"Midalidare Rock", Ден 1 - великолепно завръщане на фестивала в Долината на виното

   Пет години по-късно обещаното завръщане на фестивала "Midalidare - Rock in the Wine Valley" най-после се случи. След като пандемията от COVID-19 направи провеждането на събитието невъзможно в две поредни лета, на 14 юли фестивалната зона посрещна отново метъл феновете, за да стартира четиридневният музикален празник по прекрасен начин. За много от феновете това беше и първото събитие от такъв мащаб, което посещаваха след като концертите започнаха да се случват и сякаш всички се бяха настроили на вълна най-после да си върнат чистото удоволствие от живия контакт с приятели, фенове и музиканти и да послушат заедно любими банди във фестивалната атмосфера на Могилово.

   И организаторите се бяха постарали. Още на входа на винарната "Midalidare" имаше няколко големи паркинга, няколко къмпинг зони, множество табели ориентираха посетителите къде и какво могат да открият. В късния следобед, когато част от нашия екип влизаше в същинската фестивална зона, получаването на гривните беше бързо и безпроблемно, а вътре ни посрещнаха множество щандове за бира (като на един от тях предлагаха и по-разнообразни видове) и напитки, както и за мърчандайз, няколко места предлагащи различна храна, зона за игри и други, които да осигурят на феновете забавления, когато на голямата сцена не се случва нищо съществено. И като заговорихме за сцената е добре да споменем, че тя се намираше в долната част на голямата поляна на винарната, а самата поляна е под лек наклон, което прави цялата зона с леко амфитеатрално разположение и намирането на хубави места с видимост към сцената не беше никакъв проблем. От двете ѝ страни бяха разположение и големи екрани, на които се излъчваше слуващото се на сцената през цялото време за всички онези, които бяха разположени по-назад.

   Същинската музикална програма стартира около 19:00 ч. с изпълнението на нашенците от CALIBERTY, които някои фенове гледаха преди месец и половина като подгряващи на концерта на DEEP PURPLE. Напомпаният им хард рок беше идеален за все още окъпаната от слънчева светлина поляна и послужи като сигнал за сгъстяване на редиците от фенове пред сцената. Личеше, че групата вече е понатрупала увереност и се чувства на голямата сцена напълно комфортно, а поведението им и цялото им излъчване даваше усещането на формация със значително повече фестивален опит. Освен авторските парчета бандата отдаде почит и на учителите си от WHITESNAKE - големите отсъстващи в днешния ден - с чудесно изпълнение на класиката "Slow an' Easy". Дадените им 40 минути минаха бързо с благодарности към радушния прием, групата се скри, за да даде път на първите чуждестранни гости за вечерта - предвожданите от Gus G. FIREWIND.

   Не е тайна, че пандемичните две години се отразиха турболентно на интернационалната банда от гръцки произход FIREWIND. Точно преди COVID-19 да удари с пълна сила, през март 2020, групата обяви, че се разделя с Bob Katsionis и Henning Basse. И докато отделянето на Henning Basse (в България ги гледахме с него на фестивала "Varna Rock 2019") може и да не е чак толкова сериозна загуба, защото бандата все пак е сменяла вокалисти и преди и се е адаптирала добре към ситуацията, то загубата на Bob Katsionis е от съвсем друго естество. Katsionis се явяваше както клавирист така и втори китарист на квинтета (префасониран вече в квартет) и беше много интересно как точно това ще се отрази върху звука и цялостното сценично шоу на FIREWIND. Отговорът е "съществено, но далеч не фатално". Липсата на още един музикален слой под солата на лидера Gus G. се усещаше, но групата не се стараше да запълва липсите в картината, а просто изнасяше песните в съвсем леко по-опростен вид. Там където беше неизбежно, клавирите биваха пускани на запис, но (особено за по-незапознатите в детайли с оригиналните композиции) може и въобще да не е останало усещането за някаква липса. От друга страна обаче привличането зад микрофона на Herbie Langhans (който в тази вечер щяхме да гледаме с две формации) си е абсолютно попадение в десятката. Немският вокалист с лекота се справяше с по-новите песни (от едноименния албум от 2020-а, записан с Herbie на вокалите) така и с утвърдени FIREWIND класики като "Destination Forever" (на която беше и първото сериозно разпяване на публиката) и "Mercenary Man". "I Am the Anger" пък му даде възможност да покаже по-агресивния аспект на вокалните си възможности. Това обаче, което винаги е било другият център на изпълнението на FIREWIND, са китарните експлозии на Gus G. А емблематичният китарист, както винаги с чудесно сценично присъствие, беше във върхова форма. Преди известно време той смени китарите "ESP" с "Jackson" и в изпълнението на инструментала "The Fire and the Fury" показа някои скрити трикове зад шестте струни на инструмента си, когато един от китарните адаптери засвети, "прегря" и започна да пуши. В един момент между песните Gus се обърна и към публиката за кратко (споменавайки и 20-годишнината на групата, която се навърша през 2022-ра), но като цяло между парчетата нямаше много разтакаване и за един час чухме 12 песни, които да циментират вярата ни в това, че китаристът и лидер на FIREWIND има изключително ясната визия как и накъде да води своята вярна дружина въпреки всички трудности.

Сетлист:
01. Welcome to the Empire
02. I Am the Anger
03. Head Up High
04. Destination Forever
05. World on Fire
06. The Fire and the Fury
07. Ode to Leonidas
08. Mercenary Man
09. Break Away
10. Rising Fire
11. Maniac (Michael Sembello cover)
12. Falling to Pieces

   Малко е трудно да се определи колко точно бяха пръсъстващите в първата вечер, тъй като групичките фенове бяха много разпръснати из всички части на фестивалната зона. В близост до сцената се стигаше лесно, но пък хора имаше из абсолютно цялата поляна до съмото ѝ дъно. Без да разполагаме с официална информация бихме предположили, че първият ден беше посетен от около 5000-6000 души. И когато часовникът удари 22:00 те станаха свидели на третото идване на AVANTASIA в България.

   A AVANTASIA са пътуващ цирк. В най-най-най-добрият смисъл на думата. Защото когато звуковият купол на сбъдната музикална фантазия на Tobias Sammet се спусна над Могилово, отдолу започнаха да изскачат всевъзможни изненади и трикове. И всички бяха поканени да се потопят в приказките, които немският кукловод искаше да им разкаже. И ако само за момент някой, дори и да не е фен, беше готов да се отпусне по течението то заразително доброто настроение, лъхащо от сцената, го обхващаше на момента.

   Тази година AVANTASIA се явяват като спасители вече на втори фестивал, защото в края на юни бяха извикани "на пожар" в Барселона, след като MANOWAR не се разбраха с организаторите на тамошния фестивал и отмениха участието си. Но самото гостуване на бандата в България на тази дата и в този вид си беше истински логистичен подвиг, споменат и от Tobi по време на концерта тъй като предната вечер групата имаше изпълнение в северната част на Швеция, а по-малко от 24 часа по-късно, заедно с цялата си продукция, бандата изнесе пълнокръвно шоу у нас. За което поздравления заслужават всички - и организатори, и екип, и група. Естествено, в следствие на форсмажорните обстоятелства имаше някои разлики в присъстващите изпълнители, но тях ще ги споменем по-долу. Ядрото на бандата обаче беше идентично с това, което гледахме на "Varna Rock 2019", а именно Sascha Paeth (китара), Oliver Hartmann (китара, вокали), Felix Bohnke (барабани), Michael "Miro" Rodenberg (клавишни), Andre Neigenfind (бас) и беквокалистите (които понякога ставаха и основни) Adrienne Cowan, Ina Morgan и Herbie Langhans и, естествено, архитектът на всичко това Tobias Sammet.

   След откриването с тежко мачкащата с рифове "Twisted Mind" бе време малко по малко да ни бъде представена солта на всяко шоу на AVANTASIA, а именно: вокалистите. Най-новото попълнение на кервана бе в лицето (и бездънното фалцентно гърло) на Ralf Sheepers (PRIMAL FEAR, екс-GAMMA RAY), който се включи в "Reach Out for the Light" и новата песен от предстоящия албум на проекта "The Wicked Rule the Night". Освен с гласови данни, Ralf впечатляваше и с изключителната физическата форма - при всяко негово появяване на сцената всички други изглеждаха странно малки...

   После дойде реда на Eric Martin, който допринесе както с вокали така и с неостаряващия си младежки чар за "What's Left of Me" и "Dying for an Angel". Първата от двете беше интересен избор, тъй като не присъстваше в сетлистите от предходните им концерти, а на това място по принцип групата изпълнява "The Scarecrow". Което ни отвежда към друга тема, дискутирана от феновете на AVANTASIA преди концерта, а именно как ще процедира проектът с песните с участието на Jorn Lande, който нямаше как да бъде в Бълагария днес. Същият въпрос беше зададен и от Tobias малко по-късно от сцената и решението, което групата е взела, е всъщност най-благоприятното за феновете: неговите песни просто се разпределят между останалите вокалисти. Така че в крайна сметка чухме сет, по-дълъг отколкто на другите им изпълнения. И когато "The Scarecrow" най-после прозвуча, на мястото на именития норвежец се появи вокалистът на PRETTY MAIDS Ronnie Atkins и, смеем да твърдим, се справи завидно добре с малки забележки за бързата част на композицията. През 2020 г. беше оповестено, че Ronnie е болен от рак на белите дробове, при това в неизлечима фаза. Напук на това обаче през последните години Atkins е изключително активен, а при излизането му на сцена в Могилово нямаше никакви видими признаци нещо с него здравословно или вокално да не е наред. Ronnie изнесе по прекрасен начин всички поверени му парчета, като в "Book of Shallows" направи разтърсващ дует с Adrienne Cowan, която въпреки нежната си външност изкара всичките си вътрешни демони под формата на ревящата вокална партия в песента. Малко по-късно Adrienne показа и ангелската си страна, този път в дует с Tobias Sammet за "Farewell". Всъщност на сцената се случваха толкова много неща, че ако човек не си водеше записки като нищо можеше да изтърве нещо. В случая не сме споменали все още Bob Catley - най-възрастният член на проекта демонстрира, че когато човек се грижи за гласа си, дори напредналата възраст не е проблем да изпее песни като "The Story Ain't Over" и "Mystery of a Blood Red Rose". Естествено някъде тук чухме и най-новия сингъл на AVANTASIA - "The Moonflower Society", пуснат буквално ден преди гостуването им в България, а вече имаше хора, които да редят текста заедно с Tobias. Не можем да пропуснем и пеещия китарист Oliver Hartmann (един от най-дългогодшините съратници на мистър Sammet - още от първите албуми на AVANTASIA), който помогна за едноименната песен и за "Let the Storm Descend Upon You" (поемайки воклите на Lande) и Herbie Langhans, който осъвмести чудесно двойните си задължения към различни групи в тази вечер.

   Разбира се, никой репортаж за концерт на AVANTASIA не може да бъде пълен без няколко думи за диригента на цялата тази феерия от гласове, mastermind-ът Tobias Sammet. Да - той е все така хиперактивен; да, все пуска същите безумни лафове ("On keyboards: OUR KEYBOARD PLAYER!"; "Току-що глътнах някаква буболечка. Надявам се да няма представители на PETA тук. Ама ако има да знаят, че това всъщност беше една изключително лоша бобулчека!"; "Всички там отзад, в тентата: разклатете бижутата си. Убеден съм, че това са някакви скъпи места..."), но най-важното, да, все така има огромен глас и някак успява да крепи целия керван не само да не се сгромолясва, ами и да работи като добре смазан механизъм, който да доставя радост на всички, обичащи твърдата музика. И заради всичко това продължаваме да обичаме хер Тобиас. За много хора концертите и музиката са начин да избягат поне за малко от ежедневието, да бъдат излъгани поне за малко. Да бъдат пренесени някъде другаде и след това върнати. И поне в това отношение можем да бъдем истински щастливи, когато се срещнем с някой от магьосниците, които успяват да го постигнат. А Tobias Sammet несъмнено е такъв.

   Краят беше очакван, бомбастичен и завлядяващ: "Lost in Space" (първият и останал единствен топ 10 сингъл на групата) и сборката "Sign of the Cross / The Seven Angels", когато всички се събраха заедно на сцената, след 2 часа и 20 минути за финала на приказката, окъпан в конфети, усмивки и обещания за нови срещи.

Сетлист:
01. Twisted Mind
02. Reach Out for the Light (with Ralf Scheepers)
03. The Wicked Rule the Night (with Ralf Scheepers)
04. What's Left of Me (with Eric Martin)
05. Dying for an Angel (with Eric Martin)
06. Invoke the Machine (with Ronnie Atkins)
07. Book of Shallows (with Ronnie Atkins and Adrienne Cowan)
08. The Story Ain't Over (with Bob Catley and Ina Morgan)
09. The Moonflower Society
10. The Scarecrow (with Ronnie Atkins)
11. Promised Land (with Herbie Langhans and Eric Martin)
12. Let the Storm Descend Upon You (with Oliver Hartmann and Ronnie Atkins)
13. Avantasia (with Oliver Hartmann)
14. Farewell (with Adrienne Cowan)
15. Shelter from the Rain (with Ralf Scheepers, Herbie Langhans and Bob Catley)
16. Mystery of a Blood Red Rose (with Bob Catley)
---
17. Lost in Space
18. Sign of the Cross / The Seven Angels (with everyone)

   След края на изпълнението на AVANTASIA на сцената излезе Звезди Керемидчиев и покани всички, които искат да се включат в афтърпарти на малката сцената, намираща се в тента в дъното на голямата поляна, където щяха да се изявят КОНКУРЕНТ, но повечето хора избраха да се насочат към изходите, към палатки и хотели в околността. Все пак предстоят още цели три фестивални дни.

Текст: Whiplash
Снимки: Маруш "Луци" Денчев

   Чрез връзките по-долу може да разгледате десетки снимки от първия ден на "Midalidare - Rock in the Wine Valley 2022":

CALIBERTY
FIREWIND
AVANTASIA