Ню-ктюрно: PAPA ROACH, HOLLYWOOD UNDEAD и ICE NINE KILLS в София

   Отдавна ню метълът не е "нов" стил, след като вече гони тридесетака, а групи като PAPA ROACH могат да се похвалят с над 25-годишна кариера. Един вид, ако си открил този стил като тийнейджър още в зората му, сега може да имаш дете студент. Откъдето и да го гледаш, сериозна работа. След известно отстъпване от позициите, ню метълът, по същество изграден от преплитане на различни музикални стилове, отново набра сили в последните години, прегърна още някой и друг стил, да не остане по-назад, имаше и завръщане към корените, съвсем както си му е редът. На фронта на феновете положението си е горе-долу същото, все още е може би най-оплюваният жанр в метъла или дори в рока, но пък има достатъчно почитатели, които да го поддържат жив, и достатъчно групи, които да работят в тази насока. И докато на състезателното трасе на историята се вихрят какви ли не битки, понякога най-важен е един кратък момент във времето, когато си споделил емоции с тълпата около теб, слушал си музика, която отключва тези емоции, подивял си на воля и изобщо си си прекарал чудесно. Точно за такъв момент става дума сега, а именно концертът на втори март 2020 г. в зала "Универсиада" в София, където три групи, предвождани от гореспоменатите PAPA ROACH, вдигнаха бая нависоко "левъла" на тепърва започващата концертна година.

   Половин час преди обявеното от организаторите "Sofia Music Enterprises" и "Fest Team" време, в 18:30 ч., на сцената вече бяха ICE NINE KILLS, за които това бе първо представяне на живо в България. За разлика от обичайната картинка при първите подгряващи, характеризираща се с публика разхождаща се, влизащо-излизаща, бирокупуваща и биропиеща и всякакви такива сродни деепричастия, този път пространството пред сцената беше сериозно запълнено и хората знаеха за какво са там. Преди концерта немалко познати споделяха нетърпението си и колко са впечатлени от тази банда, което напълно се оправда от видяното на сцената. С пет албума зад гърба си, бостънската петорка заложи на парчета единствено и само от последния си диск, "The Silver Scream" (2018), изсвирвайки, изпявайки и изигравайки ги почти като видеоклипове на живо. Бяха се постарали със сценичния реквизит и с изпълнението и оставиха трайно впечатление. "Театралният" метълкор на дружинката на Spencer Charnas, хорър текстовете и пълното раздаване на музикантите попаднаха на благодатна почва в лицето на българската публика, която ги възнагради с много шум, рев и викане за "още", след като отзвучаха последните тонове на "IT Is The End".

Сетлист:
01. Stabbing in the Dark
02. Thank God It's Friday
03. SAVAGES
04. Your Number's Up
05. The American Nightmare
06. A Grave Mistake
07. IT Is The End

   Концертното разписание обаче трябва да се спазва и няма място за волности, затова, без много размотаване, колкото залата да се понапълни още малко, на сцената стъпиха HOLLYWOOD UNDEAD. От 15 години петорката се движи по границите на рап рок, ню метъл, рап метъл и цяла пасмина съпътстващи стилове, с които са издали вече шест албума. За разлика от предходната група, калифорнийците се отчетоха с парчета от почти всичките си творби.

   Много е трудно да се избегнат клишетата, когато трябва да се опише представяне като тяхното. Каквото и хвалебствие да се употреби, няма да е неточно. Изпълнението им, от първата до последната секунда, беше професионално изпипано шоу с пироефекти, с майсторско увличане на публиката и 100% сценично присъствие в емоционално и пространствено отношение. Никой не очаква шеметни китарни сола, но надъханите вокали, китарните рифове и лумтенето на барабаните, гарнирани с посланието на текстовете, създаваше страшно зареждащо, много непосредствено емоционално преживяване, в което всеки можеше да се открие, разбие задръжките и развихри. Както споменах в началото, музикалната стилистика, в която творят, е недолюбвана от някои и част от обвиненията са в неискреност и комерс. Факт е, че композициите на Jorel "J-Dog" Decker, Dylan "Funny Man" Alvarez, George "Johnny 3 Tears" Ragan, Jordon "Charlie Scene" Terrell и Daniel "Danny" Murillo, колкото и гневни емоции да канализират, влизат леко и се възприемат добре още от първо слушане. Дали това е хубаво или лошо, оставям всеки да си прецени. Факт е и че шесторката на сцената, допълвана от Matt Oloffson на барабаните, изглеждаше напълно искрена в това, което прави, и го правеше със страхотно настроение. Първото им гостуване у нас, и то като хедлайнъри, беше съвсем наскоро, през 2018 г., и не бяха забравили каква е българската публика (а то няма и как да се забрави такова нещо). Сред една камара fuck you (ама казани с най-добри чувства, нали), бе отбелязано очевидното - че публиката е най-добрата досега от турнето. С важно уточнение - "не го казвам под влияние на екстазито". За "Comin' in Hot" на сцената бе извикан "най-добрият" певец от публиката и докато Илия се къпеше под светлината на прожекторите в своите пет минутки слава, публиката и групата се позабавляваха добре. Публиката се включи дейно във вокалите на не едно и две парчета, особено мощно на "Day of the Dead", а момчетата на сцената развяха българско знаме с трогателен жест, спечелил им още повече любовта на феновете. Кратка пауза преди последните две забивки и публиката отново беше основен вокалист за "Everywhere I Go", преди шоуто да приключи с "Hear Me Now", викове "още, още" и въздух, почти осезаемо трептящ от емоцията, с която се зареди през изминалия час.

Сетлист:
Intro: California Love (2Pac)
01. Time Bomb
02. Undead
03. California Dreaming
04. Heart of a Champion
05. Whatever It Takes
06. Comin' in Hot
07. War Child
08. Empire
09. Bullet
10. Day of the Dead
---
11. Everywhere I Go
12. Hear Me Now

   Залата вече се пукаше по шевовете пред сцената, заети бяха голям процент от седящите места. След фестивалното им изпълнение през 2015 г. в Бургас PAPA ROACH се завърнаха на наша територия с нов албум - юбилеен десети ("Who Do You Trust?", 2019), този път с пълнокръвен хедлайнърски сет.

   Ако се чудех как да измисля нещо отвъд клишетата, което заслужено да опише изпълнението на HOLLYWOOD UNDEAD, сега се чудя направо как изобщо да опиша изпълнението на другите калифорнийци, PAPA ROACH. Вярно, че европейската част на турнето започна сравнително наскоро и момчетата още са свежи. Вярно, че тълпата, дошла заради музиката, която правиш, вряща и кипяща в краката ти, те изстрелва като наркотик. Но все пак суровата енергия и яростният хъс, с който бяха изливани парчетата от гласовете и инструментите, си бяха впечатляващи.
Ударно начало с "Dead Cell" от култовия "Infest", едва втори албум на бандата, бързо превъртане напред към "I Suffer Well" от последния диск, пак връщане към 2000-а година с "Blood Brothers". Наелектризиращо. Избухващо. Размазващо. Скачане. Пого. Съркълпит. Публиката пее на всяко парче. Дори най-новите композиции звучат и се посрещат като утвърдени класики.

   "Правите понеделника да изглежда като петък", нещо като признание в любов от сцената. Не се свършва само с това. Jacoby Shaddix слиза на оградата до публиката. И продължава: "Гледах шоуто на HOLLYWOOD UNDEAD отстрани и като влязох в залата, усетих енергията и си казах - ще бъде нещо невероятно! Обичам да сме с групи, които ни предизвикват и тласкат напред, и с публика, която е луда като нас. Благодаря, че сте част от живота ни!"

   Jacoby пее и реди думите като обладан от бесни духове. Китарите на Anthony Esperance, заместващ титуляра Jerry Horton, счупил наскоро пръстите на лявата си ръка, бълват забележителни рифове, барабаните на Tony Palermo трещят гръмовно като голямо, задъхано от емоции сърце. Почиват си само за акустичното изпълнение на "Falling Apart", но малко по-късно получават възможност за солова изява и Tony показва какво може. На баса се вихри Tobin Esperance. Великолепна четворка.

   Сетлистът е добре балансиран между нови и стари композиции, между надъхващи парчета за бясно скачане и избухване и по-вглъбени текстове като "Scars", която Jacoby посвети на всички, борещи се с тежките и мрачни мигове и периоди в живота си, с надеждата да открият именно надежда в тази музика. Беше отдадена почит към живота и делото на покойния Keith Flint с вечната "Firestarter". Има някои такива парчета, които просто слушаш и умът ти не го побира как са се родили в лудата глава на създателя си. Класиките на PAPA ROACH като "Between Angels and Insects", "Getting Away with Murder" и "Last Resort" може би не са толкова откачени, но публиката направо се побърка, особено на последната. Комплиментите към феновете валяха непрекъснато, придружени с обещанието за скорошен нов концерт, защото, разбира се, сме най-добрата публика. Дали наистина "най", не се наемам да кажа, но множеството, изпълнило залата, се раздаде не по-малко от музикантите и ако имаше избор, човек би изпаднал в дилема дали да скача и пее в унисон с хилядите пред сцената, или да гледа от трибуните вълнуващото море от хора, изливащи емоциите си в отговор на неподправената сила и емоция на любимата им музика. И сякаш заглавието на последното парче най-точно описва това. "Born for Greatness". Родени за величие. Най-малкото като великолепна публика на един страхотен концерт.

Сетлист:
01. Dead Cell
02. I Suffer Well
03. Blood Brothers
04. Between Angels and Insects
05. Renegade Music
06. Broken Home (с интро от "Loose Yourself" на Eminem)
07. Elevate
08. Feel Like Home
09. Falling Apart (акустична)
10. Scars
11. Drum Solo
12. Help
13. Getting Away With Murder
14. Firestarter (кавър на THE PRODIGY)
15. ...To Be Loved
---
16. Who Do You Trust?
17. Last Resort (с част от "We Will Rock You" на QUEEN)
18. Born for Greatness

  Десетки снимки от концерта на PAPA ROACH, HOLLYWOOD UNDEAD и ICE NINE KILLS в София можете да намерите в нашите галерии.

Текст: Гергана Стойчева - Нуша
Снимки: Иво Канин