Меланхоличното сърце и рокаджийската душа на ANTIMATTER в София

   Седем години след паметния концерт на ANTIMATTER в София - тогава в състав Duncan Patterson и Mick Moss, групата отново зарадва почитателите си - този път в клуб "Live & Loud", в прохладната есенна вечер на 23 септември. Съставът, разбира се, беше различен - след като през 2005 година, след "Planetary Confinement", Patterson напусна групата, за да се посвети на проекта си ION, Mick Moss продължи като главна движеща сила зад името ANTIMATTER. Музиката и текстовете на песните пише сам, а албумите записва с различни сесийни музиканти.

   Така турнето в подкрепа на излезлия през октомври 2015 г. "The Judas Table" мина и през България. Повечето дати този път представят така наречения "рок сет" - с "the electric band". Имаше и "акустични дати" - надяваме се при следващо турне България не само да е включена в разписанието, но и да имаме възможност да се насладим и на другото лице на групата. Не че това, което видяхме снощи, не ни хареса - о, хареса ни, и още как! Познавам хора, за които това преживяване дори се оказа с няколко степени по-нагоре по скалата към съвършенството от концерта на KATATONIA ден по-рано в Пловдив. (!)

   Всяко преживяване е различно, но е вярно, че клубната атмосфера, интимният мащаб, уютното топло пространство създават атмосфера на непосредственост и директно общуване, за което дори не е нужна комуникация с думи. Mick беше изключително пестелив на приказки, но от тях нямаше и нужда - като единствен недостатък може да отчетем, че не представи музикантите, с които свири тази вечер, и които определено заслужаваха да им се отдаде дължимото.

   И така, вечерта започна малко след 20 ч. с подгряващата група AEGONIA. Фронтдамата Неа Станд, Николай Николов - китара, Росен Паскулов - барабани и Атанас Георгиев - бас, излязоха видимо развълнувани, че ще делят една сцена с ANTIMATTER, и представиха пет парчета от предстоящия си първи албум "Забравената песен". Техният атмосферичен готик/дуум метъл с фентъзи елементи звучеше интригуващо, интересни бяха вокалите на Неа, цигулката й и дори включването на кавал в едното парче, и като цяло групата стоеше добре на сцената.

   След края на изпълнението им и кратка пауза настъпи и дългоочакваният момент. Трима музиканти, една сцена, една публика и песен новия албум. "Killer" бе посрещната повече от радушно и веднага показа какво ни очаква - музика, изсвирена като в студиен запис, шеметно прецизно, меланхоличното й сърце затуптяло в по-енергичен, рок ритъм.

   Ако човек не знае коя песен от кой албум е, никога няма да може да се ориентира по реакцията на публиката дали се свири нещо относително ново (от последните албуми "The Judas Table" (2015) и "Fear of a Unique Identity" (2012), или по-старо. Концертът беше като среща на стари приятели, които толкова се радват да се видят, че попиват думите си с изключително внимание и обич. За разлика от акустичните сетове, когато потъваш в текста на песента, поглъщаш всеки тон и всяка музикална фраза отеква като заклинание в душата ти, този път акцентът не падаше толкова върху индивидуалното, вглъбено преживяване, а върху общата, по-енергийно заредена атмосфера. С всяко следващо парче - от "Last Laugh" през "Can of Worms" до "In Stone" и "Leaving Eden" китарите и барабаните насищаха пространството, изпълваха всяка пролука, изтласкваха от съзнанието всичко, чуждо на вечерта, на музиката, на посланието, настаняваха своя звук, своята мелодия, своята сила. Просмукваха се в клетките, обгръщаха всичко и всеки, превръщаха ума и душата в резонаторни кутии на неподражаемата магия ANTIMATTER.

   И така някак напълно логично дойде завършекът с кавъра на PINK FLOYD "Welcome to the Machine", сингъл, излязъл точно на 23 септември. Ако не познавате добре песента, трудно ще се досетите от начало, че слушате нея - толкова успешно пречупена е през стила на ANTIMATTER, че първо ще познаете, че слушате Mick Moss, преди да ви хрумне, че чувате и Roger Waters. Подозирам, че на заклетите флойдисти версията може и да не се понрави особено, но няма спор, че като кавър е чудесна. Не просто е изпята и изсвирена от друг музикант, а вече въплътява в себе си части от двете вселени.

   Разбира се, че час и половина в компанията на Mick Moss и сие са крайно недостатъчни, затова получихме и бис под формата на "Stillborn Empires", парче от "The Judas Table".

   "Just another dream that died", пее Mick. Мечтата за този концерт изтля с осъществяването си и на мястото й веднага се роди нова - за следващия. "We were great but you were better" ("Бяхме страхотни, но вие бяхте още по-добри"), извика на изпроводяк Moss. Надяваме се, че след като вече алкохолът не замъглява спомените му за концертите (както сам споделя в интервюта), ще запомни превъзходната публика, както тя ще помни великолепния концерт, и ще дойде отново, за поредното докосване до свят, в който музиката, думите и хората са толкова истински, че чак звучат вълшебно.

Сетлист на AEGONIA
01. Rain of Tears
02. Battles
03. Restlеss Mind
04. The Sеvere Mountain
05. Gonе

Сетлист на ANTIMATTER
01. Killer
02. Paranova
03. Black Eyеd Man
04. The Last Lаugh
05. Monochrome
06. Can of Wоrms
07. Redemption
08. In Stone
09. Another Face in a Window
10. Over Yоur Shoulder
11. Leaving Eden
12. Wide Awake in the Concrete Asylum
13. Welcomе to the Machine (PINK FLOYD cover)
---
14. Stillborn Еmpires

Текст: Гергана Стойчева - Нуша
Снимки: Боян Стефанов