Отличен старт за "Sofia Blues Meeting" с Eric Sardinas

2 мар 2010, 12:08 ч. 258 / 5 6
пред./следв.
Сред десетките, по-точно - стотици, рок и метъл концерти, които се провеждат вече почти непрекъснато у нас, както и немалкото събития свързани с джаз музиката, някак си не забелязахме, че в столицата ни няма нито един истински блус фестивал. В София я няма традицията (въпреки, че опити за подобно нещо са правени) поне веднъж годишно хората, които имат малко по-различна музикална насоченост да се срещат, да поговорят за любимата си музика и да се насладят на изпълнението на няколко групи, които от своя страна да представят пред тях песни и композиции близки до онзи стил, от който като че ли е тръгнало (почти) всичко, което касае музиката в последните около стотина години. Е, след 1 март 2010 година грешката е поправена! Или поне такова е желанието на организаторите на първият "Sofia Blues Meeting" - това събитие да се превърне в традиция. И съвсем не е случаен фактът, че един от "виновниците" за този фестивал е Васил Георгиев, по-известен у нас като Васко Кръпката - неуморимият блусар, посветил повече от 30 години от живота си на стила, който е най-близък до душата и сърцето му. Именно това ни кара да смятаме, че "Sofia Blues Meeting" няма да е едно случайно събитие, което повече не ще бъде повторено.

   Самият концерт започна малко след 20:30 ч., когато на сцената се появи специално формираният за тази вечер дует от проф. Владимир Радулов и Камен Дойчинов, познат на всички като Камен Кацата. За разлика от него, проф. Радулов не е известен на по-широката публика, за това и ще отделим няколко изречения за да ви го представим. Той е едновременно доктор на педагогическите науки и водещ на предаването "Джаз студио" на програма "Хоризонт". Тези две неща не биха били кой знае какво, ако не прибавим към тях и факта, че Радулов е почти незрящ по рождение. Още от дете запленен по джаз музиката, той започва да свири на акордеон, който по-късно заменя с пиано. В интервю за списание "Тема", запитан как свири, след като не вижда, той отговаря: "Няма проблем. Те и другите пианисти свирят, без да гледат." В краткия си около 30-минутен сет дуото представи на зрителите чудесен "pre-war" блус и ги върна обратно в кабаретните времена със задимените салони и ретро мадамите, седнали край бара с дълги цигарета в уста. Нека си го кажем направо - времената, когато жените все още бяха..... жени. Чухме класически блус представен от "Keep Drinking", "Come on Down to My House", "Come Back Baby" и "St. Louis Blues" (кавър по William Handy). Не се мина и без буги стилистиката ("Big Fat Mamma"), а краткото представяне на дуото завърши с две композиции изпълнени само от проф. Радулов - "Dr. Jazz" и"Sister Kate".
   Около 21:15 ч. на сцената се появиха и гостите от Унгария VADVIRAGOK BLUES BAND. Ударното начало с "Foxy Lady" (по James Marshall Hendrix) поразбуди интереса на публиката, за която тази група бе напълно непозната до този момент. Унгарците изпълниха няколко блус парчета на родния си език, сякаш да покажат, че блусът си звучи добре дори и на унгарски, след което вдигнаха и част от зрителите на крака забивайки "Crossroads" на Robert Johnson (добила голяма популярност благодарение на кавъра направен й от CREAM). Сетът на младата унгарската група завърши с друга класическа композиция - "Got My Mojo Working" (станала известна благодарение на Muddy Waters) и съвсем заслужено тези двадесет и няколко годишни момчета си спечелиха симпатиите на софийската публика.
   След като VADVIRAGOK BLUES BAND слязоха от сцената, дойде време на нея да се качи и един от най-обичаните блусари и купонджии у нас - Васко Кръпката, заедно с неговата група КРЪПКА БЛУС БЕНД. В типичния си веселяшки стил Васко представи няколко от своите по-стари композиции, започвайки с "Ако се бях родил" - песен от периода му с ПОДУЕНЕ БЛУС БЕНД и по-специално от прекрасния албум „Ден след ден". В представянето му също както и при предишните изпълнители не липсваха класически блус композиции, като особено добро впечатление на публиката направи неговата интерпретация на "Have You Ever Been Mistreated". "Карай да върви, това е блус" и "Няма бира" допълнително раздвижиха зрителите, а Васко не пропусна да представи и една чисто нова композиция от предстоящия си нов студиен албум - "Блус от тъмната страна на стената". Малко преди да започне концерта той сподели специално за "Metal Katehizis", че записите на парчетата от този албум са наполовина приключили. Нашите читатели вече имаха възможността преди няколко седмици да видят и чуят откъс от една от песните, изпята от него специално за тях. Тази вечер бе по-специална за КРЪПКА БЛУС БЕНД и поради още една причина - концертът беше прощъпулник за екзотичната цветнокожа беквокалистка на групата Беатрис, за която това беше първо излизане на сцената. Времето напредваше и тъй като излизането на Eric Sardinas беше предвидено за 23:00 ч., представянето на Васко Кръпката и компания бе за жалост леко съкратено.
   Пет минути след обявения час в "Sofia Live Club" се случи взрив! Да, точно това се получава винаги, когато Sardinas се появи на сцената. Той далеч не е непознат на българската публика, като това за него е третото гостуване у нас. За пръв път обаче той е хедлайнър и изнася пълнокръвен концерт в България - и при двете му предишни гостувания (през 2000-а и 2005-а година) Eric се изяви като подгряващ на не кой да е, а на въздесъщия Steve Vai. Можем спокойно да забравим онези две представяния на Sardinas (колкото и добри да бяха), защото снощи той наистина "отвя" публиката! В продължение на около час и четиридесет и пет минути зрителите се насладиха на истински американски блус, зареден с огромна доза енергия. Няма как музиката на Sardinas да не се харесва на любителите на този стил, тъй като негови учители са били класически представители на Делта- и Чикаго-блуса като Charlie Patton, Bukka White, Big Bill Broonzy, Elmore James и Muddy Waters. Но не толкова песните му са тези, които карат хората да ходят на концертите му. Силата на Sardinas е в представянето на живо - там малко хора могат да му бъдат конкуренция. Изключителни сола, непрестанен контакт с публиката (голяма част от концерта Eric изсвири между самите зрители), дълги и каращи кръвта на всеки да закипи импровизации (част от песните продължаваха по около 15 минути) - това видя публиката снощи. Американският блусар "разходи" зрителите из творчеството си. Чухме "I Can’t Be Satisfied" (с чудесно бас соло по средата) и "Down to Whiskey" от първия и втория студийни албуми на китариста. Уникално изпълнение на "Hellhound On My Trail" (по Robert Johnson) - истински Делта-блус, който вдигна цялата публика на крака, а след бурните овации Sardinas каза: "Да, от там идваме ние!" Не бе подминат и последния албум на Eric излезнал преди 2 години, като от него бе изпълнена "This Time". След нея дойде време и останалите членове на групата да покажат какво могат. Басист и барабанист наричани с пълно право от Sardinas THE BIG MOTOR направиха импровизиран джем сешън, а концертът завърши с прекрасната интерпретация по песента на Tony Joe White "As The Crow Flies", която се превърна и в перлата на вечерта.
   Не беше необходимо много време на зрителите за да успеят да върнат Eric Sardinas и THE BIG MOTOR обратно на сцената. "Roadhous Blues" - убийствен кавър на THE DOORS нажежи обстановката в и без това задушния "Sofia Live Club" и сложи край на това запомнящо се гостуване. Е, този път Sardinas не запали китара си, както обикновено прави в края на своите концерти. Дали причината за това е инцидента от 2000-а година, когато сериозно бе наранена лявата му ръка по време на негов концерт в Сидни, именно заради горящата китара, така и не разбрахме. Факт е обаче, че тази вечер той "възпламени" публиката и вдигна градуса на настроението до степен, до която малко изпълнители успяват. И си заслужи аплодисментите на зрителите, които оцениха по достойнство чудесното му представяне.

   С последните акорди от изпълнението на Eric Sardinas приключи както третото му гостуване у нас, така и първия блус фестивал в София, чиито организатори си поставят за цел ежегодното му провеждане. Неофициалната част на вечерта продължи с джем сешън на Васко Кръпката, Sardinas и част от музикантите изявили се по-рано. Тази година фестивалът се състоя на един от най-хубавите български празници - 1 март. Ден, в който всички българи си пожелаваме един на друг да бъдем живи и здрави. Да пожелаем същото и на "Sofia Blues Meeting", защото столицата ни има нужда от подобно събитие. Желаем го и на вас - нашите читатели.

Ози







Коментари   (6)

Име или псевдоним:


Коментар (на кирилица):


Ivan "Sir JOHN" Apos 28.03.2010 16:41:21 отговори + 0 0
София лайв клуб е безспорно най-доброто място за жива музика в столицата. Не, не правя реклама. Само отчитам един, известен вече на мнозина факт. Но точно затова размишлявах, пътувайки към него, защо нещо не беше наред тази вечер... Имаме прекрасна атмосфера, супер озвучаване и обслужване, а настроение никога не липсва, когато предстоят визити на такива готини изпълнители!... Имах своите предположения и, тръгвайки си от същото това място, се съгласих със себе си – ние българите много сме занижили критериите си за това какво трябва да представлява един добър концерт. Да не говорим, че това трябваше да е дори фест?!?!? Странно, сигурно е заради кризата.
Сега не му е мястото да обяснявам условията по организирането и провеждането на едно такова… събитие, но това което се случи (до появата на Ерик Сардинас) си беше чиста проба…Пародия (а не каквото го обявиха Кръпката и приятели)! Със същия успех можеше да се ползва ретро-киното „Влайкова”, но...без хедлайнър, ще го карат само на джем и бира!
Началото бе дадено (познайте от кой?) с изпят поздрав за празника по мелодията на „Happy Birthday” – много пошло! След обявяването на „феста” за открит се заредиха през глава… гръмки фрази и пост-соц лозунги, за които дори не ми се сеща! А и защо да ви занимавам с… откровенни простотии. Първите „участници” – проф. Радулов и Камен Кацата се погавриха с блус стандарти отпреди войната (така наречения „pre-war blues). „Keep Drinking”, „Come on Down to My House”, „Come Back Baby” и „St. Louis Blues”, както и две буги парчета („Dr. Jazz” и „Sister Kate”), изпети лично от „Професора” – бутафория на n-та степен! А може би преди 15-20 години подобни реване и ръмжене (не ми се сеща и на какъв „английски” се пееше) да е било интересно, поради липса на друго у нас, но…, ако си отишъл на клуб или концерт, за да слушаш музика, е трагично!... и някой да настрои пианото все пак.

Последва приятната изненада за вечерта – унгарските, почти тийнейджъри от Vadviragok Blues Band и техния искрен, спонтанен и „зарибяващ” прочит на някои велики рок и блус класики („Foxy Lady”на Хендрикс, „Crossroads” на Робърт Джонсън и станала хит, благодарение на първата супер-група Cream и „Got My Mojo Working” записана първо от Ан Кол, но известна с изпълнението на Muddy Waters). Специално дошли за тази изява и малко уморени от дългия път те впечатлиха с визия (между другото адмирации заслужава решението всички да са облечени с бели ризи и дънки –семпло, изчистено и ненатрапчиво), настроение и заявка за много добро бъдеще!

И така дойде ред на второто нашенско участие за вечерта – Кръпка Блус Бенд с неизменния BG блус лидер бате Васко, както той самия обича да го наричат. Наистина съм впечатлен от добрия синхрон на групата, стабилния звук и майсторската работа на китариста Краси Табаков (ex-Blues Traffic) – рядко добро попадение, заслужаващо внимание! Той напълно оправда и имиджа си (ала Lynyrd Skynyrd и… Еric Sardinas), изваждайки душицата на южняшкия блус и рок по най добрия за неамериканец начин! Браво! За отбелязване (и аплодисменти) е и много приятната поява (нейна първа на сцена) на екзотичната, тъмнокожа беквокалистка Беатрис. Интересен глас, който ще има тепърва къде и как да се развива! Не мога обаче да спестя и негативите в изпълнението им – липса на какъвто и да е хъс като цяло (особенно при ритъм-секцията), отвратителния гавър „Have You Ever Been Mistreated”, след който на Васко трябва да му забранят дори и да поздравява на английски, да не говорим за липсата на каквото и да е чуство в изпълнението, при положение че блуса е… най вече това!Силни, дълбоки чувства, които малко по късно същата вечер ни бяха демонстрирани предоволно! А и си мисля, че за толкова години пред публика трябваше да се изчистят всички маниери, лафове и други подобни словесни клишета от прехода и преди него, когато и където музиката сама говори за себе си! Просто палячовското поведение вече дразни и най-неориентираните и непретенциозни фенове, които се подсмихват, пляскат просто ей така, но после коментират как еди кой си е застинал в мисленето си в 1990 година.
...ostanaloto v site-a ni : MUZIKUS.BG
Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

asya_svi 6.03.2010 16:20:15 отговори + 0 0
Чудесен репортаж хареса ми но нямали начин да се качат някои от изпълненията за да можем и да ги чуем!
имам предвид за тези които не успяха да видят на живо концерта.
Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

Н.С. 6.03.2010 13:54:08 отговори + 0 0
Една малка корекция - Унгарските "Рози" не са ни съвсем непознати. Миналата година свириха на блус сцената на Spirit-а в Бургас. Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

Анонимен 2.03.2010 20:25:29 отговори + 0 0
страхотен репортаж .... и страхотен концерт! Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

е 2.03.2010 14:23:13 отговори + 0 0
пише, как да не пише - Ози! Жалко, че не бях там... Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.


az 2.03.2010 14:04:34 отговори + 0 0
Чудесен репортаж. Все едно бях там. Но не пише кой го е написал. Поздравления! Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

▲ Горе

WeRock.bg не носи отговорност за мненията към новините на този сайт.

Забранено е: писането на български език с букви от латинската азбука; писането на коментари, съдържащи груби обидни изрази, независимо срещу кого са насочени; писането на коментари от един и същи потребител, но с различни имена с цел манипулация; писането на конфликтни, провокативни, нецензурни и др. подобни коментари; писането на коментари, представляващи явна или скрита реклама.

WeRock.bg си запазва правото да заличава и всякакви други коментари, които прецени като некоректни или ненужни.

ВАЖНО: Коментарите НЕ са начин за контакт с WeRock.bg. Ако имате въпроси към нас, пишете на имейл адресите, посочени в "Контакти".