Сърцето на Paco de Lucia пя чрез китарата му на 9 декември в София

Клишето "не може да се опише с думи" е неизбежно, когато трябва да се преразкаже изпълнението на живата легенда на фламенко китарата Paco de Lucia в Зала 1 на НДК на 9 декември вечерта. Пред повече от 2000 свидетели музикантът и неговата група от седмина отвориха сърцата си, защото, както каза самият Paco de Lucia в скорошно радио интервю, "Аз не съм музикант, който се е учил в училище. Създавам музика със сърцето, с чувствата, с душата си. Мисля, че в това се крие силата ми."

   Това, което се случи снощи, наистина не беше изпълнение като по учебник и сигурно затова цареше атмосфера на благоговение пред раждането на чудо, защото буквално пред очите на публиката си маестрото и групата му композираха - върху основите на блестящите и жизнени мелодии, познати от албумите от над 40-годишната му кариера извайваха нови творения, ту крехки и задушевни, ту по средиземноморски пламенни и експлозивни, но никога същите като преди или след.

   Около 20:20 ч. на сцената, семпло декорирана с палми, излезе роденият преди 63 години в Испания китарист, поклони се на бурно аплодиращата го зала и започна със солово изпълнение на меланхоличната "Callejon del Muro" от албума от 1987 г. "Siroco". Имаше нещо магично в звученето на самотната китара и сякаш de Lucia свиреше лично за всеки един от зрителите в залата. След края на това задушевно изпълнение на сцената като призраци, призовани от звъна на струните, от сенките изплуваха перкусионистът Piranha и двамата певци Cristo Heredia и David de Jacoba. Пляскането с ръце и ритъмът на перкусиите подеха любимата на маестрото булерия "Antonia" от последния му албум ("Cositas Buenas", 2004), посветена на дъщеря му. Двамата певци се редуваха да извиват гласове в характерния за фламенкото динамичен стил.

   Постепенно на свободните столове на подиума насядаха и останалите музиканти - майсторът на клавишните и хармониката Antonio Serrano, вторият китарист Nino Josele, басистът Alain Perez и фламенко танцьорът Antonio Fernandez Montoya "El Farruco", или накратко Farru. Енергичните ритми продължиха с булерии и алегрии, докато накрая кулминираха в пламенната "Volar", в която се пее "сърцето ми лети към теб, любов моя". Под пълен акомпанимент на всички музиканти, младият Farru зае центъра на сцената и бързите му движения спряха дъха на много от зрителите. След такъв емоционален пик на почти едночасовото до момента представление, музикантите се оттеглиха за 20-минутна почивка.

   Антрактът приключи малко след 21:30 и групата на Paco de Lucia отново излезе под прожекторите, за да представи "Cositas Buenas" от едноименния албум - разчупена композиция, в която с пълен блясък засияха способностите на всеки един от музикантите на сцената. До края на втората част от концерта всеки от тях се изяви със солови импровизации. Маестрото и всички около него с лекота влизаха от класическо фламенко в джаз, от етно в блус, и ако не един от присъстващите беше очаквал с нетърпение да види танца на пръстите на Paco de Lucia по грифа, получаваше в пъти повече от това, за което беше мечтал, защото Antonio, Nino, Alain и Piranha също сякаш танцуваха с инструментите си, Cristo и David с гласовете си, а Farru… Farru не само танцуваше, а цялото му тяло се превръщаше в инструмент на някаква стихийна сила. Ударите на токовете на обувките му в дървения под се сливаха с ритъма на перкусиите и дори задаваха свой ритъм, бесен до лудост в един момент, прокрадващ се и тайнствен в друг. Който не е гледал автентичен фламенко танцьор, трябва да види този, а сравнения с Michael Flatley и "Lord of the Dance" само биха омаловажили това, което младежът пресъздаваше.

   Финалът на втората част от концерта беше почти по ориенталски омайната "Zyryab", която Paco de Lucia е изпълнявал и в съвместните си изяви с Al di Meola и John McLaughlin през 90-те години на миналия век. За съжаление, както беше казал Al di Meola на прес конференция преди две години, шансът да видим отново китарното трио заедно клони към нула. Мелодията на "Zyryab" отново бе украсена от солови импровизации на хармоника, бас и игра на "подаване" на музикални фрази между de Lucia и втория китарист, Nino Josele. Под заслужено бурни овации музикантите се оттеглиха зад сцената след още един час в компанията на зашеметената българска публика.

   Но, разбира се, това не беше краят, защото все още не бяхме чули знаковата перла в творчеството на фламенко легендата, румбата "Entre Dos Aguas". Именно за нея Paco de Lucia се завърна под прожекторите... и остана цели 20 минути, защото популярната мелодия (както и почти всички останали песни по време на концерта) бе разгърната до дълга пиеса, в която се преплитаха стилове, епохи и емоции.

   Отново поклони, отново ръкопляскания и вече беше време за окончателно сбогуване. На сцената излезе и тур мениджърът на Paco de Lucia и поздрави с цветя музикантите, които пък на свой ред ги подариха на публиката в оркестрината. Това беше последния концерт от продължилото почти цяла година и обхванало над 30 държави европейско турне на фламенко звездата. Paco de Lucia е гостувал на родна земя до момента три пъти - с рецитал на фестивала "Златния орфей" (1988 г.), самостоятелен концерт (1996 г.) и с участие в "The Guitar Trio" (1996 г.). Следващата година той влиза в студио за да записва нов албум, така че присъствалите на снощния му концерт имаха уникалния шанс да видят нещо, което скоро няма да се повтори. А може би дори никога няма да се повтори, защото никой концерт на Маестрото не е напълно еднакъв с останалите. Затова и не ви предлагаме точен сетлист ;)

   След скорошните гостувания в "Sofia Live Club" на Al di Meola, Влатко Стефановски, Richie Kotzen и Paul Gilbert, представлението на Paco de Lucia в Зала 1 на НДК беше заключителния щрих в изминалите прекрасни два месеца за любителите на китарата. "Надяваме се да не ни отнеме още 15 години, за да се завърнем в България", каза тур мениджърът на фламенко звездата. Ние също.

   Галерия със снимки от концерта на Paco de Lucia в София.