Mikael Akerfeldt: "OPETH винаги се отнасят към музиката с най-голямо уважение"

   Последният, засега, концерт на шведските експериментатори OPETH беше преди шест години в Пловдив, когато водена от Mikael Akerfeldt, записа участието си със симфоничен оркестър в Античния театър. На 24 септември OPETH отново ще свирят там, но без оркестър, този път по покана на "Blue Hills Events" (поръчай билет онлайн).

   Това беше поводът предаването "От другата страна" по радио "Варна" да се свърже с лидера на групата за блиц интервю. Диалогът с Mikael Akerfeldt е излъчен в понеделник, 12 септември.

Привет, Mike, предишния концерт на OPETH беше в Античния театър в Пловдив. Сега отново сте там.
Спомням си, че бях много нервен.

Защо?
Защото преди това никога не бяхме свирили със симфоничен оркестър. Също така комуникацията ни с диригента за аранжиментите на песните, на когото за съжаление не мога да си спомня името в момента, беше по имейл. Едва няколко дни преди концерта се събрахме с оркестъра, за да репетираме. До тогава нямах никаква представа за плановете му и намеренията му за частите на оркестъра. Т.е. до репетицията нямахме никаква представа какво ни очаква. След което всичко си дойде на мястото. Смятам, че диригентът си беше написал доста добре домашното. Когато започнахме да свирим с оркестъра по време на репетицията, всичко звучеше много добре. Той беше направил някои леки промени. Концертът след това се получи сякаш извън времето, беше магически момент. Античният театър е невероятно място. Оркестърът беше страхотен. Някои от аранжиментите бяха тип "Джеймс Бонд", което не е много типично за нас. Но цялото преживяване беше добър опит, който мисля отново да повторим.

Сега, за този концерт какво сте предвидили да изпълните. Още повече, че ще свирите отново в Античния театър?
Така е, но без симфоничен оркестър. Имаме представа какво ще свирим. Този концерт е част от турне, което по някакъв начин продължава обиколката, която направихме и която премина през Европа, Северна Америка, Австралия и Япония в подкрепа на последния ни албум "In Cauda Venenum". Така че със сигурност ще изпълним нов материал. Когато сме на турне, се опитваме да обхванем колкото се може повече албуми. Така че със сигурност сетът ще бъде комбинация от нови песни от последния албум на OPETH и разбира се, ще се опитаме да покрием колкото е възможно стария материал на групата. Даваме най-доброто от себе си, опитвайки се да предложим на публиката едно емоционално преживяване.

Какво прави един концерт по-специален за теб?
Невъзможно е да отговоря, защото това е магия. Към нея всъщност се стремя във всяка една нощ, когато сме на сцената. Понякога тя е просто там, появява се, но не можеш да кажеш какво я създава и какво не я създава. Това може да е свързано със звука на сцената, понякога там той може да не е добър и магията да отсъства, може да е свързано с мястото, на което свирим. Например Античният театър в Пловдив допринася за нивото на магията. Така смятам. След което идва взаимодействието с публиката, което понякога е просто на лице. Или го държиш в ръцете си. Трудно е да се каже дали магията се дължи на усещания и чувства или просто се случва. Може би зависи от поведението ти от концерт на концерт. Или защото правиш едно и също различно всеки път. Но магията не можеш да я създадеш. Тя или е там или отсъства. И дори ти да не я чувстваш, за някого от публиката моментът може да е магичен. Всичко зависи от отделната личност. Какво чувства. Някой може да сметне един концерт за абсолютно фантастичен, защото точно тази нощ се е чувствал страхотно. Пил е няколко бири и си е изкарал добре. От друга страна в същото време на същия концерт може да има фенове, които да не възприемат концерта като добър, защото са го усетили по друг начин. Разбираш ме. Така че е невъзможно да отговоря на въпроса. Не става с превключвател – има магия, няма магия, тук е, няма я. Това не може да се контролира.

Има ли нещо, което не много хора знаят за OPETH, но би искал повече да научат?
На сцената сме от 1990 година. И не съм много сигурен, какво точно бих искал хората да знаят за нас. Всъщност има. Има едно нещо, което бих искал всички да знаят за OPETH. Ние винаги се отнасяме към музиката с най-голямото уважение, което имаме. Никога не сме се стремели към известност. Никога не сме настройвали нарочно музиката си, за да достигне до по-широка публика. Дори смятам, че до известна степен в повечето случаи сме правили точно обратното. Винаги, когато е ставало въпрос за музика, сме следвали сърцата си. Дори и като по-малък, когато съм мечтал да съм рок звезда. Никога не сме мислили в посока на успеха. Иска ми се да вярвам, че в това отношение сме честни и искрени. Винаги създаваме музика, която намираме интересна за нас самите. Понякога това съвпада с интересите на слушателите. Голяма част от албумите ни са излезли в точното време и по някакви причини много хора са ги харесали. В същото време имаме албуми, които са мразени от мнозина. Всъщност по никакъв начин не се опитваме да контролираме този процес. Издаваме онова, което чувстваме, че е интересно и носещо допълнителна стойност в музикален план към съответния момент. Мисля, че има нещо, което много хора забравят, когато става въпрос за музикантите и то е, че ние не поставяме целите си върху успеха, а върху това да създаваме интересна музика. Всяко наше планиране е свързано единствено и само с това. Всеки албум, който сме правили, е по-скоро резултат от стремежа ни да създадем нещо още по-интересно. Всеки наш диск е отговор на въпроса – "Какво повече можем да постигнем, нещо, което не сме правили преди, нещо, което да предизвика изумление, да си кажем, че е чудесно?" Голямата цел пред основната част от популярната музика е да продаде колкото се може повече албуми. Ние никога не сме работили в тази посока.

След 32 години смяташ ли, че каквото създадеш, отговаря на моментното състояние на OPETH?
Смятам, че съм много добър съдник по отношение на това, което създавам, защото от самото начало на OPETH пиша почти цялата музика. Разбира се, че получаваме критики, че тази или онази песен, или този, или онзи албум не звучат като OPETH. По определен начин това е в някаква степен вярно, ако погледнеш първите албуми на групата, които примерно харесваш. Следващите обаче може и да не ти харесват, защото ще решиш, че наистина не звучат като OPETH. Самите ние се отнасяме към всеки нов албум като към бяло платно. Като бяла дъска, която трябва да бъде изпълнена със съдържание. Смятам, че всичко, което правим, отговаря на името на групата. Все пак то стои на обложката на всеки албум. Пък и вътре музиката е OPETH.

Има ли предизвикателство, което все още не сте опитали?
Убеден съм, че са достатъчно много. Всеки нов албум е предизвикателство. Особено след 32 години. Аз съм вече на 48 години. Вече не съм младежът, който се опитва да се хареса и да бъде готин. Вече съм възрастният, който страшно много обича музиката. Така че всеки албум сам по себе си е предизвикателство. Свирили сме с оркестър, което е голяма стъпка, в албумите ни е имало струнни инструменти все едно записваме с оркестър, свирили сме в джаз клубове, в големи зали, в музикални театри, в "Роял Албърт Хол", в операта в Сидни - всяко едно от тези места носи предизвикателство. Едва ли има много останали от тях. В музикално отношение – не съм много сигурен. Има две неща, които все още не сме направили. Едното, с което все още не сме се заели, но не казвам, че ще опитаме и което смятам, че би било интересно за самите нас да направим е да създадем наистина тежък албум почти като дет метъл или второто - джаз запис – не бих посочил като пример Франк Синатра, но албум с подобни оркестрации. Нещо, което до момента наистина не сме правили. Не съм сигурен, че ще го създадем, но съм мислил в тази посока през последните години.

Кой е твоят най-рокендрол момент?
Ако говорим за традиционен рокендрол момент имам доста от тях. Иначе веднъж в Австралия изхвърлих няколко стола от балкона на 25 етаж. За което бях глобен и трябваше да платя столовете.