Само български рок във втората вечер на "SPIRIT of Burgas"

"SPIRIT Of Burgas", ден втори. 18:30 ч. Взимам си едно голямо уиски и се отправям на кратка разходка из фестивалната територия. В 19:00 ч. на "Main Stage" започнаха изпълнението си група надъхани местни младежи, чиито опити да приличат на чернокожите си колеги отвъд голямата вода ме позабавляваха за около 5-6 минути, след което се насочих към "Jack Daniel's Rock Stage".
   Започват SOUL STAGE от Кърджали, които станаха победители в наскоро проведения от D2 и GRAVITY CO. конкурс за най-добра училищна банда "Ти си върхът, ама само баба ти го знае". Момчетата поднесоха 30-минутен сет от силно Korn-инспириран неометъл. Заради ранния час на изпълнението им пред сцената имаше едва около 20 души, които обаче очевидно доста се кефеха.
   Следващи бяха софт-пънковете ADIBAS. Купонджийската им музика и закачливите текстове успяха не само да съберат повече хора, но и да ги разпеят и разтанцуват, въпреки все още ранния час - 20:00. Като цяло пичовете стояха доста добре на сцената и пускаха свежи лафове между песните си, за което получаваха силна подкрепа от публиката.
   В 20:50 ч. дойде чаканият от много хора момент - под прожекторите застанаха трима изящни бардове с кухарки в ръка, зовящи се ЧЕРНО ФЕРЕДЖЕ. Голям Тошо, Малък Тошо и Ния не оставиха никой от случайно минаващите по алеята до сцената безразличен. Още на втората си песен ЧЕРНО ФЕРЕДЖЕ вече бяха събрали около 300 "бек-вокалисти". Имаше от всичко по много: наздравици, бъзици, простотия и т.н. и т.н. Станахме свидетели дори на почти английски вариант на мега-хита "Бягат Конете". Общо взето разочаровани нямаше, даже напротив - публиката непрекъснато се увеличаваше.
   Странно за някои, нормално за други, но за концерта на D2 на "Jack Daniel's Rock Stage" зрителите намаляха поне двойно. Явно хората, харесващи рок музика все още асоциират групата със стария й певец - Дичо, който не е тайна, е доста недолюбван от голяма част от по-твърдите фенове. Бих казал, че Дидо е пълна негова противоположност - висок, здрав мъжага, куфеещ яко на сцената и не на последно място - наливащ се с уиски между песните. Едно е 100 процента сигурно: D2 вече не е онази лигава поп-група от преди няколко години. Завоят в по-твърда посока според мен е доста сполучлив. Музикантите, които иначе са страхотни инструменталисти, изглеждат в свои води в новото си алтърнатив амплоа. С много жив, енергичен сет, страхотен фронтмен и запомнящи се парчета D2 спечелиха симпатиите ми. Супер приятна изнанада беше финалното им парче - кавър на великата класика на THE JIMI HENDRIX EXPERIENCE - "Manic Depression".
   Следваха победителите в конкурса "Jack Daniel's Battle Of The Bands 2008" - MENTAL ARCHITECTS. Не мога да си обясня как е възможно от "Jack Daniel's" да сложат победителите си да свирят по време на хедлайнъра на "Main Stage" - Asian Dub Foundation? Тази ужасна недомислица доведе до това, че MENTAL ARCHITECTS бяха гледани от не повече от 30 човека, а мамка му, заслужават много повече! Триото Тони-Ники-Жоро се раздаде на макс, забиха супер-надъхано, звукът им беше перфектен и не оставиха съмнение относно правилността на избора им за Номер 1 в конкурса от преди няколко месеца. Личното ми мнение (като човек гледал ги за около шести път) е, че тези пичове стават все по-добри с всеки изминал концерт.
   Същата беше и съдбата на следващата група - експриментаторите от София HYPERQUBE - рехава, но пък отбрана публика от ценители на различната музика. В състава им се е завърнал "старият" им барабанист Максим, който както научих в разговор с музикантите никога не е напускал завинаги групата. Истинско удоволствие е да го наблюдаваш с каква лекота свири ултра-"кривите" си партии. Уникален! Както винаги момчетата направиха страхотен (но този път доста кратък) концерт и си заслужиха мощните аплодисменти от публиката.
   Дойде ред на поредното бижу на българската сцена - инди триото LEEPRA DELUXE. Някои от вас сигурно си ги спомнят от участието им на концерта, отбелязал завръщането на иконите на родния метъл ЕР МАЛЪК преди две години. Музикалните им влияния са неизброими, което дава отражение в невъзможната за класифициране музика. Те имаха късмета по време на сета им Asian Dub Foundation вече да са приключили и близо 250-300 човека танцуваха неспирно пред сцената. Перфектни във всяко едно отношение LEEPRA DELUXE ни отвяха с около едночасово първокласно шоу.
   Газ към "Music Space Stage". Там са УИКЕДА и още около 1000 души. Някои хора просто знаят как се прави купон и Ерол категорично е един от тях. Едва ли ще изненадам някой като кажа, че всичко живо танцуваше и скачаше през цялото време на концерта. Чухме страшно интересни "бавна" и последвала я "бърза" версия на най-големите хитове на групата - "МариАнна" и "А Ние С Боби Двамата Пием Кафе", медли от известни денс парчета, естествено направени в стил УИКЕДА. Групата беше извикана на бис и доста удължи концерта си, което доведе до цялостно забавяне на програмата на тази сцена до края на вечерта.
   Обратно към "Jack Daniel's Rock Stage", за да видим последните за деня на нея - инструменталния инди проект СПОСОБ. Групата е съставена от членове на ембиънт-фолк лидерите у нас KAYNO YESNO SLONCE. Доста приятен, бих казал разпускащ концерт (повечето хора се бяха отпуснали за почивка на тревата пред сцената).
   Следваха още цели три концерта на "Music Space Stage". За съвадение хванахме само последните две песни на хадркораджийте от София O.H., които забиваха супер-надъхано. Веднага след тях започнаха BREAKPOINT - също участници в "Jack Daniel's Battle Of The Bands 2008". Момчетата свирят хващащ ухото мелодичен алтърнатив. Доста от хората в публиката знаеха и пееха песните им. Заради проточването на концерта на УИКЕДА и проблеми с техниката се наложи групата да скъси сета си на едва 4-5 песни, което предизвика напрежение между музикантите и техническия персонал на сцената. Все пак добър концерт на младежите от BREAKPOINT. Кулминацията на вечерта за мен, а вярвам и за останалите около 100 човека малко преди изгрева - 4:00 ч. сутринта, беше участието на станалите култови асеновградчани SMALLMAN. Съветвам всеки, който все още не е имал шанса да ги гледа на живо да поправи този пропуск при първа възможност. Не е истина каква магия обгръща тази група. Ужасно трудно ми е да опиша концерта им (защото съм твърде пристрастен). Това си беше чист спиритичен сеанс. Ако не бяха проблемите с озвучаването съм сигурен, че SMALLMAN щяха да са събитието на вечерта. Хипнотизираща китара, тежко дънещ бас, гръмотевични барабани и обаятелен певец с гайда в ръка. По-добре да спра до тук с епитетите...
   За да останат такива и за третия, финален ден на фестивала. Снимки от описания по-горе 16 август може да разгледате тук.