Simon Phillips: "Как се постига високо ниво в музиката? Талант, посвещение, работа!"

   На 13 май българските фенове на качествената музика ще имат възможност да станат свидетели на концерт, който спокойно можем да сложим в графата "за истински ценители". Тогава в столичния "Sofia Live Club" ще гостува барабанният гуру Simon Phillips, известен освен с над 20-те години, в които бе част от легендите ТОТО, и с това, че е свирил с кого ли не. Ако тръгнем да изброяваме, ще ни отнеме мнооооого дълго време, затова ще си/ви го спестим. По-важното е, че Simon идва у нас със собствената си група, съставена от брилянтни музиканти, за да представи своя седми солов албум - "Protocol III" (поръчай билет онлайн). Което бе и достатъчен повод да се свържем с него и да го поразпитаме това-онова. А какво ни отговори един от най-изящните барабанисти в последните няколко десетилетия, можете да прочетете по-долу.

WeRock.bg: Здравей, Simon! Как си, къде те намираме в момента?
Simon Phillips: Добре съм, благодаря. В Лос Анджелис съм и тук в момента е сутрин. Направих си едно страхотно капучино и съм готов да си поговорим.

В средата на месец май идваш в София, за да представиш седмия си соло албум “Protocol III”. Освен композиции от него, какво може да очаква от теб и колегите ти българската публика на концерта ви в “Sofia Live Club”?
Първо, бих искал да кажа, че публиката в София ще види една страхотна група. Освен мен, в нея са Andy Timmons – китара, Steve Weingart – клавир (ученик на Joe Zawinul, гостувал у нас като част от групата на Steve Lukather през 2009 и 2011 година – бел. ред.) и Ernest Tibbs – бас китара. Ще свирим музика основно от два албума – “Protocol III” и от предишния ми студиен проект “Protocol II”. Страхотно е, когато четиримата сме на сцената. Публиката винаги се забавлява по време на нашите концерти и наистина си заслужава да ни видите.

Би ли казал по няколко думи за всеки един от тримата музиканти, които идват с теб?
Да, разбира се. Andy Timmons е един от най-страхотните китаристи, с които съм работил. Стилово той лъкатуши между рока и джаза. Много малко музиканти го правят и той е един от тях. Steve Weingart е невероятен клавирист. По принцип се изявява основно в джаз стилистиката, но има и много свои, индивидуални музикални идеи, които вплита в солата си и изобщо в цялото си свирене. Ernest Tibbs пък е закърмен с ритъм енд блус. Като цяло, групата ни има едно доста разнообразно и интересно звучене.

Наскоро ти участва в записите на албума на д-р Милен Врабевски “My Kind O’Lovin”. Защо прие да станеш част от този проект и как преминаха записите на композициите?
Всичко започна, когато Милен Врабевски дойде при мен и ме помоли да стана част от неговия албум. Обясни ми за какво става въпрос и ми показа идеите си. По онова време бях тук, в Лос Анджелис, и нямах някакви спешни ангажименти. Хареса ми онова, което той искаше да направим, и се съгласих да взема участие в проекта. Събрах група и започнахме да записваме. И трябва да ти кажа, че по време на записите освен че свършихме страхотна работа, се забавлявахме много.

Как оценяваш този албум?
Ценя много всеки запис, в който съм участвал, защото всички те са успели да запечатат някаква част от нашата собствена музикална история. Винаги се опитваш да направиш възможно най-добрия албум, когато си в студио, защото знаеш, че ако успееш, тази музика ще пребъде във времето. Разбира се, за самия запис си спомняш, базирайки се на настроенията, които си имал по време на работата в студиото. Ако си се забавлявал и си си прекарал добре, то спомените ти за албума ще са положителни. Често се сещам за някакви записи, които съм правил през 70-те години на миналия век. И си казвам: “Да, помня го, разбира се! Тогава си изкарахме страхотно в студиото.” Това за мен е и най-важното нещо, свързано със създаването на музика. Трябва да работиш с настроение.

В “My Kind O’Lovin” освен теб, участие взимат и John Lawton, както и Joseph Williams, който е вокалист в ТОТО. Самият ти си част от тази банда цели 20 години. Защо реши да напуснеш групата?
Ха-ха-ха! Всъщност, годините са 21. Причините за напускането ми са ужасно много. Всичко, което мога да кажа е, че това, в което се превърна ТОТО, не беше онази група, която ми доставяше невероятно удоволствие в продължение на много години. В един момент нещата станаха такива, че в основата не стоеше музиката, а отношенията между хората, от една страна, и бизнес и пари от друга. Просто дойде момент, в който разбрах, че съм направил достатъчно много за ТОТО и е необходимо да продължа напред, по свой собствен път. Имах нужда от голяма промяна в живота си. Няма спор, че с ТОТО изживях страхотни неща и заедно с колегите си в групата постигнахме много. Но беше настъпил моментът, в който аз трябваше да започна да правя нещо различно.

С ТОТО имаш записани четири студийни албума, както и участие в множество турнета. С какво ще запомниш престоя си в групата и има ли вероятност отново да те видим като част от нея?
Да бъдеш 21 години в една група – със сигурност има много неща за помнене, ха-ха-ха! Няма как да се забрави такъв период от време. Това просто е една голяма част от собственото ми съществуване. Със сигурност мога да кажа, че тези 21 години са едни от най-хубавите в моя живот. И аз ги дадох на групата. За мен участието ми в ТОТО е доста голямо нещо. Дали ще се върна там обратно някой ден? Много сериозно се съмнявам в това. Аз никога не казвам никога, защото човек просто не знае как нещата ще се променят в бъдеще. Кой знае, може би като гост музикант, на някой юбилеен концерт? Човек никога не знае какво ще му се случи. Но като постоянен член на ТОТО? Силно се съмнявам.

Доколкото съм чувал, колегите ти от ТОТО са те наричали с прякора “Si-Phi”. Има ли това нещо общо със “Sci-Fi” (от “Science fiction”, в превод “Научна фантастика”, бел.ред.)?
Няма нищо специално в този прякор. Той произлиза от първите букви на двете ми имена - Simon Phillips. В повечето от случаите те просто ме наричаха “Si”.

Записвал си и си изнасял концерти с множество групи и изпълнители, част от които са Mike Rutherford, Mike Oldfield, THE WHO, TOTO, WHITESNAKE, JUDAS PRIEST, David Gilmour, Frank Zappa, Mick Jagger, Jimmy Page, Eric Clapton и много други. Би ли ми казал с кой от всички музиканти, с които си записвал или си бил на турне, се работи най-лесно и с кого - най-трудно. И защо?
Ха-ха-ха, това е ужасяващо труден въпрос. С всеки един от тях може да се работи както трудно, така и лесно. Освен това, нещата трябва да се разделят в две направления – зависи дали говорим за характера на съответния човек, или за чисто музикалната страна на въпроса. Наистина труден въпрос! Бих казал така: някои случаи в работата ми с различните музиканти са доста по-приятни от други. Зависи от много неща. Когато работиш с голямо име, продукцията е огромна и турнето е с гигантски размери. При подобни обстоятелства, ако си част от цялото това нещо, не се забавляваш особено много. Вероятно защото всичко е ужасно сериозно. Това е огромен бизнес. Няма време за забавление. Обратното се случва, когато проектът, от който си част, е малък. Примерно когато тръгвам на турне в Европа със собствената си група. Всички пътуваме заедно в моята кола. Обикновено аз карам. И си изкарваме страхотно! Това е и важното за мен – предпочитам да правя по-малки концерти в клубове и театри, защото знам, че ще си прекарам много добре и с колегите ми ще се забавляваме непрекъснато.

През 1985 г. взимаш участие в концерта на Pete Townshend от THE WHO “Live: Brixton Academy’85”. На този концерт освен Pete, китарист е и David Gilmour. Какво е чувството да бъдеш на една сцена заедно с изпълнител като него и що за музикант е той в твоите очи?
Преди да се случи този концерт, бяхме в студиото и записвахме албума на Pete Townshend. С нас беше и David Gilmour. И знаеш ли кое е най-смешното в цялата история? Никой не ни представи един на друг и аз не го познах, ха-ха-ха!

Наистина ли?
Да! Беше си подстригал косата и не разбрах, че това е той. След известно време, прекарано в студиото, нещата ми се проясниха: “Това е David Gilmour, нали?” Тази история си имаше и добра страна. Аз успях да чуя как свири, без да съм обременен от това да знам кой всъщност е той. Слушах изпълнението му, сякаш беше музикант, когото чувам за първи път. И от тази гледна точка си казах: “Хей, този свири наистина страхотно!” David Gilmour е невероятен китарист. И се радвам, че запознаването ни се случи по този готин начин, защото така успях да чуя и видя начина му на свирене, без да знам кой точно стои пред мен. Разпознах го, слушайки китарата му. David и аз се разбирахме много добре. След работата в студиото често ходехме заедно на вечеря и разговаряхме доста. Освен като музикант, той е страхотен и като човек.

От всички записи, които си направил, кой смяташ за най-ценен в дългата си музикална кариера и защо?
Това също е доста труден за отговаряне въпрос. Участвал съм в толкова много записи през живота си, че е почти невъзможно да ти отговоря. Мога примерно да ти кажа, че соло албумите ми “Protocol II” и “Protocol III” са много близо до сърцето ми. В момента бих посочил “Protocol III”, който съвсем скоро трябва да излезе на пазара, като едно от най-големите ми музикални постижения. Но това ми мнение може да се промени с времето. Когато запиша някой друг албум, има вероятност да смятам, че той е най-доброто нещо, което съм правил.

Когато човек слуша албумите, в които си участвал, осъзнава, че ти се изявяваш в много и различни стилове – джаз, рок, поп, фънк, метъл. Не е ли прекалено трудно това? И кое те кара да търсиш непрекъснато нещо ново и различно в професията си?
Не, не бих казал, че е трудно да се прави подобно нещо. Просто така се научих да свиря. Да бъдеш сесиен музикант през 70-те години на миналия век в Лондон означаваше, че трябва да можеш да свириш много и различни стилове музика. Заради обстоятелствата и заради това, че бях много, много млад – всъщност, аз бях най-младият сесиен музикант в Лондон по онова време – ме викаха за записи не само музиканти от старото поколение, но и от младото. Визирам главно рок бандите. Аз имах в себе си едновременно младостта и хъса да свиря колкото се може повече и по-добре, независимо за какъв стил музика става въпрос. През целия си живот съм свирил различни видове музика. Просто така се случи. И трябва да ти кажа, че така се чувствам комфортно. Важно е обаче да отбележим, че всички тези стилове - джаз, рок, поп, фънк или метъл, са единствено и само западен тип музика. Освен нея обаче, съществуват неизброимо количество други стилове. Ти, примерно, си от България. Твоята страна притежава една от най-невероятните фолклорни музики в целия свят. Имам няколко диска с вашия фолклор и се интересувам от него още от най-ранна възраст. Връзката ми с българската фолклорна музика тръгна оттам, че бях повлиян от един джазмен, който се казваше Don Alias. Преди много години в неговата група свиреше пианистът Милчо Левиев. Благодарение на Левиев аз се запалих, така да се каже, по вашия фолклор. И именно това ми показа още тогава, че музиката не е само рокендрол. Има източноевропейска музика, ориенталска и каква ли още не. Така че това, че аз свиря рок, джаз, фънк или метъл, не е чак толкова трудно и сложно нещо.

Започнал си да изучаваш барабани на 12-годишна възраст. Кои бяха барабанистите в този период, които би нарекъл свои учители? На кого подражаваше и като кого искаше да можеш да свириш?
Много са. На първо място бих посочил Gene Krupa, Buddy Rich и Louis Bellson. Когато станах малко по-голям, това бяха Danny Seraphine от CHICAGO, Ian Paice от DEEP PURPLE, Ringo Starr от THE BEATLES, Charlie Watts от THE ROLLING STONES. Слушах всякакви стилове музика, затова имената са ужасно много. Поп, джаз, ритъм енд блус... Включително неща като “Me and Mrs. Jones” на Billy Paul. Много и различни изпълнители. По-късно открих Billy Cobham, който беше сесиен музикант в онези години. Също и Lenny White, покрай участието му в групата на Chick Corea RETURN TO FOREVER. Истината е, че музикантите, които са повлияли на професионалното ми развитие, са много.

Говорейки за барабани, би ли споделил с нас как се достига до нивото, до което си достигнал ти? Често чуваме приказката, че успехът се дължи на един процент талант и 99 процента труд. Така ли е или има и още нещо, което страничният наблюдател не вижда?
Със сигурност трябва да имаш талант. Нещо, което те кара съвсем естествено, някак си отвътре, да вършиш дадена дейност. Основната част от нещата обаче наистина е съставена от много труд и от това да се посветиш изцяло на работата си. Има някои музиканти – това, което говоря, се отнася не само за тях, но и за спортистите, да речем – които работят много, влагат голямо старание и съответно стават доста добри в професията си. Има и такива, на които не им се налага да работят чак толкова много, защото са природно надарени. Но въпреки това, ако не се посветят изцяло на онова, което вършат, нещата няма как да се получат. Виждал съм подобно нещо и то не един или два пъти. Дори познавах един конкретен музикант, който беше природно надарен до степен, до която малко други музиканти са. На него, за жалост, му липсваха другите качества. Той не се посвети изцяло на предизвикателството да бъде професионален музикант и съответно не стана такъв. С всякакъв вид изкуство, спорт или каквото и да е, положението стои по същия начин. Нещата в тази насока са ясни: талант, посвещение, работа. И известна доза егоизъм. За да успееш в дадена област, трябва да си и малко егоистичен. Няма друг начин.

Ако трябва да дадеш съвет на децата и младите хора, които сега започват да се учат да свирят на барабани, какъв би бил той?
Това, което бих казал, се отнася не само за начинаещите барабанисти, но и за всички, които започват да се занимават с музикално изкуство. Посветете се изцяло на музиката. Трябва да сте подготвени – чака ви много, много къртовски труд. Слушайте непрекъснато всякакви различни стилове, за да може самите вие да откриете какво има около вас. Но най-важното нещо е да се потопите изцяло в това, което вършите.

Simon, благодаря ти за това интервю и за отделеното време. Накрая, би ли казал няколко думи за феновете в България, които ще присъстват на предстоящия ти концерт?
С голямо нетърпение очаквам гостуването си в София, когато ще свиря пред вас с моята група. Призовавам всички онези, които обичат хубавата и качествена музика, да дойдат и да ни видят. Обещавам ви, че ще станете част от едно прекрасно музикално преживяване.

Текст: Ози
Снимки: Billie Rainbird