Интервю на Whiplash и Davidian с Matt Tuck от Bullet for My Valentine
Смело изказване, нали? Ако обаче погледнем постиженията на Bullet for My Valentine ще видим, че Matthew Tuck има пълното право да се гордее с постиженията на групата си. Все пак не са много метъл бандите, които да са издали първи албум през 2005 година и до настоящия момент вече да имат златен запис в Щатите и да са вкарали последните си два албума съответно на 4-о и 3-о място в Billboard. Нека да добавим към това и общо над 3 000 000 продадени диска по цял свят и няколко награди на Kerrang за най-добра британска група и картинката става пълна. Дали предстоящият да излезе на 12 февруари нов албум "Temper Temper" ще продължи походът на уелската четворка все нагоре предстои да разберем. Но до тогава можете да видите какво сподели вокалистът, китарист и основен композитор на Bullet for My Valentine за сравненията между албумите им, за мотивацията и за задаващият се първи концерт на групата в България като част от фестивала "Sofia Rocks 2013".
-
Metal Katehizis: Здравей, Matt - приятно ми е да те чуя. Понеже нямаме много време, започвам директно с въпросите. Все още не съм имал възможност да чуя новия ви албум "Temper Temper" , така че очаквам ти да ми кажеш нещо повече за него. Кое прави "Temper Temper" по-различен и, евентуално, по-добър от предишните ви записи?
Matt Tuck: Това е четвъртият ни албум и с всеки следващ ние ставаме по-добри инструменталисти, по-добри композитори, работим по-качествено в студиото. Заедно сме от толкова години, което се отразява и прави "Temper Temper" комплексно по-добър запис. Дискът е по-директен - заложихме приоритетно на къси песни (3-4 минути), макар че има и няколко по-дълги. Определено е най-добрият ни албум - в него има типичните елементи, които феновете на BFMV обичат, но сме опреснили цялостната формула и звука до точката, в която да намерим оптималния баланс. Без да си го чул, ми е трудно да го обясня, но стоим като по-свежа и фокусирана група.
-
Досега сте пуснали две парчета - "Temper Temper" и "Riot". Кое от двете е по-представителното за албума?
Честно казано, нито едното. Причината да изкараме първо тях беше, че не искахме да пускаме предвидими песни, а по-скоро да покажем по-нетипичните. Така хората ще могат да ги харесат, или да ги намразят, но при всички положения ще разберат, че им предлагаме обновен звук. Има композиции в албума, които са old-school-BFMV - с много агресивни вокали, технични рифове и т.н., но на фона на останалите "Temper Temper" и "Riot" са си един вид… уникални. Искахме хората да се изненадат, когато чуят останалата част от албума, защото тези две песни не са представителни, но прилягат чудесно в цялостната му структура.
-
Продължават да се чуват мнения на фенове, които харесват най-вече "The Poison" и не одобряват посоката, в която групата тръгна след това. Кое според теб предизвиква подобни реакции?
Това е нормално. Когато на сцената се появи нова група, дебютният албум най-често е първото, чрез което даден фен се запознава с музиката на бандата. Изгражда се емоционална привързаност, благодарение на която албумът остава любим на съответния човек, независимо от качеството на следващите издания. От техническа гледна точка (като музикантски умения например) "The Poison" е най-слабият ни диск. Но именно той е успял да грабне сърцата и въображението на феновете и вероятно ще си остане специален за тях. В реда на нещата е всеки да си има своите фаворити, така че докато хората продължават да харесват останалите ни записи, аз нямам проблем с това. Важното е да се забавляват.
-
Ти спомена, че в албума има и по-олдскул песни, така че, предполагам, хората, които предпочитат дебюта ви, най-после ще бъдат доволни.
Определено. Очаквахме поляризиране на мненията, когато пуснем новите песни, но това беше и целта ни. Като група трябва да бъдем смели, различни и да се развиваме музикално, а не да записваме едни и същи парчета непрекъснато, единствено заради това, че хората харесват конкретен наш запис. Няма как да стане. Но, както казах, когато "Temper Temper" излезе, ще видите, че в него има и по-традиционни и технични парчета.
-
Всеки един от албумите ви е различен от останалите. По какъв начин смяташ, че развитието ви като личности се отразява на музиката, която свирите?
Всъщност не мисля, че се отразява кой знае колко. Когато тръгнем да правим нов запис, просто се събираме и пишем песни. Личността остава на заден план. В настоящия случай аз и Moose (Michael Thomas, барабанистът на BFMV, бел. авт.) композирахме почти целият материал - свирихме, записвахме и така работата ни вървеше. Намесата на Padge и Jay беше минимална.
-
От какво се вдъхновяваш обикновено, когато пишеш музика?
Трудно ми е да кажа къде точно намирам вдъхновение - то просто се случва. Събираме се в една стая с Moose и започваме да импровизираме, докато не попаднем на нещо, което да ни хареса като мелодия или като последователност от акорди. Тогава вече започваме да градим песента около този мотив. И така - процесът е необясним. Не е някакъв вид наука - просто двама души, които се събират, свирят и "генерират" идеи.
-
Знам, че обикновено, когато група не е работила с даден продуцент преди, има момент на нагаждане стила на работа. За втори обаче при вас зад продуцентското кресло е Don Gilmore. По-лесно ли вървяха нещата този път?
О, хиляди пъти по-лесно беше. Когато си с един продуцент за пръв път, винаги ситуацията е малко особена - идва някой и се опитва да поеме юздите на процес, над който ти винаги си имал контрол. Сега липсваше моментът на това така необходимо изграждане на връзка помежду ни; на сприятеляване; на научаване кой как предпочита да работи в студиото; как пише песни и т.н. С Don вече се знаем, подобни пречки липсваха и записите вървяха много леко.
-
Кои аспекти от музиката на BFMV, според теб, правят бандата уникална и кои се нуждаят от доусъвършенстване?
Смятам, че най-уникалният елемент във всяка група са вокалите, така че бих казал - гласът. Освен това начинът на структуриране на песните ни - имаме определен подход и най-често се придържаме към него. Обикновено китарните сола също са много специфичен елемент - когато имаш добър китарист и той има своя идентичност (като, да речем, Dimebag Darrell, Zakk Wylde, Dave Mustaine), можеш веднага да разпознаеш кой свири. Иначе всички аспекти на BFMV се нуждаят от усъвършенстване - това се опитваме да постигнем с всеки следващ албум. Не смятам, че съществува перфектно ниво, до което да достигнеш, но през годините се опитваме да ставаме все по-добри в това, което правим.
-
Но какво ви мотивира да търсите усъвършенстване сега? Имам предвид, че мечтата на всяка млада банда е да покори класациите, да продаде милиони албуми и да има стотици хиляди фенове по света, а вие вече сте постигнали повечето от това.
Хм… Гордостта, вероятно. Ние постигнахме нещо страхотно: след като тръгнахме от един гаден малък град в Уелс - станахме една от най-големите метъл групи на планетата. Така че причината да продължаваме това пътуване не са парите, а гордостта и желанието да се развиваме и да пишем качествена музика, да правим това, което обичаме. Защото тази работа е тежка, човече, иска непрекъснато да се усъвършенстваш като музикант и като човек. Опитваме се да го правим и се надяваме, че това ще ни даде дълъг творчески живот като на някои от нашите идоли - Metallica например. Ето я мотивацията.
-
А според теб възможно ли е в наши дни (при наличието на Интернет, проблемите с нелегалния даунлоуд и т.н) някоя млада банда да достигне статута на групи като Metallica и Iron Maiden?
В определен момент в бъдещето това вероятно ще се случи на някоя банда по отношение на местата, на които споменатите от теб имена изнасят концерти. Но ако си говорим за тиражиране на музика - не, не мисля, че някога рок група ще успее да продаде такова количество записи като големите банди. Не смятам, че въобще е възможно. Ние продадохме много албуми, но реално продажбите трябваше да са доста по-добри. Поколението фенове на BFMV израсна в дигитална ера, ние пострадахме сериозно от нелегалния даунлоуд и никой не може да направи нищо по въпроса (което е абсурдно). Щом хората искат да теглят музика - така да бъде; за мен не е правилно, но не мога да ги спра. Единственият изход е да се фокусираме над изпълненията на живо и да изнасяме по-големи и по-добри концерти - в тази посока и концентрираме енергията си. Защото, за щастие, едно от нещата, които не можеш да свалиш от Интернет, е усещането от изпълнение на живо.
-
Много младежи от настоящата генерация започват да слушат твърда музика заради вас, или дори се вдъхновяват да хванат инструмент и да започнат да свирят. Какво означава за теб подобно признание?
Всеки навлиза в музиката благодарение на някоя група. За мен вдъхновението бяха Metallica - те станаха причина да започна да свиря на китара, да искам да направя банда и т.н. Ако ние оказваме такъв ефект върху подрастващите, това е страхотен комплимент и е повод да се гордеем със себе си.
-
Какво мислиш за съвременната метъл сцена? Има ли групи, които да са те впечатлили?
В нашата част на света - не. Аз съм израснал с Pantera, Metallica, Maiden и Priest, а повечето британски групи, които се развиват и подписват договори с лейбъли, успяват да пробият, свирейки екстремен деткор или нещо подобно. Което е супер всъщност, но аз лично не се впечатлявам - въпросът не опира до талант, а по-скоро до персоналните ми предпочитания.
-
Миналата година ти издаде първи албум с Axewound. Кое е нещото, което намираш в Axewound, но не получаваш от работата си с BFMV?
Не бих казал, че има нещо, което да не откривам в BFMV - процесът си е все същият - пишеш музика, записваш и т.н. Но с Axewound имах повече възможност да експериментирам, а и не бяхме ангажирани с очакванията на феновете - все пак беше дебют, така че хората (поне по това време) нямаха изградена представа как ще звучи музиката ни. Когато групата е нова, можеш да направиш всяко шибано нещо, което искаш, без да се притесняваш, като единствено се наслаждаваш на музиката. С BFMV навремето се случи с "The Poison", но няма как да се повтори. Независимо какво правим след това, винаги се чуват мнение от типа "Новата песен не ми харесва", или "Предпочитам този запис пред другия" и подобни. В крайна сметка Axewound са експеримент, с който запълних свободното си време. Те ми послужиха и за освобождаване на определена творческа енергия, за да може новият диск на BFMV да звучи значително по-фокусирано.
-
Съжаляваш ли за нещо, което сте направили като банда в миналото?
Като цяло не, но имаше определени неща, които можеше и да не казваме, или да не публикуваме в пресата. В крайна сметка обаче никое от тях не е имало реален ефект - не сме излезли навън да направим нещо лошо или глупаво, което да застраши кариерата ни. В началото не осъзнавахме мащаба на това да си в група, която бързо става известна - правиш доста интервюта, изливаш си душата и понякога (без да е необходимо) можеш доста лошо да прекрачиш определени граници. И то не винаги имаш предвид нещо негативно - просто цялото изказване прозвучава така. Като всяка млада банда, която се развива, и ние постепенно се учехме как да се държим - особено по отношение на промоции и контакти с пресата. Вече си знаем урока и гледаме на интервютата професионално - когато имаме по-особено мнение, предпочитаме да го пазим за себе си, защото винаги ще намериш хора, които да се обидят от такова изказване.
-
Времето ни почти изтече, така че последното ми питане е свързано с концерт. Ще свирите в България на фестивала "Sofia Rocks 2013", който ще се проведе на 26 юли. Как подхождате към концерт в страна, в която никога преди това не сте били?
За първи път ще сме при вас, така че не знаем какво да очакваме. Надяваме се да бъде като на всеки голям европейски фестивал, на който сме свирили досега - да дойдат хиляди фенове, готови да се забавляват и да си изкарат добре. Ще свирим музиката си и ще пробваме да запалим публиката. Винаги се вълнуваме, когато имаме дебютен концерт някъде, защото тогава трябва да се докажем, да демонстрираме на какво сме способни и се фокусираме върху изнасянето на силно шоу. Защото първото впечатление се помни дълго.
