NANOWAR OF STEEL: "Очакваме да ни поканите за български представител за "Евровизия"

   Онези от вас, които са присъствали на първия концерт на NANOWAR OF STEEL в България на 29 май 2007 г., може би са видели, че тогава цялата група с целия си сценичен рекзивит, инструменти, техника и др. се придвижваха с един миниван фиат, който бе кротко паркиран пред забравеното вече (за концертни събития) читалище "Христо Ботев" в София. Дванадесет години и няколко албума по-късно NANOWAR OF STEEL вече летят с нискобюджетни авиокомпании, в лагера на "Napalm Records" (!) са и със сигурност са доста по-известни от преди.

   В годината, в която техните кръстници MANOWAR осъществиха четвъртото си гостуване у нас, за четвърти концерт в родината ни идват и NANOWAR OF STEEL. Събитието ще се състои на 30 ноември в столичния клуб "Mixtape 5" с участието още на КОНТРОЛ и АКАЩИ ДЖУДЖЕТА. По-долу може да прочетете интервю с четирима от петимата членове на бандата, предоставени от организаторите на шоуто в края на ноември. От тяхно име разговорът води Колийн Ливингстън.

Колийн Ливингстън:Минаха пет години от последното ни интервю. Какво се случи с бандата през това време?
Gatto: Подготвяхме се за това интервю. Отнема си доста време и усилия, за да можеш да се представиш подобаващо пред българите.
Mr Baffo: Аз лично похарчих парите, които изкарахме на последния концерт в България за лотарийни билетчета. Така че като свърших парите, за да изкарам още, ще трябва пак да свирим тук.
Abdul: Аз пък поостарях и имах късмета да ми сложат катетър. Изживяването е невероятно, препоръчвам го на всеки.
Poto: Пет години?? Времето лети, когато си в самолет..!

К.Л.: Последният ви албум "Stairway to Valhalla" беше истински шедьовър - един от най-добрите метъл албуми за 2018 година. Това лято разбихте класациите с "Norwegian Reggaeton", а преди броени дни подписахте договор със сериозна компания. Можете ли вече да се смятате за професионална банда и какво е чувството да летиш на крилете на славата?
Gatto: И преди и сега основно летим на крилете на "RyanAir", все още сме нискобюджетна банда, въпреки че нещата вървят все по-добре и банковите ни сметки набъбват от ден на ден. Но хайде да изясним нещата - ние все още сме си групичка глупави италиански идиоти, само малко по-дебели и по-стари от преди.
Mr Baffo: Аз определено се смятам за професионален идиот. Отнема много време и учене, за да станеш чак толкова глупав. Освен това, се смятам и за модел за красота, но това може би няма отношение към въпроса.
Abdul: Не, аз се смятам за професионален метач, когото са принудили да пее регетон-метъл и да свири песни пълни с всякакви идиотщини, за да изкара някой лев. Всъщност това е и основната причина все още да съм толкова беден.
Poto: Усещането да си част от професионална банда, летяща на крилата на славата, е като да ти стягат панталоните на чатала (на славата).

К.Л.: Дали може да споделите някакви по-пикантни подробности за договора с "Napalm Records"? :)
Gatto: Те ни дадоха пари, ние ще запишем някоя друга песен и ще ходим на световно турне.
Mr Baffo: Пикантни подробности? В момента сме толкова секси!
Abdul: Душевно халапеньо!
Poto: Нито едно животно не е пострадало, докато подписвахме договора. Освен няколко заблудени пилета, от които си приготвихме пикантни крилца (на славата).

К.Л.: Очаквахте ли "Norwegian Reggaeton" да постигне такава известност?
Gatto: Не сме го очаквали, но се надявахме. И разбира се го има "F" факторът (F от италиански Foca - по принцип значи печат, но се използва и за п... така де, прекрасна девойка), това определено изигра важна роля!
Mr Baffo: Разбира се, че го очаквахме, не видяхте ли мацките в клипа? Хайде, толкова са великолепни.
Abdul: Не очаквах толкова много метъли да изслушат песента до края. Всъщност текстът е написан за съвсем друга аудитория: Полярни Китове Убийци.
Poto: Никой не очакваше норвежката инквизиция.

К.Л.: Колко "великденски яйца" има скрити в албума всъщност? Аз открих около 20, но съм убеден, че има и други.
Gatto: Сериозно ли очакваш да броим и помним всеки майтап, който вкарваме в песните си? Повечето неща са някакви случайни референции, които са ни хрумнали на момента и ги вкарваме в песента, защото ни се струват забавни и после забравяме за тях...
Mr Baffo: Всеки се опитва да намира великденски яйца, никой не се опитва да хване великденското зайче, толкова сте мързеливи!
Abdul: Всъщност точният номер на "великденските яйца" в албума ни е 3,141592653589793238462643383279502884197169399375105820974944592307 8164062862089986280348253421170679. Или поне това е едно доста близко число до истинското.
Poto: Освен католически великденски яйца, сложихме също и православни, забеляза ли? Направихме го, защото православната инквизиция е много подценявана.

К.Л.: Защо Лихтенщайн, а не Сан Марино или Монако?
Gatto: Сан Марино следва в списъка ни! Обаче Лихтенщайн е доста по-напред в Индекса на човешко развитие и никой не беше забелязал. Трябваше да им обърнем нужното внимание.
Mr Baffo: Защото искаме да станем лихтенщайнски барони. Надявам се принц Ханс Адамс да ни даде тези титли, когато му дойде времето. Чуваш ли ме принце? Не че те притискам.
Abdul: А защо питаш за Сан Марино и Монако, а не за Андора и Остров Ман?
Poto: Плановете ни бяха да напишем поредица от песни, с които да отдадем почит към много страни. И тъй като държавите ги подредихме по азбучен ред, Лихтенщайн дойде преди другите. Така че всъщност истинският въпрос е дали Сан Марино ще е на буквичката "С" или на "М". Това би могло да промени перспективите за следващите ни албуми.

К.Л.: Въпросът, който всички очакват - как успяхте да убедите Fabio Lione да пее с вас? Ако може малко повече подробности относно "Предложението, което не може да откаже"?
Gatto: Ами предложението всъщност е свързано с неща, които не са легални почти никъде по света, така че ще си имаме сериозни проблеми ако разкрием каквито и да е подробности...
Mr Baffo: Предложение, което никой не може да откаже: пари!
Abdul: Минахме през месарския магазин и купихме конска глава, останалото е история.
Poto: Fabio прочете погрешното името на групата и до последния момент си мислеше, че ще пее с Manowar.

К.Л.: И донякъде свързано с последния въпрос. С кого е по-вероятно да направите песен - Eric Adams или Luca Turilli?
Gatto: Eric Turilli, рожба на кръвосмешението между двамата и корен на проблемите между Manowar и Rhapsody отпреди няколко години.
Mr Baffo: Това някакъв майтап ли е?
Abdul: Тъй като и двамата са кажи речи невъзможни да се случат, аз бих казал Karl Logan. Не защото е в затвора, а просто защото вече не сме тийнейджъри.
Poto: Ако Fabio подведе Luca да ни прочете погрешно името, би било възможно. Но трябва много добре да мотивираме Fabio, за да извърши нещо толкова лошо. А що се отнася до Eric Adams... е, за съжаление Eric би прочел и малките букви в договора.

К.Л.: Ако трябва да свирите на огромен концерт пред милиони хора, но имате право само на една песен, какво ще си изберете?
Gatto: Азис - "Сен Тропе".
Mr Baffo: "Heal the World".
Abdul: "The Badger Song".
Poto: Химнът на Лихтенщайн.

К.Л.: Не успяхте да се класирате за участие на "Евровизия" през Испания. Мислите ли за вариант да се пробвате като български участници?
Gatto: Само да ни поканите.
Mr Baffo: Кога?
Abdul: Очакваме вашата покана момчета!
Poto: Тогава ще трябва да напишем песен и за България.

К.Л.: По спомени имате поне един IT човек в групата, така че следващият въпрос е: "HTML език за програмиране ли е" :D
Gatto: Даже са двама. И НЕ, това си е език за маркиране на хипертекст, не изпълнява логически операции, а просто казва на страницата как да изглежда текста вътре. Нещо като LaTeX. Да не го слагаме при езиците за програмиране, нещо на което държим.
Mr Baffo: И аз имам въпросче към теб, ДНК език за програмиране ли е?
Abdul: Присвоявал ли си променлива в HTML? А може ли да изпълниш оператор? Позволява ли ти HTML да използваш дори най-базовите логически оператори като while, if then else, for и т.н..? И тъй като знам какво ще кажеш, ще ти го го напиша на HTML: <html> <body> <span> <h1> <b> НЕ! ЗАЩОТО HTML НЕ Е ШИБАН ЕЗИК ЗА ПРОГРАМИРАНЕ! </b> </h1> </span> </body> </html>
Poto: Въобще си нямам идея за какво по дяволите си говорите.

К.Л.: Отново на път... Десет години минаха от последното ви свирене в България. Развълнувани ли сте, че отново ще сте тук?
Gatto: Имаме толкова много прекрасни спомени от България, от всемогъщите варненски брегове, до заснежените върхове на Стара планина. България е истинското място, където само орлите се осмеляват!
Mr Baffo: Много! Опитвам се да предположа какво ще се случи и съм толкова развълнуван, че не мога да го скрия. На път съм да загубя контрол и мисля, че ми харесва.
Abdul: И двете ни гостувания в София бяха чудесни. Освен това в София ни беше и първият напълно разпродаден концерт в историята на групата, така че да, развълнуван съм и нямам търпение отново да дойда в България!
Poto: Аз съм постоянно възбуден. Като надървен Обеликс, който е паднал в казана с магическа виагра като дете.

К.Л.: И накрая какво ще пожелаете на българските фенове?
Gatto: Куроград!
Mr Baffo: Обичаме ви от дълго време!
Abdul: Бонбони "Маршмелоу"!
Poto: Тя беше пълнолетна.