Поклонение до Светите земи Вакенски, лето 2015-о

   Посещението на фестивала "Wacken Open Air" е истинско поклонение за почитателите на Праведната музика – започва с дълго пътешествие (поне за нас, българите), преминаваме през изпитания и дори известна доза лишения и като награда получаваме преживяване, което се помни цял живот. Само едно "хаджи" ни липсва пред името.

   Разказвали сме ви за "Wacken" и преди, затова не очаквайте дневник по дати на перипетиите ни в Северна Германия, нито подробен репортаж и сетлисти на всички (над 130!) групи, изявили се в рамките на 26-ото издание на легендарния метъл фестивал. А ако ви интересува само музиката, прескачайте директно на последната част от материала. Но докато подреждаме в албума със спомени всички емоции, вълнения и усещания, надяваме се да ви направим съпричастни към изживяването "Wacken", в които се потопихме.

   Готови за "Джвакен"?

   И като казвам "потопихме" – направихме го не само преносно, но и буквално. Кацането в Хамбург и пътуването с влак до градчето Ицехое преминаха спокойно и безпроблемно, но "домакинът" Вакен ни посрещна облян в дъжд. Времето бе главен герой и може би резултат от капризите на сърдито божество, което "удави" в обилни валежи китното селце в най-северната от шестнадесетте федерални провинции на Германия, Шлезвиг-Холщайн. В края на премеждията си разбрахме, че над Вакен са се изсипали 150 000 литра дъжд за пет дни. От първа ръка преживяхме два от лозунгите на фестивала: "Rain or Shine " ("В дъжд или пек") и "After the Rain Comes the Mud" ("След дъжда идва ред на калта"). Научихме, че същата тази кал има няколко агрегатни състояния: рядка боза, гъста лепкава каша, която гълта обувки, и накрая, на някои спасителни островчета, размекната влажна пръст. Газихме, подскачахме, танцувахме и куфяхме в кал докъдето стига погледът. Дадохме на фестивала шеговитото прозвище "Джвакен", защото "ако не се смеем, ще трябва да плачем", както казваше моят спътник. Убедихме се във важността на добрата екипировка, и най-вече здравата палатка с висок воден стълб, топлия спален чувал и чифт стабилни гумени ботуши. Някои от нас се сдобиха със спасителните ботуши на място срещу 10 евро (и нагоре), но опашките пред магазина за къмпинг принадлежности надминаха дори тези пред бирените щандове – поради простата причина, че във Вакен за бира никога не чакаш на опашка! Всички притежатели на билети, които ги замениха с фестивални гривни, получиха и насъщния за оцеляването "Full Metal Bag", където бяха скътани куп скъпоценности, включително дъждобран, тапи за уши, сгъваема бутилка за вода и маска за лице (която щеше да върши работа само при сухо време, за да предпазва човек носа и устата си от прахта, но такова време така и не дочакахме).

   В крайна сметка оцеляхме не само благодарение на екипировката си, но и на изключителния дух на сплотеност и борбеност, който цареше сред посетителите на "Wacken". Трудностите се преодоляваха с усмивка, всеки бе готов да подаде ръка на познати и непознати. Огромна бе заслугата и на екипа на организаторите, който полагаше денонощни усилия за справяне със ситуацията, доближаваща се до най-проблемния и дъждовен "Wacken" през 2007 г. Стегнатата и дисциплинирана организация даваше резултати, докато трактори и багери издърпваха буксуващи автомобили, на най-дълбоките места калта се изпомпваше, докато още беше рядка, а камиони стоварваха тонове дървени трици, които да попият влагата.

   Дори тези невиждани от 8 години неблагоприятни метеорологични условия не успяха да помрачат настроението на над 75 000 метъл фенове, стекли се от всички краища на света да почетат Праведната музика. Преди да разкажа за по-изтъкнатите или интересни "проповедници" и "пророци" на бог Рок, ще нахвърлям още няколко щрихи за мястото, където се провежда фестивалът и за някои от съпътстващите го атракции.

   "Радвай се, ти си в града на метъла!"

   Транспаранти с това послание посрещат посетителите на всички входове на населеното място. Във Вакен живеят около 1800 души, които подкрепят ежегодното събитие през първия уикенд на август и дори окичват домовете си със знамена и плакати с познатия рогат череп, за да покажат съпричастност и гостоприемство. Върху площ от 2,2 кв. км са приютени две главни сцени ("Black Stage" и "True Metal Stage"), една по-малка ("Party Stage"), две закрити ("W.E.T. Stage" и "Headbanger Stage" в шатрата на "Bullhead City Circus") и още три микросцени – една пред бирената градина и две в тематичното Wackinger Village ("селото" на викингите, средновековните менестрели, фолк метъл веселяците и пост-апокалиптичните воини). На територията на фестивала има около 100 пункта за продажба на храна (от китайски през италиански и турски вкусотии до вездесъщите вурстове и бретцели) и почти 300 нехранителни щанда, 420 душа, 40 чешми за питейна вода и 800 тоалетни (не само химически!). Палатковият лагер се простира върху още няколко квадратни километра.

   В самото село Вакен пък можете да поседнете за бира и месни шишове в "The Metal Place", "The Old Metal Bar" или някое от останалите дворни капанчета с дървени пейки и маси, които изникват за часове преди началото на фестивала и също толкова бързо "сгъват платната" в неделя, когато посетителите се разотиват. Когато ви се припие кафе, не пропускайте благотворителната тента на вакенските дами на главната улица – жените предлагат топли напитки и домашно приготвени сладкиши само срещу 1 евро парчето, а всички приходи отиват във фондация за борба с левкемията. Централният офис на "Wacken Open Air" в сърцето на селото се познава по входа, обрамчен от огромен рогат череп на бик. Очаква ви винаги готов да помогне персонал, както и изобилие от тениски и сувенири (включително разпродажби на артикули от предишни години), банкомат и контакти, за да заредите мобилните си телефони.

   Ако бюджетът ви е затегнат, зареждайте с провизии в местните супермаркети "Edeka", където кен бира от 0,5 л. е от 0,55 евро нагоре (а във фестивалната зона плащате 3 евро за 0,33 л. или 10 евро за 1 л. бира, плюс съответно 1 и 3 евро депозит за малка или голяма чаша за многократна употреба). В палатковия лагер обаче е забранено да се внасят стъклени бутилки, а в самата фестивална зона, където се провеждат концертите, няма да ви пуснат с никакви напитки, освен ако не ги "контрабандирате" в онази хитра сгъваема бутилка за вода.

   Жадни сте за още забавления? Паралелно с концертите на големите сцени, в "Bullhead City Circus" за поредна година се проведе мини първенство по кеч. А ако покрай всичкото пиене на бира и хедбенгинг ви остане време да скучаете, а сте случили на вакенска жега, разходете се с бусче до другия край на селото, където ви очаква прохладен басейн. Дано да сте си взели банските!

   Българската следа

   И ние оставихме отпечатък от не една кубинка в калта на вакенските поляни! Родните фенове, посетили 26-ия поред "Wacken", бяха минимум 26, а тазгодишното издание на легендарния фестивал ще остане в историята като първото, на което свири българска група – победителят в местния кръг на "Wacken Open Air Metal Battle 2015". Конкурсът за млади метъл таланти за пръв път бе организиран в България от промоутърската компания "BGTSC". Младежите и девойка от DASH THE EFFORT се качиха на "W.E.T. Stage" по време на финалите на конкурса в следобеда на 30 юли и пред събралите се около 1000 зрители изпълниха 20-минутен сет, зареден с много емоция и адреналин. Първият ред бе окупиран от нашенци, които в края на представянето им изпратиха DASH THE EFFORT със скандирания "Българи юнаци!". Е, вярно, че българското знаме на екрана беше с нелепо разместени цветове, но лично се погрижихме забележката ни да стигне до оперативния мениджър на "Wacken". Минути след историческото участие на DASH THE EFFORT, WeRock.bg бе единствената българска медия, която взе интервю от петимата родни музиканти. Изчакахме реда си след "Deutsche Welle" и фестивалния вестник, на чиито страници още на следващия ден излезе материал за "Metal Battle 2015" със снимка на нашите герои.

   В рамките на състезанието общо 28 амбициозни и надъхани банди от цял свят се бореха за първото място. Оценяването бе възложено на организаторите на всички локални "Metal Battle" кръгове по държави. Накрая, по време на специална пресконференция на 31 юли бяха обявени призьорите, които отнесоха парични и предметни награди. Първото място заеха VESPERIA от Канада, техни подгласници бяха две банди от Близкия Изток – WALKWAYS от Израел на второ място и BLAAKYUM от Ливан на трето, британците METAPRISM се класираха четвърти, а челната петица бе завършена от датчаните SAVAGE MACHINE. Макар и да не се огласява класирането на останалите групи, оценките, които получиха DASH THE EFFORT, ни дават основание да предполагаме, че са били в челната десетка.

   Новини "от кухнята"

   Достъпът до пресконференциите на групи и организатори ни даде възможността да научим интересни подробности и да се докоснем – буквално – до любимците си. EUROPE откриха в нулевия ден на фестивала с обещанието да запишат за бъдещо DVD концерта си под шатрата на "Bullhead City Circus" – и да го издадат още догодина! На другият ден легендата на немския метъл Udo Dirkschneider пък се зарече да не изпълнява повече песни на бившата си банда ACCEPT... освен на предстоящо турне, което ще затвори тази глава от историята му. Обявяването на единствената по рода си "метализирана" ски ваканция "Full Metal Mountain" бе съчетано с появата на Tobias Sammet, който напоследък усилено се труди над проекта си AVANTASIA. След като бе хедлайнер на "Wacken" с куп гостуващи вокалисти миналата година, Tobi вече готви турне и нов албум за идната пролет, а на пресконференцията потвърди и участието на AVANTASIA във "Full Metal Mountain" през първия уикенд на април 2016 г. В личен разговор го попитахме дали обмисля да намине и по нашите географски ширини и той отвърна, че работи по въпроса – да се надяваме, че не го е казал само от учтивост и скоро ще има вълнуващи новини! Друга любопитна поява беше Jeff Waters на пресконференцията по повод награждаването на победителите във "Wacken Open Air Metal Battle 2015" – оказа се, че канадският китарист и лидер на ANNIHILATOR е организатор на конкурса в родината си.

   Срещата на журналистите със SAVATAGE и TRANS-SIBERIAN ORCHESTRA бе насрочена за деня след шоуто им. Първо се запитахме защо е така, но след концерта (за него – след малко) осъзнахме причината. Нямаше как участниците в това титанично представление да ни предадат в аванс цялата емоция покрай трескавата подготовка, стотиците самолетни билети, часове репетиции, хиляди резервирани хотелски стаи, килограми пироефекти и фойерверки и всичко останало, което се сля органично в незабравимата експлозия на дълго чакания реюниън. Настроението беше повече от приповдигнато. Chris Caffery и Paul O'Neill раздаваха перца с шепи, а Jon Oliva не отказа на никого сърдечна прегръдка, автограф или снимка. За сметка на това пък отказа да потвърди категорично дали следва продължение и още концерти. Надеждата умира последна!

   Метъл до дупка

   В края на краищата, обаче, това, за което се бяхме събрали всички, беше Праведната музика. Гребахме с пълни шепи до насита от нея. Имаше млади и стари, тежки и мелодични, забавни и сериозни, но преди всичко – шумни представители на нашата "религия".

   Споменахме EUROPE – шведите продължават да показват класа, откакто възродиха бандата, и отново не разочароваха – откриха фестивала със задушевно, но енергично и увличащо шоу на "Headbanger Stage". Кой не би пял "The Final Countdown" с Joey Tempest отново и отново?

   Някои групи свириха и се раздаваха въпреки неудобства или пречки. Вечно усмихнатата холандка Anneke van Giersbergen този път бе с THE GENTLE STORM (съвместният ѝ проект с Arjen Lucassen), но шоуто бе коренно различно от акустичната феерия от началото на тази година, на която станахме свидетели в "Модерен театър" в София, и се състоя, въпреки че клавиристът бил обран по пътя и изгубил всичката си техника и инструменти. DARK TRANQUILLITY пък сервираха ударна порция от шведския мелодичен дет, с който са така известни, въпреки липсата на титулярния им басист и напук на проблемите с озвучаването.

   Костюмите, декорите и театърът стават все по-неразделен елемент от метъл сплавите и това показаха малки и големи групи. Германците от GRAILKNIGHTS излязоха с ярки клинове и наметала, облечени като супергерои, и представиха своята шантава смесица от мелодични пауър припеви и харш вокали. SABATON стовариха огромен танк на "Black Stage" и както винаги командваха своите многохилядни батальони да им пригласят в бойните маршове. Пресният албум бе влял прясна кръв във вените на "върколаците" от POWERWOLF – белосани лица, опияняващи китари и клавири и мощните оперни трели на Atilla Dorn видимо забавляваха тълпата. RUNNING WILD гърмяха с топове, които чувахме дори на километър и половина, в палатката. Rob Zombie пък доказа, че макар да е поостарял и да не изглежда толкова страховит като едно време (а може би ние сме порастнали), музиката му все още хапе.

   Два от концертите на "Wacken" вече ги бяхме гледали и както се и очакваше, не ни сервираха изненади. Ветераните от JUDAS PRIEST се представиха на високо ниво, имаше светлинно шоу и пронизителни писъци, Halford излезе на сцената с мотор, но не ни развълнува особено. Zakk Wylde ни помогна да пророним сълза за Dimebag и поигра със струните на доста повече души, отколкото в зала "Универсиада" в края на юли. Струваше си да го видим пак само заради мащаба на "Wacken" и заради това, че виртуозният китарист е много повече у дома си на такава голяма сцена.

   IN FLAMES също бяха в свои води и изпълниха до краен предел калното пространство пред "True Metal Stage". Облеченият в снежнобяло Anders Friden изглеждаше сякаш се намираше в друга вселена. Остава ни да гадаем дали това се дължеше на факта, че IN FLAMES рядко свирят пред 80 000 човека или защото бе под влияние на субстанции. Това, разбира се, няма голямо значение, защото IN FLAMES са професионалисти и шоуто им причини един голям и няколко локални мошпита и огромно море от краудсърфинг, въпреки "предупреждението" от страна на Anders да не го правим.

   "Wacken" е заслужил репутацията си обаче, защото на сцените му всяка година се случват премиерни, уникални, ретроспективни, колективни и какви ли още не специални шоута. Тази година, например, AMORPHIS отбелязаха 20-ия юбилей на класическия си албум "Tales from the Thousand Lakes" (който празнуват на специално турне още от края на миналата година), като изсвириха всичките песни от него под блясъка на огнени езици и за дива радост на най-върлите си фенове. Все пак заслужаваха още повече ентусиазъм от публиката.

   DREAM THEATER направиха дебюта си на вакенска земя, като ни поведоха на хронологично пътешествие из почти цялата си студийна дискография – пропуснаха само три от албумите си, а от останалите девет бяха избрали по една песен-представител и може би съзнателно парчетата бяха подбрани да стават за куфеене. Изключение правеше "The Spirit Carries On", на която и закоравелите мъжаги пуснаха по една сълза.

   Амбициозното шоу "Rock Meets Classic", рожба на басиста на PRIMAL FEAR, Mat Sinner, бе събрало каймака на любимите рок музиканти. Гърмяха кавъри на AC/DC, Joe Lynn Turner се появи, за да почете Ronnie James Dio с изпълнение на "Stargazer", Michael Kiske ни върна в златните години на HELLOWEEN, а акомпаниращият "Bohemian Symphony Orchestra" от Прага ни омая със симфонична мелодия по "Bohemian Rhapsody" на QUEEN и пасажи от саундтрака на "Карибски пирати", композиран от Hans Zimmer. Ала никой не можа да стъпи на малкия пръст на Dee Fuckin' Snider, който заяви, че изпълнява най-краткия сет в живота си (класики на TWISTED SISTER), но пък за сметка на това го насити с толкова енергия, че не останаха нераздвижени тела и мълчаливи гърла. А обществено полезният му призив бе изписан и на тениската му – "Спрете със селфитата!"

   Завръщането на SAVATAGE пред публика след повече от 10-годишно прекъсване бе дългоочаквано събитие. Съвместното им шоу с TRANS-SIBERIAN ORCHESTRA пък бе обект на много спекулации, тъй като бе обявено като над двучасов спектакъл, който трябваше да тече на двете най-големи сцени на "Wacken" едновременно. Гадахме – дали първо ще свири едната група около час, а после музикантите ще се преместят и прегрупират на другата сцена и ще изсвирят втория сет за още около час? Дали щяха да се редуват и да свирят една песен като SAVATAGE, една песен като TSO? Не можехме да си представим как точно ще направят концертите едновременно. Но те ни предложиха всичко, което очаквахме, и много повече. Историята на "Wacken" досега не бе виждала съвместно шоу на две сцени, но това се случи. Пироефектите, лазерите, почти триизмерната мултимедия, игрите на прожекторите и огромните махала, надвиснали над двете сцени, пренасищаха до краен предел сетивата. Стройни, сякаш избирани по каталог красавици пееха беквокалите и кършеха тела в енергична хореография. Jon Oliva несъмнено разчувства почитателите си с безупречни изпълнения на класики като "Gutter Ballet", "Morphine Child", "Hall of the Mountain King" и поетичното откровение "Believe". Zak Stevens пък отприщи плътния си глас в "Dead Winter Dead", "Chance" и "The Hourglass", където му партнираше младият Andrew Ross. Удоволствието бе допълнено от гласищата на Jeff Scott Soto и Russell Allen (SYMPHONY X), които през повечето време помагаха като беквокалисти, но получиха и своите няколко минути под прожекторите. От репертоара на TRANS-SIBERIAN ORCHESTRA прозвучаха осъвременени класики като "O Fortuna!" от операта "Carmina Burana" и "Requiem (The Fifth)".

   Координацията на шоуто със сигурност е била плод на титаничен труд, но на пресконференцията всички посочиха единодушно Al Pitrelli като човека, който се е погрижил за безупречната спойка на десетките музиканти на сцената. Но най-важният резултат от този труд беше спектакъл, който надмина очакванията, разби клишета, написа история, развълнува дори скептиците и остави пламтяща следа в сърцата на феновете.

   Музикантите от SAVATAGE и TRANS-SIBERIAN ORCHESTRA спазиха дарителската традиция на TSO от последните години и заделиха 12 000 долара от приходите си за "Wacken Foundation" – организация, която подкрепя млади метъл таланти.

   По време на закриващата пресконференция, един от организаторите на фестивала, Thomas Jensen, определи концерта им като "шоуто на века" и призна, че макар да не е голям фен на двете групи, трудно някой ще надмине този спектакъл. Но векът едва е започнал, а "Wacken" сигурно тепърва ще ни изненадва, вълнува и вдъхновява.

   Дългото сбогуване

   Сбогуването всъщност е кратко и единственото време за адаптация и за осъзнаване, че всичко е свършило, е пътуването обратно към дома. Но ако ти си тръгваш от Вакен, то Вакен никога не си тръгва от теб. Дали си газил в калта му или си дишал прахта му, тази свещена земя вече е част от клетките ти и винаги ще те зове да се завърнеш при нея и да разкриеш своето истинско, неподправено и диво "аз".

Текст и снимки: Нели "Florimel" Лозанова