansson държи камуфлажна китара, изстрелвайки отличителните си рифове като с минохвъргачка. Mortuus е препасан с патрондаш, а неговият лай между парчетата задава всяка следваща команда: “NOWHERE, NO-ONE, NOTHING!”, “THE LEVELLING DUUUUUST!”… Вокалите му са нечовешки, вариращи от задавени ревове до равно грачене и такива писъци, от каквито сърцето ти прескача два-три удара, за да ускори тласъците неимоверно. Кръвта се качва в ушите. Въпрос на време е и да изтече от тях.

   След опасната разходка из “Wormwood” (2009) и “Rom 5:12” (2007), може би най-завършените албуми в дискографията на MARDUK, се връщаме назад във времето към “Heaven Shall Burn… When We Are Gathered” и класическата “The Black Tormentor of Satan”. Никой не може да сбърка тази песен, респективно тълпата се отърсва от първоначалния, напълно обясним шок и поглъща негативната енергия на фронтмена, завихряйки хаотичния си танц в порив към безумие. Противоположна на клането, което вече е настанало, идва още една нова меса, “Temple of Decay”. Нейната трайбъл перкусия е реминисцентна на “Through Silvеr in Blood” (NEUROSIS), темпото й – постапокалиптично. Това е един от моментите, когато Devo Andersson демонстрира превъзходната си техника с гърчещи се бас „серпентини”. След „разчупването” ортодоксалното блек метъл посичане продължава с “Throne of Rats”, последвана от маршов ритъм и неистови крясъци на Mortuus. Те казват едно. “BULGARIA!”.

   Някъде около най-голямото кръвопролитие – “Baptism by Fire” – вокалистът признава, че за Дивизията винаги е „шибана тръпка” да бъде „тук”. И ние му вярваме. Въпреки че преди “Souls For Belial” шведите обявяват „още една мерзост преди да закрием церемонията”, те излизат за (до)изтребление с “With Satan and Victorious Weapons” и “Wolves”. Тогава церемонията наистина е закрита. Но едно е сигурно – няма да чакаме дълго до следващата.