Slash пред WeRock.bg: "Когато Michael Jackson ми се обади по телефона, се вцепених"

   Както знаете, на 29 юни за втори път в България ще гостува китарният титан Slash. Концертът му ще се състои в столичната зала "Христо Ботев". И този път той ще се качи на сцената у нас заедно с вокалиста Myles Kennedy. Бившият китарист на GUNS N' ROSES ще представи композиции от последния (засега) солов албум в дискографията си "World on Fire", излязъл през есента на миналата година. Е, и доста класики, разбира се. Точно в момента Slash е на турне в САЩ, но въпреки това успя да намери време за читателите на WeRock.bg и отговори на нашите въпроси. Как би описал "World on Fire", ще разчита ли на вокалиста Myles Kennedy и в следващите си соло албуми, защо е избрал китарата пред колелото "BMX", с какво си спомня концерта в памет на Freddie Mercury, що за човек е бил Michael Jackson и как се работи със звезда от такъв ранг – всичко това, както и още интересни неща, ще научите от интервюто ни със Slash, което той даде специално за вас.

WeRock.bg: Здравей, Slash! Как си?
Slash: Благодаря, добре. А ти?

И аз съм добре, благодаря, че попита. Нека да започнем интервюто с въпроси, свързани с третия ти солов албум "World on Fire", който излезе миналата година. Доволен ли си от получения резултат? И как би описал ти този албум?
Бих го описал като един добър рокендрол албум, който е направен не просто защото трябва да се запише поредно студийно издание, а защото музиката в него се роди някак си съвсем естествено. Ако си го пуснеш целия, ще усетиш различните настроения, които сме имали аз и колегите ми, докато го създавахме. Да, определено съм доволен от резултата. В крайна сметка това си е един много здрав и мелодичен рок албум.

Доколкото знам, ти и твоите колеги сте писали песните за "World on Fire", докато сте били на турне. Според теб, това оказва ли влияние върху общото звучене на албума?
Да ти кажа честно, не знам доколко наистина е важно това, че целият албум бе създаден, докато бях с групата си на турне. Щеше ли "World on Fire" да звучи коренно различно, ако бях писал музиката, докато съм си вкъщи? Нямам представа. Факт е, че 90 процента от материала за албума бе написан в гримьорни и хотелски стаи. Нещото, което е наистина важно в случая, е, че ние всички в групата доста дълго време вече бяхме свирила на живо заедно. Така че, когато влязохме в студиото, за да записваме, бяхме, така да се каже, абсолютно наясно един с друг. Знаехме точно кой какво и как трябва да направи. Доста често, докато сме на турне, свирим заедно в хотелските стаи или в бекстейджа. Това ни помага не само да имаме усещане един за друг, но и когато сме на сцената или в студиото и изпълняваме някоя песен, между нас да има някаква химия.

Във втори албум по ред разчиташ изцяло на вокалите на Myles Kennedy. Очевидно доста добре сте се сработили. Така ли смяташ да продължиш и в бъдеще, или е възможно да се върнеш към формулата от първия си соло албум "Slash", в който всяка песен е изпята от различен вокалист?
Следващият ни студиен запис, по който, между другото, работим в момента, ще бъде с Myles и с никой друг. Да направя нов албум, в който песните са изпети от различни изпълнители? Това като че ли беше еднократен проект. Не знам дали някога ще направя отново подобно нещо. Човек никога не знае какво ще се случи в бъдеще, но в конкретния случай проблемът идва от това, че да издадеш албум с толкова много различни певци, е изключително трудно от чисто логистична гледна точка. И тук не говоря само за записите. В крайна сметка, всяка от песните би била композирана и написана не само от мен, но и от съответния вокалист. Тоест, освен време за работа в студиото, ние трябва да бъдем заедно и докато тече процесът на създаване на песента. Когато издадох албума "Slash" и се подготвях да започна работа по втория си солов албум, се обадих на мениджърите си и им казах: "Смятам да направя отново същото нещо и да ползвам различни певци за всяка от песните." Пак ще повторя – чисто логистично, това си е истински кошмар. Затова и мениджърите директно ми отговориха: "Моля те, недей да го правиш!", ха-ха-ха... От всяка една гледна точка е изключително трудно създаването на такъв албум. Както и да е, това не би ме отказало да го направя отново, но просто трябва истински да го пожелая.

Това лято ще представиш песни от "World on Fire" и в София. Това ще бъде твоят втори концерт в България. Какво да очакват този път феновете ти тук? Ще има ли някакви специални изненади?
Не знам дали ще има някакви специални изненади конкретно за концерта в София, но със сигурност знам, че ще направим шоу, което ще ви нарита по задниците, ха-ха-ха! Естествено, ще изпълним както песни от новия албум, така и от предишни мои проекти и групи, в които съм участвал. Точно в момента сме на турне в САЩ и мога да ти кажа, че групата се представя просто фантастично. Така че, гответе се за една страхотна вечер. Ние не правим на сцената едно и също нещо всеки път. Концертите ни са различни и винаги се стараем да оставим повече от добри впечатления у зрителите. Това, което ще се случи на 29 юни в София, ще е нещо, което е специално подготвено за този град и няма да се повтори по време на останалите концерти от европейското ни турне.

Ако нямаш нищо против, бих искал да те върна доста години назад. Като дете ти си бил шампион в състезания с "BMX". Но въпреки това си избрал да се развиваш като китарист. Кое те накара да предпочетеш китарата пред състезателното колело?
В момента, в който докоснах първата си китара, нещата просто вече бяха предопределени. Няма как да го опиша. Сякаш ми беше спуснато отгоре. Всичко се случи за 24 часа. В един момент се стараех да достигна до ново, по-високо ниво на каране на "BMX", а на следващия ден вече не исках да правя нищо друго, освен да свиря на китара. Не знам точно какво се случи, но когато изсвирих първите няколко ноти, сякаш някой ми нашепна в съзнанието, че именно това е нещото, което трябва да правя оттук нататък.

Когато си започнал да свириш, си репетирал по 12 часа на ден. Това ли е начинът човек да стане добър китарист? Достатъчна ли е само усилена работа, или се иска и още нещо?
Смятам, че много хора, които започват да се занимават с музика, решават, че е възможно да успеят, ако минат, нека да го наречем така, по краткия път. Не, това няма как да стане. Единственият начин да успееш като музикант, без значение на какъв инструмент си решил да свириш, е да работиш много повече, отколкото изобщо можеш да си представиш, че е възможно. Трябва да вложиш огромно количество усилия. Това е. Нещата са прости. Иска се много посвещение и отговорно поведение. Никога не ще има достатъчно часове на ден, в които да свириш, за да достигнеш до най-високото ниво. Винаги ще трябва още и още.

Какво беше усещането, когато за първи път изкара пари, свирейки на китара? Помниш ли този момент от живота си?
Да, помня го. Беше преди много, много години, когато свирих в разни местни клубове и барове. Но бих искал да подчертая, че парите никога не са били важни за мен и никога не ми е пукало за тях. Когато ми платиха за първи път, се почувствах готино. Стана ми някак си приятно, че ми плащат за това, че върша любимото си нещо. Но това никога не е било от съществено значение за мен. Не е представлявало мотивация, за да свиря. Така че този първи път, когато спечелих пари, не е останал в съзнанието ми като нещо важно.

Бях тийнейджър на 15 години, когато гледах пряко по телевизията излъчването на един от най-страхотните рок концерти изобщо – този в памет на Freddie Mercury. Изпълнението на GUNS N' ROSES беше убийствено! С какво помниш участието си в концерта и какво е за теб да бъдеш част от едно такова събитие?
Първото, което трябва да кажа, е, че за мен беше огромна чест и същевременно безценен опит, да свиря с Brian May, John Deacon и Roger Taylor от QUEEN. Това беше наистина огромно нещо за мен. Особено фактът, че бях рамо до рамо с Brian May, който е страхотен като човек. Винаги би те подкрепил или би ти дал съвет. Прекрасно човешко същество! В началото направихме няколко репетиции заедно, по време на които доста се забавлявахме. Но това нямаше как да ме подготви за нещото, което предстоеше. Едва когато стъпих на сцената, разбрах от какво съм част. Гигантски концерт! И до ден днешен, когато се сещам за него, осъзнавам, че това е един от моментите, в които съм се забавлявал най-много. Участвал съм и друг път в подобни събития, на които се изявяват много и различни изпълнители. Но като че ли концертът в памет на Freddie Mercury е най-голямото и най-важното от тях.

Записвал си с ужасно много музиканти през живота си. Един от тях е Michael Jackson. Какво е да се работи със звезда от такъв ранг? И що за човек беше Michael, когато бе далеч от светлината на прожекторите?
Трябва да призная, че когато един ден телефонът ми звънна и на отсрещната линия беше Michael Jackson, който ме канеше да дойда при него в студиото и да записваме заедно, меко казано се вцепених. Сигурно съм звучал доста стреснато, докато си говорихме по телефона, ха-ха-ха! Но в момента, в който се видяхме, нещата се промениха и причината за това е, че той беше изключително земен човек. Предразполагаше хората така, че да не се притесняват, когато са около него. С времето станахме приятели. Изключителен професионалист от една страна, а от друга – съвсем нормален човек. Невероятно природно надарен. Като такъв ще го запомня. Харесвах го наистина много.

Времето ни напредна, но въпреки това бих искал да ти задам последен въпрос, свързан с една конкретна песен - "Civil War". Как дойде идеята за нейното създаване? Има ли нещо по-интересно, свързано с процеса на записването й?
Помня много добре създаването на тази песен, защото написах музиката за нея в края на турнето, на което представяхме албума "Appetite for Destruction". Измислих мелодията й, свирейки на акустична китара. По същия начин я изпълних и пред Axl. Представих я и на останалите от групата. Това беше по време на австралийската част от турнето ни. Дори я изпълнихме на саундчека преди един от концертите. Малко по-късно Axl написа текста на "Civil War". Нямам представа откъде е дошло вдъхновението му, но ясно си спомням момента, в който той дойде при мен и ми показа какво е написал. Ако не се лъжа, това беше и последният ни студиен запис, в който участва Steve Adler (барабанист и беквокалист в GUNS N' ROSES от 1985 до 1990 г. Уволнен от групата заради зависимост от хероин – бел. ред.).

Slash, благодаря ти за отделеното време. За мен беше чест да си поговоря с теб.
И на мен ми беше приятно да си поговорим. Успех. Ще се видим през месец юни в София.

Текст: Ози
Снимки: Satyr