Музиканти от KAYNO YESNO SLONCE подкрепиха еко кауза

Има моменти, когато ти е криво някак, а пък се случва нещо, което да те зареди с положителен заряд и да ти даде сила. Такава случайност бе присъствието ми на "Before Beglika Party" . И макар да е налице лекото стилово разминаване с това, което сте свикнали да четете тук - реших да напиша репортаж. Защото когато музиката е Музика, а емоцията - Емоция, тогава "стил" е твърде ненужно понятие.
   Повод за събитието на 18 май бе "загрявка" за предстоящото второ издание на "Беглика Фест", който ще бъде проведен от 5-и до 9 август на брега на язовир Голям Беглик. За незапознатите - това е фестивал, съчетаващ в себе си редица дейности, свързани с музиката и спорта, правят се "уъркшопи" и всичко това - сред природата. Освен това, концертът бе своеобразно представяне на музикалния лейбъл на "Беглика Фест", а именно - "Мерак стандарт". Обещано е, че под неговата шапка ще се състоят и редица други подобни събития.
   За мое огромно съжаление, закъсняхме за началото. Още с влизането си във "Fans" забелязвам големия екран, на който се прожектират визии, инспирирани от природата. Отпред на сцената са подредени красиви, ръчно изработени свещи, дело на "Дар за горене" (www.darzagorene.com). Уцелили сме почивката и част от присъстващите са излезли навън да се разхладят, но съвсем скоро клубът се пълни отново. Музиката започва, отблясъците от свещите сякаш се заиграват с вече танцуващите хора, гледката е прекрасна. В един момент се извива хоро, на което са се хванали повечето от посетителите на събитието. Образува се кръг, а по средата изумително красиво момиче в бяла рокля продължава да танцува. Моментът носи един особен мистицизъм. Сякаш усещаш полъха на отминали времена, когато хората са били други, а природата - недокосната от разрушителната сила на ламтежа за пари и власт.
   Основната фигура в KAYNO YESNO SLONCE - Веско се качва на сцената и прегръща гайдата. Сигурна съм, че много от вас знаят колко е омагьосващо да имаш пред себе си човек, сякаш слял се с инструмента, чувстващ всеки звук....
   Запява...
   Приведен е напред, а ръцете му следват извивките на гласа. В някакъв момент осъзнавам, че той наистина съумява почти винаги да звучи различно на сцената. Това може още по-добре да се разбере, когато човек е слушал на живо KAYNO YESNO SLONCE главно като участници в по-дарк ориентирани събития. Но така се получава, когато дишаш с изкуството - можеш да облечеш с него всякакви емоции и настроения. На сцената е и още един представител на KAYNO – Тонихоро, който бие тъпана. Той винаги излъчва една много особена, повече от инспирираща вглъбеност.
   На сцената са още Роко Захариев, който свири на тромпет, Илиан Александров - кавал, Киро Главанаков - клавишни. Там е и Шаманчето, познат на някои с участието си в проекти, като ПОПАРА. Бос е. На краката му има гривни със звънчета, седнал е зад особен перкусионен инструмент. Свири и пее едновременно и наистина впечатлява с неизчерпаемия си заряд. Редуват се по-бързи и по-бавни моменти, като музикалната линия се пречупва и сякаш увива между етно напеви и звуци. "Ръцете, главата, очите, ушите са за да служат на любовта...." пее Шаманчето жестикулирайки, а Веско се включва от време на време с особени подвиквания. Атмосферата е завладяваща, всички наоколо танцуват, а аз седя и се чудя защо повечето хора величаят толкова много музиканти, за които музиката вече е само работа и начин да печелят пари... още пари... и още.... Усещам, че съм се разсеяла и в този момент сякаш като продължение на мисълта си, чувам публиката да крещи: "Още! Още! Още!". Още от тоталната противоположност. Музикантите са задъхани, потни, но умората им сякаш се стопява и всичко започва наново с дори по-голяма енергия и отдаденост! Инструментите се сменят постоянно, а тези, които не се използват в момента са пръснати по сцената. Красиво е. В един момент музиката затихва, а Шаманчето призовава публиката да каже три произволни думи. От различни части на клуба се чува "Небе!", "Море!", "Трева!". Моментално започва импровизация, както музикална, така и текстова и резултатът е наистина интригуващ. При привършването на получилата се песен забелязвам, че Веско отново хваща гайдата. И Тонихоро се подготвя. Подхващат носталгична мелодия, която завършва с нестинарско хоро. Варианта "Камъне, бели камъне" можете да чуете в последния засега албум на KAYNO YESNO SLONCE (поръчай) - "Elohim Neva senzu" (За Божеството няма прегради).
   Това е един наистина подходящ завършек на вечерта.
   Времето вече догонва малките сутрешни часове, когато си тръгваме от "Fans". Градът, сякаш оглушал от шумовете на деня, мълчи. Мислите ми се заиграват отново. Все по-силно се убеждавам, че ако по-голяма част от хората прихванат тази енергия, на която станах свидетел, заразят се с този ентусиазъм, то тогава имаме шанс да живеем със значително по-малко лудост и бездуховност. С повече мисъл. С повече вдъхновение.
    А какво друго ни трябва, за да променим нещата около нас, които не харесваме? Сигурна съм, че и вие ще го усетите по същия начин, ако посетите някое от следващите подобни събития или направо се изстреляте към Беглика през август.