Отличните шест или 20 години по-късно ROTTING CHRIST отново в Бургас

   ROTTING CHRIST се завърнаха в Бургас. 20 години след първата им изява в България изобщо, която също беше в Бургас и в същата в зала, в която на 21 април се състоя последният засега концерт на бандата у нас. Промените оттогава не са много - тогава съпорт групите бяха други, сега - THE OUTER LIMITS, VRANI VOLOSA, 8M/S, SPIDER KICKERS и THE REVENGE PROJECT. Залата се казваше "Изгрев", сега - "Бойчо Брънзов" (за незапознатите - известен бургаски баскетболист). От ROTTING CHRIST пък само братята Sakis Tolis и Themis Tolis може би помнят концерта. Сега вече и Van Ace, и George Emmanuel ще си спомнят Бургас. На публиката оценка няма да даваме. Някои от феновете със сигурност имат спомени от 1998 година. Като Росен Грудев "Грузинеца", лидер на NECROMANCER. Други - много добре ще помнят завръщането на ROTTING CHRIST в Бургас.

   Публиката беше там. Може би по-малобройна от първия път, може би по-малобройна отколкото група като ROTTING CHRIST заслужава, може би по-малобройна отколкото са очаквали организаторите от "Broken Silence". Обаче феновете бяха там, за всяка една от подгряващите банди, независимо от разностилието им. Защото имаше хора, които бяха дошли на концерта заради 8M/S например, които заедно със SPIDER KICKERS и хедлайнърите бяха единствените небургаски групи. Обаче пък е лукс да видиш THE OUTER LIMITS, VRANI VOLOSA и THE REVENGE PROJECT на една сцена. Може и да свирят понякога заедно, обаче преди група като ROTTING CHRIST им се случва за първи път.

   Интересното на подобни концерти в т. нар. провинция е, че те не са просто събития, в които поредица от групи излизат една след друга пред какви да е зрители. Концертите в т. нар. провинция са събития сами по себе си, които предоставят шанса да се гледат банди, за които София, като център на концертния живот у нас, е далечна дестинация. Също така, извън София на концерти ходят наистина фенове, които държат да видят определена група. Също така, приключението да се добереш до нещо различно от София, си струва преживяването. А и поредицата от концерти в последните дни се оказа добър повод за някои хора да пропътуват няколко пъти страната, за да видят други хора, не само бандите. Защото в София и в Бургас имаше съвсем различни посетители, ако не броим Никос Петрас, който сновеше с фотоапарат из клуба там и залата тук. Иначе Бургас не е толкова далече. А зала "Бойчо Брънзов" събра само онези, които наистина харесват ROTTING CHRIST, искаха да се срещнат с приятели, които отдавна не са виждали, а там, в Бургас, щяха да видят на едно място и групи, които рядко могат да се видят на живо заедно.

   Самият концерт беше продължителен, но за сметка на това здрав. Предварителното начало не беше спазено заради по-късното пристигане на ROTTING CHRIST. Факт е, че концертът, който на други места щеше да мине за фестивал (макар че използваните понятия са условни), започна по-късно, за щастие на щастливците, които пристигнаха по-късно и искаха да се видят с всички приятели и познати и да се наговорят с тях и разбира се, приключи по-късно. Което не се оказа кой знае какъв проблем. Единствено някои от бандите пострадаха, защото трябваше да намалят сетовете си, а ROTTING CHRIST останаха на сцената около час и половина, което е малко далече от 100 минути или два часа. Проблем? Не, нямаше. Защото този концерт си беше своеобразен празник за ъндърграунд маниаците. Всяка пауза беше добър повод да си кажеш още няколко думи с някого, да пресушиш още една бира, да посетиш някои места и презареден, да се върнеш в залата. Която, макар и полупразна, си беше достатъчно пълна.

   На сцената първи се качиха бургаските трашъри THE OUTER LIMITS. Които издъниха само четири композиции заради по-късното начало. Звукът беше добре балансиран (за спортна зала) във всички части на помещението, в което сцената беше обърната към главната трибуна и беше голяма. Защото по време на ROTTING CHRIST, Themis Tolis барабанеше някак изолиран от китаристите и вокалистите в групата. Обаче сега говорим за THE OUTER LIMITS, които само за четири песни направиха впечатляваща извадка от двата диска в дискографията си и успяха да предизвикат леко меле пред сцената.

   На всяка съпорт банда предварително беше отредено да изпълни онова, което е решила, в рамките на 20 минути. Чест прави на бургаските групи и музикантите в тях - THE OUTER LIMITS, VRANI VOLOSA и THE REVENGE PROJECT, че съкратиха изпълненията си, за да могат 8M/S и SPIDER KICKERS да направят в пълнота предвидените си сетове, а ROTTING CHRIST да останат на сцената възможно най-дълго. Чест прави и на организаторите, че не свалиха група, а намериха решение на проблема, породен от закъснението.

   И в края на концерта нямаше уморени и отегчени, защото динамиката на звука, стиловете и картината беше точно премерена, без омръзване, мрънкане и друго разпиляване на негативна енергия, от която никой нямаше нужда точно тази вечер. Който не харесваше някоя от бандите, пиеше навън. Който харесваше някоя от групите, пиеше вътре и се кефеше на изпълнението им. Идилия.

   На пръв поглед хасковлиите 8M/S стояха малко странно при обявяването на концерта и съпорта. С времето продължаваха да стоят странно в афиша, обаче момчетата бързо-бързо заличиха това усещане с хъса, с който изригнаха. Може да свирят деткор, обаче с агресията си 8M/S бяха на точно място. Между другото, и THE OUTER LIMITS представиха новите си албум, появили се съответно в края на миналата ("Apocalypto") и в началото на тази година ("Individualist"). И ако не сте ги чули - пропускът е ваш.

   Звукът за всяка банда беше специфичен. За да може изпълнението да се получи по най-добрия начин и да се усети и хване индивидуалността на формациите. Дойде ред на VRANI VOLOSA. Тук публиката се посгъсти и това беше моментът на пригласяне и пеене. "Враните" се харесват достатъчно, за да привлекат повечето от феновете пред сцената. И не изпълниха нищо ново, но редките им концерти компенсират липсата на нов материал, защото и старият се чува не толкова често на живо.

   Сънародниците на хедлайнърите SPIDER KICKERS се оказаха някъде по средата на любопитството. Хем искаш да видиш група с вокалист на барабаните, хем ти е по-интересно да бъбриш отвън, вместо да слушаш клиширан дет/траш. И все пак това беше най-задържалата се на сцената съпорт банда, която представи формален бест-оф и дори лекото недоразумение в края на сета им не свали усмивките от лицата им. Стилът на SPIDER KICKERS не е най-висшата форма на оригиналност, но конфигурацията на музикантите в групата наистина привлича интереса. Имаше по някоя песен от всичките им издания, както обеща Pete "Panos" Kaides, като най-голям водовъртеж предизвика вселенският им хит "Are You Dead?", който беше съпроводен и със "стена на смъртта", изпълнена в бутиков формат.

   Смяната на групите ставаше много бързо, без да се губи излишно време. Дори карданът на Диян Георгиев от 8M/S беше решил да си ходи малко след средата на първата песен, за да освободи по-бързо сцената. Е, наложи му се да поизчака до края на сета на групата. Най-деен в организацията и смяната на беклайна от музикантите беше Staffa. Той не само свири, а и помагаше там, където беше необходима професионална ръка. А Златин Атанасов преживя двойни овации, защото освен че откри с THE OUTER LIMITS, след това се развихри и като партньор на Staffa при двойната китарна атака на THE REVENGE PROJECT. И между другото, тук е моментът да му пожелаем щастлив семеен живот, защото преди дни Deimoz се врече във вярност на избраницата си, която го подкрепяше пред сцената. Ако трябва да използваме една-единствена дума, за да опишем THE REVENGE PROJECT - то тя е "машини". Синхронът между музикантите е убийствен, а композициите се изпълняват с лекотата на взрив. За съжаление по-късното начало на концерта оряза и техния сет.

   Едно от най-яките неща на този концерт беше, че всяка българска банда получи викове "още" след изпълнението си. Нещата не стояха по-различно и с THE REVENGE PROJECT. И което е още по-брутално яко, момчетата обичат да изпълняват песните си на живо. Дори и най-старите. Невероятно е да ги гледаш как "бичат" здраво, раздават се и се забавляват.

   И, малко след 22 ч., настана време за тотална сеч. Защото всички бяха там, пред сцената, за да посрещнат 20 години по-късно на същото място, същата поне по име група, която няколко дни по-рано беше арестувана в Грузия, по някакви тъпи, политкоректни обвинения. Sakis беше там отпред, с неизменната братска подкрепа на Themis. А от двете му страни Van Ace и George Emmanuel довършваха конфигурацията на стилизиран обърнат кръст, гледан от трибуните. 30 години след началото и 20 години след първата си поява пред българска публика, ROTTING CHRIST представиха първопричината, онова, което ги направи лидери на гръцката сцена и лидери на ъндърграунда в световен мащаб.

   Близо час и половина ритуали и мистицизъм се лееха върху лудите глави. Тук "стената на смъртта" беше много по-мащабна от изпълнението по-рано. Имаше и изкуствен крак, който пореше въздуха над главите на "танцуващите". ROTTING CHRIST отдавна са надраснали младежкия ентусиазъм и еднопластието на името си. За 30 години ROTTING CHRIST успяха да надскочат границите на собствената си Гърция, да се превърнат в лидери на един прохождащ блек метъл, да надскочат и него, да се разположат свободно в екстремизма и да се спрат в метъла, като общо понятие и определение. Те са шамани, които изпълняват своите ритуали в подкрепа на познанието и личното просветление. И както призова няколко пъти от сцената Necromayhem или Athanasios Tolis, или Sakis Tolis - "I will not serve". И все пак има определени изключения от този призив. Защото всеки един, който беше на 21 април в зала "Бойчо Брънзов" в Бургас - и групи, и фенове, служеха на една идея - Метъла! Или, за да сме по-точни, служиха на себе си! Останалото си го знаете. Всеки край е един и същ. Всеки край по принцип е ново начало…