Sharon den Adel (WITHIN TEMPTATION): "Не искаме да личи, че сме създадени през 1996 г."

   В средата на декември, след като вече беше ясно, че ще има втори фестивал "Midalidare - Rock in the Wine Valley", а и бяха известни два от хедлайнърите - RUNNING WILD и JUDAS PRIEST, организаторите обявиха и третия. Завръщането на WITHIN TEMPTATION у нас ще стане пет години след последния им концерт в България. В началото на 2019 г. бандата издаде "Resist", който ще представи и в китното селце Могилово, където ще бъде разгърнат фестивалът между 17 и 19 юли (поръчай билет онлайн). А вокалистката Sharon den Adel отдели от времето си, за да отговори на няколко бързи въпроса.

Привет, Sharon, как е при вас?
Напоследък сме много заети с подготовката на новия материал и работата по нови идеи. Същото така подготвяме и турнето, което предстои през тази година. Т.е. заети сме с плановете за 2020-а.

Нов материал? Не е ли много рано? Предишният ви албум "Resist" излезе в началото на 2019 г...
Точно така, но сме много вдъхновени. Отсега няма как да знаем какъв ще е резултатът, но вече работим по нов материал. Имаме много музикални идеи. На принципа сме, че щом ги имаме, по-добре да се захващаме с тях, за да не престояват и да чакат. Ще видим накъде ще се развият нещата.

Какво търсите на първо място, когато работите по нов материал?
Моят начин е различен от този на Robert. Той винаги има някаква определена концепция, винаги е готов с идеи за заглавията на песните, по които иска да работи. При мен е обратното - пускам се по течението и каквото стане. Слушам музика, вдъхновявам се. Може да е една песен, може да е ритъм, може да е инструмент. Комбинирам идеите, които ми хрумват, събирам пъзела в главата си или си представям как би трябвало да звучи музиката. Това ми дава ясен знак в каква посока искам да вървя. В началото е винаги един бял лист, поставям първия знак, без да знам накъде ще ме отведе вдъхновението. Краят може да е съвсем различен от началото, повлиян от музиката, която слушам, а тя е необхватна. Така че с Robert имаме различен подход при композирането.

Т.е. при теб няма изпипана формула?
Не, няма. За съжаление няма рецепта за това. Смятам, че един от най-важните аспекти при създаването на музика е да си честен към себе си. Може да си мислиш, че си създал невероятна песен, но в повечето случаи не е така. Което означава, че трябва да започнеш отначало. Но трябва да си искрен към себе си. Не само да стигнеш до края, но и да си признаеш, че нещо, което си смятал за много добро, всъщност не става. Затова продължавай да опитваш, докато достигнеш до наистина специален резултат.

Кой първи чува новите ти идеи?
Моят приближен кръг от приятели, от хората, които вече харесват музиката ни, които ме познават много добре. Разбира се, участват също така звукозаписната ни компания и мениджмънтът. Но ние работим с тях и е нормално да ги държим в течение. Приятелите са много важни, защото с тях обсъждаме всеки детайл на дадена песен. Добре е да сме наясно какво сме направили и винаги е хубаво, когато видим първите реакции, какви асоциации провокира музиката ни, какво мислят хората, докато я слушат, дали тя предизвиква в тях определени чувства, състояния, емоции, или за първи път чуват нещо подобно. Тези неща са интересни за нас.

Има ли мнения, които те притесняват?
Не точно. Когато някой трябва да даде мнение за музиката ми, предварително съм подготвена за него. Винаги е хубаво да знам дали не съм пропуснала някой детайл. Но чак толкова много притеснителни неща няма. Повечето от близките ми хора уважават онова, което правя. Те винаги имат добри аргументи защо харесват или не харесват нещо. Затова и не се притеснявам как точно ще реагират на идеите ми.

Кой е най-голямото предизвикателство в създаването на музика днес?
Малко или много нещата не се различават от преди. Единствената разлика е начинът, по който представяме музиката ни в различните платформи. Трябва постоянно да сме в сайтовете за стрийминг. Те промениха начина, по който се гледа на албумите. Днес правенето на цял диск не е приоритет. Някои издават само песни, други ги събират в компилации. Също така по различен начин се работи върху албумите на физически носител и изданията, което се пускат в стрийминг платформите. Напоследък се качват определени песни. Нещо като сингли. Създаването на истински албум, което ние все още правим, е по-различно. Ние издаваме, защото ни доставя удоволствие, а не защото трябва. То е част от нас и знаем, че и феновете ни искат да държат албума в ръцете си. И все пак времената са различни. Нещата се планират по друг начин, крайният продукт е друг. Представянето на музика в различните платформи се различава от традиционното издаване на албум на физически носител. Смесването и мастерирането се извършват по различен начин. От друга страна вече го няма онова нетърпеливо очакване на нов продукт от любимата група. Това също е променено. Едно време хората са чакали с месеци, за да си вземат плочата или диска, а днес всичко е на един клик разстояние. Всеки много лесно може да стане част от платформите за споделяне. Това са промените през последните години. Иначе създаването на идеи за нова музика винаги е предизвикателство.

За добро или за лошо?
Платформите за споделяне на музика имат и добра, и не толкова добра страна. Както отбелязах - удоволствието от очакването, че ще си купиш новия албум на любимата си група, вече го няма. Слушането на музика се разграничи от крайния продукт - книжка, оформление, обложка... Но си има и добри страни.

Важно ли е за група като WITHIN TEMPTATION да се съобразява с модните течения в музиката?
Винаги се опитваме да звучим като група, която издава албумите си днес. От тази гледна точка трябва да сме модерни. В момента всичко е по-органично, нещата се променят постоянно. Държим да вървим заедно с промените в стила, в който се подвизаваме. Това е предизвикателство, защото, ако искаме да сме актуални, трябва да се съобразяваме с модните течения. Някои групи го правят, други го избягват. Ние сме от първите. Искаме да се развиваме и да се движим с промените. Не желаем да ни личи, че сме създадени през 1996 г. Затова и последният ни албум звучи като подобрена версия на нашето минало.

Кой албум записахте по-трудно - първия или последния?
И при двата всичко мина много гладко. Всъщност най-трудният ни албум беше "The Silent Force". Тогава търсехме нова посока на развитие, а не ни се удаваше. За предишните работихме автоматично. Не сме се чудели какво да правим при тях. При "Enter" и "Mother Earth" посоката беше логична. Не сме имали никакви съмнения как да звучим и какво да правим с музиката си. След тях обаче се замислихме за промяна, но въпросът беше каква. Отне ни повече време, отколкото искахме. В един момент се бяхме отчаяли. В края на краищата всичко се нареди. "The Silent Force" беше много успешен. Въпреки че работихме по цели дни и нощи. Влизахме в студиото в 9 сутринта и го напускахме в един през нощта, седем дни в седмицата без почивка. Този албум беше най-трудният, който сме записвали.

Как се предпазвате от рутината и клишетата?
Труден процес. Понякога използваме клишета, защото те затова са такива, защото са изпробвани и работят. Необходим е баланс, при който да не разчиташ много на тях, но и да не ги избягваш, защото предизвикват ефект. Понякога няма как да избягаме от клишетата. Но когато ги използваме, винаги ни помагат. За рутината е важно да вярваме в себе си. Въпреки че всяка вечер изпълняваме едни и същи песни, ние си обичаме музиката. Също така няма как да приемем концертите за рутинни, защото публиката всяка вечер е различна. Ежедневната рутина също отсъства, защото постоянно пътуваме, посещаваме всякакви градове, запознаваме се с различни култури, чуваме непознати езици. За нас посещението на различни страни и срещите с нови хора е вълнуващо преживяване. В музиката рутината е необходима. Всяка вечер няма как да изпълняваме различен сет. Бихме могли, ще е хубаво, но феновете искат определени песни. А ние се радваме, когато можем да ги изсвирим за тях.

Коя песен описва най-добре начина ви на работа и защо?
Трудно е да отговоря, защото музика за WITHIN TEMPTATION композират няколко души. Това сме клавиристът Martijn, Robert, аз и дори продуцентът ни. Всеки има свой начин на работа и всеки оставя по нещо от себе си в песните. Нашата музика е комбинация от много елементи и лични влияния, затова не мога да посоча една-единствена композиция.

Спомена продуцента - до колко неговата роля днес е важна за звука на една група?
Продуцентът е много важен, поне за нас. Работим съвместно. Той ни помага да реализираме онова, което имаме като идеи. В много от случаите развива музиката ни в посока, в която смята, че си струва. Запознат е с пътя ни на развитие, има остър ум и е много креативен. Постоянно е с нас, като носи нов звук и нови елементи в композициите ни.

Много групи днес обаче имат ясна представа как искат да звучат и как да го постигнат...
Така е. Има групи, които не работят с продуценти. Смятам, че е хубаво да има още един поглед върху музиката. Някой, който е независим и може да види картината отстрани. В бандата сме много личности, които имат собствена визия как трябва да звучим. Затова се нуждаем от човек, който да събере всичко на едно място. Креативността на продуцента е на друго ниво. Той не е част от групата и има страничен поглед върху нейното творчество. Дава ни обратна връзка. Той мисли и действа в нашата посока, което е много важно за WITHIN TEMPTATION. Със сигурност други групи могат да постигна същия резултат като нашия и без продуцент. Ние обаче се радваме, когато той е до нас. През последните 15 години работим заедно. Отношенията ни са приятелски и позитивни и това се отразява добре на групата.

Сменяме посоката на въпросите - кой подарък от фен никога няма да забравиш?
По време на турне получавам много подаръци. И всеки един от тях е специален. Феновете ми подаряват много интересни неща, които сами са направили, за които са отделили от средствата си. Веднъж получих картина, копие на снимка, на която съм с баща си, който, за съжаление, почина. Много хубава картина. Окачила съм си я вкъщи. Да, историята е лична, но идеята е почтителна, претворена по прекрасен начин. Наистина много специален подарък. Подарявали са ми механични музикални кутии, които се навиват на ръка. И когато го направиш, от тях се разнася нашата музика, както и на соловия ми проект MY INDIGO. Винаги пазя подаръците, които ми подаряват. Те са специални за мен.

Най-забавната случка, която си преживявала по време на турне?
На сцената стават всякакви интересни неща, които остават скрити за феновете. Спомням си един концерт в Испания. Към сцената имаше стълби. Китаристът ни обаче беше забравил. Ентусиазиран, нямаше търпение да започне шоуто. Стълбите обаче нямаха парапет. И той, в стремежа си да излезе по-бързо пред публиката, тръгна, нещо обаче станало и паднал отстрани. Ние обаче не знаем. Нито го чуваме да свири, нито публиката реагира по някакъв начин. В първия момент изпаднахме в ужас - какво може да е станало. Две секунди по-късно го чухме някъде под сцената да вика, че всичко с него е наред. Не го виждахме. Беше тъмно, защото светлините бяха обърнати към публиката. Феновете пееха с интрото, а той се търкаляше под сцената. Беше паднал от два метра и се беше приземил по гръб. Но беше успял да опази китарата си. След като излезе, ни успокои, че е добре и не е счупил нищо. Забавно преживяване, срещу което никой не е застрахован. Един от тези моменти, в които си мислиш най-лошото, но всичко се оказва наред.

Кое е онова нещо, което малко хора знаят за теб, но би искала повече да научат?
Нямам подобни желания. Може би в България феновете не знаят, че имам солов проект MY INDIGO. Издадох албум с него преди година и половина. Различна музика от WITHIN TEMPTATION. В момента времето за него не ми достига, но няма да го изоставя. Вече съм планирала някои нови песни за MY INDIGO, когато се почувствам по-свободна. Проектът е страничен. Няма нищо общо с WITHIN TEMPTATION. Започнах го за удоволствие. Останалите от групата също участват в странични проекти. Винаги е интересно да видя те в каква посока се развиват, когато имат време и не са с бандата.

Ако имаше шанса да срещнеш 20-годишната Sharon den Adel, какъв съвет би ѝ дала?
Бих я посъветвала да не се притеснява толкова много за бъдещето. Просто да продължава напред и да се доверява на инстинктите си. Не че постъпвах по този начин, когато бях на 20, и понякога се налагаше да правя компромиси. Ще ѝ кажа да следва чувствата си, посоката, която е избрала. Музикалната индустрия не е на 20 години. Има много хора с кариера, които могат да послужат за пример, за да изгради своята. Постоянно ме питат, след като се занимавам с музика, каква ми е основната работа. Отговарям, че е музиката и с нея ще се занимавам цял живот, защото това е мечтата ми. В началото бях много несигурна в избора си. Дали да продължавам, или да се реализирам в сферата, за която съм учила. Да си намеря постоянна работа или да последвам сърцето и душата си и да направя така, че онова, което искам, да проработи.