Пътуване във времето с Brendan Perry в София

Как е най-подходящо да започнеш ревю за концерт на Brendan Perry? Коя е експлозивната, откриваща реплика, с размах да освободи автора от първоначалната скованост, да въведе разказа за преживяното? Няма такава. Всеки, който е присъствал в задушната зала на Парти Център "4 км" в паметната нощ на 28 март на организираното от "DerCircle" събитие, знае това. Привързаността към музиката на Brendan Perry и DEAD CAN DANCE е нещо твърде съкровено и лично за всеки фен. Малка тайна, споделена само между него и идеята му за артиста. Дори в рамката на шумната и смесена тълпа, под глъчката на аплодисментите и скандиранията, аз съм сигурен че всеки един от присъствалите е приветствал малък душевен празник от срещата с Brendan, прошепнал е мислен диалог с Черния Чародей. За момент след края на "The Carnival Is Over" е останал глух за глъчката в просмукания с изпарения на цигари и очаквания клуб, свел е поглед с прикритата усмивка на получилият така желан подарък празнуващ. Огнената вода в музиката на DEAD CAN DANCE и Perry се изпива така, след наздравица и на екс, tete-a-tete с артиста, сякаш си обгърнат в прозрачен балон от откровение, отделящ те от хората, стоящи около теб в концертната зала. Дежурните атрибути, споделени на всеки концерт - удрянето на длани, викането и свиренето, се добавят милостиво, за да ни спасят от бремето на неловката тишина. Отвъд интимното преживяване и проповед, чиито шепот е над сетивата, няколко думи за формалния облик на концерта.

   Залата на парти центъра бе доволно пълна, очаквано за артист от калибъра на Perry и за популярността на DEAD CAN DANCE сред най-разнообразни музикални вкусове. Не разбирам защо това е едно от най-критикуваните места за концерти, след като можеш да седнеш удобно на бара, да си поръчаш огнена вода и да й се насладиш в непосредствена близост и видимост към сцената.

   Brendan излезе в компанията на Pete Sheridan (кийборди), Dan Gresson (барабани и перкусии), както и очарователната басистка Rachel Haden (дъщеря на великия джаз басист Charlie Haden). Началото бе обезоръжаващо силно. За първа страница избрана бе една от най-хубавите песни на ранните DEAD CAN DANCE - хипнотичната "The Arcane".
   Последва една от най-силните пиеси от новия албум на Perry (според това, което чухме тази вечер) - "Love on the Vine". Извисяващият се в припева вокал на Brendan с лекота преминаваше в мек фалцет и в огромното ни задоволство, че гласът на майстора е в разкошна форма. Предвкусвахме удоволствието от една страхотна вечер.
   Изля се магичната "The Carnival Is Over" - може би най-известната песен на DEAD CAN DANCE заради силния MTV-еърплей в средата на 90-те в одеждите на сюреалистичния клип на маестро Ondrej Rudavsky. Деликатният синтезаторен аранжимент шепнеше под туптящия баритонов разказ на барда и за момент ни пренесе в мистичната атмосфера на внезапно опустялото градче след отпътуването на цирковите каравани. Там, където сред гаснещата еуфория на клоунски смях и стопената в далечината пъстра глъчка, в прашната тишина между двойка мечтатели се ражда първата любов.
   Групата се представи чудесно, но тяхната задача не беше да впечатлят с умение и импровизации. По-скоро да пресъздадат адекватно богатия инструментариум на DEAD CAN DANCE с ограничения си арсенал и да осигурят подиум за вокала. Могъщият глас на Perry бе над всичко, по-концентриран от всякога. Brendan никога не е залагал на експлозивно сценично поведение, нито на комуникация с публиката. Не направи изключение и сега. Той пее, както сигурно и композира - със затворени очи, вглъбен, но от изпълнението му лъха особена лекота. Стоварва отгоре ти тежкия баритон, но въздига душата с емоцията в гласа си, кани те на разходка към далечни, свещени места, където властват цветни сънища, макар и с тъмни тонове. Артист, експресивен единствено чрез музиката си. Изпълнението на музикантите бе твърде силно, за да бъде разклатено от честите проблеми със звука, няколкото неприятни микрофонии и досадното разминаване (проблем с мониторите?) в началото на "Dream Letter". Макар и "писмото" да е силна балада, искаше ми се Perry да бе избрал някой от другите кавъри на Tim Buckley - "Song to the Siren", "I Must Have Been Blind" или особено "Chase the Blues" която в негов прочит дълбае особено дълбоко.

   Песните от новия албум са обещаващи и звучаха страхотно на фона на компилацията на сетлиста, но в мен остана горчивото чувство, че парчетата на DEAD CAN DANCE от втората част на концерта бяха подбрани да "паснат" на новото. Най-впечатляваща от новите композиции е "Winter Sun", която дано греша, е една от онези композиции, звучащи по-добре на живо, отколкото студийно.
   Акустичното изпълнение на "Medusa" от албума "Eye of the Hunter" бе сред най-интимните моменти в концерта.

   След като възторжената публика извика два пъти групата на бис, Brendan сложи очакван финал с псалма "Severance", изпълнен почти акапелно със смразяваща прецизност. И макар че изпълнението в София бе в пъти по-добро от изтеклия в нета буутлег в Берлин, иска ми се Brendan да променяше поне с една идея сетлиста на концертите си в различните държави. Така поне щеше да се надяваме до последно да чуем "Xavier", "Anywhere out of this World" или "In the Kingdom of the Blind…"
   Но надеждата винаги остава. Поне докато по света бродят и творят музиканти като Brendan Perry.


    Очаквайте до няколко дни и текста на ексклузивното интервю, дадено от Brendan Perry специално за читателите на "Metal Katehizis", от което ще узнаете множество любопитни подробности за живота и кариерата му, включително и за задаващо се възраждане на DEAD CAN DANCE...
   А ето какво изпълни Brendan Perry в София на 28 март 2010 г.:

01. The Arcane (DEAD CAN DANCE: "Garden of the Arcane Delights", 1984)
02. Love on the Vine (от предстоящия трети солов албум на Brendan Perry)
03. The Carnival Is Over (DEAD CAN DANCE: "Into the Labyrinth", 1993)
04. The Golden Rule (от предстоящия трети солов албум на Brendan Perry)
05. A Passage in Time (DEAD CAN DANCE: "Dead Can Dance", 1984)
06. Dream Letter ("Sing a Song for You: Tribute to Tim Buckley", 2000)
07. This Boy (Brendan Perry: "Ark", 2010)
08. You Never Loved This City (PIANO MAGIC: "Ovations", 2009)
09. Wintersun (Brendan Perry: "Ark", 2010)
10. Medusa (Brendan Perry: "Eye of the Hunter", 1999)
11. Eros (от предстоящия трети солов албум на Brendan Perry)
12. Utopia (Brendan Perry: "Ark", 2010)
---
13. Voyage of Bran (Brendan Perry: "Eye of the Hunter", 1999)
14. Spirit (DEAD CAN DANCE: "A Passage in Time", comp. 1991)
---
15. Severance (DEAD CAN DANCE: "The Serpent's Egg", 1988)