Дъгата озари небето над Каварна, но без най-яркия си цвят

Напълно е ясно, че Ritchie Blackmore е легендарна и култова фигура за феновете на рока у нас (а и по света, разбира се). Всичко, което той е създал и изсвирил като музика, се е превърнало в нещо едва ли не свято за родните меломани. Освен, че е "виновен" за сътворяването на неизмеримо количество велики песни и композиции, без които хард рока днес просто нямаше да е същият, той е и причината за откриването и налагането на не един и двама музиканти, които с течение на годините станаха световноизвестни, а някои от тях също добиха легендарен статус. Без и за миг да омаловажаваме приноса им към музиката или да ги сравняваме един с друг, трябва да кажем, че едва ли Ian Gillan, David Coverdale, Glenn Hughes, Ronnie James Dio, Graham Bonnet, Joe Lynn Turner, Doogie White и една камара барабанисти, басисти и клавиристи днес щяха да бъдат това, което са, ако го нямаше Blackmore. Залите у нас се пълнят дори тогава, когато любимият на няколко поколения китарист изпълнява средновековна музика, която зрителите в голямата си част не харесват и не обичат. За жалост, мечтата на феновете отново да видят Ritchie с DEEP PURPLE или поне с RAINBOW е твърде вероятно да не се осъществи, за това те гледат да не пропускат концерт или събитие, което е свързано по някакъв (понякога доста далечен) начин с тези две групи. А такива събития у нас не липсват. Като оставим настрана концертите на DIO и WHITESNAKE, DEEP PURPLE, които вероятно ще разпродадат всяко свое гостуване в България независимо кое по ред е то и в какъв състав са те, можем да си припомним и няколкото изяви на Joe Lynn Turner (с BRAZEN ABBOT), концерта на Graham Bonnet (с ALCATRAZZ), както и топлия прием, който получи Doogie White от публиката в Пловдив преди няколко дена, макар, че тогава зрителите посетиха Античния театър заради Jon Lord. Снощният концерт на OVER THE RAINBOW в Каварна не направи изключение - част от почитателите на Ritchie Blackmore посетиха и това събитие, въпреки претрупаната от концерти година.
   Проектът OVER THE RAINBOW е създаден от Joe Lynn Turner, а в Каварна групата дойде по покана на "Joker Media" и кмета на града г-н Цонко Цонев. Поводът беше традиционният "Миден и рибен фест", който се провежда всяка година в началото на месец септември в Морската ни рок столица. В Каварна, освен Turner (вокалист в RAINBOW от 1980 до 1984 г.), съставът включваше и следните музиканти, които в различни периоди са били част от групата на Ritchie: Greg Smith (бас китарист от 1994 до 1997 г.), Bobby Rondinelli (ударни инструменти от 1980 до 1983 г.) и Paul Morris (клавишни от 1994 до 1997 г.). Що се отнася до китариста на групата, то това бе самият Blackmore...... младши. Точно така – Jurgen, син на недостижимия Ritchie, се бе нагърбил с непосилната за когото и да е било задача, да замества гениалния си баща. Както самия Turner казва: "Не може да има RAINBOW без Blackmore, за това извикахме Blackmore!". :)
   Концертът започна малко след 20:00 ч., когато на сцената излезе родната група СИЛУЕТ, която с малко над 30-минутния си сет направи опит да подгрее публиката. Самите хедлайнъри дадоха начало на своето представяне с малко закъснение в 21:20 ч., когато под съпровода на клавира, музикантите се качиха на сцената и над площада зазвуча класиката "Tarot Woman". И още щом дойде средата на песента и китарното соло, зрителите впериха очаквателните си погледи в Jurgen, почти казвайки на глас: "Айде сега да те видим какво можеш!". Китаристът, обаче, бе напълно наясно със ситуацията в която се намира, и сравненията, които ще бъдат правени между него и баща му. И през целия концерт показа, че няма каквито и да е било намерения да се съревновава с когото и да е било. А само да свири. Колкото може – толкова. Това бе и една от причините той да спечели симпатиите на публиката. Когато човек се абстрахира и гледайки тази група не мисли за бащата и за това, че Ritchie не може да бъде заместен от който и да е, то ще се убеди, че синът свири доста добре. Jurgen стоя на сцената със самочувствие, изпълнявайки това, което се очаква от него, на едно високо ниво, а доброто му свирене се открои най-вече в песни като "Eyes of the World", "Kill the King", "I Surrender" и "Wolf to the Moon". Така той напълно заслужи аплодисментите на зрителите.
   Bobby Rondinelli е звяр! Не, че не сме го знаели преди концерта. Все пак сме гледали DVD-то "Rainbow: Live Between the Eyes - The Final Cut" записано през 1982-а година, по време на "Straight Between the Eyes Tour". Но когато го видиш на живо, нещата стоят малко по-различно. Той не се усмихва. Намръщен е и сякаш е изпълнен със злоба и ярост. Налага барабаните ожесточено и гневно, но същевременно го прави с швейцарска прецизност. Rondinelli взриви публиката в Каварна с чудесно соло, но въпреки одобрителните възгласи на зрителите, усмивка на неговото лице така и не се появи.
   Всеки концерт има своя най-силен момент или най-силна страна. При този това определено беше сетлистът (можете да го видите в края на репортажа). "Хит до хита, мила моя майно, льо!", както обича да се изразява един наш колега. Сухата статистика показва: 5 песни от ерата "Dio", 3 от ерата "Bonnet", 5 от ерата "Turner" и 2 от ерата "White". Какво повече може да иска един RAINBOW-фен?! Да, винаги може още, винаги все някой ще иска да чуе някоя песен, която не е изпята. Но ако погледнем трезво на нещата, то това беше оптималния сетлист за тази вечер. И тук веднага трябва да добавим, че Turner трудно се справи с доста от песните. Едно на ръка, че гласът му вече е много далеч от това, което беше в средата на 80-те години. И второ – да се изпълняват песни като "Stargazer" е непосилна задача за който и да е било, освен ако името му не е Ronnie James Dio. Човек се натъжава, когато гледа как този певец, с който групата доби световната си популярност, се мъчи пеейки "Man on the Silver Mountain", при това на абсолютно същото място и на абсолютно същата сцена, на която преди известно време Dio изпя тази песен така, както звучи в албума на RAINBOW от 1975-а година. Височините вече не са силна страна на Turner и това ясно си пролича по време на целия концерт (особено много на "I Surrender"). Освен това, той трябваше да се справя и с предразсъдъците на някои от феновете (също както Jurgen), за които няма ли Dio – няма RAINBOW. Зрителите все пак станаха свидетели на няколко от най-известните песни от периода 1980 – 1984 г., когато именно Turner бе вокал на групата. Сред тях изпъкнаха най-вече "Street of Dreams" (изпълнена сравнително на ниво), "Death Alley Driver" и "Jealous Lover". Ако трябва все пак да кажем кой бе най-силният момент на Turner тази вечер, то това определено беше "Ariel". А какво каза в краткото си интервю за “Metal Katehizis", можете също да прочетете в края на репортажа.
   Технически този концерт беше около средното ниво. Звук, който до някъде удовлетвори зрителите, и чудесно осветление съпътстваха събитието, а съдейки по реакцията на публиката, участието на OVER THE RAINBOW тази вечер се превърна в един истински рок празник.

   Ето и пълен сетлист от концерта на OVER THE RAINBOW в Каварна, състоял се на 05.09.2009 г.:

01. Tarot Woman
02. Kill the King
03. Street of Dreams
04. Man on the Silver Mountain
05. Death Alley Driver
06. Eyes of the World
07. Ariel
08. Wolf to the Moon
09. I Surrender
10. Can't Happen Here copied
11. Jealous Lover from
12. Drum Solo katehizis.com
13. Stargazer
14. Long Live Rock and Roll
Бис:
15. Since You've Been Gone
16. All Night Long

   Поради малкото време от пристигането си в България до концерта, емблематичният вокалист Joe Lynn Turner имаше възможност да даде само едно съвсем кратко интервю. И то бе за "Metal Katehizis"(!).

   Здравей Joe. Бих искал първо да те питам няколко неща за Brazen Abbot. Участваш в записите на всеки от албумите на тази група, с изключения на първия. Имаш записани и две концертни ДВД-та с Brazen Abbot, а когато тази група изнася концерти, вокалиста си ти. Гласът ти се чува и в рок операта "Nostradamus". Кажи ни няколко думи за работата ти с най-известния български рок музикант Николо Коцев и какви са вашите планове от тук нататък.
   Обичам Николо Коцев! Последно с него говорих по телефона точно преди да дойда сега в България. Каза ми, че е завършил новата си рок-опера – "Draconia", която ви уверявам, ще бъде фантастична. По всичко изглежда, че ще започнем работа по нея през януари.

   Т. е. ти отново ще си част от този проект?
   Да. Бях там и когато му дадох идеята за "Draconia", така че е сигурно и че ще участвам в тази рок-опера.

   Да очакваме ли и в бъдеще, че ще продължаваш да работиш с Brazen Abbot и Николо Коцев?
   Абсолютно! Аз съм свързан с Николо за цял живот!

   Сегашното ти гостуване у нас е с проекта OVER THE RAINBOW, за това не мога да не ти задам един въпрос, свързан с групата RAINBOW. Що за човек е Ritchie Blackmore? Чели сме и сме чували много неща за него, но как би го описал Joe Lynn Turner?
   За мен той е много голям човек. Да, може да бъде доста труден за комуникация понякога, но това е защото той иска всичко да е професионално изпипано и да е на високо ниво. Аз също искам нещата да стават по този начин. Случвало се е да се караме, но това е само и единствено защото и двамата търсим най-добрия резултат. Пак ще повторя – понякога е много трудно да се работи с него, но същото важи и за мен. Обичам го и смятам, че той е велик.

   Как преминават концертите ви до момента? Как се приема от феновете тази група и вие лично доволни ли сте от това, което се е получило?
   Всичко е абсолютно невероятно! Когато стартирахме с този проект през февруари в Русия, свирихме всяка вечер пред 4-5 хиляди човека. Това зареди всички нас с желание този проект да продължи и да се развие. Направихме и няколко малки концерта в САЩ, които бяха добри, но като цяло все още не сме решили да навлезем на американския пазар. Това беше просто една седмица, в която ние направихме няколко участия по източното крайбрежие. Сега започваме голямо турне, което ще премине през цяла Русия, включително и ще свирим в Москва. След това ще бъдем в Турция, Гърция, Италия, Румъния (там бяхме снощи) и в още много държави. Но смятам, че най-важната част от въпроса ти е как ни приемат хората. И трябва с ръка на сърцето да кажа, че те наистина ни харесват и искат ние да продължим. Защото феновете просто искат да чуят музиката на Rainbow на живо. И ако щете вярвайте, това е единствения ви шанс да я чуете. Друга възможност няма да имате никога.

   Имате ли намерения да записвате нови песни или евентуално нов албум с OVER THE RAINBOW?
   Всъщност, да. Вече имаме написан материал за няколко песни, но нищо не е завършено, защото бяхме доста заети в последно време с групата, а и всеки със своите си странични проекти. Нека да дойде новата година и аз съм сигурен, че ще се съберем и ще запишем нов материал.

   Как се получава така, че в албумите на RAINBOW, DEEP PURPLE, YNGWIE MALMSTEEN'S RISING FORCE или BRAZEN ABBOT с твое участие, а и в останалите проекти в които си вокалист, винаги има хитове? В кариерата ти има значително количество песни, които винаги ще се пускат по радиостанциите и хората ще ги знаят. Има ли някаква формула за правене на хитове?
   О, благодаря ти, наистина го оценявам. Аз се надявам, че нося и доставям удоволствие на хората. Надявам се и че помагам и допринасям за успеха на всеки проект, в който взимам участие. Не участвам в проекти, в които нещата няма да се получат както трябва. Чрез хитовете ти добиваш известност. Много хора го правят само заради парите. Е, аз не го правя заради тях. Естествено и аз, както всички, се нуждая от пари. Днес всеки има нужда от пари. Но се старая винаги да обръщам внимание първо на това дали съответната музика има някакъв потенциал, след което гледам какво мога аз да дам от себе си, а накрая вие имате своите хитове. Може би се получава, защото винаги искам нещата да стават с класа.

   Можеш ли да направиш сравнение между Ritchie Blackmore и Jurgen Blackmore?
Ха-ха... Jurgen е определено син на баща си. Понякога, когато сме на сцена и се обърна наляво към него, виждам Ritchie. Цялото му излъчване е като неговото, ще се убедите тази вечер. Походката, физиономията – доста си приличат и това понякога ме плаши. Е, Jurgen е доста по-едър, защото е германец (майка му е германка), а Ritchie е слаб, защото е англичанин. Така че, можете да погледнете на въпроса така – ако сложите на Ritchie 20-30 килограма отгоре, ще получите Jurgen, ха-ха-ха... Истината е, че е страхотен човек. Изобщо не е като баща си.

Ози