Снимки: Martin Hausler, Katehizis.com
Колкото и години да минат, вечният спор кой Helloween е по-добър – с Andi Deris или с Michael Kiske, никога не стихва и лека-полека придобива библейски измерения. Страстите особено се разгорещяват при всеки нов албум на немските пауър герои. А нов диск ще има, и то съвсем скоро. На 18 януари "тиквите" издават "Straight Out of Hell", но бъдете сигурни, че на предстоящия им концерт в София половината сетлист ще бъде от двете им недостижими класики "Keeper of the Seven Keys Part I & II". Които, всъщност, са задължителни, както обяснява в интервюто басистът Markus Grosskopf. Питахме го още за страничния му проект Bassinvaders, разбира се за песните в албума, обложката, Бог и още едно-две неща.
-
Metal Katehizis: Здрасти, Markus! Как си?
Markus Grosskopf: Добре съм, благодаря ти!
-
Давай да започваме с въпросите по новия албум. Ако трябва да сравниш "Straight Out of Hell" с някой от предходните албуми, като усещане и като послание, с кой диск би го сравнил?
О, човече, много ми е трудно да сравнявам албумите на Helloween. За мен всеки един от тях е сам за себе си, включително и новият. Но има и неща, които ги сближават. Например винаги имаме песни за свободата - за възможността да казваш и да правиш каквото искаш и което те прави щастлив. Да, вярно е, че не всеки има подобна възможност, но със сигурност тази свобода е нещо, за което си заслужава да се бориш.
-
Тогава нека да обърна въпроса наопаки: какво различава новия диск от предишния?
"Straight Out of Hell" е малко по-весел албум. Не мога да кажа със сигурност защо се получи такъв. Още при предпродукцията на диска, когато избирахме кои песни ще влязат в него, не се съобразявахме с това коя песен е по-тежка, по-твърда, нито пък от кого точно е написана. Избирахме ги единствено на база дали ни харесват като композиции - без да търсим конкретно звучене. Но мисля, че като цяло новият албум носи малко повече позитивизъм на фона на "7 Sinners".
-
Само дето в заглавията на последните ви албуми има много мрачни символи - ад, дяволи, грешници…
Просто се заиграваме с клишетата и тази закачка е част от цялата концепция, която изграждаме около групата. "Концепция" може би дори не е най-точната дума, но тези символи си пасват с обложката, пасват си с усещането на албума и с цялата метъл постановка на записа. А музиката ни пак си е метъл, но гледаме да не се възприеме прекалено сериозно и ми харесва как играта със символите се вписва в това.
-
Обложката е много апокалиптична, но в същото време отново носи едно специфично карнавално настроение. Това някакъв начин да покажете типичния си Helloween-ски хумор ли е, или влагате различна идея?
Във всичко, което правим, се стараем да влагаме поне мъничко Helloween-ски хумор и да търсим равновесието между него и сериозните теми, в които го вкарваме понякога. Не винаги е лесно балансът да бъде открит, но мисля, че се справяме.
-
Последните ви няколко обложки са все с компютърно генерирани изображения. Защо избирате този подход наместо картина, нарисувана на ръка?
Не съм се замислял. Струва ми се, че просто харесваме този модерен стил и характерните съвременни елементи, които той добавя към подхода на класическите автори на обложки. Предполагам, че в бъдеще обаче ще пробваме отново да се завърнем към ръчно рисуваното изображение, или пък такова, направено с аерограф. Например преди години, когато подготвяхме "Keeper of the Seven Keys", там обложката не беше изцяло правена на ръка, а беше използван и аерограф, което беше модерна техника по това време.
-
Да се прехвърлим на музиката. Клавишните заемат съществена роля в звука на новия албум. Двете китари не са ли ви достатъчни, за да създадете атмосфера?
Не е това. По-скоро клавишните подчертават това, което правят китарите, акцентират върху посланието на песента и върху определени идеи и ги изнасят по-напред в микса. А и ги използваме само там, където смятаме, че подхождат на парчетата.
-
Когато свирите на живо, клавишните на запис ли са, или имате някой зад сцената, който ги свири?
Използваме предварително записани партии, но когато свирим на концерти, по принцип вкарваме много по-малко клавишни, отколкото в албумите ни. А и на сцена, на живо аз почти не чувам клавишните - водя се по барабаните и китарите.
-
В предното ни интервю с теб, което беше по повод издаването на "7 Sinners", ти сподели, че албумът е колективно дело. Как протече процесът на композиране този път?
Най-често в началото всеки нахвърля своите идеи вкъщи. След това се събираме заедно в Тенерифе и започваме да работим стабилно по аранжирането и окомплектоването на песните. Понякога, в резултат на съвместната работа, парчетата се изменят доста. В общия случай това е нашият подход при създаването на албум.
-
И този път ли Andi имаше водещата роля в композирането?
Той просто пише убийствени песни и когато чуем някоя такава, веднага решаваме да я използваме. Много е добър в изнамирането на тема и вкарването й в контекста на Helloween-ска песен. Такъв е случаят и с "Nabataea". Andi успява да уцели правилно духа на групата. Но при нас винаги е така - ако някой предложи добра идея, която подхожда на Helloween, я използваме. Ако предложи много добри идеи, значи ще използваме много от тях.
-
Бих желал да ти задам няколко въпроса за отделни песни от албума. "Nabataea" е много комплексна песен, с доста различни пасажи и едновременно е доста компактна. Не се ли чувствахте изкушени да развиете някои от идеите в нея и да я направите парче от калибъра на "The King for a 1000 Years" или "Keeper of the Seven Keys"?
Когато Andi написа "Nabataea", самият начин, по който звучеше… сякаш песента не се нуждаеше от нищо допълнително. А и не виждам смисъл да се опитваш да буташ песента в посока, в която композицията не "иска" да тръгне. Ако песента може да стане по-добра, като добавиш нови части към нея, си струва да се разработи. Но в случая "Nabataea" е страхотна във вида, в който е.
-
Да, наистина - това е и едно от любимите ми парчета от албума. Отварящият риф на "World of War" звучи като ускорена версия на мелодията от припева на "Forever and One (Neverland)" от "The Time of the Oath". Това нарочно търсена прилика ли е?
Така ли? Трябва да го чуя пак, защото не бях се замислял. Понякога можеш да се самокопираш, без дори да го осъзнаваш. Но и да има прилика, ние не сме се стремили умишлено към нея.
-
Друг мой персонален фаворит е "Asshole". На кого е посветена песента?
Амиии… на всички задници, ха-ха-ха! Това би трябвало да е тъжно, знаеш ли…
-
Ха-ха-ха. Значи не е посветена на някого конкретно?
На конкретен човек? Не, не мисля. По-скоро е за всички задници по света.
-
Добре, а каква е тази мания по това да бъдеш Бог? В новия албум имате "Wanna Be God", а в предходни записи - песни като "Mrs. God" и "Hey Lord!".
Хех - нали знаеш как, когато нещо се обърка, всеки се моли на своя си Господ и си казва нещо от рода на "О, Боже, дано този албум се продаде добре". Не мисля, че някой от нас наистина иска да бъде Бог. На мен ми стига, че съм в Heloween и трябва да вземам решения, които касаят нас петимата, свързани са с мениджмънта или пък със звукозаписната компания. Понякога се чудя как да постъпя и тогава разни хора започват да ми казват: "О, ако направиш това, албумът въобще няма да се продаде добре" и други подобни. Та така - тези отговорности са напълно достатъчни за човек като мен и не бих желал да поемам повече. Мисля, че Бог има да прави много по-тежки избори от моите и в такъв случай въобще не искам да съм на негово място.
-
А ако все пак беше Бог, какво щеше да е първото нещо, което да направиш или промениш?
Оу, леле - какво ли би било? Вероятно ще дам мир на цялата земя, както и достатъчно храна и бира, ха-ха-ха. Може да звучи романтично или старомодно, но мисля, че именно мирът и храната са най-важните неща, от които се нуждаем.
-
Бирата явно е бонус!
Е, тя си идва с храната, нали знаеш - никое ядене не върви без бира!
-
Ако имаш шанс да зададеш на Бог един въпрос, какъв ще бъде той?
Ще го питам "Защо?", ха-ха-ха. И после ще чакам да ми отговори.
-
Това ми хареса! "Straight Out of Hell" е деветият ви албум с Andi Deris (без да броим компилации и концерти). Защо в сетлистите ви по концерти обаче продължават да присъстват много парчета от албумите преди неговото идване (най-вече от първите два "Keeper"-а), наместо да свирите песни, писани за Deris?
Когато си в ситуация като нашата и имаш редица албуми и песни, винаги е много, много трудно да избереш. В миналото нарочно свирехме повече парчета от албумите с Andi, но тогава хората се оплакваха, че не чуват достатъчно стари композиции. Сега явно е обратното. Винаги ще има фенове, които ще искат или повече от едното, или повече от другото. Опитваме се да балансираме, но явно е невъзможно да изградиш сетлист, който да се хареса на абсолютно всички. Така че просто търсим подходящата комбинация за всяко конкретно турне.
-
Между феновете на Helloween има непрекъснати дебати и сравнения, касаещи периодите с различните ви вокалисти. Какво е мнението ти за подобни дискусии?
Всеки чува музиката с различни уши и с различни емоции. Спомням си как, по време на първото ни американско турне, съм слушал определени албуми на малкия си касетофон, като "Permanent Vacation" на Aerosmith, който тъкмо беше излязъл. И този запис винаги е носил особен заряд за мен, защото ми напомня за много хубави времена. Състоянието и моментът, в който си чул даден албум, е много определящо. Някой друг пък може да не е бил в особено приятен етап от живота си, когато е чул "Permanent Vacation" и заради това да не го харесва. Примерно пускат песен по радиото и ти се присещаш, че когато си слушал тази песен за пръв път, жена ти те е зарязала и ти става кофти. Или пък в този период си се срещал с някое специално момиче и ти е приятно. Та подобни настроения са изключително свързани със силните емоции, които човек е изпитал. И стават основна причина различните хора да не споделят еднакво мнение за конкретни албуми. Което е добре, защото в крайна сметка в музиката всичко се върти около емоциите.
-
В специалното издание на "Straight Out of Hell" ще бъде включена хъмънд версия на "Burning Sun", посветена на Jon Lord. Как ви е повлияла неговата музика?
Deep Purple с Jon Lord винаги са били изключително важни за всеки един от нас. Музиката, която те са създали, е страхотна, много интелигентна и в същото време великолепно аранжирана и мелодична. Обожавам я. Това е и нашият начин да покажем уважението си към всичко, което Jon е направил.
-
Познаваше ли го лично?
Не, не сме се срещали.
-
Ако по някаква причина трябваше да спрете като банда в настоящия момент, коя песен би посочил като ваш епитаф?
Една от тях със сигурност би трябвало да е "Eagle Fly Free".
-
Отново ще сте на турне с Gamma Ray. Какво може да очакваме от турнето този път? Ще има ли пак общо изпълнение на сцената?
Да, разбира се. Освен това готвим и изненада, която няма да ти разкрия, но е нещо специално.
-
Ще бъде интересно, защото все пак ви очакваме в София на 15 март.
Да - това е страхотно място за нас. Помниш, че снимахме част от DVD там, така че силните емоции и готините спомени са си запечатани на видео.
-
Да, помня - бях там, а и имам "Live On 3 Continents" в колекцията си. На предното ви турне първо свириха Gamma Ray, а след това Helloween. Сега положението същото ли ще бъде?
Преди Gamma Ray ще има друга група, която ще свири около половин час - Shadowside. Те са бразилци. След тях Gamma Ray ще бъдат на сцената за час и пет минути, а после Helloween - час и половина. Като може би ще има известно удължаване на това време заради изненадата, която споменах, че готвим.
-
Бившите ти колеги в Helloween - Kai Hansen и Michael Kiske се събраха в Unisonic. Какво мислиш за дебютния им албум?
Не съм имал възможност да чуя целия албум, но слушах няколко парчета от него. Мисля, че звучат чудесно - много добре аранжирани, а и гласът е убийствен, ха-ха-ха. Харесвам ги. Пък и изнасят концерти, а за един артист, който създава музика, е най-важно да излиза пред хората и да вижда директната реакция на публиката на това, което прави. Всичко се свежда до този момент на сцената и той не бива да се пропуска.
-
Какво се случва със страничния ти проект Bassinvaders?
Не мога да отделя никакво време за него, защото в момента съм зает основно с Helloween - репетираме, а и ми се налага да пътувам до Финландия като част от промоцията на новия албум. След това отиваме в Маями, където ще участваме на круиза "70000 Tons of Metal". И после започва турнето. Така че, поне засега, нямам възможност да се занимавам с Bassinvaders.
-
Това бяха всичките ми въпроси, Marcus. Искам да ти благодаря за това интервю и до скоро!
Няма проблем. Ще се видим в София.
След концерта,може да кажеш едно извинявай 
