Sakis Tolis от ROTTING CHRIST: "През тези 35 години ме мотивира любовта ми към музиката"

   Гръцката екстремна банда ROTTING CHRIST празнува 35-годишнината си. Със специален концерт групата ще я отбележи и в София на 17 ноември по покана на "EventEase". Заедно с тях на сцената ще се качат и EMBRACE BY DARK, които ще представят новия си албум "Extrasensory". Специалният концерт на ROTTING CHRIST беше поводът за разговора с лидера на гърците Sakis Tolis, осъществен от радио предаването "От другата страна" със съдействието на организаторите.

Привет, Sakis, съвсем скоро ще направите концерт в България, с който ще отбележите 35-годишнинта на ROTTING CHRIST. Няколко думи за сетлиста?
За мен България за една от любимите ми държави. Съседи сме. Винаги, когато свирим при вас, се чувстваме като у дома. Концертът е в края на световното ни турне. Завършваме го в съседна страна, където ще направим специално шоу със специален сетлист за нашите фенове и братя. Концертът ще продължи повече от час и половина. Най-вероятно два. Ще изпълним възможно най-много песни от цялата ни дискография. Надявам се, че няма да ви разочароваме и нямаме търпение да се върнем при вас.

Как изглеждат тези 35 години под формата на най-добрите песни на ROTTING CHRIST?
Знаеш ли, няма как да използваш израза "най-добрите". Просто е невъзможно да определиш едни песни като "най-добрите". Създал съм 200. Невъзможно е от тях да избера 20 или 30. За това подходът, на който съм се спрял, е да включа песни от цялата ни дискография. По този начин шоуто става специално за феновете. Повярвай ми – изборът и подготовката на сетлиста е някакъв кошмар, направо изпитвам болка, защото имам толкова много композиции. Ние ще дадем най-доброто от себе си и съм сигурен, че ще го направим. Няма да разочароваме феновете, които ще станат част от шоуто.

Има ли песни, които никога не сте изпълнявали на живо?
Има, но не сме ги свирили, за това и не ги изпълняваме на живо. Не мога да ти кажа защо. Такива са няколко композиции от албума "Khronos". Всичко с тях е наред, но не са подходящи за концерти. Просто някои не са създадени за живи изпълнения. Ние обаче много пъти сме се опитвали да съберем специален сетлист. Изпълнявали сме парчета от ранните години. Имаме концерти от средния период на ROTTING CHRIST. Опитваме се, колкото е възможно в пълна степен да задоволим желанията на феновете.

Съществува ли противопоставяне на ранния период на групата със съвременния ѝ образ?
Разбира се, че съществува. Някои от феновете предпочитат ранния ни материал. Други - по-новия. Знаеш ли, на първо място свирим, за да удовлетворим себе си. Вече не сме първа младост и желанието ми е да бъдем честни с хората. Не сме група, която изпълнява единствено първите си три албума, твърдейки, че това ни прави щастливи. Не е така. Изпълняваме песни от цялата ни дискография заради всеки един фен пред сцената. Старият материал е важен за новите ни фенове. ROTTING CHRIST е група, която винаги се е стремила да се развива. Не искаме да сме замръзнали в определен период от кариерата ни заради старите фенове. Искаме да дадем възможно най-много от нас самите и на младите. Защото новото поколение е бъдещето на музиката.

Кое е най-голямото предимство на ROTTING CHRIST днес?
Предимство? Не знам. Мисля, че това е житейският ни път. Животът е най-доброто предимство. Ние влагаме душите си. Даваме всичко за всяка една песен. Нашата цел е да достигнем да младото поколение, което идва на концертите ни. Всички трябва да си тръгнат щастливи от шоуто. А щом те с щастливи, това прави и нас щастливи.

Тези 35 години много ли са или малко?
За мен са много. За някой 35 години са цял живот. Посветил съм моя на музиката. Отдал съм се изцяло на групата. Изглеждат много. Но знаеш ли, все още горя в това, което правя. Горя в музиката. Понякога се чувствам юноша, усещам, че в мен бушува енергия, която иска да излезе. Когато съм си вкъщи, не се чувствам добре, чувствам се уморен. Когато съм на сцената, съм все още тийнейджър. 35 години са много. Но инстинктът ми подсказва, че имаме мисия за изпълнение. И тя е да сме на сцена до самия край. Да свирим, докато не напуснем този свят и точно така смятаме да постъпим.

Има ли пределна възраст за изпълняване на екстремна музика?
Ако ме беше попитал преди 20 години, щях да ти отговоря положително. В момента обаче съм на 52 и все още съм жив. Гледайки как IRON MAIDEN продължават, виждайки как METALLICA не се отказват, си задавам въпроса "Защо да спираме?". MAIDEN продължават напред. Те са живото доказателство, че пределна възраст няма. Те отдавна са доказали, че граници не съществуват. Отворили са широко вратите. Така и за мен, предел не съществува. Понякога обаче възрастта се обажда. Чувствам си годинките, за да съм честен. Усещам ги, усещам как реагира тялото ми. Вече не съм на 25, а на 52. И за мен е видно, и от сцената се вижда. От друга страна, обаче, давам най-доброто от себе си. Духът, който показвам, говоря в личен план, е добре приет от хората, които са дошли да ни гледат. Четирима души на сцената, които са искрени. Свирим музиката, която вярвам, е душата ни. Което е много важно за ROTTING CHRIST.

Съжаляваш ли за нещо?
За много неща. Уча се от грешките си. Подписал съм много лоши договори в миналото. Оставал ми е горчив вкус от работата с някои хора. И все пак съм се учили и се уча от грешките си. Така с времето ставам по-добър и се опитвам да не ги повтарям.

Ако основеш ROTTING CHRIST днес, по същия начин ли ще изглежда групата?
Едва ли, но и никога не съм имал някаква конкретна представа за нея. Когато събрах ROTTING CHRIST нямах абсолютно никаква визия как трябва да изглеждат. Целта ми беше да направя поне един концерт, както и да изпълнявам любимата си музика. Нямах никакъв предварителен образ в главата си. Ако обвържеш една група още при нейното основаване с визията, че ще стане голяма, губиш играта. Започваш с музиката, защото я обичаш. Ако се появи нещо по-добро, е добре дошло. Ако не се появи, ситуацията остава същата. Ако основа днес ROTTING CHRIST ще бъде същото. Няма да има големи планове, просто ще го направя, за да свиря любимата си музика.

Имало ли е моменти в кариерата на групата, в които тя е могла да тръгне по друг път?
Първата и най-важна дилема, пред която се изправих, беше изборът между нормалната работа и преследването на мечтите и следването на музиката. Беше един от онези специални моменти. Тогава в миналото задължително трябваше да имаш нормална работа, да получаваш заплата. Аз избрах музиката и нямах нищо. Избрах да тръгна по трудния път. И днес след много трудности знам, че осъществих мечтата си. Т.е. знам, че избрах правилния път. Направих правилния избор.

Какво обаче загуби през тези 35 години?
Загубих връзки с хората, загубих т.нар. духовни връзки с тях. Не е толкова лесно да вървиш по пътя, който избрах за себе си. Той те изолира от много неща, независимо че си обграден от много хора. Тази изолация, която не е никак малка, е най-трудната част.

Струваше ли си?
Какво да ти кажа… Понякога се чудя на себе си защо съм постъпил по този начин. Когато достигнеш петдесетте, равносметката е неизбежна. Обръщам се назад и поглеждам живота си. Замислям се върху направеното, дали е било правилно. Но съм напълно сигурен, че ако се преродя, ще поема по същия път въпреки трудностите, с които се сблъсках. Загубих много, но и много спечелих. Познавам страхотни хора по целия свят, срещам невероятни личности, обиколих и видях света няколко пъти. Ако говорим за проблемите, всеки ги има. Малко или много те са еднакви за всички. Животът е върхове и падения. В музиката е същото.

Най-ценният урок, който си научил през всички тези години?
Всички хора имат едни и същи проблеми. Без значение дали си богат или беден, черен или бял, без значение в коя част на света се намираш, проблемите са едни и същи. Сблъскваш се с едни и същи трудности. Най-добрият урок, който извлякох от живота си. Свирил съм навсякъде по света, срещал съм всякакви хора и раси. В живота си съм виждал всичко. И осъзнах, че всеки, навсякъде малко или много има едни и същи проблеми.

А кой е най-големият?
Да оцелееш. Никак не е лесно. Всеки се сблъсква с едни и същи ментални проблеми, всеки се бори да оцелее. Това се основните. Физическото оцеляване навсякъде се изразява в едно и също. Повярвай ми.

Как съхрани психичното си здраве през тези 35 години въпреки проблемите?
Понякога със себеотдаване, което ме превръща в по-добра личност. Опитвам се да чета по много, да мисля, за да стана по-добър. Има и моменти, в които откачам. Връхлитат ме панически атаки. Имал съм толкова много по пътя през годините. Безсънните и луди нощи, също са част от това пътуване. Изработил съм си мой начин да се справям с тези проблеми и съм щастлив с него. Мога да оцелея. Но не е лесно.

Какво те мотивира през всички тези 35 години?
Любовта ми към музиката. Стремежът ми да се раздавам и споделям. Единственото нещо, което мога да дам на хората, е моята музика. Ако тя им дава сила и енергия, това ме зарежда мен да продължавам.

Най-важният съвет, който си получавал?
Не знам. Срещнал съм толкова много хора. Добри хора, добри музиканти. Понякога съм черпел идеи от тях за моята музика. Музикантите винаги си даваме съвети. Обикновено не ги приемам сериозно. Защото не съдя по корицата. По-важно е онова, което виждам и какво казвам. Виждам, че IRON MAIDEN и Steve Harris са все още тук, продължават да правят музика вече 50 години. Ozzy Osbourne е жив. Всички големи групи, METALLICA продължават да работят. Тези групи ми носят безценни съвети, почерпени от действията им и онова, което правят.

Автор: Мартин Николов
Снимки: Иво Канин