Matt Barlow: "С ASHES OF ARES ще свирим и песни на ICED EARTH в София"

   Преди 20 години напускането на Matt Barlow на ICED EARTH беше прието с голямо разочарование от феновете. Всички обаче бяха наясно, че няма как един от най-разпознаваемите гласове в метъла да се откаже от музиката. Певецът премина през датчаните PYRAMAZE, завърна се за кратко при "Заледените", а преди десетина години създаде и проекта ASHES OF ARES. През 2022-ра издаде с него трети албум - "Emperors and Fools". И точно той ще бъде представен с концерт в София на 8 юни по покана на "BGTSC" (поръчай билет онлайн). Това ще бъде първо гостуване както на Matt Barlow, така и на ASHES OF ARES в България.

   Интервюто с Matt Barlow е излъчето в предаването "От другата страна" по радио "Варна" в две части на 29 май и 5 юни. WeRock.bg ви дава екскузивна възможност да прочетете целия разговор с вокалиста.

Привет, Mat, как изглежда новият албум на ASHES OF ARES "Emperors and Fools", поставен до първите два?
За мен той е естествено развитие. Резултат е от начина, по който с Freddie Vidales създаваме музика. Познаваме се много добре. За този албум със сигурност работихме по същия начин, по който винаги сме работили. И двамата се чувствахме по-уверени в процеса да изкараме повече от себе си. Не се срамувахме да изискваме един от друг. Ако Freddie чуваше нещо, което аз не откривах, не беше проблем да се постарая да го направя. Той ме познава и знае какво мога. Веднага приемах намеренията му, защото той търси най-доброто, на което и двамата сме способни. Същото се отнася и за мен по абсолютно същия начин. Ако открия твърде натруфени части, му казвам да забави темпото. При нас присъства пълно уважение един към друг по отношение на това къде се намираме като музиканти. Егото отсъства. Правим онова, което смятаме, че ще е най-добро за песента, както и за албума, респективно и за крайния резултат. Двамата държим на най-добрия продукт, който слушателят може да получи.

Спомена егото, кога то се превръща в проблем?
Дори не смятам, че при нас егото някога е имало някаква роля. Когато започнахме съвместната ни работа с Freddie, никога не сме имали някакви композиторски пререкания заради егото на някого от двамата. Не смятам, че то въобще някога е имало роля в групата. Би трябвало винаги да си задаваш въпроса, как и какво да говориш, за да не нараниш нечии чувства или да подхождаш по определен начин, когато търсиш промяна. На нас обаче не ни се налага да постъпваме така, защото сме в много отворени взаимоотношения. Никога не сме имали проблеми, когато взаимно сме се съветвали да постъпваме по определен начин в музиката. Може би Freddie е по-настъпателен, отколкото аз към него. Не знам. Предполагам, че той го прави от гледна точка на моя музикален опит и дискография. Може би при него изискванията към мен са по-чести, защото се базират на опита ми. По-често ме пита дали можем да направим едно или друго. Може би този начин на комуникация се е разширил, откакто работим заедно, а то не е от вчера. Наистина не съм се замислял над този въпрос, защото процесът на създаване на материала е наистина удоволствие. Обмяната на идеи не приключва в творческите ни граници като композитори. Freddie не се ограничава само с китарите и баса, както и аз не се оглеждам само във вокалите. Обменяме идеи така че да направим песента още по-добра.

ASHES OF ARES превърна ли се в пълнокръвна група?
Докато нещата се получават ще продължаваме по този начин. Понякога твърде многото готвачи в кухнята развалят храната. Не искам да проваляме онова, което имаме, защото за мен то е много добро. Слушаемостта ни постоянно се увеличава, ревютата на всеки албум са все по-добри, смятам, че хората разбират къде сме и следят израстването ни заедно като музиканти, които създават нещо ново. Ние сме олдскул проект, защото определено може да се чуе какво точно правим. Но за някои хора то може да е ново и да предизвиква свежи емоции. Смятам, че двамата сме намерили златната среда и сме се напаснали като музиканти. Ако става въпрос за турнетата и концертите, имаме приятели, с които много харесваме да свирим на живо и да обикаляме. В това отношение сме последователни. Те са същите професионалисти като нас. Егото и тук отсъства. Плащаме на всички, които участват в записите като гост музиканти, както и на тези, които свирят с нас на живо. На всеки, който тръгне с нас на турне, му е плащано. Когато си част от групата, никога не получаваш пари. Това е трудната част да си член на банда. Каквото изкараме с ASHES OF ARES, го инвестираме в музиката ѝ. И двамата с Freddie имаме професионални кариери, не се издържаме от музиката и не разчитаме на нея, за да си плащаме сметките. Уважаваме тези, на които музиката им е професия и разчитат на постъпленията от нея. Също така сме наясно, че ако някой тръгне с нас на турне, това означава той да не може да си върши другата работа, за която получава пари, което не е никак добре. От никого не искаме да е с нас, без да е подсигурен. И да се върна на отговора на въпроса ти - като членове на тази група, на нас не ни се плаща. Най-добрият вариант е да използваме музиканти, които да записват с нас и да свирят на живо. Защото ще си получат парите.

Важен ли е балансът между музиката, работата и личния живот?
Определено е важен. Със сигурност трябва да се намери пресечната точка между тези аспекти от живота. Мисля, че това се отнася и за Freddie. При него, може би, заниманието му позволява да прави повече неща, защото е инженер, използва компютри, за да си върши работата, за разлика от моята, която е по-ангажираща. Не мога просто да оставя всичко и да върша нещо друго, защото трябва да съм доста концентриран. Същото се отнася и за отношението към семейството ми. Имам двама тийнейджъри вкъщи. Успях да бъда с тях, докато растяха, въпреки всичко, което се случваше с мен в музиката. И когато работих с ICED EARTH, и когато започнах с Freddie в ASHES OF ARES. С него през последните десет години издадохме три албума. Според мнението ми те са много добри и се приемат много добре, независимо че не сме ги представяли с големи турнета и обиколки. Иска ни се да можем по-често да свирим на живо, но графиците ни не ни позволяват. Не съм далече от пенсионирането си, което може да ми отвори повече възможности за турнета в бъдещето.

Кои са "Императорите и глупците" в "Emperors and Fools"?
Навсякъде около нас са. Всъщност главната идея за концепцията дойде от историята на граф Монте Кристо. Харесвам филмовата адаптация, която беше създадена преди доста години с участието на Jim Caviezel. Има една идея във филма, която е представена брилянтно. Не си спомням, кой изпълняваше ролята на Наполеон в продукцията. Бонапарт моли Едмон Дантес да предаде едно писмо. Той не отказва, защото Наполеон му е помогнал, за да бъде излекуван капитана на кораба, с който са пристигнали на остров Елба. Дантес взема писмото, в което Наполеон описва начина, по който да бъде спасен от Елба, където е заточен, за да започне своя повторен поход като император. В писмото има един ред, който гласи, че "Всички сме императори и глупци". Фраза, която се отнася за толкова много хора по света. Тя не трябва да се приема буквално. Това може да са всякакви лидери, дори политически. Не харесвам, дори мразя думата "лидери". Защото хората, определяни за лидери, трябва да са представители на обществото. Което би трябвало да води към нещо добро. За съжаление живеем в свят, в който някакви хора са определени за лидери и толкова. Те могат да са политици, индустриалци, които подкопават вярата ни по много начини. Създал съм няколко песни в тази посока. Една от тях е за социалните медии и как те ни контролират, насочват, влияят на живота ни, чувствата и емоциите ни. И това става посредством филмите и всичките неща, които се изливат в дигиталния свят. Предполагам си се натъквал на ситуация, в която разискваш някаква тема с някого и в следващия момент на стената ти онлайн се появява същото предложение. Дори и в момента, в който си говоря с теб, съм сигурен, че ни подслушват. Без значение е, колко лесно тази информация се събира и се продава, за да се правят пари, защото ни подслушват, за да ни влияят. Нещо, което е твърде жалко за нас самите, но реалността е такава. Това също можеш да го отнесеш към заглавието на албума "Emperors and Fools". Не обичам да изяснявам всичко, което съм използвал в албума. Искам слушателят да чуе музиката по своя начин, както и да преживее песните по собствените си разбирания. Но понякога трябва да си напълно откровен, защото не винаги всичко е субективно.

Най-интересното обяснение, което си чувал за свой текст или песен?
Не знам, наистина. Според мен повечето хора приемат онова, което съм написал. Наистина не мога да се сетя за нищо, но когато хората започнат да ми говорят за песните, съм щастлив, че те са ги почувствали по своя начин и са доволни от това. Не си позволявам да им разкривам за какво е дадена композиция, защото за тях тя може би е нещо съвсем различно, изхождайки от собствения им опит. Когато обсъждаме песни с феновете, не си позволявам да ги насочвам, оставям ги да ги почувстват по своя начин. Не бих могъл да бъда толкова критичен към тях, защото не знам на какъв опит стъпват, за да тълкуват песните в съответната посока. Не би трябвало да сме критични към хората, защото не ги познаваме и не знаем какъв е животът им. Това е отношението ми и към музиката. Ако моето творчество е оказало ефект върху някого, надявайки се да е в позитивен аспект, съм си забранил да споделям, че е прието по погрешен начин. Никога няма да постъпя така. Изкуството е твърде лично преживяване. Нека хората се чувстват добре с него. Ако обаче имат проблем с музиката ми и седнем да я обсъждаме, тогава обяснявам какво съм имал предвид и за какво е съответната песен. Обаче, ако някой дойде при мен и ми каже, че някоя композиция му е подействала по определен начин и му е помогнала да премине през тежък момент, да преживее нещо, за мен е наистина страхотно. Никога няма да кажа на този човек, че песента е за нещо друго, а неговото обяснение е смешно. Щом той се чувства добре, останалото няма значение. Така че не мога да се сетя за нищо по-специфично. Имало е няколко момента, в които сме си обяснявали значението на текстовете, в което също няма нищо лошо.

Спомена социалните медии - по какъв начин те промениха отношението на музикантите към музиката?
Убеден съм, че те са много полезни за някои банди. Защото в определени аспекти правят представянето на групите по-лесно. Обаче все по-често забелязвам всякакви ограничения, които се налагат. Разбира се, че има възможности за разпространение на информацията от профил към профил, но ми прави впечатление, че някои от алгоритмите, които го позволяват и се използват в социалните медии, потискат определено съдържание, докато не си платиш за реклама. За мен тази политика е погрешна. Ако имаш фенове, които разпространяват твоите идеи и те го правят по естествен начин, увеличавайки популярността му, защото го харесват, е погрешно компаниите да ограничават този поток от информация. А виждам, че става точно така. Поне така ми изглеждат нещата. Може и да греша, може и да съм изостанал с тенденциите, но виждайки бутон, в който се казва, че можеш да достигнеш до повече слушатели и потребители, когато си платиш, ме навежда на мисълта, че контролират процеса, по който се разпространява определена информация и коя всъщност да достига до хората. Щом са започнали да те убеждават, че трябва да натиснеш бутона за реклама, означава че едва ли със съответната публикация ще достигнеш до повече слушатели или до всичките ти контакти, както би трябвало, ако не се рекламираш платено. Защото примерно имаш лоялни фенове, които сами биха разпространили съдържанието, но няма как да го направят, ако алгоритъмът го е ограничил докато не си платиш. От друга страна, ако нямаш много фенове, а се опитваш да достигнеш до повече потребители и имаш възможност да го направиш чрез платена реклама, може би е по-добре да го направиш. Но според мен социалните медии налагат рестрикции и контролират потока на съдържанието, което променя тяхното значение. Те трябва да са свободна зона за информацията лоша или добра, без значение дали си съгласен с нея или не си. Така си представям, че трябва да изглеждат нещата, но те са такива каквито са и аз нямам контрол над тях.

Имаш ли коментар за събитията с Jon Schaffer от ICED EARTH?
Не знам какво ще стане с ICED EARTH. Нямам никаква идея. Няма да коментирам нищо, което Jon е направил. Той ми е зет. Говорим си, добре е. Не бих могъл да кажа какво е бъдещето на ICED EARTH.

Кой е твоят най-рокендрол момент?
Може би първият път, когато имах концерт в Атина. Бяхме там с ICED EARTH и все едно бяхме THE BEATLES. Когато пристигнахме в клуба, автобусът ни беше обграден от фенове, които не спряха да го клатят. Този момент е най-рокендрол за мен. Феновете бяха страхотни, абсолютно най-добрите. Ние самите малко се бяхме постреснали, защото никога преди това не ни се беше случвало подобно нещо. Това беше и основният фактор Jon Schaffer да реши да издаде концертен албум от Атина - "Alive in Athens". Беше невероятно преживяване.

Има ли съвет, който би искал някой някога да ти беше дал?
Може би едното от нещата биха били по-скоро да се ориентирам към слушалките, когато съм на сцената. Много късно се преориентирах към тях. Колкото по-рано го бях направил, толкова по-полезни щяха да са за кариерата ми в нейния ранен етап. Времената, когато започнах с ICED EARTH, обаче бяха различни. Използването на слушалки, когато си на сцена, е наистина невероятно удоволствие особено в случаите, когато мониторите на всеки концерт са различни и не знаеш какво ще чуваш по време на участието. А със слушалките, на каквато и сцена да се кача, ще се чувам и нещата с озвучаването ще са наред. Виж, това е рокендрол. Като по-млад слухът ми беше по-добър, мисля, че всичко е било добре, но слушалките на сцена са плюс за всеки музикант и горещо препоръчвам тяхното използване по време на концерт.

Съвсем скоро ще бъдете с ASHES OF ARES в България. Ще има ли песни в сета ви на ICED EARTH?
Ще има, обаче, не искам да развалям изненадата. Феновете ще разберат за какво става въпрос. Подготвили сме наистина интересен сет. Надявам се, че ще бъде приет добре и всеки ще е наясно, че онова, което правим, е от цялото ни сърце. Това са песни, които двамата с Freddie се съгласихме да направим. Не сме планирали нещата по то този начин, но с течение на времето осъзнахме, че на концертите ще присъстват и фенове на ICED EARTH. Включването на техни песни ще напомни на всички колко специална банда е ICED EARTH. Тя означава много за много хора и има наистина страхотни композиции. Избрахме такива, които са любими на феновете, както и някои, които никога не са изпълнявани на живо. Друго, което искам да добавя, е че на живо звукът на материала на ASHES OF ARES ще бъде по-тежък отколкото в новия албум. В него има няколко песни, които са подходящи за хедбенгинг. Сетлистът е чудесна комбинация от музика. За нас е наистина много добър, а в същото време ще позволи и на феновете да участват дейно по време на изпълненията. Надявам се, че публиката ще стане неделима част от концерта. Не ни се отдава твърде много да свирим в Европа. Ние идваме заради феновете, феновете идват на концертите заради нас и ако се превърнем в едно цяло, шоуто ще бъде невероятно.

Как се чувстваш, завръщайки се на пътя?
Страхотно. Вълнувам се. Надяваме се, че групата ще бъде приета добре. И феновете ще приемат изявите ни като нещо специално, както ние сме го прегърнали. Наясно съм, че в момента има много банди, които правят турнета. Особено след COVID-19. Концертите са истинско наводнение, фестивалите се множат. Но за нас е възможност да се срещнем с приятели, които не сме виждали от много време. Заради това се надявам, че хората ще дойдат на концертите на ASHES OF ARES и ще се забавляват заедно с нас. Те са за всички нас. Една голяма възможност, както за нашите фенове, така и за тези на ICED EARTH да се превърнем в едно цяло и да се насладим на момента. Песни на други банди няма да има. Двамата с Freddie сме били в ICED EARTH. Ходим по ръба на острието с композициите на бандата и не искаме да се превръщаме в кавър група. Вярно е, че през годините съм направил много кавъри, професионално записани. Харесвам ги. Продължавам да обичам албума "Tribute to the Gods". Той е страхотна част от историята и дискографията ми. Сега обаче ще се придържаме към онова, което сме планирали. Все пак правим реклама на албумите на ASHES OF ARES, като ще се върнем и малко назад във времето.

С кои музиканти ще се качите на сцената?
На ударните е Kyle Taylor. Той е дългогодишен приятел на Freddie. Свирили са заедно в няколко банди в Аризона. Дълго време са били неразделни и сега е така. Супер е, че Kyle ще тръгне с нас на турне. Басистът Kelly Conlon е познат от времената на "Symbolic" на DEATH. Свири и с други традиционни дет метъл банди. Много готин тип и направо сме благословени двамата да са част от екипа ни. На предишното турне бяхме в същия състав. Freddie и аз сме групата ASHES OF ARES, ние сме ядрото. Има музиканти, с които много обичаме да свирим и да сме на турне. Те са ни истински приятели. За нас е важно, когато работим с някого, да се разбираме. Има спекулации, че ASHES OF ARES няма да изглеждат като банда. Защото ние сме главните лица, а останалите ще ни бъдат нещо като поддръжка. Kyle и Kelly обаче са много специални и не от вчера са част от групата. Това, че имат други проекти, не ги прави по-малко част от нас. Kyle Taylor записа барабаните за мини-албума ни "Throne of Iniquity". Извън това не сме имали възможност да направим нещо повече в студиото, но продължаваме да работим с тях на друго ниво. Страхотни момчета са и не мога да кажа нищо лошо по техен адрес. Убеден съм, че феновете ще бъдат впечатлени от състава и от това как звучи музиката ни на живо, изсвирена от нас. Последният път, когато бяхме на турне с тях в югозападната част на САЩ, си изкарахме страхотно, реакциите бяха положителни. Концертите тестваха професионализма им и музикалните им способности. Всичко това ще бъде пренесено и в Европа.

Когато си на сцената, позволяваш ли си импровизации?
Винаги присъства определен момент на интерпретация. С модерните технологии и наслагването на вокали в студийната продукция няма как да няма промени на живо. За щастие на сцената сме професионалисти, които се справят много добре с материала. Имаме беквокали, които не са записани. Не обичаме подложките. Не сме ги използвали досега в ASHES OF ARES и не планираме да го правим. Предполагам, че публиката ще ни помогне много при изпълненията. Надявам се, че ще стане точно така. Мисля, че ще се забавляваме много.

Би ли споменал някой концерт, който никога няма да забравиш. Разбира се, вече припомни Атина. И все пак?
Винаги ми се е искало да имам на запис всички невероятни концерти, от които съм бил част. Много е трудно да отделя някой, защото сме правили, както големи шоута на открито, така и малки изяви в клубове. Освен концертите в Гърция, си спомням участието на "Wacken Open Air" в Германия. Беше невероятно преживяване. В Бразилия това не подлежи на съмнение. Ще спомена още фестивала "Graspop Metal Meeting". Много е трудно да отлича някой. Направил съм толкова много концерти, които са били страхотни за мен самия. Благодарен съм, че съм бил част от подобни преживявания. Ще се върна в близкото минало, когато през 2020-а имахме концерт, който съвпадна с медения ми месец. Доста специално изживяване. Последното ми шоу с ICED EARTH на "Wacken" беше грандиозно. Публиката беше невероятна. Имам страхотни спомени. В края на 90-те свирихме в един клуб в Чикаго пред 100 души. И все още си спомням това шоу, защото публиката беше изцяло в концерта. Беше погълната от музиката, енергията беше невероятна. Подобни концерти са много специални, защото обмяната на енергия между група и фенове е невероятна. На големите фестивали това се постига по-трудно.

Имал ли си концерт на място, което не е типично за тази работа?
Може би за много групи, концертите в Германия са нещо рутинно, но моят първи път беше странен. Свирихме в салона на една гимназия. Фестивалът, на който участвахме, се провеждаше там. Беше различно преживяване. И в същото време много интересно. Организаторите бяха превърнали училищния салон във фестивална зала. Беше пълно, имаше много хора, горещината едва се понасяше. Концертът се получи много добре, особена за мен като вокалист. Заради горещината влагата беше голяма, защото всички се потяхме. По сцената падаха капки от тавана. И като се замислиш, това беше конденз от потта на феновете в залата. На сцената се бяха образували локви. И това от потта, а ние газехме в нея целите потни от горещината. Такива интересни неща ми изникват в съзнанието и които винаги ще помня. Този концерт наистина беше странен за мен. След шоуто целите потни влязохме в съблекалнята, където беше хладно. И парата се вдигаше от нас на талази. Дрехите ни бяха подгизнали, нямаше сухо петно по тях. Тези неща си спомням, което ме навежда на мисълта, че концертът е бил на ниво. Наистина шоуто беше страхотно, дадохме всичко от себе си, буквално оставихме всичко от нас на сцената. Момент, който винаги ще помня и който приемам за по-различен. Не беше от мащабите на "Wacken", нито бих могъл да го поставя до друг фестивал, но е страхотно напомняне за какво всъщност е музиката. Тогава беше без значение числеността на публиката, както и залата, в което свирим. Щом феновете откачат на твоята музика, зареждат те с енергия, а след концерта си подгизнал и обезводнен, за това става въпрос.

Има ли нещо по време на концерт, което може да ти скапе настроението?
Като певец за мен това са мониторите и фактът, че не успявам да се чуя. Аз съм вокалист в метъл група, не участвам в джаз проект. На сцената е шумно и ако не мога да се чуя, мога да се самонараня. Напрягам се да пея все по-силно, за да си чуя гласа. За това и точният баланс на мониторите е ключов. Не съм от онези, които заради подобен проблем ще спрат концерта. Опитвам се да поправя нещата в паузите между песните. Но по време на песента, ако не се чувам, става доста тежко. Мога да увелича силата, правя го, но понякога е болезнено.

Как изглежда един концерт от сцената? Замислял ли си се над този момент?
Всъщност, по време на концерт мисля за няколко неща. На първо място за гласа ми, за мониторите и се старая да постъпвам по правилния начин. Преживяванията на сцената са винаги различни. Когато почувствам енергията на публиката, се опитвам да й отвърна със същото. Да направя страхотно шоу, но без да си навредя, да повредя гласа си. Също така се опитвам да се потопя в емоцията, която една композиция носи. Когато изпълнявам много емоционална песен, която съм написал, се опитвам да се потопя в нея. Искам да я преживея така, че и публиката да усети по най-добрия начин онова, което изразявам. Песента и нейната емоция стават част от мен и аз от тях. Дори и композицията да е тежка и сурова, не е задължително да става въпрос за балада, искам хората да ми повярват, когато я изпълнявам агресивно, предавайки моето настроението на тях. За тези неща си мисля, когато съм на сцената. Следя за техническата част на изпълнението, както и за емоционалната му страна. Това е най-добрата страна да си в банда със страхотни музиканти. Не трябва да се притеснявам за музиката, тя е винаги на мястото си. Те не се притесняват за мен, аз не се притеснявам за тях, просто си върша работата в техен съпровод.

Кой е най-важният албум за Matt Barlow?
Най-важният албум е последният. Последният, който съм направил. Защото той означава, че все още продължавам, че продължавам да го правя. Това трябва да е най-важното. Ако не е последният, значи трябва да е първият. Гордея се с всичко, което съм направил между тях. Няма албум, от който да не съм бил част и да не съм благодарен. Приемам както моите проекти, така и тези, в които съм участвал, много педантично. Защото искам да се гордея с всичко, което правя. За което се нуждая от определен контрол върху ситуацията. Единственият проект, в който съм участвал и съм имал най-малката възможност да контролирам, е бил PYRAMAZE. Но имах думата при вокалните мелодии и начина, по който ги ситуирах в песните. Не всички текстове бяха мои. Предварително ги бях прочел и попроменях някои неща. Michael Kammeyer е основният текстописец. Той ми беше оставил пространство за творчество, за да мога да си поиграя с текстовете, където смятах за необходимо. Той ми даде пълна свобода по отношение на вокалните мелодии. Придържах се към музиката в конкретни моменти, той беше добавил примерни вокали, но извън тези щрихи, ми беше оставил място да се развихря с пеенето, за да съм неразделна част от музиката, а не да стоя като кръпка. В един момент с Michael се оказахме страхотен творчески тандем. Той вече беше издал два албума, които ми бяха допаднали. Знаех, какво очаква от мен, така че всичко беше страхотно. "Immortal" на PYRAMAZE е единственият запис, в който имах най-малко контрол върху работата. В други проекти, в които съм участвал дори и като гост, винаги съм се чувствал добре с онова, което съм правил. Тук голяма роля играят и приятелите. Винаги съм щастлив, когато работя с приятели. И за финал ще кажа, че албумът на ASHES OF ARES "Emperors and Fools" стои на върха за мен, защото ми позволява да продължавам да се занимавам с музика. Следващото издание, което подготвяме, сигурно ще е новият ми фаворит. Това между другото е добър въпрос, благодаря, че ми го зададе.

Четеш ли коментарите под видеоклиповете на ASHES OF ARES?
Да, понякога.

Ето какво пише под видеото на "Emperors and Fools" - "Matt е един от най-недооценените вокалист в света на метъла!"
Разбира се, че трябва да се съглася. Шегувам се. Това е нещо, въру което съм мислил. Всеки има собствено мнение. Интересното е, че хората винаги ме противопоставят на Tim Owens или Stu Block, или там, с когото ме сравняват заради участието ни в ICED EARTH. Наясно съм, че всичко зависи от вкуса на слушателя. Слушателят е този, който автоматично определя какво харесва и какво не харесва. Знам, че има фенове, които харесват повече моя глас. Аз съм същия. Има вокалисти, които безрезервно подкрепям и други, за които съм наясно, че са страхотни певци, но не ме докосват емоционално по същия начин. Знам, че те са фантастични певци, но на емоционално ниво, не ме грабват по същия начин. Причината е в слухът ми и начинът по който онова, което чувам, се пресича със съзнанието ми. Те не ме палят по същия начин. Наясно съм, обаче, че са фантастични музиканти, защото няма как хиляди техни фенове да грешат. Хайде, дори и да са хиляда, няма как да грешат, щом гласът ги докосва емоционално. Значи са прави. Ако хората се свързват с мен по този начин, страхотно, но съм попадал и на такива, които не могат да свикнат с вокалите ми, не харесват начина ми на пеене. Срещал съм се с двете крайности. И в края на краищата не мога да кажа, че някой греши. Защото тук става въпрос за лично мнение. Всеки има мнение и аз го уважавам. Разбира се, не е необходимо да си гаден, когато го изказваш. Епитети като "най-зле" и "той е дяволът" не са необходими. В същото време, ако не успявам да докосна емоционалните струни на хората, напълно ги разбирам. Нямам проблем. За това всъщност е всичко, което правим. За това има толкова много банди в толкова много жанрове музика. Не всичко е за всеки, но в края на краищата смятам, че музиката е за всички. Просто зависи от това какъв стил, кой певец, какво те кара да чувстваш. Всеки е прав за себе си. Тук грешки не могат да бъдат допуснати. Щом харесваш нещо, значи то е правилното за теб. Не знам дали изчерпах въпроса, но това е от мен.

Каква музика слушаш в момента?
Извън нещата на мои приятели, новата музика се ограничава с тях. Не слушам много нова музика, не се ровя в Интернет, но когато попадна на нещо, което ми допадне, си го купувам. Предпочитам класическия рок, с който съм израснал, както и класическия метъл. Не слушам много нова музика, за да не се повлияя от неща, които не бих искал. За това харесвам албумите, с които съм израснал. Нямам проблем да сравняват музиката ми с други издания, но се старя да страня от нещата, които биха могли да повлияят на онова, което правя в композиционно отношение. Опитвам се да си държа главата изпразнена от всичко, което би попречило ASHES OF ARES да звучат така, както искам. Това се отнася за всеки проект в който съм въвличан. Не искам външни фактори да ми влияят, за това страня от новата музика. Не се връщам тенденциозно към албумите, които харесвам и с които съм израснал. Погледът ми е обърнат спонтанно към музикалната ера, която ми е повлияла да стана музикант. Там се чувствам комфортно.