Schmier (DESTRUCTION): "Новият ни албум е прераждане за нас"

   Фестивалът "Varna Rock 2019" наближава. Между 16 и 18 август на южния плаж във Варна ще акостират, ако използваме морски термини, защото сме на морето, банди като RAGE, SONATA ARCTICA, AVANTASIA, W.A.S.P., FIREWIND, както и плеяда от добре познати и не толкова известни български банди (поръчай билет онлайн). Не трябва да пропускаме и един от пионерите на европейския траш метъл - DESTRUCTION, които ще бъдат най-тежката група на феста. Schmier и компания не само ще свирят за първи път във Варна, но и ще представят за първи път пред публика новия си албум "Born to Perish" и новия си състав от четирима музиканти. Тези поводи бяха достатъчни, за да се свържем, с помощта на организаторите, с фронтмена на бандата, който с няколко отговора описа философията на новия албум на DESTRUCTION, философията на групата, както и собствения си поглед върху живота.

   Интервюто с Marcel "Schmier" Schirmer е излъчено в "От другата страна" по радио "Варна" на 15 юли.

Привет, Schmier, точно след издаването на новия албум на DESTRUCTION "Born to Perish" идвате за първи път във Варна за участие на "Varna Rock" - него ли ще представите или заради фестивала ще направите най-доброто от дискографията на бандата?
Всъщност няма да свирим за първи път във Варна и преди сме свирили там...

Бяхте в Каварна, не във Варна...
Прав си, важното е, че сме свирили на брега на Черно море. Много ни харесва България и с удоволствие се връщаме при вас. Имаме планове да изсвирим и някои неща от новия ни албум, защото той се получи наистина много здрав. Също така е първият в новия състав, който се справи много добре. В същото време, разбира се, няма да пропуснем и класиките. Така феновете ще получат комбинация от най-доброто от DESTRUCTION. Предвидили сме много песни от 80-те, всички класически композиции, които феновете искат да чуят, както и най-доброто от новия материал.

Как всъщност можеш да опишеш новия албум на DESTRUCTION след края на работния процес по него?
Всеки нов албум е като новородено и него си харесваме най-много. Обаче заради промените в състава и страхотните музиканти, които привлякохме, надявайки се, че ще останем заедно следващите 10 или 15 години, или докато спрем да свирим, мисля, че "Born to Perish" е прераждане за нас. В момента в групата има страхотни изпълнители, с които ни свързва много добро приятелство. 37 години по-късно "Born to Perish" показва, че DESTRUCTION все още го могат. Фантастично е, че звучим свежо, все така агресивно и мощно. Горд съм с новия албум, защото не беше толкова лесно да го създадем. Когато започнахме работа по него, барабанистът ни беше нов, присъединихме още един китарист и не бяхме наясно накъде ще ни отведе това предизвикателство. В края на краищата всичко се получи чудесно и първите реакции за "Born to Perish" са положителни.

"Born to Perish" е петнадесетия албум на DESTRUCTION - къде откривате предизвикателството в създаването на музика днес?
Обичаме това, което правим. От години музиката е нашият живот. Обичаме хеви метъла, обичаме траша. Обичам музиката, обичам си работата. Разбира се, че се подвизаваме в един агресивен стил, а аз продължавам бързо да паля, когато нещо ме ядоса. Виждам света, който се нуждае от поголовна критика. Нейното отражение, което се насажда в мен, е начинът ми да композирам песни за DESTRUCTION. Този поглед ме кара да съм разумен и здравомислещ. Нямам проблеми със създаването на материал за бандата. Още повече, че този път процесът беше гладък и безпроблемен. Щастлив съм, че тази работа все още ми се отдава. Музиката за мен е много повече от музика, тя е живот!

Каква беше ролята на новия барабанист Randy Black и новия китарист Damir Eskic за новия звук на DESTRUCTION?
Randy участва с някои интересни идеи за албума, които използвахме. Той е автор на ударните за две от парчетата - "Born to Perish" и "Ratcatcher". Damir е много умел китарист. Имаше много възможности да се изрази. Автор е на много сола и хармонии. Разбира се, че автори на песните сме ние с Mike. С него сме в групата от много години и сме наясно как трябва да звучат композициите на DESTRUCTION. В "Born to Perish" дадохме възможност на Randy и Damir да се изявят и да вкарат и техните влияния в музиката. DESTRUCTION винаги са звучали и ще звучат като DESTRUCTION дори и с новите в състава, но те вкараха много свежа кръв в бандата.

Лесно ли се решихте да им дадете възможност да се изявят?
Всъщност не. "Born to Perish" е първият албум, в който Randy Black се изявява като композитор. Не го е правил от години дори и в другите банди, в които е участвал. Предложихме му, ако иска да добави идеи от себе си. Обаче и двамата с Damir Eskic подходиха с уважение към наследството на групата. Те не работиха с мисълта да вкарат каквото и колкото си поискат, а дадоха идеи, които да паснат на DESTRUCTION. Така процесът беше гладък. И с респекта им към бандата ги привлякохме като автори в новия албум. Нито за миг не подложиха на съмнение водещата ни композиторска роля с Mike. Дадохме им достатъчно пространство, за да се почувстват добре дошли и да покажат своята идентичност в "Born to Perish".

Доста интересна ситуация се получава напоследък с вас и SODOM - привлякохте нови членове и двете банди станаха квартети...
Не знам защо SODOM го направиха, но ние отдавна обсъждахме идеята да привлечем втори китарист. Предишният ни барабанист Vaaver просто се отказа. Не сме го уволнявали. А SODOM смениха целия състав. При нас всичко се получи естествено. Нямаше напрежение, раздялата протече в мир и разбирателство. На Vaaver му се родиха деца, създаде семейство, не искаше повече да прави турнета и за това трябваше да си тръгне. Така на нас ни се наложи да потърсим нов барабанист. Randy Black ни е приятел. Свирил е с нас и преди. Решихме, че е перфектното решение за нас. Вторият китарист ни беше идея от години. Ако вземеш последните пет албума, във всеки един от тях има гост-китаристи. Причината е, че отдавна се оглеждаме за втори шестструнник. Най-накрая го открихме в лицето на Damir и с него затворихме кръга. Бяхме трио с години. Буквално декада. Настъпи времето да се върнем към корените на DESTRUCTION и да вземем на борда втори китарист. Да променим някои малки неща, да разбием рутината и съм щастлив, че предприехме тази стъпка. DESTRUCTION 2019 са по-силни от всякога.

Връщам те на албума "Born to Perish" - в него няма промяна на темите, които те вълнуват...
Вдъхновявам се от живота. От живота, смъртта и реалността. За тях пиша. Темите в текстовете са от настоящето - политика, раждане, смърт, страхът, с който ни плашат. Винаги съм подхождал по този начин. Още повече, че ние сме траш банда и реалността е нашето вдъхновение. Заглавието на албума се появи, когато започнах да работя по първите текстове. "Born to Perish" обединява темите в албума и най-добре описва неговото съдържание. Самата песен е свързана с фанатизма, с изнамирането на погрешни идоли и движението в погрешни житейски посоки. Песента е метафора - ако щеш за избора на религия, работа, житейска философия. Всеки трябва да открие своя път в живота. Защото в един момент ще се изправи пред въпроса - "Какво съм направил за времето, в което съм на този свят?" Затова "Born to Perish" е заглавната песен от албума.

Защо е толкова важно за теб да стоиш в реалността?
Защото съм реалист. Защото живея днес. Не искам да мечтая с песните си, не искам да пиша фентъзи текстове. С DESTRUCTION създаваме музика, ориентирана към реалността - без глупости, това е истинския живот, музика, която те удря право в лицето, която също така е изпълнена с критика към света, защото изразявам моята гледна точка. За мен светът е невероятно място, което унищожаваме. А това е истинска трагедия.

Процесът може ли да бъде обърнат?
Разбира се. Ние сме хора и можем да променим всичко. Трябва да спрем да следваме грешните лидери. Трябва да спрем омразата между културите. Ние всички сме хора и в края на краищата сме еднакви. Интересната част от "Born to Perish" за мен е темата за фанатизма. Нея също сме я засегнали в новите композиции. Интересно ми е как хората се превръщат във фанатици. Как следват Тръмп, Путин, Хитлер или други подобни идиоти, които сами по себе си са фанатици. Задавам си този въпрос - "Аз правя ли го?" И си отговарям, че не съм като онези, които ги подкрепят. За това създавам подобни текстове. Искам да се разгранича от останалите. Искам да преследвам моите идеи и да кажа на хората, че те трябва да мислят със собствените си глави. И ако спрат да следват тези скапани, тъпи идиоти, които командват и контролират индустрията, каквото и всъщност правят, тогава светът може и да се промени. Някои страни вече го правят. Променят политическата система, дават повече власт на хората, опитват се да са по-свободни. Скандинавските страни са типичния пример. Там ръководната роля е на средностатистическия човек. Все повече средства се отпускат за добруването им. За да могат скандинавците да се чувстват свободни. Ако всички богаташи споделят парите си, светът ще е много по-различен. Но те не го правят, защото са алчни. Единственото решение е да се събудим един ден, но се надявам да не е твърде късно, защото продължаваме да унищожаваме планетата. Вземи глобалното затопляне - не знам какво е времето при вас, но тук, в Германия от 90-ет години не сме имали толкова горещо лято, както между впрочем и в цяла Европа. Свирим в различни страни и навсякъде горещините са нетърпими. Глобалното затопляне е реалност и се надявам, че един ден човечеството ще се осъзнае и ще спре разрушаването на тази прекрасна планета.

Смяташ ли, че музиката на DESTRUCTION е един от начините за отваряне на очите на хората?
За мен музиката на DESTRUCTION е начин да останем с разума си и начин да покажем, че не всеки следва идиотизма, който ни заобикаля. Феновете на бандата са мислещи хора, индивидуалисти, хора, които не следват простотиите, които им се предлагат, не вярват на глупостите в медиите. Посланието на нашите текстове е, че ние не се поддаваме на контрол и никой не може да ни контролира. Силата и свободата, която музиката и рокендрола носят, са истината за нас. И се опитваме да ги запазим живи в посланията ни, в траша и в DESTRUCTION.

15 албума по-късно как продължавате да сте актуални?
Обичам онова, което правя. Смятам, че това е страст! Без нея няма да има никакъв резултат. Всичко, с което се занимаваш в живота, трябва да е подчинено на страстта. Няма значение дали става дума за работата ти или любовта, или хобито ти. За всичко, с което се занимаваш, се нуждаеш от страст. Аз разчитам на нея за моята музика. Щастлив съм, че след толкова години тя не ме е напуснала. Обаче страстта не подлежи на контрол. В теб е, израства. Всъщност или я имаш, или не. Самият аз все още харесвам онова, което правя, което е най-важното. Това е най-голямата част от тайната, свързана с дълголетието ни.

Коя част от живота ти те е вдъхновила най-много, за да бъдеш креативен?
Мисля, че не е само един момент. Животът сам по себе си е вдъхновяващ. Той е предизвикателство за всички. Всеки има трудни периоди, всеки е изпадал в депресивни състояния, всеки е тръгвал надолу, имал е страхове и смърт в живота си. Всичко е вдъхновяващо за мен. Това ме кара да бъда креативен по отношението на текстовете. Вдъхновявам се от живота и смъртта. Дори втората песен в новия албум се казва "Inspired by Death". Така стоят нещата при мен.

Спомена депресията - тя ли е голямото бедствие в света на изкуството?
Трябва да разберете, че хората на изкуството се засягат много лесно и са с чупливи души, така да се изразя. Те са много чувствителни хора. Творецът винаги стои между лудостта и разума. Той е много близо едновременно и до двете състояния. Творецът се разхожда по границата между тях и това е факт. Животът на хората на изкуството е изпълнен с върхове и падения. Ако си музикант, преминаваш през много славни моменти. Адреналинът при тях е невероятен. Качването на сцената е като скок от самолет. Изправяш се пред 20 000 крещящи фенове и адреналинът ти е до небесата. И настъпва моментът "след това". Прибираш се в хотелската си стая и те обгражда тишината. Сам си. Което може да предизвика пропадане в бездната. За това голяма част от музикантите посягат към алкохола и наркотиците, опитвайки се да запълнят празнината, която остава след като са били в небесата. Този начин на живот е трудно да бъде разбран от някого, който не е изпълнител. Животът на хората на изкуството е изпълнен с върхове и спадове, които се редуват и се сменят много бързо. Все едно се возиш на емоционално влакче на ужасите. Това е причината за депресията, наркотиците и самоубийствата. Може да си най-добрият в света и да не издържиш. Michael Jackson беше на върха. Беше най-успешния изпълнител на всички времена. И виж как свърши... Музикалният живот не е никак лесен. Много хора си мислят, че е впечатляващ, но в крайна сметка е изпълнен и с много страдание. В него освен върховите моменти има и много нещастие.

Как намираш баланса между лудостта и разума?
Това е нещо, което можеш или не можеш. То е в теб. Винаги се опитвам да съм спокоен, да водя нормален живот вкъщи, да не вземам нещата около мен твърде сериозно. Защото депресията е болест, която не можеш да контролираш. Някои хора със силни характери може и да се отърват от нея, други са по-чувствителни, трети - непукисти. И в един момент на всеки му се налага да премине през подобни състояния. Тези, които успяват са щастливи, останалите... Аз винаги се опитвам да съхраня разсъдъка си. Затова пиша текстове и създавам музика. По този начин се опитвам с творчеството си да компенсирам безумието, което ме обгражда.

И отново към "Born to Perish" - къде е неговото място в дискографията на групата?
В историята на групата винаги е имало много важни моменти. "Born to Perish" е много важна стъпка за DESTRUCTION, защото в периода на неговото създаване трябваше да се справим с напускането на Vaaver, както и да се нагодим към положението, че вече сме четирима. Този албум е повратна точка в кариерата на бандата. Бих го поставил до началото на групата или до завръщането ни през 1999 година. Той винаги ще е много важен за DESTRUCTION, както е важен "Sentence of Death", с който започнахме или "Cracked Brain", когато се разделихме. Важни са също "All Hell Breaks Loose" и "The Antichrist", защото се събрахме отново заедно. "Born to Perish" бележи превръщането на DESTRUCTION в квартет. Това отново провокира много голям интерес към нас. Хората искат да ни чуят и да ни видят как звучим в момента, как се представяме с новите членове. Със сигурност след време и феновете ще сочат "Born to Perish" за важен етап от нашата кариера. Надявам се, че и ще го харесат толкова много, колкото ние. Той е един от най-здравите издания, които някога сме правили. В него има много страхотна музика и блестящи идеи. Всъщност той не е само траш, той е Музика! "Born to Perish" разширява границите на стила. Той е много агресивен и мрачен. Много се гордея с него и се надявам, че представя есента на групата по най-добрия възможен начин. Надявам се, че ще ни вдъхнови да продължаваме напред още 10, 15 или 20 години.

Само 20 години?
Ха, ако погледнем THE ROLLING STONES или някои от героите ми като Ozzy, си мисля, че бихме могли да изкараме до 70 на сцената. Обаче няма как да сме сигурни, защото трашът е много по-изтощаващ физически стил, за разлика от хеви метъла. За това трябва постоянно да сме във форма, за да свирим толкова интензивна музика. В момента обаче сме в страхотна форма. Това си личи от новия албум и всички ще го видят, когато дойдем във Варна след няколко седмици. И не на последно място с подкрепата на феновете, можем да продължаваме още много години.

Няма възраст в свиренето на метъл?
Точно така. Хеви метълът и рокът ни съхраняват млади. Постоянно ме питат кога ще се пенсионирам и колко още ще свиря. Само че не можеш да се откажеш от музиката, а можеш да я изпълняваш толкова дълго, колкото можеш. Вземи другарите ни от SCORPIONS - всички са над 70, имат достатъчно пари и нямат повече нужда от музиката. Но продължават, защото я обичат. Тя е техни живот. А това е страхотен дар, който притежаваме. Имам предимството да съм в група като DESTRUCTION и ще продължаваме, докато ни държат краката.

През 1999-а, когато се събрахте отново, в едно списание беше отбелязано, че "DESTRUCTION се завръщат... И какво от това?" Как гледаш на това изказване 20 години по-късно?
В Германия имаме една приказка - "Който се смее последен, се смее най-добре!" В края на краищата доказахме, че траш метълът никога няма да умре. Доказахме, че DESTRUCTION са важна част то историята на стила. 20 години по-късно след албума на завръщането ни, сме все още тук, по-силни от всякога и надживяхме хейтърите си. Надживяхме много моди. Доказахме, че трашът е независим! Че е музика на ъндърграунда и няма нищо общо с мейнстрийма. И въпреки това продължава да е актуален. Невероятно я - в него няма нищо модно, а продължава да съществува. Трашът е музика, в която няма нищо измислено, нищо фалшиво, той е истински. Трашът не е стил, който се появява и изчезва, той е стабилен и никога не си е тръгвал!

Два последни въпроса - кой е твоят най-рокендрол момент?
Според мен това е, когато срещнах Кръстника на рокендрола. Първият път, когато се изправих очи в очи с Lemmy, е най-рокендрол моментът ми. Ние сме невероятни фенове на MOTORHEAD. Първият ни концерт с тях беше в Дания. Lemmy дойде в нашата стая зад сцената, донесе ни бира и ни каза: "Добре дошли в семейството на MOTORHEAD!" Това е рокендрол моментът, който никога няма да забравя!

Ако имаше шанса да срещнеш 20-годишния Schmier, какъв съвет би му дал?
На първо място ще му кажа да не вярва на всичко, което му казват, защото всъщност всички се интересуват от парите ти и ще намерят начин да те измамят. Бандата се е сблъсквала с всякакви субекти през всички тези години. Също така ще го посъветвам да е спокоен и да вярва в себе си. Да бъде себе си и да не се променя заради никого. Винаги съм постъпвал по този начин и за това съм все още тук. Никога не подстригах косата си, никога не спрях да слушам метъл, никога не спрях да свиря, никога не послушах бившите ми приятелки, които искаха деца и брак. Така че ще кажа на 20-годишния Schmier да бъде себе си, да остане верен на себе си, да не се превъзбужда, когато стане известен и да прави онова, което обича. Този съвет може да бъде насочен към всеки. Животът е върхове и падения и един от начините да се справиш с тях е музиката. Страхотно е, че я имаме на наша страна.