Oystein G. Brun (BORKNAGAR): "True North" е комбинация от всичко, което сме създали през годините"

   На 26 август норвежката банда BORKNAGAR ще направи първи концерт в България. Мястото е софийският клуб "Mixtape 5", а съпорт ще окаже родната дарк метъл формация VELIAN (поръчай билет онлайн). Затова и с помощта на организаторите от "BGTSC" предаването "От другата страна" по радио "Варна" се свърза с лидера на норвежците Oystein G. Brun. По-долу може да прочетете интервюто със скандинавския музикант, излъчено по БНР на 22 август.

Привет, Oystein, защо ви отне толкова време, за да стигнете до България?
Не знам. В този свят има много държави. Бихме искали да свирим във всяка една от тях. В реалния живот обаче има ограничения по отношение на онова, което можем да постигнем. Нямам абсолютно никакъв отговор на този въпрос. Но може би всичко се дължи на обстоятелствата. На начина, по който се развива животът. Независимо че от години се занимаваме с музика, все пак бизнесът не е лесен. Напоследък се борим с коронавируса. Правенето на концерти, турнетата, пътуването по света не винаги са много лесна задача. Ето, че дойде ред и на вашия регион. Дори си мисля, че ще направим малко турне. Първо ще бъдем в Истанбул, Турция, после в София, България, след което имаме два концерта в Гърция. Така че се очертава кратко четиридневно турне. Планът за тези концерти, беше начертан още преди да удари короната, доколкото си спомням. После обаче вирусът връхлетя и всичко беше замразено. Така че идеята за концерт в България стои от доста време. Може би преди четири години за първи път заговорихме за тази възможност. На нас обикновено ни отнема година, за да си подредим плановете. Най-накрая бизнесът се посъбуди. Забавното е, че наистина обичам да посещавам нови места. Това е част от красотата на турнетата. А ние имаме възможност да ги правим и то като част от работата ни. Страхотно е, че имаме възможност да пътуваме, да се срещаме с нови хора, да посещаваме непознати градове. Винаги съм пътувал много. Дори и като дете с родителите ми. Обичам да откривам нови места и да се срещам с непознати, да се сблъсквам с неизвестни ми култури. Наистина нямам търпение да свирим в България. Днес е много по-интересно да правим концерти на места, които не сме посещавали преди, отколкото да свирим няколко пъти в Германия. Там сме били толкова много. Винаги ни се получава добре. За да не ме разберат погрешно, винаги е хубаво да свирим в Германия, публиката е невероятна, но за мен е много важно да мога да разширявам хоризонта си, да се срещам с нови хора, да посещавам и да пътувам до нови дестинации. Така че наистина нямам търпение да стъпим и в България и да направим това едноседмично пътешествие.

Преди да направите концерт на съвсем ново място проучвате ли го предварително?
Разбира се. Обикновено постъпвам точно по този начин. Разбира се, не става въпрос за много задълбочени проучвания, но всеки един от групата харесва идеята за пътуване и посещение на нови места, и постоянно проверяваме накъде сме се отправили. Когато пътуваме, обикновено чакането заема голяма част от времето ни. Стоим по летища, пътуваме с бусове и разполагаме с достатъчно време, за да проверим къде отиваме, какъв град ще посетим, какво можем да видим там. Обикновено постъпваме точно по този начин. Понякога дори преглеждаме статистики и какво е настроението на съответното място. Просто, за да почувстваме града, в който ще свирим, да се опитаме да се настроим към страната. Да разберем каква е и с какво се занимават хората там. Това е част от опита, който придобиваме. Поне аз така приемам нещата. В САЩ и Южна Америка, например, имаме тур-мениджър, с когото доста работим. Той е наистина много навътре в материята. Когато правим турнета там, той винаги е готов с пълен график. "Трябва да посетите това, когато сте в този град. В следващия трябва да видите онези пирамиди или нещо друго." Така че тези наши действия са част от цялото пътуване. В групата е почти традиция предварително да се опитаме да опознаем новите места, на които ще свирим. Е, когато сме за трети или четвърти път някъде, вече сме наясно какво да очакваме, но когато посещаваме напълно нова дестинация, някои от нас задължително проверяват къде отиваме и какво има там. Със сигурност с помощта на "Гугъл" ще потърся информация за София. Тази процедура е нещо нормално за нас.

Предпочитанията ви за концертите какви са - искате да свирите пред публика, която ви познава или да привлечете нова публика, въпреки че не знаете какво да очаквате от нея?
Определено добър въпрос. Зависи от много неща. Често ме питат кой е любимият ми град, в който обичаме да правим концерти. Или дали е по-добре да свирим в Германия, отколкото във Франция. Зависи и то основно на местно ниво. Малко е сложно. Една от причините да посещаваме не нови територии, а нови градове е да се опитаме да достигнем до нови фенове. Ако някой в България е открил музиката ни и е решил по този начин да ни оцени и на живо, е страхотно. Много е трудно да дам едностранчив отговорна този въпрос. Защото всичко зависи от много неща - например от броя на феновете, които са на концерта. Бих обобщил, че всъщност зависи основно от културните традиции на мястото и начина, по който се приема ходенето на концерти. Имали сме и имаме концерти, на които хората просто стоят пред нас и ни гледат. Слизаме от сцената и не сме сигурни дали са харесали изпълнението ни, когато идва местният промоутър и ни засипва с похвали. Казва ни, че хората са харесали шоуто ни. За нас обаче докато сме били на сцената, поведението на публиката изглежда странно. Но това е начинът, по който феновете изразяват емоциите си. Те се носят по музиката, гледат как свирим, наслаждават се на цялото преживяване от концерта, вместо да правят стейдждайвинг, хедбенгинг или мошпитове. Тези фактори са наистина важни. Всъщност това е част от красотата на концертите. Част от магията, ако мога да използвам тази дума. Никога не знаеш как ще се развият нещата. Всеки концерт е автентичен и истински точно по тези причини. Бих го нарекъл аналогово преживяване. Няма как да го повториш. Ние като група имаме определен сет, който сме изпълнявали многократно. И все пак всяко шоу е уникален опит сам по себе си. Това е красотата на концертите, това е една от причините да правим концерти. Може би и това е предизвикателството пред феновете да ги посещават. Със сигурност, когато се запътиш към залата, си си изградил някаква представа как би трябвало да изглежда шоуто, имаш някакви очаквания. Може би вече си виждал групата преди, може би не, може би си гледал видеа от наши изпълнения. Но не можеш да очакваш, че всичко ще се изпълни на сто процента. Това не ти е увеселително влакче. Да си наясно, че след минута то ще тръгне надолу, после нагоре. Някак си очакването при влакчето се потвърждава. При концерта обаче винаги има различни непредвидени фактори, винаги има неизвестност. Понякога нещо неочаквано ще се прецака, токът на сцената ще спре. Понякога, когато влезем в някоя зала, имаме усещането, че вечерта няма да се получи по най-добрия начин, но в някакъв момент нещата се преобръщат и концертът се оказва един от най-добрите, който някога сме правили. Това е тръпка, която споделяме както ние музикантите, така и феновете. Едно от житейските неща, които продължаваме да правим. В днешния свят всичко изглежда страшно подредено. Знаеш какво да очакваш, когато завиеш зад ъгъла. Знаеш какъв ще е отговорът на всяко твое действие. Знаеш резултатите за много неща, защото обществото става все по-предвидимо според мен. От другата страна са концертите, които внасят разнообразието, мястото, където наистина не можеш да предвидиш всичко, което ще се случи. Същото се отнася и за спорта. Може да има спринтьор, който е невероятен и само печели, но точна на това състезание той може да има лош ден и няма да изпълни очакванията на хората. Подобна е тръпката и в музикалната сцена, както и за нас. Смятам, че в тези неща се крие част от красотата, защото не знаем. Опитваме, поставяме си цели, даваме най-доброто от себе си, за да сме сигурни във всичко и че, и на сцената, и след това ще си изкараме страхотно. Винаги се срещаме с феновете след шоуто, разговаряме с тях. Винаги искаме хората да получат най-доброто от посещението си на концерта, да получат стойност срещу парите си. Но не можем да гарантираме нищо. И в това се крие част от магията. Примерно утре мога да си счупя ръката или пръст. Това, обаче, отново е част от магията на концертите. Хората ме критикуват често, че не сме издали официални концертни записи. Постоянно ме питат и искат да си дадат парите за подобни издания. Аз обаче не мисля, че са необходими. Изхождам от начина, по който изпълняваме песните. За всеки един концерт те се изпълняват по определен начин. Няма повторения. Ако направим запис, това означава да запечатаме определен начин на изпълняването на една песен. Концертите трябва да са живи, а не записани. Да са направени в съответния момент в реално време. Сигурно звуча като сърдит старчок. По някакъв начин разбиранията ми за живота са такива. Същото е и когато се кача в планината. Примерно не знам какво ще е времето след четири - пет часа, когато стигна там. Може да е слънчево, да е дъждовно, може да има буря, може би няма да успея въобще да тръгна, защото е много опасно. В това се крие и част от удоволствието да се разхождам из планините.

Спомена културните особености - доколко възприемането на звука зависи от тях?
По тази тема предполагам, че мога да напиша цели книги. През последните години изхарчих доста средства, за да създам собствено студио. Работя и като продуцент. И съм отделил много време през последните години точно на тази тема. Дали възприемаме нещата по един и същ начин? Има една стара дискусия за това дали всички възприемат, че тревата е зелена и дали зеленото, което аз виждам, е същото зелено, което и ти възприемаш. На тези неща отговорът е почти невъзможен заради природата. На първо място смятам, че културните различия са породени от средата и природата, и условията, при които са израснали хората. И те определено ги оформят вкусовете им. Аз съм израснал в провинцията близо до една от най-големите планини в Берген, за това и постоянно ме тегли на там, баща ми беше същия, и разбира се, това ми е повлияло и ме е оформило като човек. И това се отразява и на обложките на албумите, на музиката, на начина, по който мисля. Оценявам нещата в живота, които са важни за мен. И не е задължително това да се отнася по същия начин за теб или за когото и да било. Ние сме различни. Стъпили сме на различни основи в този живот. Всеки от нас слуша и чува нещата от различна перспектива, от различна позиция, стъпил на различен опит. Дори в някакъв момент може слухът ти да е увреден, което да затруднява процеса. Според мен, истината е че част от красотата на света се крие в това, че сме различни. Това прави живота изумителен и пълен с изненади. Прави го по-интересен. За мен самия най-големият кошмар на съществуването е, ако всички си приличат и са еднакви. Не като отделни копия, но ако всеки мисли по един и същ начин, прави едно и също, носи едни и същи дрехи, това за мен би бил истински кошмар. Аз съм човек, който винаги е странял от общоприетите социални норми. На мен ми е скучно, примерно, да влизам в стаи, обзаведени по един и същ начин, да водя един и същи разговори, в които хората д се изразяват по един и същ начин, използвайки едни и същи аргументи, няма значение дали става въпрос за политика, музика или нещо генерално. Ако има твърде много от същото, за мен е скучно и нетърпимо. И малко ме плаши. Точно обратното - разнообразието в природата, дори и да става въпрос за животните, музиката и нейното възприемане - там се крие истинската магия. Контрастът, по който възприемаме музиката, е за предпочитане, въпреки че това са вълни, които излизат от говорителите и в дигиталната среда всъщност са нули и единици. Защото ги възприемаме по различен начин. Тук се крие красотата, това прави живота интересен за мен. В това се крие душата на моята музика. Винаги се опитвам да запечатам разнообразието на живота в песните на BORKNAGAR. Вярвам искрено, че хубавата музика трябва да е огледало на всичките му аспекти. Тя трябва да съдържа, както върховете, така и паденията, трагедиите, страстта, болката, лошото време, хубавото време, всички тези нюанси на съществуването. По този начин се опитвам да работя и аз. Музиката ми да съдържа живота. Смятам, че точно това е най-важната причина да приемаме толкова сериозно музиката, тя да е толкова ангажираща, да влагаме пари и време в нейното създаване, да пътуваме, за да я изпълняваме, а други да летят, за да посетят концертите ни. Комбинацията от тези фактори води до уникалния и много личен начин на възприемането на музиката. Няма значение дали 10 000 души слушат моите албуми или отделни песни, всички те, според моя опит, ще ги възприемат различно. Ще разберат текстовете различно, ще се свържат с произведенията по различен начин. Има всякакви обяснения какво всъщност представлява музиката. Има една теория, че тя е вид терапия. Преди години се бях увлякъл по нея. Теорията е доста интересна, защото без да съм сигурен дали е вярна и каква част от нея е вярна, ми харесва идеята, че музиката има много силна връзка с нашия емоционален живот. Дори без да сме наясно как точно се развиват нещата, какъв е слушателят, как живее, откъде идва, как слуша музика, какво е важно за него в една песен - барабаниста, вокалиста, теорията е много интересна. В моето студио продуцирам различни музиканти, слушам различни неща и част от работата ми е да се опитвам да се дистанцирам. Когато си звуков инженер или продуцент, трябва да откриеш магичния баланс между онова, което групите искат да направят и какво искат да чуят, когато записват албум или песен, или сингъл, каквото и да правят, и да ги преведеш, и да им помогнеш да преминат през начините, по които музиката влияе на света. Това са две различни правила, по които се играе играта. Музиката е твърде индивидуално нещо. Нещата могат да проработят и ако си тесногръд, и егоистичен, и харесваш само собственото си творчество. Но е по-добре да си вдигнеш главата и да погледнеш какво става около теб. Да се замислиш как би могъл да развиеш тази музика, как да я покажеш на света и хората да те разберат, разбира се, по уникален начин. За мен това е една много интересна пресечна точка. Има толкова много философски аспекти по този въпрос и много теории. Което е част от магията на музиката.

 

 

Какво според теб е ролята на слушателя в процеса на музикална комуникация?
Без съмнение знам по какъв начин аз постигам това. И за мен всичко опира по определен начин до равнопоставеността и обединяването. Искрената музика е най-добрата музика. Трябва да се стремиш, да си честен със себе си. Това стои в основата на нещата при мен и точно по този начин постъпвам през последните 35 години, в които създавам музика. Не искам да се преструвам. За това и винаги използвам личното си име. Не използвам корпспейнт, обличам се почти по един и същ начин, както в личния ми живот, така и на сцената. За мен това е основата, за да постигнеш равновесие. Аз също съм фен. И няма голяма разлика дали слушам собствената си музика или на някой друг. От друга страна музиката съществува в нематериалния свят. Разбира се, че има дискове, има "Spotify", за който се плаща, но музиката сама по себе си е нематериална, тя е звук. Аз, изхождайки от дългогодишния ми опит в тази сфера, получавайки хиляди писма и имейли, които с годините феновете са ми изпращали, в разговорите ми с хората, съм се убедил колко обединяваща сила има музиката. Може би на света няма нищо друго, което да обединява хората по този страхотен начин. Виж "Wacken Open Air" в Германия, един от най-големите световни фестивали. Там на едно място се събират над 120 хиляди души. И там няма никакво насилие, няма побоища, няма изнасилвания, няма нищо подобно. Дори учените не могат да повярват на това. Защото статистиката показва, че ако на едно място се съберат много хора, винаги ще има сцени на насилие, убийства, изнасилвания. Тези неща съществуват в едно нормално общество. Ето ти доказателство за силата на музиката. За мен този неин аспект винаги е бил много важен. Ето ти една от причините да желаем да сме близо до феновете, да говорим с тях, да изразим уважението си към тях, да чуем техните истории. Понякога не е възможно, понякога дори може да е опасно. Имахме концерт в Колумбия. Ситуацията в някакъв момент се усложни. Феновете бяха тотално откачили. Все едно се случваше нещо погрешно. Трябваше по някакъв начин да се предпазим. Но това е изолиран случай. Много е хубаво, когато имаме възможност да се срещаме с хората. Да говорим с тях. Да споделяме мнения за музиката. В случая за мен става въпрос повече за равнопоставеност, отколкото за нещо друго. От друга страна не бих искал да споделям всичко за себе си със света. Бих искал някои аспекти от живота ми да останат лични. Не бих искал децата ми да пострадат по някакъв начин заради моята кариера. Също така се нуждая от лично пространство. Дори не сме от най-активните в социалните мрежи. Но се опитваме да бъдем открити, опитвам се да отговоря на колкото се може повече имейли, да кажа едно "Здравейте", да прочета какво са ни написали. И хората го оценяват. Разбира се, има ограничения в това, до колко често мога да го правя. В същото време има и ограничения по отношение на личното пространство и желанията ми за него. Това обаче по никакъв начин не трябва да се свързва с тесногръдието и стремеж да съм по-велик от останалите. Просто се опитвам да защитя личния ми живот и семейството ми. От друга страна възприемам участията ни на фестивали много или малко като семейни сбирки. Среща с единомишленици по отношение на музиката. Там има страшно много страхотни хора. Фестивалите са невероятно преживяване. И особено днес с тази война в Европа и коронавируса. Това са трудни времена за мнозина. Много е яко, че имаме възможност да се съберем заедно и да си изкараме добре.

Последен въпрос - как се промени съотношението между пространството, звука и композицията в музиката на BORKNAGAR?
Какво наистина мога да кажа? Имам предвид, че на първо място от самото начало на групата съм имал не точно визия, а ясна посока какво точно искам да правя в музиката. Никога не съм очаквал онова, което се случи с нас. Никога не съм очаквал, че ще издам още един албум, че ще правя турнета по света и ще продавам милиони записи. В началото никога не съм мислил по тези въпроси, но имах ясна посока, когато ставаше въпрос за музиката. Също така един от ключовите елементи за мен и за групата винаги е бил винаги да правим още една стъпка напред. Това се отнася като цяло за живота. Никой от нас не е спрял да израства. Все пак, остаряваме с годините. В същото време рецептата ми за музиката винаги е била, че тя би трябвало да се развива, да изследва нови територии, да върви напред. Според мен единствената посока на живота е напред. Връщането назад във всички случаи е негативен процес. Звучи фундаментално и философски, но за мен винаги е било от изключителна важност да направя следващата стъпка напред, да се предизвикам музикално за всеки албум, да изкача още една планина. Аз все още го правя, но искам да достигна и нови върхове. Винаги трябва да се опитваме да провокираме границите си. Постоянно се предизвиквам музикално. В тази сфера съм направил много неща през годините - в някои албуми повече, отколкото в други. Спомням си, когато работихме по "The Olden Domain". Тогава си мислех, че може би сме отишли твърде далеч. Защото тогава се предполагаше, че BORKNAGAR са блек метъл банда. И хората очакваха от нас да сме блек метъл. И ние излизаме с "The Olden Domain", а по това време никой не правеше чисти вокали в блек метъла и не използваше хамънд орган. Ние обаче го направихме в "The Olden Domain". И това проработи. Смятам, че хората харесват подхода ни. Винаги ще има фенове, които ще казват, че първият ни албум е най-добрият. Добре, страхотно. Иначе за мен най-естественото нещо е еволюцията и всяка стъпка, която ни придвижва напред. По-интересният начин да се придвижваме в този свят. Ако някога разбера, че се въртя в кръг и издавам едни и същи албуми, ще се откажа. За мен в това няма никакъв смисъл. Смятам, че в нашата музика, съществуват всички тези аспекти, които са залегнали от първия до последния албум. Това развитие сме го запазили и сме го превърнали в основа на BORKNAGAR, в това число разнообразието, епичността, високите и ниските части в музиката, акустичните елементи, фолклорните мотиви, промяната във времената, прогресив структурите. Малко или много тези елементи са част от историята ни. Ако от дебюта прескочим направо до последния ни албум, за да се опитаме да видим как сме се развили, пак ще открием общи неща. Музикалните идеи са почти същите, басът също е еднакъв. "True North" например носи някои от качествата на дебюта ни. Има някои общи момента в развитието на песните, предполагам. Но продължавам да смятам, че "True North" е повече в коловоза на възрастта ми, на сегашното ми положение в света. Действащ музикант съм повече от 25 години, издадох първия си албум, когато бях на 19 години, а сега съм на 47. През по-голямата част от живота ми излиза, че съм издавал албуми. Въпросът опира до това да намериш пътя си, да продължаваш, да работиш през годините и да не се отказваш. Почивай си от време на време, но винаги прави следващата крачка в музиката, продължавай да вървиш напред. Всъщност точно това направи "True North" може би най-добрият албум, който можехме да издадем към дадения момент. В него сме отбелязали всички нюанси и елементи, които искаме да присъстват в музиката на BORKNAGAR. Сигурно някои журналисти ще ни зададат въпроса дали все пак този начин работи? Понякога е много трудно да обясниш музиката си. Понякога ме питат какъв стил изпълняваме. Най-отегчителното нещо е този въпрос да ми бъде зададен преди дори питащият да е чул какво свирим. Как бих могъл да обясня музиката ни? Обикновено отговарям, че не знам. Едно от най-важните качества на групата е името. Причината да избера BORKNAGAR е, че е измислено, конструирано име. Исках да наложа в самата група визията, че при тази музика няма верни и грешни неща. Ако искаме, бихме могли да издадем и джаз албум. И никой няма да ни заклейми, защото музиката носи независимост. Това е много важно за мен. Музиката е независима. За това и името ни е измислено. Опитах се да се разгранича по отношение на текстовете от политиката и религията, да изведа музикалните идеи извън светът, който виждаме, без да стъпваме на друга планета или да говорим за извънземни. По-скоро да създадем своя музикална вселена извън всичко познато. Много важна част от характера на групата беше да установим практиката, че в музиката няма вярно и погрешно. Можем много лесно да създадем балада и тя да се хареса. Да сме доволни и да не се отречем никога от нея. Ние нямаме нужда да се напъваме и да претендираме за нещо. В музикално отношение можем да направим всичко, което поискаме. Разбира се, не е задължително да го правим, но идеята, че имаме възможност да постигнем всичко, което поискаме в музикален аспект, е много важно за една група, защото по този начин тя е изчистена от етикети. Веднъж започнеш ли да поставяш етикети на музиката си, да я поставяш в някаква форма, както правят лейбълите, ако започнеш да изпълняваш онова, което ти казват агентите или хора, които настояват, примерно, че на обложките ни трябва да има голи жени, вече сме загубили свободата си. Не е това начинът, по който работим. Ако искате голи жени - има списания, има порно филми, но не ги търсете на кориците на албумите ни. Може би изглеждам странно в собствения си свят, но винаги съм имал много ясна представа и позиция какво искам да правя в музиката и по-скоро каква би трябвало да е музиката на BORKNAGAR. "True North" е комбинация от BORKNAGAR. Той е резултат от всички процеси, които протичат през годините в групата - как създаваме песни, как се изразяваме текстово. Сигурно играта при всички е същата. Обаче положението със записите днес е много по-добро в сравнение с началото на 90-те. Тогава беше много скъпо, а оборудването, което можехме да си позволим, много ограничено откъм възможности. Днес с един лаптоп и с подходящ софтуер можеш да продуцираш албум, ако знаеш какво правиш. Тези елементи също оказват влияние на музиката. Също така, ние сме част от една и съща игра, което ни поставя в ситуацията да търсим още възможности за по-нататъшно осъществяване на желанията и идеите ни. И още веднъж - "True North" е комбинация от всичко, което сме създали през годините.