Rick Wakeman откри виртуозно Есенния салон на изкуствата в Пловдив

Концертите на прогресив рок величията със симфоничен оркестър трябва да се правят в Пловдив. Някак градът на тепетата е по-гостоприемен за подобни камерни полукласически изпълнения с прогресив аура. Концертът се превръща в събитие и се посреща като такова от пловдивската публика с приповдигнато настроение, вежливо. В този град елитарният облик на един такъв спектакъл отеква по-отчетливо, бива възприеман като уникално преживяване само по себе си. Статут, който би се позагубил в претрупаната ни и забързана столица. Убеден съм в това. Може да ме осъдите, но ако се бе провел в София, вдъхновеният концерт на Rick Wakeman не би бил нищо повече от ужасно цветна картина, окачена без рамка на "Орлов Мост" в пиков час. Ярките цветове щяха да се отразят в себе си, прихлупени в газово изпарената и трепереща от опънати нерви сивота наоколо. И незабелязани, нямаше да зарадват така искрено и пъстро нито едно сърце. Или поне не задълго.
   Помня, че миналата година, макар и изрисуван в неоригинална и непригодена панаирна палата, спектакълът "Ian Anderson plays orchestral Jethro Tull" изпълни всички нас с възхита и опиянение. Когато си тръгвахме през панаирното градче, пристъпвахме сред отчупените от внезапната буря клони, вдишвахме измитият от дъжд въздух и сякаш летяхме…
   Тази година, сякаш вдъхновен от същите невидими музи, маестро Rick Wakeman отново ни заведе там.
   Такъв концерт безкрайно отива на този древен град, през който са минали епохи и са оставили своят отпечатък по ветровете му. Където културата прокапва от всеки древен камък като жива вода, носи се из въздуха като аромат на стара книга, сякаш свети по пътеките към Античния театър. Дори да не я усетиш, да я възприемеш напълно, тя неизменно е наоколо, верен спътник в изтънчени музикални преживявания като това, което бардът-вълшебник оркестъра и хора на Оперно Филхармонично Дружество ни подариха в първия ден от септември, възвестяващ края на лятото и началото на традиционното есенно бачкане.
   Есенният Салон на Изкуствата бе открит от мистичен, изискан и пищен букет музикално великолепие.
   Всички фенове на YES знаят, че Rick Wakeman е ненадминат виртуоз и майстор на електрическите клавири. Тук той бе избрал да изпълни на акустично пиано своите пиеси, специално аранжирани за хор и оркестър. По негови думи, това не се случвало често в кариерата му. Не било практика.
   А на нас не ни се случва често да наблюдаваме такива пианисти. След като ни смае с фантастично соло пиано, Rick изправяше внушителната си фигура и със свойска усмивка разказваше надълго за следващата композиция, ръсеше майтапи, че с постоянните си разводи е заприличал на героя от пиесата "Шестте жени на Хенри Осми", току благодареше за това, че сме прекрасна публика.
   Напук на мита за дистанцираните класически пианисти с каменни лица и концентрация, Rick спечели симпатиите на всички с непринуденото си и искрено поведение. Заради неговата усмивка в душната концертна зала цареше чудесна атмосфера, отворена към музиката и красотата.
   Сетлистът на Rick бе съставен от разточителни симфонични пиеси и преработки на композиции от соловите му албуми. Чухме една неузнаваема "A Journey to the Center of the Earth", една епична "The Six Wives of Henry VIII", с познатата рагтайм интерлюдия от "Catherine Howard".
   Верен на разнообразния си и динамичен стил, познат от прог хитовете на YES, Rick редуваше енергични атаки по пианото със замечтани баладични пасажи. Със затворени очи, воден от душата си, майсторът рисуваше романтични картини с клавишите си, а аурата на импровизациите му бе тъй богата, че около музиканта и неговото пиано сякаш изгряваше малка дъга.
   Оркестърът добавяше много топлина с намесата си и бе похвален от Wakeman, та сме склонни да простим някои проблеми със синхрона при духовата секция и хора. Все пак, бяхме там за да чуем Rick Wakeman. И задоволството, смея да твърдя, е огромно.
   Концертът завърши с две нестандартни преработки на THE BEATLES. Една неузнаваема "Help", прекроена от Rick в нежна балада и изключителна версия на "Eleanor Rigby" (изпята ни и от KANSAS през юни в София), редуваща царствена духова епичност с вглъбен пиано рецитал. Wakeman бе прекроил песента до неузнаваемост, но тя пак звучеше познато - сякаш бе намерил нов, оригинален начин да нареди рубик-куба.
   Пловдивската публика изпрати артиста с бурни аплодисменти и усмивки. А когато се изляхме от залата в уютната тишина на площада, където сред шума на дърветата закъснелите ноти се разтваряха като малки светулки в нощта, усмивката остана.

   Тук ще намерите фотогалерия със снимки от организираното от община Пловдив и "Sofia Music Enterprises" събитие, предшестващо концерта на Keith Emerson и групата му на 7 септември, отново в Града на тепетата. Ето и сетлист на шоуто:

01. King Arthur
02. Gone But Not Forgotten
03. Catherine Howard
04. Journey to the Center of the Earth
05. Help / Eleanor Rigby
Бис:
06. After the Ball
07. The Jig