Стоманена събота - ден втори на "Varna Rock 2019"

   В късния следобед на 17 август небето над плажа на "Аспарухово" посрещаше хората с приятни облаци и многобройни цветни хвърчила заради ежегодния парад на хвърчилата, който се провеждаше в същия ден. Във фестивалната зона пък беше все още рехаво, но доброто настроение се усещаше, съпроводено от приятелски срещи, цвърчащи скари и леещи се напитки от най-различен вид. Липсваше само музика, но след 18:00 ч. и това се промени.

   Броени дни преди участието си на феста вокалистът на VELIAN - Иван Иванов - беше споходен от доста сериозни здравословни проблеми: дискова херния, прещипани нерви и частично обездвижване. Въпреки че това не беше широко тиражирано, участието на софийската дарк метъл банда беше под въпрос буквално до последния момент. Именно по тази причина самият факт, че групата излезе и изнесе 40-минутен сет, без да позволи това да се отрази на вокално-инструменталното им изпълнение, си е равносилно на малък подвиг. За музикалните качества на VELIAN сме писали доста на сайта и (убедени сме) ще пишем и в бъдеще защото (отново сме убедени), че тепърва на тях им предстои да свирят на по-големи сцени и пред по-широка публика. Наскоро в интервю за "RockLiveBG" басистът Антонио Митов официално обяви, че групата ще продължи като квартет, без досегашният втори китарист Васил Симеонов - формация, в която те така или иначе се изявяват в последните около 2 години. И се чувстват добре, съдейки по увереността, с която четиримата ни хвърлиха директно в комфортния мрак, лъхащ от дебюта "Godless". От него чухме цели седем парчета, а компания им правеше "Spectacle of Tragedy" - песен, която вероятно ще влезе в предстоящия втори албум на VELIAN. Малко ни липсваха визуализациите, на които сме свикнали от клубните концерти на бандата, но фестивалният формат иска някои жертви. И VELIAN очевидно са решили да не бесят Васко Катинчаров и на живо (справка: клипът на "Maiden of Stone"), но и така музиката им си беше достатъчно въздействаща. За илюстриране на ефекта ще кажем само едно: в края на изпълнението на софиянците пред сцената имаше около три пъти повече публика сравнено със същото време предходния ден. Респект!

Сетлист:
01. Fireflies
02. Maiden of Stone
03. The Darkness Within
04. Godless
05. Burning Halo
06. Building Cages
07. Spectacle of Tragedy
08. Silent Assassin

   15 минути пауза бяха достатъчни само колкото човек да отиде да си вземе бира и да вдигне една-две наздравици с познати, сред все по-набъбващата бройка на феновете. 15 минути беше и времето нужно на SEVI, за да превземат сцената на "Varna Rock". В последните години групата се утвърди като едно от най-здраво и целенасочено работещи имена на българската рок сцена - три албума, множество сингли и клипове, концерти из цялата страна и чужбина, участия на фестивали, подгряване на известни чуждестранни имена и (съвсем не на последно място) засилено присъствие по родните рок радио станции. Всичко това накуп ги направи познато име сред почитателите на твърдата музика у нас и това се усети още в момента, в който бандата стъпи на сцената. Светлана Близнакова - Sevi (вокали), Павлин Иванов (барабани), Рали Велинов (бас) и Делян Кетипов (китара) стояха като група, която е напълно наясно с възможностите си и няма проблем да плува в свои води на голяма сцена. Без излишни приказки и разкатаване бандата изнесе изключително стегнат сет от 10 парчета, сред които и двете песни от актуалния албум "Foolow Me", в чиито студийни изпълнения участват известни гости - "The Art of War" (записана с Thomas Vikstrom от THERION) и "To Hell and Back" (записана с Jen Majura от EVANSCENCE). Отсъствието на популярните имена не помрачи блясъка на парчетата, а дори напротив - предните редици се активизираха и въодушевлението нарастваше с напредването на сета. За това спомагаше и звукът, тъй като групата имаше вероятно вторият най-добър саунд (първото място в класацията предстоеше) за вечерта като всички инструменти се чуваха изключително отчетливо и ясно. 40-те им минути минаха бързо и след "Speed Up" SEVI си взеха довиждане с варненската публика. До следващото им турне.

Сетлист:
01. Follow Me
02. Am I Alive?
03. The Art of War
04. To Hell and Back
05. Never Again
06. Don't Hesitate
07. One Time Thing
08. On my Own
09. Screw you, Honey!
10. Speed Up

   Наближаваше 20:00 ч. и лекият морски бриз задуха откъм морето. Но от сцената се понесе един друг вятър - 6 години след последният си концерт у нас FIREWIND отново стъпиха на българска земя. И се заеха дейно да ни напомнят защо са ни липсвали. "Ode to Leonidas" ни разказа за крал Леонид - една от най-популярните личности от гръцката история благодарение на много песни, филми, книги и др. Последваха "We Defy" и "Head Up High", които само затвърдиха впечатлението, че тук ще слушаме великолепно озвучени китара, вокали и клавишни - общо взето елементите, които най-много страдат когато звукът на живо куца. Но тук нищо не куцаше, а направо летеше понесено на крилете на великолепния хеви метъл на гръцката петорка. Гръцка ли казахме? Както се изрази лидерът, композитор и соло китарист на квинтета Gus G.: "Повечето от нас са от Гърция, но Henning е от Германия, а Johan е от къде ли не...". И докато сме на темата за Henning Basse - това реално е първото идване на групата в България с него зад микрофона, та ще е редно да отговорим на няколко незададени въпроса: Да, той не е Apollo Papathanasio; Но да - той е идеален за FIREWIND и се справяше почти перфектно (малки несигурност се наблюдаваше само в края на сета) както със стария материал на групата, така и с новите парчета от актуалното издание (и първо с Basse зад микрофона) на FIREWIND - "Immortals". Бандата обаче си е креатура на Gus G., a той не се нуждае от представяне - работил в последните 20 години с множество банди от целия спектър на тежката музика като най-голямото име е, разбира се, Ozzy Osbourne. Но китаристът очевидно не страда от звездомания - малко по-рано той можеше да бъде засечен сред публиката и не отказваше снимки и автографи. А на сцената голяма част от вниманието падаше върху неговите китарни еквилибристики. В един от най-силните моменти на вечерта се превърна инструменталната вакханалия "The Fire and the Fury" където двамата с Bob Katsionis (който непрекъснато сменяше китарата и клавира, а на моменти свиреше и на двете едновременно) си спретнаха отвинтващи главите дуели. Друг момент, който се прие много добре от публиката беше кавърът на поп класиката "Maniac" на Michael Sembello, която FIREWIND посветиха на всички дами сред множеството. Имаше и "Between Heaven and Hell" и "I Am the Anger". Имаше и "Falling to Pieces". Но няма смисъл от изброяване - списъка с песни можете да видите и по-долу. Важното в случая е, че след час и десет минути и 14 парчета FIREWIND ни оставиха изпотени, но жадни за още.

Сетлист:
01. Ode to Leonidas
02. We Defy
03. Head Up High
04. Few Against Many
05. Between Heaven and Hell
06. World on Fire
07. The Fire and the Fury
08. Hands of Time
09. Wars of Ages
10. Mercenary Man
11. I Am the Anger
12. Tyranny
13. Maniac (Michael Sembello cover)
14. Falling to Pieces

   На места в публиката се припяваше "I Wanna Be Somebody". На други се крещеше "СЛЕЙЪЪЪЪЪЪР". Аудиторията се беше сгъстила и имаше осезаемо повече хора от първата вечер. Прозвучаха сирени и микс от песни на W.A.S.P. И ето ги сцената - американския квартет, предвождан от Blackie Lawless. "On your knees"...

   Преди да тръгнем да клякаме обаче е редно да спомнен няколко неща. Blackie вече е на 62 години. Да, не са много. Има музиканти като Paul McCartney (77) и Bruce Springsteen (69), които все още изнасят тричасови концерти. Естествено става въпрос и за различен тип музика, но все пак... 62 години обаче не са и малко. И очевидно са взели своят дан от Blackie - нито осанката, нито гласът му вече са същите. Но знаете ли кое е общото между всички изброени музиканти? Присъствието, въздействието и харизмата. А тях все още мистър Lawless не е загубил. Заради това, когато ни кани да влезем в електрическия цирк, му отговарят утвърдително хиляди гърла. И да - като погледнат към сцената може да не виждат секс-символа от 80-те, който са гледали по изрезките от списанията. Но времето върви напред, а не назад. А точно в този момент беше времето за една колекция от песни, която не остарява.

   Това беше осмото гостуване на W.A.S.P. у нас. Българските фенове са ги гледали на стадион (Каварна), на площад (Ловеч), в зали (София), в летен театър (Бургас)... Сега ги гледаха и на плаж във Варна. Обаче близостта на морето и вятъра предоставят някои препятствия за озвучителите и в тази съботна вечер тези препятствия леко спъваха. В зависимост от положението спрямо сцената, на моменти се губеха китари или вокали, басът гъгнеше. Но в един момент човек се усеща, че за това не му пука особено защото крещи с пълно гърло "L. O. V. E. - All I need’s my love machine" или "I don't need no doctor" или "Where's the love to shelter me...". Последният цитат, естествено, е от "The Idol" - една от най-чувствените песни в дискографията на групата и пиков момент за китариста Doug Blair, който закова солата от студийната версия. Ясно е, че вниманието на публиката падаше върху Blackie (че на моменти се скандираше и името му) и Doug, но все пак е редно да споменем и ритъм секцията, съставена от един от най-старите съратници на лидера - Mike Duda (бас) и най-новият член на квартета - Aquiles Priester (барабани). Mike и Doug много често помагаха и с бек вокали, а за отделни строфи Duda поемаше и соло партиите.

   След "Arena of Pleasure" сякаш тъкмо концертът влизаше във върховата си фаза, когато Blackie пожела "Лека нощ!" и групата се скри. Понеже бяха минали едва 40 минути от началото, на всички им беше ясно, че този номер няма да мине и след няколко минутно скандиране бандата се върна, за да ни отведе отново на среща с Пурпурния идол за два от сюблимните моменти на албума от 1992 г. - "Chainsaw Charlie (Murders in the New Morgue)" и епиката "The Great Misconceptions of Me", преди отново да се покрият зад сцената.

   Има песни в репертоара на W.A.S.P., без които концертът просто няма да е пълен. И публиката продължаваше да си чака тях. Отново викане и ръкопляскане. И ето я и първата - "Wild Child" от албума "The Last Command" от далечната 1985 г. Чак след това, за тези, на които им е останал глас дойде времето за "I Wanna Be Somebody". Преди нея обаче беше едно от малкото обръщения на Blackie към публиката. Той сподели, че днес са му напомнили, че 17 август всъщност е датата, на която излиза дебютът на групата. Преди точно 35 години. И тези 4-5 минути, в които изподрани гърла крещяха "I Wanna Be Somebody", вероятно всеки е превъртял неусетно часовника с хикс на брой години назад и се е почувствал по-млад. Пък макар и за малко. И това вече беше финалът.

   След това идва времето за равносметката. Ясно е, че едни ще са доволни, а други - не. Времето обаче върви напред, а не назад. И след края на втория ден на "Varna Rock 2019", вече очакваме третия...

Сетлист:
01. On Your Knees / Inside the Electric Circus
02. The Real Me (THE WHO cover)
03. L.O.V.E. Machine
04. Crazy
05. The Idol
06. Hellion / I Don't Need No Doctor
07. Arena of Pleasure
---
08. Chainsaw Charlie (Murders in the New Morgue)
09. The Great Misconceptions of Me
---
10. Wild Child
11. I Wanna Be Somebody

Текст: Whiplash
Снимки: Станимир Сребър

   В галериите ни може да разгледате снимки от втория ден на фестивала "Varna Rock 2019":

Общи
VELIAN
SEVI
FIREWIND
W.A.S.P.