Sean Killian от VIO-LENCE: "Ако се чувстваш метъл, на първо място трябва да си луд"

   Този петък, 29 март, култовата траш метъл група от Bay Area VIO-LENCE ще направи концерт в България за първи път. Поканата е от "BGTSC", мястото - клуб "Mixtape 5" (поръчай билет онлайн).

   От средата на 80-те години до сега VIO-LENCE успяват да издадат само три албума, но те и до днес са сочени от маниаците като образци на траша. От състава в началото е останал единствено вокалистът Sean Killian. Но това по никакъв начин не сваля ореола на бандата. След поредица от реюниъни и раздели през 2019 г. VIO-LENCE се събират окончателно и дори планират издаването на нова продукция. Първата част от нея е мини-албумът от 2022-ра "Let the World Burn".

   В България VIO-LENCE ще гостува в състав: Mario Salcedo (FUELED BY FIRE) - китара, Max Mayhem (EVIL INVADERS) - бас и Adrian Aguilar (EXMORTUS) - ударни. И да не забравяме Sean Killian, без когото концерт на VIO-LENCE няма как да има. Интервюто с фронтмена на бандата, което може да прочетете по-долу, е направено от предаването "От другата страна" по радио "Варна".

От другата страна: Привет, Sean, съвсем скоро за първи път ще свирите в България. Какъв ще е сетлистът?
Sean Killian: Това турне има шест дати в Европа и осем на Източния бряг на САЩ. Сетлистът е събран от албумите "Eternal Nightmare" и "Oppressing the Masses". Ще изпълним и един кавър. Предполагам, че можеш да се досетиш за кой става въпрос? Дори пуснахме и видео към него. Говоря за "California uber Alles" на DEAD KENNEDYS. Намираме я за точната песен по време на концерти. Публиката се забавлява, всеки я познава, при припевите настава лудница. Изпълнението ѝ е винаги изключително преживяване. Основната причина обаче с VIO-LENCE да тръгнем на турне и да посетим различни е места е заради миналото. Когато тези два албума бяха издадени, не успяхме да направим никакви турнета. Целта ми в момента е да разпространя музика ни на живо на места, където тя никога не е достигала. През последните няколко години стигнахме до Сайгон, Банкок, Сингапур, обиколихме Австралия, имахме два концерта в Нова Зеландия, бяхме на "Metal Hammer Fest" в Индонезия. Отскочихме до Южна Америка, където също направихме турне. Реакциите бяха страхотни. И дори оригиналните членове на групата да не са с мен, хората идват и преживяват музиката на VIO-LENCE на живо. Точно това се опитвам да правя с каталога и групата.

Защо ви е било трудно в миналото да правите турнета?
В миналото контролът не беше в ръцете ни. Бяхме на по 20 години, не вземахме никакви авторски отчисления. Честно да ти призная, май досега не съм виждал някакви пари от музиката ни. Дори за концертите в Bay Area никога не сме получавали пари. Никой не е идвал при нас с 500 долара на ръка. Всеки контролираше някаква част от групата - като се почне от звукозаписната компания, премине се през адвокатите и се стигне до мениджърите и букинг-агенциите, а ние бяхме просто едни млади момчета, които свиреха. Сигурно си забелязал, че албумите ни са издадени от различни лейбъли. Постоянно ни са налагаше да се разделяме с тях. Правим разговори, даваме им материала. "Eternal Nightmare" беше издаден от "Mechanic Records". Предадохме им "Oppressing the Masses" и изпълнителният им директор реши, че трябва да променим текстовете. Махнахме се от там, развалихме сделката и се прехвърлихме към "Megaforce Records". За разпространението беше добре обаче поискаха от нас да презапишем вокалите. Винаги е имало конфикти със звукозаписните компании. VIO-LENCE е кросоувър група. Има траш, пънк, хардкор. Рифовете са трашарски, но не и вокалите. Те не са типичните метъл вокали. Заради този контраст винаги сме водили битки. Днес сме свободни да правим, каквото си поискаме. "Metal Blade Records" ни подкрепят изцяло. Издадоха миниалбума "Let the World Burn". Страхтни хора са. Не ни казват какво би трябвало и какво не би трябвало да правим. Не цеинзурират текстовете ни и не ни казват накъде да поемем. Защото заради текстовете в "Oppressing the Masses" имахме проблеми. Песента "Torture Tactics" беше извадена от траклиста. И всъщност проблемът дойде от компанията, която стоеше над "Megaforce Records" - "Atlantic". Искаха да контролират всичко и всеки, но ние не поддадохме. И ето, че се завърнахме. Днес свирим повече. Наистина се забавляваме. Публиката пубквално откача на музиката ни. Когато започнем рифовете на "Eternal Nightmare" наистина настават безумия. На живо, съм много агресивен. Всъщност гледам на концертите като на физически спорт. Обичам да контактувам с публиката, скачам върху нея, правя краудсърфинг, влизам в зрителен контакт с всеки. Всеки един концерт е комбинация от музиката, от моето агресивно поведение, различния звук, който имаме, защото никой в действителност не звучи като нас. И всичко това е гаранция за една страхотна нощ с траш метъл от Bay Area.

А защо след 1993 г. нямате нови албуми? По принцип днес е по-лесно в тази посока.
Така е. Но винаги съм казвал, че музикантът в групата е Phil Demmel. А аз съм този, който само изпълнява музиката, обича да изпълнява музиката. Имам собствен бизнес и съм страшно зает с него. Нямам почти никакво време да събера на едно място достатъчно песни за един албум. Интересното е, че днес за един диск са необходими десет или повече композиции. Навремето за албум се броеше издание с осем песни. А днес - десет, дванадесет, четиринадесет. Не разполагам с толкова време, за да събера такива песни. След това турне ще започнем да работим по нов матерал. Имаме някои фестивални участия, но без повече обиколки до края на годината. Ще използваме времето, за да поработим по нов материал. Форматът от пет песни е много точен. Там си внимателен във всеки един аспект. Издаваш само пет песни и те трябва да са един път. Няма как в такова издание да поставиш пълнеж, само за да запълниш времето. Днес има групи, които записват 20 и 25 песни, от които 12 или 14 влизат в албум. Как всъщност се създават толкова много композиции? Това определено води към разводняване на материала. Аз не искам да се асоциирам с подобно поведение. Искам всичко, за което отделям от времето си, да бъде въздействащо, без някакви пълнежи, само за да запълвам място. Издаването на един албум отнема време и основните причини са тези.

Имаш ли обяснение защо трите албума на VIO-LENCE "Eternal Nightmare", "Oppressing the Masses" и "Nothing to Gain" се первърнаха в класика?
Когато записахме "Eternal Nightmare" мисля, че бях на 21 години. Така че можеш да си представиш, че съм писал текстовете на 19, 20, 21. Бяхме пънкари. Това, което ни помогна е, че бяхме от Bay Area, а там средата беше много конкурентна. Имаш METALLICA, EXODUS, TESTAMENT, DEATH ANGEL, FORBIDDEN, VIO-LENCE, SADUS, както и други групи. Тогава под тези групи имаше едно изобилие от банди, които никога не издадоха нищо. Ние бяхме там и бяхме част от сцената. Искахме да не приличаме на другите. Искахме да сме най-тежката и най-бързата банда, да сме още по-агресивни. Ние се подвизавахме в траш метъла такъв, какъвто представляваше той за мен. А за мен трашът са "Bonded By Blood", "Kill 'Em All", "So Far, So Good... So What!", "Show No Mercy", "Hell Awaits", "Haunting the Chapel". Тези албуми са трашът за мен. По това време слушах и доста пънк. Тези влияния, конкуренцията, всичко, ни караше да бъдем по-тежки, по-бързи и твърди от когото и да е в Bay Area. Това в някаква степен допринесе за трайния ни успех. Както винаги съм твърдял, метълът не е мода. Когато направихме първия концерт от завръщането си в Оуклънд през 2019 г., бях шокиран. В публиката имаше хлапета на по 16, 17, 18 години. Те бяха там, защото и родителите им бях с тях. Заради социалните мрежи и техните алгоритми, може би са попадали на някои песни на VIO-LENCE. Алгоритъмът им подхвърля нашата музика и те сигурно са останали впечатлени, защото, може би, никога преди не са чували нещо подобно. Метълът не е мода. Хлапетата, които слушат LAMB OF GOD, в същото време се кефят и на BLACK SABBATH. Метълът не е нещо ново, не се е появил сега. Музиката е солидна и хората се припознават в нея. Ако се чувстваш метъл, на първо място си луд, а на второ - просто искаш да слушаш тежка музика. Аз не искам да слушам музика, на която да танцувам. Виждаш всички тези поп звезди. Те са известни точно седмица и след това никой не ги помни. Метълът не е като тях. Той е вечен. Хлапетата слушат, както BLACK SABBATH, така и нови банди. Те може да си падат по LAMB OF GOD и KILLSWITCH ENGAGE, които са нови групи, но продължават да слушат и BLACK SABBATH. И са на възраст от по 16, 17, 20 години, което напълно изключва възможността да са били свидетели как е била записвана музиката преди 30, 40 години. Те обаче я припознават като своя и се гмуркат в нея. Не защото е модерно. Ако Тейлър Суифт пусне една песен, всички нейни фенове пощуряват. Две седмици по-късно тя пуска нова песен и какво става с първата? Вече е забравена. С метълът това няма как да стане.

Какво искаше да кажеш с музиката си в миналото и какво днес?
За музиката в миналото бих казал, че бяхме пет пънк хлапета, петима млади мъже, които искаха да разрушат всичко. Да са по-тежки от всички. Днес единствената разлика е, че сме по-възрастни. Когато пиша текстове, не мисля, дали ще нараня някого или дали са твърде оскърбителни. Те са такива, каквито са, нали? Пиша днес и не ме интересува, дали някой ще се засегне. Не се опитвам да бъда непременно известен. Искам да бъда тежък. Метълът често е критикуван заради повърхностните текстове. За мен, обаче, те са всичко. Те са ключът към вокалите. Текстът на "Eternal Nightmare" е първият, който написах за VIO-LENCE. Създадох го, за да се пробвам с бандата. Днес се чувствам по същия начин, както тогава. Същото се отнася и за "Serial Killer", и за "Kill on Command". Тези текстове провокираха стила на вокалите ми. Тогава не съм мислил дали да звуча като този или онзи. Посоката беше текстовете да звучат добре. Вътре в себе си исках те да изпъкват. Всичко от моя страна беше фокусилано върху текстовете и чуваш вокалите такива, каквито са заради тях. Не исках да пея по определен начин тук и там, само защото някой го е изисквал от мен. Звуча така, както винаги съм искал. Израснах с пънка. Той е агресивна музика. Комбинацията от траш и моето пънк отношение определи звука на групата. Обикновено пиша текстовете към музиката. С Phil се събирахме заедно и измисляхме мелодиите. След което се прибирах и започвах работа по текстовете. Вокалинте модели са структурирани спрямо музиката, а текстовете са вписани в тях. Преди да ги напиша, репетирахме вокалните линии в студио. Така и оставаха за записите. Исках да съм много добре ориентиран по отношение на припевите, да съм сигурен, че се вписват добре в песента и са достатъчно добри, и запомнящи се - когато ги чуеш да ти се забият в съзнанието. Трябваше да съм наясно, че куплетите са достатъчно брутални. А сега ще опитаме нещо различно. Вече имам няколко текста. При това съм ги записал с метроном без музика. Christian Olde Wolbers ще се опита да изгради музиката около тях. За първи път ще работим по този начин и нямам търпение да видя какво ще се получи.

Какво не ти допада днес в метъла?
Погледът ми върху музиката днес, върху метъла, който е популярен, показва, че той е предварително планиран по определен образец. Следват се модели, които водят до успех. Има схема за неговото създаване. Когато си пусна онлайн радиостанцията "Liquid Metal" на корпорацията "Sirius XM", слушам днешните по-твърди банди и не мога да разбера кога свърша една песен и започва следващата. Никаква промяна. Създадени са по един и същ модел. За траш сцената на Bay Area мога да кажа, че беше едно цяло. Никога обаче не съм слушал DEATH ANGEL и FORBIDDEN. Слушал съм "Bonded By Blood", но след това не съм си пускал нищо на EXODUS. Не съм си купувал нищо друго тяхно. Не защото не са добри. Просто аз се олицетворявам с ранния им материал. Но нито една банда не звучеше като другите. За съжаление днес много от младите групи, които чувам и виждам, когато свирим по фестивали, сякаш следват определен модел на поведение, работят по определена рецепта, за да постигнат успех. За мен от този подход не прозира никаква креативност. Всяко поколение има даден модел, който следва. Като при траш метъла, макар че ние не звучим като KREATOR, а те не звучат нито като нас, нито като DESTRUCTION или SODOM, или която и да е немска траш банда от нашето поколение. Всички звучи различно. Вземи 90-те и ню метъла. Всички тогава работеха по една определена схема. На мен музиката им ми звучеше еднакво. Влизаме в 2000 г. LAMB OF GOD създават свой модел, който също започва да се копира. Изглежда, че групите от 2000 до 2020 г. изработват своя начин на базата на добър дългогодишен опит. Така днешните млади хлапета започват да слушат тяхната музика. И когато започват да създават своя, става ясно, че моделът е инфилтриран в тяхната креативност, защото песните им звучат познато. За това аз не слушам метъл. Само албумите, които споменах. Пускам си GBH, THE EXPLOITED. Слушам пънк. Групи като FEAR. Не слушам никакъв хеви метъл. Падам си по дарк уейв и пост пънк. Голяма част от идеите ми са провокирани от тези стилове. Ако слушаш и създаваш една и съща музика, подсъзнанието ти ще бъде обременено от стила, който слушаш. И това едва ли ще ти е от полза. Така изглежда метълът днес. Не ме разбирай погрешно. Много от групите генерират успех. Хлапетата се увличат, слушат ги, купуват си тяхната музика и ходят на концертите им. Напълно подкрепям това отношение. Но за мен креативността не трябва да се обременява, слушайки същата музика, която създаваш. Аз не слушам метъл. Ако създаваш такава музика, трябва да се отдалечиш от нея, когато става въпрос за стиловете, които си пускаш. За да не се влияеш. А аз чувам твърде много влияния в музиката след траш метъла. Траш метълът е комбинация от VENOM, пънк, рифове тип SABBATH, защото с такива неща сме израснали. Едно голямо смесване на различни видове музика. Днес метълът, който се създава, е в резултат на слушането на същия метъл, което влияе негативно на креативността на младите.

Какъв ще е съставът на VIO-LENCE за концерта в България?
Phil Demmel е зает с Kerry King. Също така има личен живот. Има малки деца. Ще видим дали е направил последния си концерт с нас, защото музиката на VIO-LENCE пулсира и в неговата кръв. В Бразилия се качи за последно с нас на сцената. За това наех младия китарист от Лос Анджелис Mario Salcedo от FUELED BY FIRE. Не съм сигурен, че има 30 години, но може да шредва. На предстоящите концерти ще бъдем в състав от четирима. Така бяхме и в Южна Америка, и наистина нещата се получиха добре. Mario ще изпълнява солата и рифовете и на Robb, и Phil. За съжаление Christian няма за пътува с нас. Той претърпа инцидент с мотоциклет през 2018 г. и има пластина в крака си, която крепи бедрената му кост. Тогава буквално събраха крака му наново. Пластината, която беше прекарана през бедрената му кост обаче се е преместила преди няколко седмици. Трябва да бъде опериран. И заради операцията няма как да тръгне с нас на турнето. За това привлякох китариста на EVIL INVADERS Max Mayhem като басист. Благодаря ти, Max, за това. Всичко вече е резервирано и задвижено. Christian отново си е прецакал крака. Никой не знае как е станало, дори и докторът, който го е прегледал, не може да каже. А става въпрос за пластина от титан. На барабаните ще бъде Adrian Aguilar от EXMORTUS. С нас е от година. Свири доста солидно на ударни. Този път ще се представим в състав от четирима. Max ще бъде с нас, но няма шоу на VIO-LENCE, на което аз да не присъствам.

Социалните мрежи помогнаха ли за популярността на VIO-LENCE?
Разбира се. В момента имаме над 34 000 последователи. Не става въпрос за това, че се опитвам да постигна някакъв статут във "Фейсбук". Просто качваме материал. Ако не правим нищо дълго време, не публикуваме нищо. Активни сме и когато ни предстои нещо, се опитваме да пускаме възможно най-много съобщения. Рекламираме, промотираме концертите. Интересната част е, че тези неща наистина ни помагат. В миналото имаше единствено фензинове. Имаше и списания на хартия. Записваме демо през 1985-а и Phil разпращаше бройките до всички тези фензинове. Да, имаше "Kerrang!" и "Metal Hammer". Но същестувваха и тези малки фензинове, списвани от фенове, които се намираха на различни места. Това беше начинът една група да стане популярна. Днес имаш социалните мрежи и те са голяма подкрепа. Наистина голяма. Можеш да достигнеш до целя свят на секундата.

А какви според теб са недостатъците?
Недостатъкът на социалните мрежи е, че всеки може да си изсипе мнението. Ние сме група, под определен ъгъл това е бизнес. Всяка група, която се подвизава в социалните мрежи, записва албуми, прави турнета. Това е бизнес. Самият аз нямам личен профил нито в "Инстаграм", нито във "Фейсбук". Поддържам страници на VIO-LENCE. Мениджърът ни Jeff Keller е администратор на страницата ни във "Фейсбук". Публикуваме само информация, която е свързана с групата. Според мен хората сами се вкарват в проблеми, когато изказват мненията си там. Всеки има лично мнение за всичко. По една тема едни мислят едно, други - друго. Едни вярват в едно, други - в друго. Ако изляза и заема някаква позиция по определен въпрос, това означава, че директно се противопоставям на половината от феновете, които мислят по друг начин. Все едно им казвам, че мнението им не струва и гледната им точка е погрешна. Няма как да го допусна. В социалните мрежи се вкарваш в проблем, когато започнеш да изразяваш мнението си, дори когато това е свързано с рекламата на собствената ти банда. За това и няма да ме видиш да изразявам лично мнение. Е, пускам снимки от рожденните дни на децата ми, но това е различно. Съпругата ми ме натиска да публикувам различни неща, но аз се придържам към онова, което е свързано единствено с музикалния бизнес.

Ти ставаш част от групата, след като тя си сменя името на VIO-LENCE, нали?
Мисля, че в началото груата се е казвала DEATH PENALTY. Преди да се присъединя към тях. Мисля, че Perry Strickland е този, който е настоял да променят името си на VIO-LENCE. Това става по времето, когато вокалист е още Jerry Birr. Преди мен. Когато станах част от групата, те вече се казваха VIO-LENCE. Но преди това бандата се казваше DEATH PENALTY. Ходех да ги гледма като съпорт на други групи. Винаги съм харесвал рифовете им. Работех с Phil и Deen Dell. Когато Jerry напусна, Deen ми каза, че са останали без певец и ако искам да се пробвам да говоря с Phil. Отидох при него и му казах, че съм разбрал, че нямат вокалист и мога да опитам. Бях част от сцената. Излизах с момчетата от бандите. Дадоха ми текстовете и музиката. Аз пренаписах текстовете, защото, както отбелязах, те са много важни за мен. Показах им ги и те нещо се дръпнаха. Кой съм аз, че ще променям текстовете на песните? Не успях да свърша нищо повече, защото инцидентно Jerry се върна в групата. Бях на един концерт в "Ruthie's Inn", а тогава всеки уикенд там имаше живи изпълнения, когато Phil дойде при мен с новината, че Jerry отново си е тръгнал, а те имат записано участие след седмица. Дали не бих искал да се пробвам? Разбира се, че се съгласих. Написах още две парчета. Вече бяха пет. И така направих първия си концерт като вокалист на VIO-LENCE. Спомням си Chris Kontos (екс-MACHINE HEAD). Той беше застанал точно пред сцената и скачаше от нея със скейтборда си. В клуба имаше около 75 души, които се бяха облегнали на стените и единственият, който беше пред нас, беше Chris. Никога няма да забравя този първи концерт за мен в "Ruthie's Inn". Всъщност това е отличителното на сцената на Bay Area - всеки беше с двата крака в нея. Бяхме като семейство. Ходехме да гледаме концертите на другите банди. Това стоеше в основата на сцената. Станах част от нея и започнах да посещавам "Ruthie's Inn" на 19. Имаше пиене, а клубът, в който киснехме и свирехме най-често, имаше кръгъл бар. Барманът стоеше в средата. Всеки се нареждаше по бар плотовете. Там бяха Gary Holt, Paul Baloff, James Hetfield, Kirk Hammett. Място, където купонясвахме. За това и сцената беше толкова задружна, защото май повече се забавлявахме, отколкото правехме концерти заедно.

Ако имаше шанса да срещнеш 20-годишния Sean Killian, какъв съвет би му дал?
Не подписвай с "Mechanic Records". Отиди при "Combat Records". Имахме оферта и от тях, но подписахме с "Mechanic Records". Това е животът. Грешките са част от него. Всъщност щях да му дам печелившите числа от лотарията. Отивай да печелиш милиони.