След 16 години очакване SLIPKNOT свириха в България на първия ден от "Hills of Rock 2022"

   Две паметни издания през 2018 и 2019 г. Две години пауза заради пандемията от COVID-19. И гръмко завръщане на фестивала "Hills of Rock" в Пловдив с хедлайнъри прекалено дългоочакваните у нас SLIPKNOT. За сагата, започнала преди 16 години, ви разказахме вчера. А ето какво се случи на част от няколкото сцени...

   Редица родни банди се изявиха на сцените "На Тъмно" и "Music Jam". Сред тях бяха 40 DAYS LATER, DEADSCAPE, KERANA & KOSMONAVTITE, OGI 23, HOMEOVOX, JIN MONIC и др. Снимки от сетовете на част от тях вече може да видите в галериите ни, а скоро ще покажем още и още...

   Дарк блус проектът на Adam "Nergal" Darski (BEHEMOTH) ME AND THAT MAN стана част от програмата на фестивала след отпадането на французите RISE OF THE NORTHSTAR. Nergal и компания идват като глътка свеж въздух след високите температури в Града на тепетата. Умението да комбинират настроенията, които кънтри музиката носи и меланхолията на дарк блусa, създава специфична атмосфера, която пренася публиката в един различен свят от този на корпспейнта и тежките рифове.

   Макар и ME AND THAT MAN да е алтер его на емблематичния полски музикант, то общото между този проект и основната му група, е мракът, който струи от песните. Nergal познава рок и метъл меломаните и знае как не само да грабне вниманието им с нещо различно, но и да го задържи. От нежни и прочувствени балади до мрачни блус парчета, изпълнението на ME AND THAT MAN се оказа чудесна почивка за душата, предшестваща затишието преди бурята на HEAVEN SHALL BURN и SLIPKNOT.

Сетлист на ME AND THAT MAN:
01. Under the Spell
02. My Church Is Black
03. Nightride
04. Got Your Tongue
05. On the Road
06. Surrender
07. Coming Home
08. Love & Death
09. Burning Churches
10. Losing My Blues
11. Run With the Devil
12. Blues & Cocaine

   След концерта, който HEAVEN SHALL BURN изнесоха в рамките на "Sofia Rocks" преди 10 години, германците най-сетне отново бяха у нас. Съвсем очаквано, още с излизането си на сцената, те бяха посрещнати подобаващо от публиката. Без много да се бавят, HEAVEN SHALL BURN отвориха с песента "Hunters Will Be Hunted", посветена на стрейдж едж възгледите им. В последствие Marcus Bischoff и компания не само ни разходиха дискографията си, но го направиха със запомнящо се сценично присъствие, което допринесе за зареждащото изпълнение.

   Както преди десетилетие, така и сега, HEAVEN SHALL BURN показаха на какво са способни, а публиката от своя страна не остана по-назад. Забавлявайки се не като група и почитатели, а като едно цяло, мошпит след мошпит, въпреки залязващото слънце, градусите пред сцената на "Hills of Rock 2022" се покачваха, а адреналинът не стихваше. Някои от заформилите се погота бяха толкова интензивни, че на няколко пъти се случваше загубени обувки да търсят собствениците си... Енергичните германци бяха точно това, от което публиката имаше нужда, за да загрее за гвоздея на програмата в тазгодишното издание на Фестивала под тепетата.

Сетлист на HEAVEN SHALL BURN:
01. Hunters Will Be Hunted
02. Black Tears (EDGE OF SANITY cover)
03. Ubermacht
04. Voice of the Voiceless
05. Protector
06. My Heart and the Ocean
07. Corium
08. Behind a Wall of Silence
09. Combat
10. Endzeit

   Българската публика се наложи да почака доста години за да види на живо SLIPKNOT на родна земя. И най-сетне - деветимата от Айова свириха в България - в рамките на фестивала на "Hills of Rock" родните фенове най-после дочакаха групата, многократно номинирана (и печелила) различни награди за най-добра лайв банда. И всички се увериха, че има защо да е така, а чакането си е заслужавало.

   Защото на живо SLIPKNOT са абсолютна месомелачка. Вероятно и преди сме използвали подобни определения за други групи, но когато видиш концерт на американската деветка осъзнаваш колко неточни са били тези определяния в миналото. Просто това, което SLIPKNOT правят, е абсолютно безкомпромисно метъл шоу. Безкомпромисно по отношение на поведение (напомнящо в някои аспекти на безизразния маниер на SLAYER тип "ние-сме-тук-за-да-свирим"), по отношение на визуално представяне (за това ще говорим по-долу), съчетано с потресаваща прецизност и смазващ звук (въпреки, че на моменти китарите се губеха под великолепната ритъм секция). Всичко това, е стоварено с енергията на хардкор концерт, но с идеално премерен усет за темпо на шоуто. Ако трябва да теглим чертата и да сравним SLIPKNOT с друга съвременна лайв атракция, която родната публика познава, то асоциациите са в посока на някои от най-големите: RAMMSTEIN и METALLICA. Но в никакъв случай не като директно сравнение, а просто като цялото усещане, което очите възприемат (взето от първите) и ушите чуват (дължащо на професионализма на вторите).

   Доказателството дойде в 90-минутен сет за фестивална публика, в която обаче броят брандирани тениски с името на хедлайнъра преобладаваха. Сякаш през всичките тези години на чакане музикалната "чума" на групата се е разпростирала непрекъснато сред нови фенове, които само са чакали да освободят своите вътрешни бесове. Незапознатите и случайните хора най-вероятно са се отдръпнали в страхопочитание (да не би да ги зарази и тях) когато иззад гигантското пано с логото на групата се чуха първите акорди на "Disasterpiece" и насъбраната енергия избухна под формата на първите мошпитове за вечерта. А когато завесата падна зад нея се разкри сцена на три нива, с няколко големи екрана в дъното ѝ, като части от сетовете на Michael Pfaff (Tortilla Man, както е фенският му прякор) и Shawn Crahan (Клоунът) също бяха използвани за прожекционни повърхности. Те пък от своя страна бяха разположение на високи платформи в двата края на сцената, окичени с бирени кегове, които щяха да влязат в употреба по-късно. Цялата зона, между сцената и пулта, закипя, заскача и запя заедно с Corey Taylor. На средния подиум беше разположен сетът на Jay Weinberg - същинско чудовище зад барабаните, които налагаше с умопомрачителна точност. Неговият съратник от ритъм секцията - Alessandro Venturella - свиреше на бас с фосфорициращи маркери по грифа, които придаваха по-футуристична визия. От двете страни, на преден план, Mick Thomson и Jim Root ковяха рифове, куфееха и сновяха по сцената, а най-горе Sid Wilson и Craig Jones добавяха онези звукови гъдели, без които песните на SLIPKNOT няма да са същите. "Wait and Bleed" ни представи първите пироефекти докато публиката уверено пригласяше на емблематичния припев. На "All Out Life" до основния сет бяха сложени допълнителни барабанчета, които Michael Pfaff и Shawn Crahan дойдоха да налагат. Именно те двамата най-много търчаха по сцената (съвместявайки инструменталните си задължения с вокалните такива) като Tortilla Man непрекъснато можеше да бъде засечен на различни места докато свири на инструментите на колегите си или просто виси от платформата на Клоуна. "The Chapeltown Rag" даде заявка, че предстоящият албум на SLIPKNOT ("The End, So Far", за който Corey ни увери, че в никакъв случай не загатва края на групата) може да е завръщане към най-добрите години на американската банда. И докато сме на тема за вокалиста: той на практика беше единственият, който се обръщаше към публиката между песните. Докато говореше обаче, на заден фон се чуваха семпли, които не позволяваха на гледащите, дори в тези моменти да излязат от ритъма на шоуто. От изказванията на Taylor така и не стана ясно дали не се бърка, че SLIPKNOT и преди са идвали в България (най-малкото той е идвал у нас със STONE SOUR), но маниерът му за приобщаване работеше перфектно и когато подаде сигнал на феновете да помагат, всички те дружно щяха да си изподерат гърлата на "Before I Forget", "Unsainted" (фраза, от която е дала името на албума от 2019 - "We Are Not Your Kind") и особено на "The Heretic Anthem" и "Psychosocial". Репликата "Искате ли една последна песен?" предшестваше едно от любимите парчета на всеки фен на маскираните: "Duality". Песента свърши рязко и Corey отново привлече вниманието: "Чакайте, чакайте! А искате ли още една песен???". На дружният вик от хиляди гърла отговориха първите тонове на "Custer". В края ѝ играта се повтори, но този път над Гребния канал се изспипа "Spit it Out". Всеки, който поне малко е запознат с концертните практики на SLIPKNOT, е наясно какво се случва на това парче. Е, случи се и в Пловдив. Ядрото фенове, пръснато сякаш в цялата зона между сцената и пулта за звука приклекна (докато членовете на бандата снимаха с камера от сцената) и когато песента достигна до ключовата реплика "Jump the fuck up" всички отскочиха и не спряха да скачат до самият край на парчето.

   Бисът беше под формата на знаковата "People = Shit" и химнът "Surfacing", на който Corey Taylor помоли "учтиво" всички да вдигнат среден пръст към небето. Последни тежки тонове; огньове; сбогувания... И български флаг с надпис Bulgaria loves Slipknot, който сложи финалната поанта на тази толкова чакана среща, укрепила вярата, че определението "една от най-добрите съвременни лайв групи" не е никак далече от истината.

Сетлист на SLIPKNOT:
01. Disasterpiece
02. Wait and Bleed
03. All Out Life
04. Sulfur
05. Before I Forget
06. The Chapeltown Rag
07. Dead Memories
08. Unsainted
09. The Heretic Anthem
10. Psychosocial
11. Duality
12. Custer
13. Spit It Out
---
14. People = Shit
15. Surfacing

   Невъзможно е да се предаде напълно случващото се в цялата фестивала зона. Дори и да сте там на място, не може да видите всичко. И това прави събитието още по-грандиозно!

   А днес ни очакват хедлайнърите MERCYFUL FATE (!!!), както и BEHEMOTH, BURY TOMORROW, MAJESTICA, NIGHTLAND, TENSIDE, Marco Mendoza, КОНКУРЕНТ, DASH THE EFFORT, Милена, СИЛУЕТ и мн. др.

Текст: Eino, Whiplash
Снимки: Станимир Сребър

  В галериите ни може да разгледате стотици снимки от първия ден на фестивала "Hills of Rock 2022" в Пловдив, 21 юли, чийто автор е Станимир Сребър:

Феновете
Снимки на OGI 23
Снимки на JIN MONIC
Снимки на КЕРАНА И КОСМОНАВТИТЕ
Снимки на DEADSCAPE
Снимки на THIS BURNING DAY
Снимки на 40 DAYS LATER
Снимки на VENDED
Снимки на 5RAND
Снимки на NERVOSA
Снимки на ME AND THAT MAN
Снимки на HEAVEN SHALL BURN
Снимки на SLIPKNOT