Martin Van Drunen (ASPHYX): "Всички заедно ще избухнем и ще се забавляваме здраво"

   Броени дни преди третия концерт на ASPHYX в България (25 юни, поръчай билет онлайн) проверяваме какво е настроението в лагера на групата. Говорим си с Martin van Drunen, с когото никога не е скучно.

Здравей, Martin! Слушаш ли някаква музика, докато отговаряш на въпросите за това интервю?
Хе-хе, да, пийвам си бира, а от плейъра ми звучи подбор с любими мои парчета на KISS, който сам изготвих. Всъщност, седемдесетарския им период. Именно с KISS се срещнах с по-шумната музика, когато бях около седемгодишен, и от време на време се връщам към тях. И все още се питам защо и в наши дни всички тези банди носят все един и същи грим. Ако питате мен - не е особено оригинално. Но, така де - KISS бяха шумни, жестоки и правеха най-якото шоу на света, но всичко това преди боклучавия диско албум "Dynasty".

И така! Третата среща на ASPHYX с българските фенове наближава. Какво ти минава през главата най-напред като си помислиш за тази среща?
Първо, че мина твърде много време!!! Също така си представям колко шибано гаден е бил целия този COVID период за българските фенове. Така че, бъдете убедени, че всички заедно ще избухнем и ще се забавляваме здраво. Ще се реваншираме за дългото чакане!

Ние не очакваме нищо друго от ASPHYX на 25 юни в "Mixtape 5", освен убийствено, силно и истинско дет метъл шоу. Или пък би трябвало да се готовим и за нещо друго?
Ха-ха, не - нищо друго. С ASPHYX правим точно това - истинско, искрено, тежко шоу, в което има и шегаджийски моменти, защото живота е достатъчно сериозен... та затова пускаме по някоя и друга шега, докато се раздаваме на сцената. Също така, името ни е гарант за наистина убийствено дет метъл шоу. Просто мятаме всички вас обратно във времената, когато дет метълът беше какъвто би трябвало да бъде и какъвто трябва да е и занапред и винаги. Беснеем заедно с феновете и се кефим, докато свирим брутални и шумни парчета!

А дали приемате заявки от фенове да включите това или онова парче в сетлиста?
Това би било невъзможно. Както знаеш, често се смесваме с тълпата - преди или след наш концерт, за да съберем впечатления. Всички имат различни любими песни. А пък ние имаме нечовешки дълъг репертоар. Затова се стараем да подготвим възможно най-добрия микс от стари и нови парчета. Понеже досега не сме имали шанс да свирим някои от "Necroceros" в България, можете да очаквате песни от този албум, но също така и доста стари. Но, ако трябва да свирим всички, които хората настояват да чуят, ще се наложи да изкараме 3 часа на сцената, а пък аз не съм първа младост вече, ха-ха.

Ние, метълите, държим да гледаме бандите на живо, защото тогава най-добре може да се усети потенциала, таланта и т.н. на изпълнителя. Ти си на сцена вече над три десетилетия. Кое е най-голямото предизвикателство да си на сцена? А кое е най-приятното от тези 40-60 минути, в които си "изкарваш червата"?
Предизвикателство е, че трябва да дадеш всичко, на което си способен, и да се увериш, че феновете си изкарват добре. Вечерта на концерта трябва да е такава, в която да забравиш всичко и да се освободиш от всичко. Точно както беше за мен, когато бях хлапе и ходех на концерти на любимите си групи. А после се прибираш подпийнал, уморен и с някакво страхотно чувство в стомаха. Ако ние, като банда, не слезем от сцената напълно изцедени, тогава значи не сме се справили най-добре. Толково е простичко. А при мен лично най-големият гъдел е как адреналинът ми плъзва в кръвта. Не може да се обясни на някой, който няма представа какво е да си на тази сцена и да накараш феновете да реват и издивяват пред теб. Реакцията им и това съприкосновение с тях си е направо дрога. Без колебание ви казвам-това е най-якият наркотик на света. Дори би могло да се сравни със секса. Всеки път, когато излизам на сцената, оценявам привилегията, че ми е дадена възможността да изживявам това. Веднъж стъпил на нея и вече си в транса - понякога дори не си спомням изобщо какво съм направил или казал там. И то не заради някакви там бири, които съм изпил, а защото е много интензивно и умът ти е в режим: Сцена! Ярост с момчетата. Нито планираме, нито заучаваме каквото и да било предварително. Когато излизаме да свирим, просто свирим и то по възможно най-добрия начин. Дали имам някакви притеснения от сцената !? Нееее, никога! Това е пристрастеност към сцената!

С ASPHYX издадохте новия албум "Necroceros" (2021) по време на ковид пандемията, така че реално не можахте да направите истински промо-концерт на диска. Вместо това имаше онлайн промо стрийм. Присъстваха ли някакви хора в самия клуб, от който излъчвахте, и какво беше усещането за вас? Говорили сме си и преди с теб, че това нещо с онлайн изпълненията не е за ASPHYX...
Случката далеч надмина нашите очаквания. Оказа се, че всъщност това е бил най-успешният лайв стрийм на дет метъл банда изобщо с над 60 хиляди зрители от цял свят. Е, да, добре - беше безплатен стрийм, защото знаем, че не всички наши почитатели могат да си позволят да платят. Мога да си представя как някой от Венецуела или Ангола, който разполага с 1 евро на ден или дори в още по-лош случай, това 1 евро са парите му за храна за цяла седмица, ще се радва да може да гледа. И до ден днешен получаваме много позитивни реакции! Значи не сме направили нищо грешно. И нека не забравяме, че метъл музиката винаги е била музиката на работническата класа. Ето затова го пуснахме безплатно. За щастие, натрупаха се доста поръчки на мърч, а и някои хора бяха така добри да платят като дарение. Разбира се, огромни благодарности отиват и към тях, и към всички, които са гледали излъчването и са ни продкрепили по този нчин. Вярно е, така беше - първоначално си помислихме, че няма как това да сработи при нас - да свирим без публика. Но в същото време, си казахме: стари кучета сме, нека поемем това предизвикателство и да видим какво ще стане. Беше странно. Изправил си се, а отпред само камери. Тогава реших да се опитам да си представя феновете, които седят вкъщи или са на улицата и гледат това, и полудяват от кеф... И щом се почувствахме комфортно на тази сцена, веднага нещата тръгнаха.
Реално Husky и Paul ни навиваха - мен и Alwin, да го направим. И виж само колко прави са били! Разправяха: "Погледни на това като един вид луксозна репетиция." И точно с такава нагласа тръгнахме. Въобще не очаквахме такъв брой зрители и такава фантастична обратна връзка. В крайна сметка, това само ни спечели още уважение. Така че, пак казвам, беше правилно да го сторим, но повярвай ми-искрено се надявам да си остане еднократно.

Ти лично си признат като един от най-добрите и разпознаваеми гласове на дет метъл сцената. Кои други вокалисти вярваш, че принадлежат в тази категория.
Така ли, сериозно ли и аз съм там? Хи-хи, ами, благодаря! Чакай сега, кои други в дет метъла, освен мен? Оле-ле... Добре, де, аз съм най-вече повлиян от Cronos, Lemmy, Tom Warrior, Wattie, Jef Becerra, Peter Steele (с CARNIVORE). Но не това беше твоя въпрос. Иначе, разбира се, бих посочил Chris Reifert, Kam Lee, LG Petrov (почивай в мир, мой приютелю), Ola (GRAVE), Chris Monroy (SKELETAL REMAINS), Chuck Schuldiner и Killjoy (и двамата почивайте в мир), Lori Bravo (NUCLEAR DEATH), Will Aggressor (PUTRID YELL от Чили) Jon DePlachet (NECROVORE), John Alman (Winter), Jesus Romero (MORFIN) и да приключим списъка засега с Aaren Pantke (MOLDER). Работата е там, че в днешно време дет метъла е пълен с клоуни, но изброените джентълмени и дама бяха, и продължават да бъдат, уникални.

Какво ти липсва най-много от добрите стари времена, когато нямаше безжична интернет връзка в бекстейджа, нямаше смарт телефони? На мен лично ми липсват хартиените писма и пратки с пощата, която наричахме "поща охлюв", и задължителното изречение в края на писмото: Върни ми пощенските марки обратно!
Ха-ха-ха-ха, да, или: Изпрати ми IRC (international reply coupon), на каквито купони все още попадам из чекмеджетата! И лека-полека започвам да се изприщвам от тия смартфони и да ме отвращават сериозно. Народът се надпреварва да се фука колко много "приятели" има, но в края на краищата къде са те, когато имаш нужда от тях!? Тъжен, много тъжен виртуален свят. И, да - липсва ми писането с химикал на хартия, макар и да не бих могъл да смогна и с това в наши дни. Липсва ми и да получавам касети с демо записи по "истинската" традиционна поща, които понякога са изпочупени, защото пощальонът мрази метъл. Липсва ми също и да получавам снимки, които не знаеш откъде са се взели. А бе, беше си вълнуващо всеки ден, когато си отвориш пощенската кутия, а днес просто телефонът ти издрънква, докато си по голяма нужда в тоалетната. А едно време - сядаш и пишеш писма до групата, която харесваш и така разменяте касети, което обикновено ти коства и последната стотинка и така се сприятелявате. Дори и до ден днешен си оставаме братя и сестри с тези приятели, то е до живот. Ако хората ме мернат да прегръщам пичовете или дамите от AUTOPSY, BOLT THROWER, BENEDICTION, ENTOMBED, POSSESSED и които още там банди ви хрумват, нека знаят, че това е вследствие на онези времена.
В един момент сме ходили и на турнета заедно с тях, затънали в една и съща мизерия, без да получаваме почти никакви пари, бедни като песове, но, хей! Дали пък не се забавлявахме! И стува ми се, точно тази последната част май ми липсва най-вече. Тогава дет метълът беше вид пънк бунт и бяхме като едно семейство с връзки, преплетени по цял свят. Идея си нямаш колко много тъпаци срещам днес, които се крият зад маски тип ала-KISS и се държат като рок звезди, без дори да ти кажат едно "Здрасти". Какво се обърка с метъла напоследък? В ония времена получаваш шамар зад врата, ако си позволиш да подминеш някого и да не споделиш по бира. Но да знаете - има сериозна разлика между това да получиш 10 писма със съдаржане от 10 касети в пощенската си кутия и това да получиш 10 лайка във "Фейсбук". Ние бяхме благодарни, а сега към 2022-ра стават арогантни. Така или иначе, повечето млади детметъли имат същия дух като нас през 80-те. И да се срещна с тях, докато пия бира, ме връща малко назад във времето, когато всичко си беше наред. (Е сега вече звуча като дядовците ви - сърдитко, сърдитко, сърдитко, ха-ха-ха-ха!)

Мерси за отделеното време. Чао засега и ми върни марките, ха-ха!
Беше удоволствие, но си забравила да ми пратиш IRC! Ще се видим в София. Na Zdrave!

Автор: Албена Цолова-Бета
Снимки: Албена Цолова-Бета, Satyr