Прочетете интервю с CHILDREN OF BODOM преди концерта им у нас

Здравей, Roope! Как върви турнето?
Всъщност върви доста добре - вече няколко седмици обикаляме из Европа. Групата е в добра форма и всичко е "по мед и масло".

Доволен ли си как звучат песните от "Halo of Blood", когато ги свирите наживо?
Никога не съм напълно доволен, но като цяло ми харесва как се получават. Често пъти зависи и от конкретното шоу, а досега сме имали само около 20-тина концерта, в които изпълняваме песни от "Halo of Blood".

Феновете често са леко резервирани по отношение новите песни на любимите си групи. Как почитателите на Children of Bodom приемат актуалните ви парчета?
Да ти призная честно, не съм видял много разочаровани лица, ха-ха. А ние свирим както супер скоростни трепачи като "Halo of Blood", така и "Dead Man's Hand On You", която е доста по-тежка и бавна, и като цяло не е характерна за нашият стил. На последната обикновено не виждаме мошпит - хората са по-вглъбени и слушат по-внимателно. Общо взето приемът е много позитивен.

"Dead Man's Hand On You" наистина е нетипично парче за вас. Как се роди идеята за него?
Отворени сме за експерименти и имахме работен вариант на тази песен. Тя се оказа трудна за заучаване, тъкмо защото е толкова бавна, и да я свирим по три-четири пъти подред на репетиции, си беше изтощително. Когато обаче в последствие направихме демо на парчето и го прослушахме няколко пъти, първоначалният ни скептицизъм се разсея. При записите добавихме тук-там допълнителни китари, солата и крайният резултат е много добро тежко парче с мрачно звучене.

Към настоящия момент коя е твоята любима песен за изпълнение от "Halo of Blood"?
"Transference" - с нея откриваме концертите от турнето и от една страна е проста, но забавна за свирене, а от друга - идеална за загрявка, както за нас, така и за публиката. Освен това песента дава достатъчно пространство на озвучителите да експериментират с настройките на звука в самото начало на шоуто. Бих споменал също и едноименната - "Halo of Blood". Тя е трудна за изпълнение песен и по тази причина я слагаме в по-динамичната част от сетлиста ни. По принцип аз си падам по по-скоростните композиции, а в новия албум има и няколко такива, които все още не сме изпълнявали наживо. Тепърва предстои да разберем как ще звучат, изсвирени пред публика.

От чисто китарна гледна точка кои песни са най-голямо предизвикателство за изпълнение наживо?
Хм… Честно казано, не мога да се сетя за имената на всички, ха-ха…

За теб всички са лесни за свирене, ха-ха-ха.
Не точно - всяка една от тях си е предизвикателство. В началото обикновено е трудно, но след като започнеш да ги изпълняваш на репетиции и пред публика, започваш все повече да навлизаш в парчетата и с времето изсвирването им става по-гладко и естествено. Дори и на по-бавните песни е така - трябва да си спокоен, за да не "клатиш" темпото.
Alexi ли пише всички текстове на Children of Bodom, или и останалите допринасяте към този процес?
Не - Alexi пише лириката на всяко парче, там отговорността пада изцяло върху него. Повечето от текстовете му са доста лични. Най-често той има някакви идеи на ум, но обикновено пише в последния възможен момент, буквално преди да започне да записва вокалите.

Значи при вас винаги първо се твори музиката и след това идват текстовете?
Да - процесът винаги е такъв.

Доста ревюта обявиха "Halo of Blood" за албума, с който Children of Bodom са се върнали към корените си. Това съзнателно търсен ефект ли беше от ваша страна?
Определено не е било търсено. Когато започваме да пишем музика, никога не тръгваме с някаква предварително поставена цел. Особено пък по посока неща, които вече сме правили. Безсмислено е да се връщаш към миналото - човек трябва да гледа напред. При подготовката на новия албум бяхме организирали доста добре времето си за репетиции. Започнахме да работим по материала през декември и процесът продължи около 4-5 месеца. Междувременно изграждахме и наше собствено студио. Всичко се въртеше около извличане на максимума от песните, които имаме - така процедираме обикновено. Забавлявахме се доста, но определено не сме си поставяли за цел "да се връщаме към корените си". Бих казал, че това усещане вероятно идва от миксирането и цялостния звук на "Halo of Blood". Peter Tägtgren работи малко повече по вокалните партии, но като изключим това, всички бяха въвлечени в записите на албума.

"Blooddrunk" продаде 19 000 копия в Щатите в първата седмица, след като беше издаден. "Relentless Reckless Forever" реализира 11 000 за същия период, а "Halo of Blood" отбеляза 8400. Отдавате ли някакво значение на подобна статистика? Не, не и в наши дни - сега вече никой не купува дискове така или иначе. Хората теглят това, което искат да слушат, от Интернет, което неминуемо се отразява на продажбите.

Да, но лейбълите продължават да се интересуват от числата.
Така е, разбира се, но на нас не ни пука особено. Всичко вече се свежда до живото свирене и до социалните мрежи. Ето, ние имаме над 2,4 млн. почитатели във Facebook - когато пуснем някое съобщение там, за секунди получаваме обратна връзка от стотици хора. При подобна ситуация не се притесняваме нито за бутлезите, нито за нелегалния даунлоуд.
Името на групата - Children of Bodom - често е използвано като определение за членовете, а вас наричат "Children" (Децата). Когато групата издаваше първите си албуми, това отговаряше на реалността, но оттогава минаха над 15 години. Как ви се отразиха тези години в персонален и музикален план?
Това е основният житейски въпрос, нали, ха-ха-ха? Остаряването.... просто се случва - неминуемо е. И се отразява практически във всичко, което правим. Може би трябва да се прекръстим на "Grownup soft Bodom" или на "Middle Age Bodom" или пък (след 10 години) "Grandpas from Bodom", ха-ха-ха. Бихме могли непрекъснато да си сменяме името, но ситуацията е такава - избрали сме Children of Bodom и то ни съпътства, колкото и време да минава.

Ако ти можеше да поговориш със своето "аз" отпреди 10-15 години, какво би го посъветвал?
Амиииии... Не знам. Вероятно бих му казал да прави най-доброто, на което е способен; да не употребява прекалено много алкохол, ха-ха-ха; да се забавлява. Но като изключим това - не, не бих давал някакви мъдри съвети - да ходи, където иска и да прави, каквото желае, защото в крайна сметка всичко се свежда до личното удовлетворение.

Children of Bodom са известни с алкохолните си приключения. Това промени ли се в последните няколко години?
Да, донякъде се промени - алкохолът ни се отразява по-сериозно. Преди в сутрините след запой просто трябваше да изпием по една кока-кола и всичко беше наред, но вече не е така и трябва да сме по-внимателни. Ако искаш да си здрав, не става да купонясваш непрекъснато, особено ако в партито са намесени големи количества алкохолни напитки. Така че в този аспект сме намалили темпото, но не сме спрели, неее, ха-ха-ха. В момента например имаме много готини подгряващи банди и често се случва да ударим по някое питие в късните часове след концерта. Стига да имаме малко повече време, разбира се, защото често се налага, веднага след като слезеш от сцената, да се качиш в атобуса и да тръгнеш за следващият град.

Вие сте в настоящия си състав от 10 години. Когато сте на продължително турне, не се ли измаряте един от друг?
Всички ние сме приятели и се познаваме много добре. Понякога се случва от компанията на останалите да ти дойде нагорно, но това е част от самоконтрола, който трябва да упражняваш - да уважаваш човека отсреща и да му даваш пространството, от което се нуждае, когато трябва. Така и избягваме ситуации с излишно обтягане на отношенията.

Кажи няколко думи за привличане на феновете, които все още се колебаят дали да посетят предстоящия ви концерт в София.
Ако не ме лъже паметта, бяхме във вашата страна през 2011 г. - на предното европейско турне. Пазя добри спомени от шоуто и се радвам, че отново ще имаме възможност да посетим България. Надявам се този път (за разлика от предишния) да имаме малко повече време да разгледаме София. И, естествено, разчитам на това да има много хора на концерта и всички да си изкарат страхотно.

Благодаря ти, Roope. Пожелавам ти приятно турне из Европа и ще се видим в София!