Носталгична THE DOORS-вечер с Ray Manzarek и Robby Krieger в Прага

"Is everybody in? Is everybody in? Is everybody in? The ceremony is about to begin."

   В 20:30 ч. на 13 юли осветлението в Конгресния център в Прага изгасва, а от уредбите започва да звучи "O Fortuna" - най-известната мелодия от кантатата "Carmina Burana", написана от немския композитор Карл Орф. След като това кратко интро приключи, дойдоха и първите акорди на "Roadhous Blues". Така започна концертът на двойка легендарни музиканти, останали като че ли малко или много в сянката на един велик фронтмен, преждевременно отишъл си от този свят. Така или иначе приноса на Ray Manzarek и Robby Krieger в творчество на THE DOORS е осезаем и неоспорим, и това си личи изключително много, когато ги гледаш на живо. Ясно е, че тази култова група, просъществувала в силните си времена едва 5-6 години, и оставила след себе си шест изключителни албума, нямаше да бъде това, което е днес, без клавирите на Manzarek, китарата на Krieger, барабаните на John Densmore и техните композиторски умения. Последният за жалост не желае да концертира с двамата си бивши колеги и преди години дори ги осъди да не използват под каквато и да е било форма името "The Doors" в съвместните си проекти. Manzarek и Krieger направиха и тази година кратко американско турне, състоящо се от тринадесет дати, последвано и от осем концерта в Европа (четири от тях са заедно със симфоничен оркестър). Именно Прага беше една от малкото им европейски спирки. Около 40 минути преди самото събитие десетина фена, които чакаха музикантите на служебния вход на залата, бяха ощастливени - Ray и Robby не отказаха автограф или снимка на никого. Имах честта да бъда сред тези щастливци и дори си размених няколко думи с тях. А след като им благодарих за музиката, която са създали, Manzarek ми каза: "А аз ти благодаря, за това че си фен." Без значение дали е искрено или не - за един дългогодишен почитател на THE DOORS това значи много.    Конгресният център в чешката столица представлява еквивалент на НДК, но е с по-малки размери. Самата зала е почти точно, умалено копие на нашата Зала 1. Едва ли чехите можеха да изберат по-неподходящо място за провеждане на този концерт. В голямото помещение с тежък, конгресен, социалистически стил, да звучи музика на THE DOORS?! Е, случи се. Двамата музиканти обаче като че ли не се впечатлиха особено от мястото, в което се намират, и още с втората песен ("Break on Through") се опитаха да направят невъзможното. Опитаха се да вдигнат на крака най-заспалата публика в света - чешката. И почти успяха. Казвам почти, защото до самия край на концерта имаше хора, включително и на първите редове, които така и не станаха от плюшените си соц-кресла. Да им се чуди човек за какво са отишли на този концерт. Към безумната зала и спящата публика трябва да добавя и още нещо - неадекватната охрана. Не съм виждал по грубо и просташко отношение към публиката. На тези, на които им се танцуваше им бе казвано, че не могат да стават прави и трябва да си седят по местата. След като се видя, че това няма как да стане, охраната направи кордон в края на всяка пътека и не допусна никой да отиде пред самата сцена до края на концерта. На няколко пъти се стигна почти до бой, а охранителите постъпиха адекватно единствено в няколкото случая, в които почти голи фенове успяваха някак си да достигнат до сцената, да се качат на нея, да потанцуват в транс и да се опитат да гушнат Manzarek или Krieger. Естествено те мигновено бяха сваляни от там и отвеждани в неизвестна посока.

   Тази вечер публиката чу 18 композиции, обхващащи всички периоди от творчество на THE DOORS. Песните преливаха една в друга, а Manzarek, седнал зад своя клавир, свиреше така, сякаш не е на 71 години, а поне с няколко десетилетия по-млад. Пръстите му танцуваха по клавишите безпогрешно и създаваха онези мелодии и звук, които сме чували хиляди пъти, пускайки си албумите на THE DOORS. Често се шегуваше с останалите музиканти и не пропусна да демонстрира и по-странно свирене, качвайки крака си на клавира. В другия край на сцената Krieger, който вече прилича повече на прилеп, отколкото на човек, кротко свиреше своите сола с неизменния си червен "Gibson SG", като тази легендарна китара бе сменена само по време на прекрасното му акустично фламенко соло, предхождащо "Spanish Caravan". Честта да изпълнява песните, които някога е пял Jim Morrison, се падна на хърватина Miljenko Matijevic, който наскоро се присъедини към групата на Manzarek и Krieger, идвайки от американската рок банда STEALHEART. Той не се опитваше да копира Morrison и може би затова спечели публиката на своя страна. Беше в непрекъснат контакт с феновете, вложи много енергия и желание, куфееше на по-бързите и твърди песни и постоянно подканяше зрителите да пеят заедно с него. А виждайки, че охраната не допуска публиката пред сцената, не пропусна саркастично да отбележи: "Много ми се иска всички вие да сте тук отпред, при нас, но това очевидно няма да се случи тази вечер." Гласът му наподобява донякъде този на Morrison и това бе една от причините песните да звучат добре, а не дразнещо. Като най-добро изпълнение от негова страна мога да посоча "Back Door Man".    В представянето на THE DOORS-класиките на Ray и Robby помагаха още Phil Chen - бас и Ty Dennis - барабани, като и двамата са в групата от 6-7 години.
   Някъде в средата на концерта по-голямата част от публиката все пак беше станала на крака и припяваше на музикантите. Най-осезаемо това бе разбира се на "Alabama Song", "Touch Me" и "L.A. Woman", а в един от бисерите на вечерта се превърна мрачната "Not to Touch the Earth" - прекрасно изпълнение от страна на Manzarek и Krieger, които на сцената са сякаш едно цяло, а не двама отделни човека. Китара и клавир се редуват без да си пречат един на друг, подават си мелодията, допълват се, и така се получава онова емблематично DOORS-звучене, което е познато на всеки истински фен на групата.
   Концертът завърши с "L.A. Woman" и музикантите се прибраха зад сцената за кратка почивка. Не след дълго те бяха извикани от публиката (в този момент чешките фенове се представиха вече сравнително добре) за задължителния бис. Тук се случи и единствения гаф, сътворен от групата - Miljenko Matijevic обърка думите в първия куплет на "People Are Strange". Усещайки грешката си, той спря да пее: "Fuck!!! Сбърках текста на песента!", а зад него, смеейки се с глас, Manzarek каза: "Ами, нищо де, започвай я отново." Ситуацията бе напълно идентична с тази, в която покойният Layne Staley бърка текста в първия куплет на "Sludge Factory" по време на ънплъгд- концерта на ALICE IN CHAINS. Вторият опит на Matijevic бе успешен и публиката чу един от най-прекрасните стихове на Morrison - удивително е, колко много е можел да каже този човек, с толкова малко думи. А за финал на вечерта феновете се насладиха и на един от най-големите хитове на THE DOORS, написан от Robby Krieger и оглавил американските класации през 1967-а година - "Light My Fire".

   В една напълно неподходяща за целта зала, пред една от най-статичните публики и в присъствието на една от най-неадекватните охрани, Ray Manzarek и Robby Krieger направиха един стойностен концерт, предназначен само за ценители и THE DOORS носталгици. Единственото нещо, за което може да се съжалява е, че никой български промоутър не се сети да ги покани в България. Защото, ако това се беше случило, двамата музиканти щяха да видят пред себе си публика, каквато не са виждали от последните си концерти с Jim Morrison в Европа, състояли се през далечната 1968-а година.    Ето и пълен сетлист от концерта на Ray Manzarek и Robby Krieger, състоял се на 13 юли, 2010 г., в Конгресния център на Прага:

01. Intro - O Fortuna (Carmina Burana)
02. Roadhouse Blues
03. Break On Through (To The Other Side)
04. Strange Days
05. Moonlight Drive
06. Wild Child
07. Peace Frog
08. Blue Sunday
09. Alabama Song (Whiskey Bar)
10. Not To Touch The Earth
11. Wishful Sinful
12. Back Door Man
13. Robby Krieger Intro to Spanish Caravan
14. Spanish Caravan
15. Touch Me
17. The Crystal Ship
18. L.A. Women
Бис:
19. People Are Strange
20. Light My Fire