Mark Knopfler подари пет диаманта на българските си фенове

"Ще го видим ли пак? Съдейки по факта, че за 30 години той дойде един път у нас - едва ли. Но поне има една успокоителна новина. В огромната си част феновете на Chris Rea винаги са били и фенове на DIRE STRAITS. А както знаем, Mark Knopfler също ще посети родината ни тази година - на 11 юни." Така завърших репортажа си за концерта на Chris Rea преди няколко месеца. И се оказах прав. Същите тези фенове изпълниха до краен предел Зала 1 на НДК, за да видят и чуят една от живите легенди в рок музиката. Билетите за концерта бяха пуснати още на 24 септември миналата година (по изрично настояване на мениджмънта на Knopfler) и този път бяха разграбени не няколко седмици, а няколко месеца преди концерта! Нещо, което е рядко случващо се у нас, но не изненада никой.
   Организираният от "Sofia Music Enterprises" концерт, влязъл под шапката на фестивала "Arena Muzika 2008" беше едно от най-чаканите събития от рок феновете у нас. И макар че DIRE STRAITS не съществуват от около 15 години, а в последните си албуми Mark Knopfler прави музика като че ли само за американския пазар, те не останаха разочаровани. Освен всичко друго, Knopfler пристигна у нас и с фантастични музиканти в групата си - Richard Bennett (китара), Danny Cummings (барабани), Guy Fletcher (да, онзи същия, от DIRE STRAITS - кийборд), Matt Rollings (кийборд), Glenn Worf (бас) и John McCusker (цигулка).
   С едночасово закъснение в 21 ч., под оглушителните аплодисменти на публиката музикантите излязоха на сцената и откриха концерта с "Cannibals" - песен от соло албума на Knopfler излязъл през 1996-а година. В продължение на около час гениалния британец поднесе на българските си фенове "китка" от най-добрите си песни от своята соло кариера. Публиката чу (и пя) както нежни и прочуствени песни като "What It Is" и "Sailing To Philadelphia", така и откровените кънтри забежки на Knopfler - "Why Aye Man" и "Marbletown". Групата наблегна на песни от албума "The Ragpicker’s Dream" от 2002-а (цели четири парчета), но пък пропусна да ни зарадва с една от най-хубавите соло песни на Knopfler изобщо в кариерата му - "A Place Where We Use To Be". Новият албум "Kill To Get Crimson", издаден в края на миналата година беше представен от две композиции - "True Love Will Never Fade" и "The Fish And The Bird". Самото турне, от което беше част и концертът в София, има за цел именно промоцията на този албум.
   Хората пяха, ръкопляскаха и попиваха звуците на китарния гений. Не пропускаха да изригнат с овации дори когато не знаеха някоя от соло песните на Knopfler. И чакаха своя миг. Този, заради който бяха дошли. Заради който търпеливо изтърпяха период от около 20 години. Чакаха това, което до снощи бяха виждали единствено по видеокасетите и DVD-тата. И тайничко са си мечтали някой ден да им се случи и на тях. В едно свое старо интервю Mark Knopfler беше казал: "Ако смесите любовта към музиката с професионализма, ще получите DIRE STRAITS." Едва ли може да има по-точно определение за една от най-великите групи в рок музиката, а и зрителите сами се убедиха в това. В продължение на около 40 минути те получиха дозата "DIRE STRAITS", която чакаха от толкова време. Mark Knopfler подари на българските си фенове 5 диаманта от творчеството на любимата им група:
   - "Romeo & Juliet" - прекрасната романтична балада, започваща с мелодия на онази вълшебна сребърна китара, накара публиката да притаи дъх и тихо да припява думите заедно с Knopfler. Песента беше за тази част от зрителите, които вярват, че вечната любов, която не може да бъде победена от нищо и от никого съществува. Тази песен беше за онези, които вярват, че когато двама души са родени един за друг, няма сила, която да им попречи да бъдат заедно. Стига да имат шанса да са на точното място и в точното време.
   - "Sultans of Swing" - типично рок парче в стил DIRE STRAITS, превърнало се в един от най-големите хитове на групата и на 80-те години изобщо, съвсем естествено накара зрителите да станат на крака и да не спрат да припяват до самия край на песента. Тази композиция беше за онази част от публиката, която винаги си е мечтала да присъства на един концерт на DIRE STRAITS, в който от началото до края групата изпълнява само най-големите си хитове. Това за жалост няма как да се случи, но зрителите поне успяха да си изпеят от край до край "Султаните на суинга" и с поведението си в залата показаха, че "They don’t give a damn about any trumpet playing band. It ain’t what they call rock and roll!" И да, песента завърши с онова дълго, китарно соло!
   - "Telegraph Road" - 15-минутното музикално съвършенство изпълнено така, както е и в албума "Love Over Gold", беше за феновете на ранния DIRE STRAITS - този до 1982-а година. Беше за тези, за които не е важно дали една песен е хит или не. За хората, които съзират красотата в музиката там, където другите не могат. И усещат интелектуалния заряд тогава, когато другите остават безчувствени. За онези, които откриват частица от музиката на PINK FLOYD в творчеството на DIRE STRAITS. Фантастично изпълнение на групата, докарало до екстаз феновете от първите редове в оркестрината, добили правото да са там, купувайки билетите си за този концерт почти девет месеца преди неговото начало.
   - "Brothers In Arms" беше за мен! И съм сигурен, че повечето хора в залата са си помислили същото. Една от най-красивите песни писани изобщо някога. И една от най-тъжните. Не случайно зрителите припяваха само в самото начало на песента. От там до края и те само слушаха. Защото тази песен не се пее. Тя се преживява. Изключително изпълнение на Knopfler, което успя докосне душите и сърцата на много от феновете. И съвсем заслужено това се превърна в кулминацията на вечерта.
   - "So Far Away" беше за всички в залата. Последна DIRE STRAITS-класика, която върна зрителите във времето на един от най-добрите и успешни албуми на групата - "Brothers In Arms". Време, за което феновете на групата си спомнят с известна носталгия, но и с радост, защото музиката от тогава е жива и днес. В това тази вечер се убедиха всички.
   За финал, публиката чу и инструменталния шедьовър "Going Home" от саундтрака към филма "Local Hero", с който ненадминатия Knopfler се раздели с българските си фенове, които го изпратиха станали на крака и с нестихващи аплодисменти.

   Съвсем не случайно никъде в репортажа не написах нищо за показаните професионални качества от музикантите, а и от самия Knopfler. Който е слушал неговата музика, който е гледал записи на негови изпълнения, знае за какво става въпрос. Мисля и да завърша така, както и започнах. Ще го видим ли пак? Съдейки по факта, че за 30 години той дойде един път у нас - едва ли. И този път обаче има нещо положително. И то е, че българските фенове успяха, макар и за миг, да се докоснат до харизмата на Mark Knopfler, пяха и преживяха песни, които не са вярвали, че ще видят и чуят на живо и успяха да се потопят в частица от съвършенството на DIRE STRAITS. А това не е никак малко, нали?

   Ето и сетлист от паметното събитие:

01. Cannibals
02. Why Aye Man
03. What It Is
04. Sailing To Philadelphia
05. True Love Will Never Fade
06. The Fish And The Bird
07. Hill Farmer's Blues
08. Romeo & Juliet
09. Sultans Of Swing
10. Marbletown
11. Speedway At Nazareth
12. Telegraph Road
Бис:
13. Brothers In Arms
14. So Far Away
15. Going Home