Скандинавски метъл на трета степен с OMNIUM GATHERUM в София

   Седми октомври, София, "Mixtape 5", 19:30 часът. Типично за организаторите "BGTSC" графикът се спазва точно и от сцената на приятно топлия клуб полъхва северен студ, когато там излизат петимата от HEIDRA, групата, с която започва събитието тази вечер. Концерт с хедлайнъри OMNIUM GATHERUM и две подгряващи групи. Концерт от по-бутиковите, както се очертава, но нищо бутиково няма в музиката и атмосферата, която веднага се възцарява и без особено усилие би могла да се приложи и към много по-голяма зала и дори стадион. Енергични и нахъсани, датчаните от HEIDRA нямат търпение да представят на българската публика - или който се е престрашил да дойде по-рано - новия си албум ("The Blackening Tide", 2018). Групата не е от най-младите и има зад гърба си над десетилетие в богатите води на фолк метъла, гарниран с много пауър, блек и епични теми за скандинавски герои и приключения. Плод на работата им са два албума, като парчета от първия ("Awaiting Dawn", 2014) също намериха място в сета, а и не са непознати на феновете тук след като през 2016 г. датчаните бяха съпорт на ENSIFERUM и се представиха на ниво.

   С пипната визия, грабващо сценично поведение и качествена музика HEIDRA отново пожънаха овации и след стегнатия им сет не един или двама искаха да им стиснат ръката и да се снимат с тях, а из клуба се мяркаха хора с техни фланелки. Успешна вечер за юнаците и заявка за по-сериозно концертно участие в бъдеще.

   В 20:20 ч. на сцената бе ред на HAMFERD, за които това бе втора среща с българската публика. Тази група определено исках да видя - ако сме реалисти, шансът да се замъкна до Фарьорските острови, пък и да попадна на концерт на местна банда там, клони към кръгла нула. А чутото от творчеството им звучеше обещаващо. Въпреки че ми беше известна концертната им визия, все пак, когато шестимата пристъпиха на сцената и заеха сериозно местата си, облечени в официални черни костюми с вратовръзки, и без да кажат и дума забиха откриващото "Evst", ефектът беше поразителен. Едно е да слушаш албум и да гледаш клипове, друго е да видиш групата на живо - това важи за която и да е група, разбира се. HAMFERD някак успяват да направят "шоу" с минимални движения и контакт с публиката. Сценичното поведение, разбира се, е добре премислено - името на групата е фарьорска дума за епифания, видение с образа на загинал моряк и траурните костюми са всъщност в синхрон с тази тема. Имаш чувството, че гледаш погребален хор, който с най-голямата сериозност на тежкия дуум и дет черпи с пълни шепи от богатата на легенди и мистика история на островите.

   Музиката е тежка, но извира с лекота от инструментите, звукът е чудесен, китаристът John Egholm прилича повече на член на брит поп група, клавиристът Esmar Joensen с елегантни очила е като прог гуру, басистът Isak Petersen изглежда впечатляващо с русите си дълги коси, стиснал тържествено баса, а вокалистът Jon Aldara, с визия на симпатичен добродушко, надава такива великолепни ревове зад микрофона, направо да ти напълни душата. Шесторката се допълва от китариста Theodor Kapnas и барабаниста Remi Johannesen, който налага барабаните с почти религиозен екстаз.

   Докато все още попивам случващото се на сцената, Jon разперва ръце като въодушевен оперен певец и запява чисти вокали с пленяващо контрастираща мелодичност и наистина почти оперно качество. Колкото и да се стараят да спазват погребалната безизразност, от време на време музикантите разчупват статичните си пози и израженията и телата им стават проводник на емоцията - което помага за ориентир в концептуалните парчета, чиито текстове са предимно на фарьорски.

   Тежката, мачкаща и красива музика е привидно еднотипна, но парчетата разкриват музикантско майсторство и интересни идеи, докато темата и в двата албума на бандата досега - "Evst" (2013) и "Tamsins likam" (2018) - е една история с корени в местния фолклор.

   По реакциите на публиката съдя, че групата си спечели нови почитатели и несъмнено е интересна за гледане и слушане, препоръчвам за незапознатите.

Сетлист:
01. Evst
02. Deydir vardar
03. Stygd
04. Tvistevndur meldur
05. Hon syndrast
06. Odn

   Дойде най-сетне време и за главната причина да се намираме в клуба, трети поред и първи хедлайнерски концерт на друга шестчленна, но все така северна група - OMNIUM GATHERUM. Малко преди 21:30 ч. прозвучава интрото "The Burning" и на сцената изплуват четири фигури, които започват да мятат дълги коси (кой колкото дълги ги има) във впечатляващ визуално сихнрон. Зад вокалиста Jukka Pelkonen, китаристите Markus Vanhala и Jani Liimatainen и басиста Mikko Kivistö местата си са заели и барабанистът Tuomo Latvala и клавиристът Aapo Koivisto. Стилистиката спрямо предишната група е различна, но въпреки че не са в костюми, са се погрижили да не изглеждат просто като сбирщина (закачайки се с превода на името им) юнаци на сцената и на черните им ризи грее бялото лого на групата, като излезли от фотосесия за обложката на последния си албум.

   Именно в подкрепа на този нов албум - "The Burning Cold" (2018), е настоящото турне и откриващата "Gods Go First" логично е песен от него. Колкото и да са яки студийните записи, друго си е да ти го изсвирят почти на ушенце. Все така чудесен звук, още в самото начало познатият вече контакт с публиката и в кръвта ни вече е вкарана една инжекция от мелодичния дет на финландците. Оттук нататък почивка няма да има, "Frontiers" от предпоследния диск "Grey Heavens" (2016) атакува с плътния тътнеж на касите и бесните рифове на китарите. Има дори място за подскоци и тичане по сцената, а на тази сцена все пак са се разположили шестима скандинавски мъжаги, сиреч хич не са от слаботелесните и пространството не е изобилно. Енергично изпълнение, което не може да те остави безучастен - фронтменът Jukka Pelkonen се грижи публиката да е активно въвлечена в преживяването и всеки, който е присъствал на концерт на OMNIUM GATHERUM, знае, че Jukka просто не може и не иска другояче.

   Още сме в началото на сега, а вечерта вече се развива прекрасно, какво друго му трябва на човек в смотания студен есенен понеделник, когато "смрък" се чува отвсякъде, но не и като име на куче. Две групи да подгреят истински и солидна доза мелодик дет за сгряване, разведряване, а защо не и настървяване? Новият албум (осми в над 20-годишната история на групата) се утвърждава като един от най-добрите в дискографията на финландците, които продължават да изковават своя отличителен стил, стъпил върху шведския мелодик дет, обогатен с прог метъл и развит с неподражаем почерк. Jukka Pelkonen и другарите му се раздават като за концерт пред многохилядна публика. Щом всяка вечер излизаш с толкова хъс и желание, независимо пред колко хора, няма как да не влагаш в това, което правиш, цялото си сърце и душа. Това пък се усеща и оценява от публиката, чийто прием определено допадна на групата. Jukka се беше подготвил с "благодаря" на български и държеше да покаже колко добре се чувства на сцената.

   Настроението беше толкова добро, че на "The Unknowing" музикантите си разменяха добронамерени закачки и танцови стъпки, с което приличаха на пакостливи духчета, изскочили да палуват през краткото скандинавско лято. Тематично - никаква връзка с текста, но някак си това не пречеше.

   В края ѝ Jukka Pelkonen изобрази с ръце логото на групата - два чифта "дяволски рогца", обърнати едни към други. (Или кондензатор, ако искаме да сме пакостливи и в духа на шегите и закачките.) "New World Shadows" от едноименния албум внесе промяна в атмосферата с по-тежкия звук и атмосферичния клавир. "Skyline" започна пак с впечатляващия театър на синхронното куфеене на двама китаристи, един басист и вокалист, по-нататък пак не липсваха закачките, затова в края на песента, когато Jukka нададе вик: "Хей, София!", залата му отвърна с енергията на стадион.

   Много рядко използвам определението "уникален", но OMNIUM GATHERUM са точно това, уникална, макар и недооценена, група. Не всеки ден се присъства на концерт, където, насред тежкия дет, който се лее от сцената, музикантите се впускат в дяволити номерца и се хилят като тикви, докато след части от секундата отново са сериозни и някак си нито музиката, нито текстът и посланието се губят или страдат от това. Напротив, увеличената до невероятни нива енергия, която се обменя между фенове и музиканти, придава още едно измерение на цялостното преживяване и го прави незабравимо.

   После - бис. Започва с епичните хармонии на инструментала "Luoto", "New Dynamic" с нищо не изменя установилата се тази вечер динамика, вокалните хармонии в припева се разгръщат впечатляващо, барабаните набиват неуморно, китарите горят като в ръцете на младежи, надъхани да покажат какво могат, Jukka продължава да е във вихъра си и да се раздава, без да се пести. Финалът е с тематичната "Cold", затварящото парче от новия албум, но след такъв концерт поне за известно време няма място за студ. Отново блестящо представяне на финландците пред незаслужено малобройна за класата им, но качествена публика.

Сетлист на OMNIUM GATHERUM:
01. Gods Go First
02. Frontiers
03. Rejuvenate!
04. Soul Journeys
05. Be the Sky
06. In the Rim
07. Chaospace
08. Refining Fire
09. The Unknowing
10. New Worlds Shadows
11. Over the Battlefield
12. Skyline
--
13. Luoto
14. New Dynamic
15. Cold

Текст: Гергана Стойчева - Нуша
Снимки: Цветелин Кръстев

  Десетки снимки от концерта на OMNIUM GATHERUM, HAMFERD и HEIDRA може да разгледате в нашите галерии.