SMALLMAN, ALITHIA и KAYNO YESNO SLONCE в клуб "Mixtape 5"

Всеки концерт на SMALLMAN напоследък се превръща в мащабно събитие. След като пометоха през март клуб "Mixtape 5” с помощта на стонър-триото CENTER и бургаската банда VRANI VOLOSA, тази вечер, отново на същата сцена асеновградската банда сложи началото на своето европейско турне "East Path Tour”. Съпорт този път бяха австралийците ALITHIA, с които ще споделят концертите по източния им път и KAYNO YESNO SLONCE, с които споделят общ извор на вдъхновение - народните мотиви, етно-инструментите и темите... но да почнем от самото начало.

   Пристигам малко по-рано в клуба, за да взема интервю (което ще може да прочетете тук в скоро време) от прелетелите 15000 км австралийци. Те са изключително екзалтирани - впечатлени са от София, от клуба (уверяват ме, че не са свирили в толкова хубав в Австралия!), от хората и най-вече от българските момичета, които отново се оказват най-красивите. Ентусиазма на "астрал спейс кор” квартета не му попречва да се появи с половин час закъснение на сцената, което обаче не прави впечатление на публиката, все още силно заета с равенството ни във футболната квалификация с Дания. При първите акорди на Sparky и компания обаче, набъбващата все повече тълпа се събужда и се събира постепенно пред сцената.

   Стилът на ALITHIA e изключително динамичен - лирични теми, с мелодични вокали и клавири, се редуват рязко с мощни избухвания на ударната секция и впечатляващи, разчупени ритми. Вокалът се справя доста добре с китарно-певческата си комбинация, психеделичните и гръндж мотивите се редуват в пеенето, абе въобще трябва да призная, че доста ме изненадаха. Докато клубът продължава да се пълни, те приключват със сета си и с благодарности към SMALLMAN и феновете се смъкват от сцената.

   Където вече се подрежда внушителен музикален магазин. Един по един музикантите от KAYNO YESNO SLONCE изваждат арсенала си от странни инструменти, и аз, както много други се доближавам любопитно. Най-отляво е певецът - Веско Митев, който подрежда колекция от духови - няколко кавала, гайда, диджериду; до него е седнал Петър Делчев - от едната му страна клавир, от другата оръжейна от струнни - няколко тамбури и виолина, (най-любима от всички ми беше една метална тарамбука с формата на летяща чиния, която издава невероятни тонове, и на която така и не научих името). До тях отдясно един след друг сядат перкусионистите - Станислав и Алекс, с тъпан, тарамбука, кастанети и още доста различни ударни. Докато ги гледаме жадно, те започват да свирят и сякаш отприщват огромна река от магична музика. Голяма част от хората сядат на земята, но аз не мога - искам да гледам тези спокойни, уверени свирачи, които строят стена от звук. Парчетата се преливат едно в друго, така както се сменят и инструментите - плавно и все по-мощно, и тази вълна от музика те отнася някъде другаде, някъде високо в планината. В последното парче - "Пиленце" се включва и Цветан Хаджийски - певецът на SMALLMAN и дуетът им с Веско e кулминацията на това звуково пътуване.

   Часът беше един без двайсет, но голяма част от хората сякаш сега се събуждаха. В момента в който хедлайнерите се качиха на сцената след кратка пауза за приготовления, публиката залепна отпред и не се откъсна и за миг, до последния звук.

   Когато слушам SMALLMAN на концерт имам усещането за огромно пространство (може би затова клубът ми се видя три пъти по-малък, когато го видях празен преди лайфа), като че ли всичко това се случва някъде на триградското ждрело, а не в затворена зала под центъра на София.

   Мощните барабани на Андон разцепват застиналото, леко поунесено от предишния пърформънс множество. Басът и китарата на Стефан Пенев и Доктора разтърсват залата - ако някой не се е събудил, сега вече му е време да го направи. Над всичко се носи упойващо-раздиращият глас на Цецо - ту нежни трели, пълни с носталгия и мъка, ту яростен, откъснат от сърцето вопъл.

   Много са нещата които се смесват в SMALLMAN в някакъв странен микс. В тях има много от сиатълската сцена - ако щеш и с леко вглъбеното им поведение на сцената, но някак напомнят и на една родна банда от близкото минало - Тъмно, особено с напевите си и неравноделните си ритмики. И все пак етно-сърцевината на тяхната музика пронизва всичко - от трескавия, леко наподобяващ тъпан, звук на барабаните до извивките в гласа на Цецо, които носят онези неизлечими родопски мотиви.

   "Ouroboros” ме оставя без дъх с изключителния си неравноделен ритъм. Барабанистът наистина е като отвързан - удря с неистова мощ, раздава се и сякаш дори се заиграва с брейковете тук-там, а в същото време е като часовник - цепи всеки бийт "по средата на нотата" ако цитирам правилно Cozy Powell. "Най-сетне стигнахме да направим песен на български" казва Цецо и групата забива "Първом, първом". Българските строфи придават някак по-друго звучене на песните - народните мотиви и мелодичността необяснимо се засилват, без рифовете да загубят твърдостта си.

   Логичният край е с двете най-силни песни от двата албума - "Evolution” следвана веднага от "Labyrinth of Present”. "В началото на първото ни турне ни давате безкрайно красиви крила за да продължим” благодари развълнувано певецът на нестихващата публика. Няколко минути по-късно упорството ни е възнаградено - "бис"-подаръкът е "The Cube”, след чиито последен акорд виковете и ръкоплясканията дълго не стихват.

   Много силен концерт с перфектна организация и звук. Дано тази комбинация съпътства SMALLMAN и ALITHIA в лабиринта на "East Path Tour”.




   Сетлисти:

KAYNO YESNO SLONCE:
--- Мароко
01. Ханг
02. Църна гора
03. Два йорла се бият
04. S.M.R.
05. 7/8 каба
06. Първом първом
07. Ориенталско
08. Пиленце

SMALLMAN:
01. 7
02. Ouroboros
03. ocean
04. Dreaming peace
05. Two rivers
06. Directions
07. Lucidity
08. Първом, първом
09. А Junction
10. Evolution
11. Labyrinth of presence
12. The cube