Ronnie Atkins (PRETTY MAIDS): "Ще изляза на сцената със счупено ребро"

   С PRETTY MAIDS ще завърши първият фестивал "Wolf Fest Вълчата Пътека", който ще се проведе на 9 и 10 август в парк "Корминеш" край Челопеч (поръчай билет онлайн). Също така най-накрая датчаните, водени от Ronnie Atkins, ще издадат нов албум. Дискът излиза на 8 ноември. Казва се "Undress Your Madness" и, според вокалиста им, е в типичния за дискографията на бандата стил от новото хилядолетие. За предстоящия концерт, за албума и за още много други неща мнение от първа ръка сподели Ronnie Atkins.

   Интервюто с Ronnie Atkins е излъчено в "От другата страна" по радио "Варна" на 22 юли.

"От другата страна": Привет, мистър Atkins, как си?
Ronnie Atkins: Страдам от счупено ребро. Ако махнем това, съм добре...

Какво се случи?
Паднах по едни стълби, докато правих джогинг в гората. Това стана преди седмица. Доста е болезнено. Бинтован съм. Все още има време до следващия ни концерт, така че в момента си почивам. Надявам се, че за предстоящите участия ще бъда добре. Едно счупено ребро може да е доста болезнено. Ще се справя.

Как ще пееш?
Превързан съм. Когато пея се понапрягам, особено когато трябва да взема по-високи ноти и няма как да не ме боли. Но какво мога да направя? Ще се справя. Ще се опитам. Сигурно ще се наложи да махна някои от вокалите, но ще видим. Позитивно съм настроен.

В такъв случай ще промените ли сета?
Не, в никакъв случай. Всъщност сетът ни зависи от това, къде свирим. Понякога сменяме една песен с друга. Все още не съм наясно какво ще изпълним в България, но определено ще бъде пълен сет. Което ще е страхотно.

Със сигурност няма да забравите "Future World"...
Абсолютно, "Future World"ще присъства в сета ни. Това е една от песните, които винаги изпълняваме. Като група, която е издала толкова много албуми през всички тези години, винаги има композиции, които предпочитаме да можем да изпълним, вместо някоя част от стария материал, който сме изпълнявали достатъчно на живо. Обаче има определени песни, които феновете очакват от нас. "Future World" е една от тях. Дори не мога да си спомня концерт, на който да не сме я изпълнявали. Откакто сме я създали, я свирим на всяко шоу.

Има ли песни, които са ти писнали?
Със сигурност има няколко. Особено от старите неща. Песни като "Red, Hot and Heavy" и композициите от началото на групата. Най-много обаче мразя да изпълнявам "Please Don't Leave Me". Обаче няма как. Тя е голям хит в Скандинавия и Япония и не можем да я пропуснем. Но не я изпълняваме на всеки концерт. Все още свирим песните, които хората възприемат като класики на PRETTY MAIDS от 80-те и началото на 90-те. Но променяме сета. Обаче "Future World" винаги присъства на концертите ни. Това е сигурно.

Най-откаченото нещо, което ти се е случило на пътя?
Предполагам, че съм преминал през доста луди моменти. Със сигурност през тези години е имало всякакви неща. Проблемът е, че когато съм ги преживявал, съм бил толкова пиян, че нищо не си спомням. Имало е откачени преживявания. Докато сме били млади рокендрол начинът на живот е бил в кръвта ни. Правили сме всичко онова, което сме чували да правят и другите – наводнявали сме хотелски етажи с противопожарни маркучи, изпразвали сме пожарогасители в стаите... Правили сме някои луди неща тогава, че и сега. Историите са много. Всеки път ме питат подобни въпроси и все не мога да се сетя за нещо конкретно. Но със сигурност не сме стояли със скръстени ръце, както и останалите впрочем. Не мога да определя една случка като най-откачената.

Най-странното място, на което сте свирили?
Има много интересни места, на които сме свирили, обаче, като цяло странно беше цялото ни турне в средата на 80-те в Унгария, където всъщност концертите бяха подгряващи. Мениджърът ни по онова време беше женен за дама от тогавашната Чехословакия. Тя от своя страна имаше някои връзки в източно европейските страни. Така през 85-87 г. се озовахме в Полша и Унгария, за да направим няколко подгряващи концерта. Спомням си много добре турнето, на което бяхме през 1987 г. в Унгария. Беше откачена работа. Имахме 67 концерта. Три от тях бяха отменени, защото организаторите бяха забравили да ги обявят. На някои от местата свирихме под нещо като шатри на центъра на града. Но ако трябва да подходя по-философски към нещата – имали сме и добри и лоши концерти през годините. По време на кариерата ни сме свирили в големи зали като подгряваща група или самостоятелно в Германия или Япония. В същото време си спомням, че ни отне много време да заемем отново мястото си, когато се завърнахме. Тогава се налагаше да минем през всякакви малки клубове. Преминали сме през всичко, както и през много смотани места. Но това е минало.

В Ловеч свирихте в бивше военно поделение...
Не си спомням...

Беше през 2016 година с AXXIS, RAGE и UNISONIC...
Спомням си обаче нещо друго. През 2003 или 2004 г. получихме покана от военното министерство на Дания да посетим нашите бази в Ирак и Афганистан и да направим концерти там за датските военнослужещи. Искаше ни се, но в края на краищата отказахме заради риска и несигурната обстановка, бомбите, които падаха навсякъде по това време. Какво щяхме да правим на такова място? Т.е. получихме шанса да отидем там, но предпочетохме да си останем вкъщи.

Има ли нещо, което малко хора знаят за PRETTY MAIDS, но би искал то да достигне до повече?
Не знам всъщност дали има нещо, което бих искал хората да знаят за нас. Смятам, че всеки рок музикант зад маската, зад фасадата е средностатистически човек. Повечето от нас имаме съвсем нормален живот, когато се приберем вкъщи. Когато тръгнем по турнета се озоваваме в различна среда, в която трябва да сме в ролята на рок звезди. Обаче зад всеки музикант, вокалист, китарист се крие съвсем обикновена, дори скучна личност. Хубавата страна на този бизнес е, че запазва ума и сърцето млади, защото постоянно се срещаме с нови хора. Дори смятам себе си за малко луд, заради нещата които правя на възрастта, на която съм. И това е заради сферата на бизнеса, в която се подвизавам. Когато се завърна от турне, водя съвсем нормален живот. Имам семейство, деца. Не крия големи тайни, които бих искал да разривам пред хората.

Чувстваш ли се ограничен от новите технологии? Социалните мрежи ограничават ли личното ти пространство?
Предполагам, че е точно така. Но това се отнася за всеки. От друга страна нещата зависят от личния избор. В определена степен всеки сам решава до колко навътре в личния си живот ще допусне феновете и хората. Със социалните мрежи и Интернет светът наистина стана по-малък. Има хора, които следят всяка твоя стъпка, следват те навсякъде и знаят всичко, което правиш. Обаче ги има и другите, които като седнат в ресторанта, задължително си снимат храната и я споделят с останалите. Или занимават хората с кафето, което пият или със скапания хамбургер, който ядат. Самият аз не изпитвам подобна необходимост и не желая да го правя. Така и не разбирам защо останалите го правят. Дори си направих профил във "Фейсбук" и "Инстаграм" много по-късно. Използвам ги, за да поддържам връзка с феновете, но никога не показвам личния си живот в тях. И не искам.

След две години ще отбележите 40-годишнина като група...
Определено. Не мога да повярвам. Доста дълго пътешествие. Дълъг път сме извървели. Интересно е да сме 40-годишна група, но да се чувстваме на 30. Това е някак сюрреалистично. Пътят наистина е дълъг, измина много време от 1981-ва. Чисто душевно не чувстваме, че са минали 40 години. Не мога дори да го повярвам. Но както казват – времето лети, когато се забавляваш. Странно ми е да говорим, че началото на PRETTY MAIDS е поставено преди четири десетилетия. Тази година ще стана на 55. Всички остаряваме. Бяхме много млади, когато започнахме. Беше невероятно приключение. Преминахме през върхове и спадове, но въпреки всичко беше страхотно и страшно много се забавлявахме.

Издадохте "Kingmaker" преди три години, миналата - излезе един бокс сет "A Blast from the Past", кога ще чуем нова музика от PRETTY MAIDS?
Новият ни албум е вече готов. Ще излезе през ноември. Казва се "Undress Your Madness". Започнахме го през януари. По песните работихме основно аз и китариста ни Ken Hammer. Февруари и март бяхме в студио за записи. За няколко месеца го завършихме и е готов да излезе. Предстои да пуснем няколко сингъла. Бяхме малко заети. Защото съм на турне с AVANTASIA на Tobias Sammet. И трябваше да приключа с моята част от новия албум на PRETTY MAIDS преди да започне обиколката с тях. Работих наистина под напрежение, но смятам, че се получи наистина много добър албум. Типичен PRETTY MAIDS, който прилича на последните ни неща като "Kingmaker", като "Motherland" и "Pandemonium". Ако феновете харесват тези албуми, ще харесат и новия, защото в него има много добри попадения. "Undress Your Madness" е продуциран отново от Jacob Hansen, така че екипът, който работи по диска, е същия. В него наистина има много добри композиции и съм любопитен да видя реакцията на публиката. Но албумът ще излезе през ноември.

След толкова години има ли го напрежението, когато издавате нов албум?
Ако предишните албуми са били успешни, напрежението е налице, защото искаме да създадем още един професионален продукт, а не да се дъним. Смятам обаче, че се справяме със ситуацията. Последните ни издания се приемат много добре, както от критиката, така и от феновете. Това е страхотно. Самите ние не искаме да издаваме по-малко от онова, което според нашите критерии смятаме за наистина добро. Погледнато от нашата перспектива, винаги следваме определен стандарт. И смятам, че в това отношение "Undress Your Madness" ще е копие на предишните албуми на PRETTY MAIDS. В момента го определям като малко по-мелодичен, но всъщност това сме ние. Винаги в албумите ни сме представяли по тежката ни страна едновременно с по-леките AOR композиции. Доволен съм от новото ни издание и нямам търпение да видя реакцията на публиката.

Къде откривате предизвикателството в създаването на музика днес?
Слушам много от новата музика, която излиза днес. Има толкова много страхотни и талантливи банди, невероятни музиканти и певци. Обаче има нещо, което ми липсва. Аз съм олдскул. И ми липсват добрите песни. Бандите имат страхотни рифове, но не и композиции. Добрата песен освен добър риф, има мелодия, завладяващи части, припеви. Винаги съм се стремял да допринасям за това във всичко, в което съм въвлечен. Няма значение дали се отнася за PRETTY MAIDS, AVANTASIA или NORDIC UNION. Пусни си някоя от трите банди и ще разбереш какво харесвам в музиката – енергия, добри китарни рифове и в същото време обичам, харесвам, нуждая се от добри мелодии, които можеш веднага да запомниш. Това е моята дефиниция за добра песен. Всеки обаче има свое мнение по въпроса.

Разсъждаваш повече олдскул, защото за младите май техниката е по-важна...
Така е. Няма значение дали си вокалист или китарист. Днес има толкова много изпълнители, които са технически невероятни. Понякога си пускам клипове в мрежата и се чудя как го правят. Наистина има много добри техничари. Но все си мисля, че от това страда мелодията. Както отбелязах – аз съм олдскул. Израснал съм с китаристи като Ritchie Blackmore, който е най-великият хард рок и хеви метъл китарист на всички времена. Правя една забележка, че това е моето лично мнение и така стоят нещата от моята гледна точка. Също така съм слушал цяло поколение китаристи като Scott Gorham, Brian Robertson, Gary Moore всички от THIN LIZZY или Eddie Van Halen. Те също блестят със своя светлина, но са повече блус ориентирани. А в корените на свиренето на младите музиканти не стои блуса. Същото се отнася и за певците. Познавам няколко и при тях най-важното е какви височини могат да достигнат с гласа си или колко дълбоко могат да реват. За тези, които харесват подобни неща, е добре. Но аз съм олдскул и харесвам здрав глас и добра мелодия.

Какво обаче не разбират младите музиканти за музикалния бизнес?
Трудно ми е да отговоря, но днес музикалните договори са коренно различни за разлика от контрактите преди 30-40 години. Цялата сцена е различна, защото липсват физическите продажби на музика. На новите поколения им се налага да мислят различно. И те го постигат. Също така въобще не им се налага да се държат както в миналото и наистина не знаят нищо за онези времена. Синът ми работи в "Sony Music". И не може да повярва какви договори сме подписвали преди 30-40 години. Аз пък се учудвам на днешните. Днес имаме и социалните мрежи и младите музиканти се възползват по невероятен начин от техните възможности. И трябва да го правят, защото така работят нещата. Съвършено различен свят и то само за 20 години. Не казвам обаче, че това е за добро. Много от тези млади групи не получават никакви пари за записите на албум. Те подписват с компания, която им издава диска все едно го е намерила на улицата, без да плаща нищо за него. И това е защото музикантите са записвали вкъщи, ползвали са различни програми, разменяли са си файлове по мрежата. И това се оказва единственият им шанс да направят албум. Иначе няма да получат никакви пари за него, ако чакат от лейбъла. Това за мен е неприемливо. Пълна лудост е. Аз съм олдскул. Когато създаваме албум, влизаме в студио заедно цялата група. Разбира се, преди това сме създали скелета на композициите, а след това – добавяме солата, бекингвокалите. За мен музиката се получава тогава, когато сме заедно, когато работим съвместно, тя е социално изкуство. Така гледам на нея. Знам какво е положението днес и не приемам мнението ми за меродавно, защото идвам от друго време. Трудно ми е да давам оценки, но така стоят нещата.

Два последни въпроса - каква е разликата между Ronnie Atkins и Paul Christensen?
Основно името. За да ти разкажа историята, трябва да се върна към началото на PRETTY MAIDS. Избрах името Ronnie Atkins заради английската звукозаписната компания, с която работихме в началото на 80-те. Те ни бяха казали, че не можем да носим типичните датски имена като Christensen, Jensen, Hansen. За това трябваше да си намерим добре звучащи английски имена. Тогава за първо име избрах Ronnie, защото големият ми герой по онова време беше Ronnie James Dio. Иначе единствената разлика между Ronnie Atkins и Paul Christensen е, че когато вляза в рокендрола, съм Ronnie Atkins. Когато се прибера вкъщи, съм Paul Christensen. Иначе сме една и съща личност.

На 18 август AVANTASIA идват във Варна, ще бъдеш ли с тях?
Предполагам, че ще бъда. Няма да мога да участвам на всички концерти на проекта през лятото, защото съвпадат с участия на PRETTY MAIDS, но със сигурност смятам, че ще бъда във Варна.