9 март 2013 г.: жертвено самоубийство с DEICIDE
Е, не в буквалния смисъл, но с излизането на норвежците ARVAS нещата стават доста грозни. Фронтменът им V-Rex, бивш член на на AETERNUS и ANCIENT, както и бивш затворник (осъден за побой през 1998-а), е гол до кръста, с татуиран пентаграм на гърдите и бутилка "Джак", която ще изпие до половина, преди да я връчи на двама лепнати за сцената фена. Групата инжектира доза танцувален блекендрол и е истинска срамота, че купонът се вихри пред само шепа маниаци.
Тълпата не се е сгъстила и за SWEETEST DEVILRY, които създават приятен контраст с по-атмосферичния си, симфо-блек ориентиран стил, но нещата постепенно се нареждат и (крайно) бруталните детаджии KARNAK, гостували у нас и през 2011-а с KATAKLYSM, започват постепенно да събират публика. Техните рифове са толкова безобразно тежки, така близки до IMMOLATION, че следващата (и последна) подгряваща банда, DESTINITY, служи като глътка свеж въздух след задушаващия екстремизъм на KARNAK. Овладяната смес от блек и мелодет доразсейва съмненията за еднообразен и отегчаващ съпорт, подготвяйки терена за жертвеното ни самоубийство. А след това идват DEICIDE.
Напълно реновирани след присъединяването на Kevin Quirion, когото гледахме и при предното им гостуване у нас през 2010-а, „Богоубийците" се качват на сцената в идеално настроение за… убиване на богове. То може да се обясни още и със злорадството от факта, че братята Hoffman не направиха нищо впечатляващо с AMON. В студийно отношение, поне през последните няколко години, пред DEICIDE бяха налегнали други проблеми. Ralph Santolla не успя повторно да намери успешната комбинацията с бандата от "The Stench of Redemption", поради което последвалите й две издания звучаха както би звучало хипотетичното партниране на SLAYER с Alex Skolnick - странно. Това важи в по-голяма степен за мудния "Till Death Do Us Part" (2008), отколкото за последния албум "To Hell With God", където сухият и подчертано трашърски саунд изигра лоша шега на американците в тяхното трескаво търсене на олдскул формула. На живо обаче всичко това губи значение. Защото тук, в "R.B.F.", DEICIDE са едно цяло.
Което означава не само, че работят в перфектен синхрон - за група с техните слава и опит, обратното би било пълна трагедия. Малко като да откриеш, че KYLESA не могат да възпроизведат смазващия си "Static Tensions" на живо (но при тях са намесени и разни весели субстанции). Въпросът е, че DEICIDE, при все няколкото им леко колебливи стъпки в последните два албума, дори и за момент не спират да изглеждат/звучат като банда в разцвета на силите си. Но, поглеждайки към някои от колегите им като SUFFOCATION или CANNIBAL CORPSE (чийто бивш китарист Jack Owen реди сола вляво от Benton), това не е никак учудващо. И трите банди намалиха темпото почти по едно и също време, а после - отново заедно - намериха сили да се измъкнат от бездната на монотонния, бързо доскучаващ дет метъл. Сега, на едва няколко метра от нас, това е очевидно.
Също както е очевиден и фактът, че DEICIDE окупират територия, сходна на тази, която стопанисват SLAYER в траш сцената. От една страна е нестихващата, право-в-лицето-ти, будеща паника агресия, ловко направлявана от диаболичния Риф. От друга идват подходът и сценичното поведение. Докато класики от ранга на "Blame It on God" и "Children of the Underworld" буквално карат стените да треперят с нарастващата тревога, че… "по дяволите, това място ще се срути", DEICIDE предпочитат да останат фокусирани върху свиренето. Без поза, без преструвки, без много излишни движения. Glen Benton отразява случващото се с извънредно уверено присъствие. Ухилен между песните - освен ако не преливат една в друга - той няма да подхвърля обещания за завръщане или да хвали "най-добрата публика в света". Скромни благодарности, няколко перца и подарък с "нещо, което обикновено не изпълняваме", "Dead But Dreaming" от "Legion", са повече от достатъчни. Защото DEICIDE оставят музиката да говори сама за себе си. А когато тя е толкова конфронтираща, това е мъдро решение.
Истинската магия се усеща някъде между по-новите шамари като "Desecration" и "Conviction". Не че въпросните излизат от стилистиката на цялото им изпълнение, но американците удрят най-здраво със старите си песни. Ефектът от "Sacrificial Suicide" или финалната "Lunatic of God’s Creation" е труден да се опише. Обикновено в подобни ситуации просто казваме: "Не е за изпускане!"
Близо 300 души посетиха организирания от "MediaPlan Group" концерт на 9 март в София, в галериите на KATEHIZIS.COM вече може да разгледате и близо 40 изключителни снимки на DEICIDE, DESTINITY и KARNAK.
Homage
20.03.2013 10:17:16
отговори
+ 0 – 0
аре ве, дайте сетлист ... кво ме грее да чета излиянията на някой си Shub-Niggurath като няма един шибан сетлист. вярно ли е че не са изсвирили Homage for Satan?
Анонимен
12.03.2013 21:35:09
отговори
+ 0 – 0
мамини коплексарчета нищо не постигате с нелепите си коментари
слаб репортаж
12.03.2013 20:27:51
отговори
+ 0 – 0
Браво бе от 8 абзаца текст, само 6ят и 7ят се отнасят пряко към самия концерт!!!
??????
12.03.2013 02:16:09
отговори
+ 0 – 0
Сички хедлайнери на Медия План свирят по 50 минути. Не го ли научихте? К'во се учудвате?!
Анонимен
11.03.2013 14:02:34
отговори
+ 0 – 0
DESTINITY бяха единствената хубава банда онази вечер. Другите само вдигаха шум.
Руди
11.03.2013 00:05:55
отговори
+ 0 – 0
Анонимните разбирачи и псевдо промоутърчетата на дийсайд:Стига вече се обяснявайте! Полячето трупа групи на конвейр и им взима пари яко. Българското промоутърче няма право на глас,особено новите такива недодялъни.Стига вече ПР все едно сте направили металика бе смешковциииииии хахаха..
Анонимен
10.03.2013 23:30:26
отговори
+ 0 – 0
Това да не са ти Металика, Бон Джови или AC/DC? Естествено, че промоутъра избира бандите след като те на него плащат за "честта" да са съпорт на Дисайд.
От друга страна самите Дисайд също се примиряват с това щото не са от страната на силата и промоутърите не се избиват особено за тях
Смешник си ти
Анонимен
10.03.2013 23:23:42
отговори
+ 0 – 0
Тоест, браточка, според теб промоутърът избира бандите, така ли? Смисъл... Deicide не водят със себе си някакъв, какъвто и да е, набор от групи на турнето си, а частните промоутъри ги избират според това колко са умни, а? Смешник
Анонимен
10.03.2013 18:48:11
отговори
+ 1 – 0
Пакетите на Масив Мюзик са винаги такива. Един/двама хедлайнера и 3-4 съпорт банди, които си плащат. Така Масив взимат техните пари плюс повече от местните промоутъри за дето им водят не 3 а 5 групи.
Гадна схема, но работи.
Местния промоутър държа да си напише в портфолиото, че е направил концерт на Дисайд и се примирява.
Съпорт бандите пък държат да си напишат в биографията, че са били съпорт на турне на Дисайд и така
WeRock.bg не носи отговорност за мненията към новините на този сайт.
Забранено е: писането на български език с букви от латинската азбука; писането на коментари, съдържащи груби обидни изрази, независимо срещу кого са насочени; писането на коментари от един и същи потребител, но с различни имена с цел манипулация; писането на конфликтни, провокативни, нецензурни и др. подобни коментари; писането на коментари, представляващи явна или скрита реклама.
WeRock.bg си запазва правото да заличава и всякакви други коментари, които прецени като некоректни или ненужни.
ВАЖНО: Коментарите НЕ са начин за контакт с WeRock.bg. Ако имате въпроси към нас, пишете на имейл адресите, посочени в "Контакти".