Steve Vai в София на 31 октомври - приложна магия за китара

Ако сте някой от музикантите и творците, които дойдоха на поклонение в Зала 1 на НДК в нощта на американския празник на Вси Светии – 31 октомври – за да се докоснат и да се вдъхновят или поучат от струнния светия Steve Vai, боя се, че ще ви разочаровам, тъй като няма да пиша за легато, ла минор или лидийски лад. От това не разбирам. Ако сте просто един от стотиците почитатели на китарното изкуство, които онемели се наслаждаваха на пищния спектакъл на виртуозността, който мистър Vai ни устрои – продължете. Това е история за светлината. За удавената в цвят сцена на Зала 1 на НДК, върху която сякаш първокласник бе излял водните си боички. За окото-прожектор, което ни наблюдаваше от паното в дъното на същата тази сцена, взето от обложката на актуалното, десето студийно издание на Vai – “The Story of Light”. За LED светлинките, с които беше обточена електрическата арфа на наелектризиращата Deborah Henson-Conant. За тънките лазерни лъчи, излизащи от пръстите на Маестрото и пронизващи гъстия сценичен дим. И за пламъчетата в очите на всички около 2000 присъстващи на това не само музикално, но и визуално пиршество – третия концерт на Steve Vai в България.

   Един мой приятел беше казал: „Какво е концерт на Steve Vai? Три часа бясно стържене и разходки по грифа“. Да, но не само. Снощи един от всепризнатите властелини на китарата поведе вярващите на едно наистина почти тричасово пътешествие, в което имаше виртуозност, скечове, шум, шеги и закачки и много, много музика. Меланхолична или звънка, ръмжаща или виеща, под ръцете на главния магьосник всяка негова китара оживяваше и със своя сякаш човешки глас разказваше истории и пресъздаваше почти физически усещания (много галене, щипане, чесане, целувки, шамари и драскане изядоха тези инструменти!).

   Началото бе поставено минута-две след 20:00 ч., когато певицата Beverly McClellan поседна на високо столче в центъра на сцената и обяви: „Пея блус и се надявам да ви хареса!“ Изпълнителката, стигнала до финала в първия сезон на американското риалити за таланти „The Voice”, не остави публиката безразлична по време на половинчасовия си сет, а особено много овации обра с емоционалните кавъри на “Long Train Runnin'” на The Doobie Brothers и “Purple Rain” на Prince, където смени китарата с клавир.

   В паузата преди излизането на хедлайнера на вечерта пък послушахме актуалния албум на Devin Townsend, “Epicloud” – както е известно, кариерата на младия тогава ексцентричен канадец се катапултира в началото на 90-те години на миналия век след участието му в албума на Vai “Sex and Religion”.

   Притъмняването на светлините в залата в 9 без 5 беше сигнал, че очакването най-после ще бъде възнаградено – иззад кулисите оттекнаха няколко откъслечни китарни вопъла, докато зад комплекта барабани сядаше Jeremy Colson. Появиха се китаристът Dave Weiner и тъмнокожият басист Philip Bynoe, шармантната арфистка Deborah Henson-Conant зае мястото си, а накрая излезе и самият маестро Steve Vai, вдигнал ръка за поздрав по вулкански (феновете на “Star Trek” със сигурност са забелязали). “Racing the World” от актуалния албум на Vai откри надпреварата на пръстите на китариста със скоростта на светлината и премина в още една нова композиция – “Velorum”. Албумът “The Story of Light” разбираемо беше акцент в сетлиста и бе представен от пет парчета, като само високо цененият от критика и фенове “Passion and Warfare” го гонеше с цели четири композиции.

   След “Velorum” ни бе представена групата. Тук е мястото да отбележим, че Steve Vai винаги се обкръжава с еклектични и не по-малко виртуозни от самия него музиканти. Един от гвоздеите на вечерта със сигурност беше бляскавото присъствие (увенчано от изумително соло) на арфистката Deborah Henson-Conant, а китаристът Dave (“без когото никъде не ходя,“ отбеляза самият Vai) и барабанистът Jeremy са стари познайници от предишното посещение на струнния магьосник у нас – през ноември 2005 г. За съжаление на баса не беше факирът Billy Sheehan, но и Philip Bynoe показа впечатляващи умения. Освен приноса към цялостното представление, всеки от музикантите получи своите няколко минути солова слава под прожекторите. Vai не скри и тази вечер топлите си чувства към българската публика, като призна каква огромна чест за него е да свири в София за трети път. „Ще свирим 5 часа, добре ли е?“, бе казал малко преди това той и се зае да изпълнява обещанието си. Е, Steve Vai не е Manowar, а и някак не усетихме кога минаха двата часа и половина шоу, защото имаше толкова много, което да ни забавлява. В средата на концерта имаше кратък акустичен сет, като в “Rescue Me or Bury Me” певицата Beverly McClellan пригласяше на Vai. Разтапящите “Tender Surrender” и “Whispering a Prayer” (пък и всички останали парчета, всъщност) звучаха по-добре, отколкото на запис, окичени от множество импровизации, заигравки и дори целувки по грифовете на ветеранките “Flo” и “Evo”. По време на „бързото буги“ “The Audience Is Listening” пък Vai, който така или иначе си е доста пластичен и артистичен, изтанцува страстен танц с китарата си, като я премяташе зад гърба си, на раменете си, или я вдигаше високо във въздуха. Сред паметните мигове бяха появата на дама на средна възраст, която подаде на китариста роза, излизането на Jeremy Colson със завързан около кръста и торса му комплект от два мини соло барабана и мини чинели, плюс украса от светлинки и говорещ пластмасов череп, „космонавтският“ светещ костюм на Vai и още по-космическата му китара, които бяха част от реквизита за изпълнението на “The Ultra Zone” и, разбира се, най-забавният момент – шоуто, наречено “Build Me a Song”.

   Преди последната песен за вечерта китаристът обяви, че с групата си ще ни изсвири парче, което още не записано. “Всъщност, дори още не е написано,“ допълни той и предложи да го напише заедно с нас, тук и сега. Посочи две девойки от публиката и стъписаните момичета, които се качиха на сцената, трябваше да подадат ритъм на барабаниста и мелодични линии за останалите инструменталисти. „Само стойте далеч от усилвателите ми, защото някой ден ще трябва да имате деца,“ пошегува се маестро Vai. На сцената тази вечер наистина се роди нова мелодия и беше едновременно забавно и изумително да се наблюдава с каква лекота твори един китарен гений и останалите майстори-музиканти покрай него. За финал сетлистът бе коронован с композицията-подпис на Steve Vai – “For the Love of God” – в края на която виртуозът (простете израза) накара китарата си да свърши с устни и език.

   Беше 23:30 ч. и събралата се в Зала 1 на НДК публика никак не кипеше от желание да се разотива. От доста други емоции кипеше и затова Steve Vai и групата му не чакаха дълго, за да излязат за бис – безукорно и разпалващо изпълнение на “Taurus Bulba” от албума “Fire Garden” (1996). А подаденият от първия ред български флаг, надписан с думите “Bulgaria Loves Steve Vai” се озова на раменете на струнния магьосник.

   Тъй като насита няма, нека отбележим няколко липси. Нямаше китара с два или три грифа. Не чухме „нашето“ парче “Freak Show Excess”, което Vai бе написал, вдъхновен от кларнетиста ни Иво Папазов и неговия бенд и го бе включил в албума си от 2005-а “Real Illusions: Reflections”. От актуалния “The Story of Light” пък се разминахме с “John The Revelator”, изпълнявана досега на концертите от текущото турне на китариста, особено предвид факта, че Beverly McClellan, която отговаря за вокалите в тази песен, така или иначе пътува заедно с Vai. Но пък всичко друго, необходимо за страхотно прекарване, си беше там. Мистър Vai за довиждане ни попита от сцената: „Добре ли се чувствате?“ При утвърдителните възгласи от публиката, които последваха като отговор, той се усмихна широко и каза: „Значи сме си свършили чудесно работата. Бог да ви благослови и до следващия път!“

   Вече нямаме търпение, Steve!




   Сетлист на Steve Vai, 31 октомври 2012 г., Зала 1 на НДК:

01. Rаcing the World
02. Velorum
03. Building the Church
04. Tender Surrender
05. Gravity Stоrm
– Dave Weiner acoustic guitar solo
06. Weeping China Doll
07. The Moon and I
08. The Animal
09. Whispеring A Prayer
10. The Audience Is Listening
– Deborah Henson-Conant harp solo
11. Rescue Me or Bury Me
12. Sisters
13. Pusa Road
– Jeremy Colson drum solo
14. The Ultra Zone
15. Frank
16. Build Me а Sоng
17. For the Love of God
Бис:
18. Taurus Bulbа