Есенна соната в Зимния дворец с PLACEBO

Стана традиция PLACEBO да представят актуалните си албуми на живо не само по света, но и у нас. Третото доказателство в подкрепа на това твърдение ни бе поднесено във вечерта на 13 септември 2010 г. - точно 7 години и 1 ден след първия концерт на британското трио в София и 3 лета и 3 месеца след втория, по време на които станахме част от турнетата в подкрепа на съответно "Sleeping with Ghosts" (2003) и "Meds" (2006) и... Всъщност, подобни нумерологични въведения като че ли вече не са особено адекватни, при положение, че в последно време групите започнаха редовно да се отбиват и в нашата страна по време на турнетата си, и то не само за втори и трети, но и за четвърти и пети път, вследствие на което възклицания от типа на "Еди-кой-си отново идва в България!" отдавна не предизвикват онзи полуистеричен масов фурор, на който ставахме свидетели до преди няколко години. С други думи, ще е най-добре да оставим статистиката и документираното минало в "ръцете" на пребогатите архиви на сайта ни и да се концентрираме над настоящето, т.е. над съвсем пресните ни впечатления от снощната "есенна соната".
    Заиграването с името на емблематичния филм на Ингмар Бергман не е съвсем безпочвено - не толкова поради безспорно важната подробност, че и там, както и на сцената на столичния "Зимен дворец на спорта", сценарият се въртеше около музиканти, колкото заради леко изсмукания от пръстите факт, че както прочутата шведска лента отнесе номинации за "Оскар", така и снощният спектакъл на лондончани в София заслужено се нарежда сред главните претенденти за титлата "Концерт на годината". Сериозно, просто няма за какво да се "хванем", ако трябва да отразим събитието обективно - нито за цялостната организация от страна на "Loud Concerts", нито за звука и осветлението, камо ли за самия концерт и невероятната, макар и наброяваща по-малко от 3000 души отдадена публика. Буквално всичко бе такова, каквото трябва да бъде на едно шоу на световноизвестна група, свиреща вече близо две десетилетия по целия свят, а именно - перфектно.
    Разбира се, няма как да не отдадем дължимото и на петимата български музиканти, избрани да ни "загреят" преди същинският "English (summer) rain" да се изсипе над главите ни. BABYFACE CLAN се справиха повече от прилично със задачата си, поднасяйки ни традиционния си напоследък "букет" от нов и поовехтял материал. В случая, господата Русков, Стоядинов, Струкански, Александров и Драгиев предложиха на събиращото се множество цели пет още топли композиции, както можете да се убедите от публикувания по-долу сетлист, подплатени с доста популярните сред част от публиката "The Hip Swindlers", "The Twins" и "The Wrinkles" от третия им и последен (засега) албум, "Romantica", издаден през вече крайно далечната 2000 г. Вярно, не чухме записаните две години по-късно и така и невидели бял свят на CD "Strike" и "EU Tango", които бяха включени в предварителния замисъл на квинтета за вечерта, но просто нямаше как да влязат в отпуснатите му 30 минути на сцената.
    Тук е моментът да отбележим точността, с която се спазваше графикът за концерта - "явление", проявяващо се не особено често по географските ни ширини, заради което можем само да изкажем искрените си благодарности и уважение и към организаторите, и към участниците в снощния спектакъл. А той, същинският спектакъл, започна точно 21:00 ч. с изгрева на черното слънце на широкия LED екран в дъното на сцената и настъпващото интро, "довело" след себе си и главните ни герои пред очите на нетърпеливите поклонници на тежкия британски алтернативен рок - Brian Molko, Stefan Olsdal и Steve Forrest. Без излишни приказки, триото се впусна в шеметна 90-минутна разходка из цялото си творчество, откривайки вечерта със знаковата "Nancy Boy" от едноименния дебют от 1996 г. Последвалата я "Ashtray Heart" от актуалното миналогодишно издание "Battle for the Sun" (ревю) даде началото на проточилата се до самия край на шоуто поредица от смяна на китари от страна и на Brian, и на Stefan, като вторият прибягваше както до шест, така и до четириструнни инструменти за различните песни. Безценна помощ на двамата двигатели на PLACEBO оказваха и тримата музиканти "в сянка", придружаващи момчетата по света - русокосата и сгушената зад клавира си Fiona Brice (работила и със SIMPLY RED, Boy George, SUGABAES и пр.), която прибягна нееднократно и до любимата си цигулка, и вихрещите се зад гърба на мистър Olsdal мултиинструменталисти Nick Gavrilovic (клавир, китара), имал навремето вземане-даване и с THE LIBERTINES, и колегата му Bill Lloyd (бас, клавир). Не би било справедливо да не отделим специално внимание и на Steve Forrest - младото американско попълнение зад барабаните в групата, чийто зверски нахъсан маниер на свирене пролича още от самото начало на сета на лондончани, но като че ли избухна с пълна сила едва с впускането в настъпателната "Kitty Litter", последвала края на неземно красивата "Soulmates" от ЕР-то "This Picture" (2003).
    Изобщо, цялото изпълнение на PLACEBO бе изпъстрено с подобни звукови приливи и отливи, редуващи дълбока мелодичност с диви метализирани изблици, благодарение на което като че ли никой в залата дори и не помисляше да скучае. Мечтателната "Special Needs" от "Sleeping with Ghosts" например бе умело "вплетена" в предизвикващата неподправен фурор "Every You Every Me" от "Without You I'm Nothing" (1998) и живителната "Breathe Underwater", преди която чухме и едно от малкото словесни излияния на Brian - че сме най-шумната публика от цялото им турне досега. Без повече ненужни обяснения в любов преминахме от надеждата, струяща от "Bright Lights", към тежката халюциногенна вакханалия на заглавния епос от "Meds", за да се стигне до искрен емоционален взрив с "Teenage Angst" от дебюта и умело прекроената в нови Placebo-ви одежди "All Apologies" от третия и последен албум на NIRVANA, "In Utero" (1993), а песента, с която да си кажем сбогом ("Song to Say Goodbye"), се оказа не завършек на вечерта, а само предвестник на "горчивия край", въплътен в едно от най-силните умотворения на групата - "The Bitter End".
    Последвалата кратка пауза, преминала под звуците на мелодия от Менделсон, бе просто предястие към четворния бис, след който едва ли са останали недоволни... или поне не би трябвало, имайки предвид, че бяхме залети не само от мрачната тържественост на "Post Blue" и "Infra-red" от "Meds" и хипнотичния финал "Taste in Men" от великолепния "Black Market Music" (2000), но имахме удоволствието да чуем и чисто новия сингъл на PLACEBO, "Trigger Happy Hands", излязъл официално едва преди седмица, а вече дал сериозна заявка за превръщане в един от концертните хитове на триото. Дали ще успее - само времето ще покаже... макар че, съдейки дори и само по реакцията на софийската публика, успехът му е повече от гарантиран.


Сетлист на BABYFACE CLAN в София, 13.09.2010:

01. Magnifying Glass
02. E-Misery
03. Classic
04. Bomb-Filled Bouquets
05. The Hip Swindlers
06. (You're All) Whores
07. The Wrinkles
08. The Twins

Сетлист на PLACEBO в София, 13.09.2010:

01. Nancy Boy
02. Ashtray Heart
03. Battle for the Sun
04. Soulmates
05. Kitty Litter
06. Every You Every Me
07. Special Needs
08. Breathe Underwater
09. The Never-Ending Why
10. Bright Lights
11. Meds
12. Teenage Angst
13. All Apologies
14. Song to Say Goodbye
15. The Bitter End
---
16. Trigger Happy Hands
17. Post Blue
18. Infra-red
19. Taste in Men

   Фотогалерия със снимки от концерта ще намерите тук.