Sully Erna (GODSMACK): "Вълнуваме се за концерта в България повече, отколкото за всеки друг от турнето"

   Както вече знаете, на 16 юни Salvatore Paul Erna, по-известен като Sully Erna, и колегите му от GODSMACK ще изнесат първия си концерт у нас. Събитието, което ще се състои на стадион "Лазур" в Бургас, е част от дебютното издание на "Summer Chaos Festival". Освен метъл величията от Масачузетс, на сцената ще видим още групи като PAPA ROACH, BIOHAZARD и AMORPHIS. Самите GODSMACK приключиха преди броени дни австралийското си турне, а съвсем скоро започва и концертната им обиколка в САЩ. Следва Европа, където шоуто им просто не е за изпускане, не само заради онова, което се случва на сцената, но и поради факта, че американската банда идва на Стария континент изключително рядко. Всичко изброено дотук бе и поводът да си поговорим със Sully Erna – вокалист, ритъм китарист, понякога барабанист и основен композитор и текстописец на GODSMACK.

WeRock.bg: Здравей, Sully! Как си?
Sully Erna: Здравей! Добре съм, благодаря! В момента съм на кратка ваканция в Тампа, Флорида и си почивам.

Току-що GODSMACK завършиха австралийското си турне. Как минаха концертите ви там и какви са австралийците като публика?
О, феновете там бяха страхотни! Една от най-невероятните публики, пред които изобщо някога сме свирили. Турнето мина прекрасно, изкарахме си страхотно и всички бяха настроени много приятелски към нас. Всеки един от концертите ни в Австралия беше пред огромна и отдадена публика и със сигурност всички от групата имаме голямото желание скоро отново да се върнем там за още изпълнения на живо.

Това лято ти и колегите ти ще представите тук, в България, шестия си студиен албум “1000hp”. Освен песни от него, какво да очакват българските фенове от вас? Как би описал ти един концерт на GODSMACK?
Феновете ще трябва да преживеят и усетят това нещо по свой собствен начин. Различен за всеки един човек поотделно. Това, което мога да обещая обаче, е, че ще почувствате невероятно силен прилив на енергия, докато ние сме на сцената, и съм сигурен, че българската публика ще си изкара страхотно с GODSMACK. Бих искал да споделя с вас, че всички ние от групата очакваме концерта в България повече от всеки един друг концерт от предстоящото ни европейско турне. Нямаме търпение да се срещнем с българските ни фенове. Обещавам, че ще харесате изпълнението ни.

А как би описал ти новия ви албум? Искахте ли да кажете нещо конкретно на публиката с “1000hp” и ако да, какво е то?
Първото, което трябва да кажа, е, че ние сме много горди с този албум. И основната причина за това е, че с него се опитахме да се върнем към първите години на съществуването си като група. Разбира се, това няма как да стане физически, но в “1000hp” се усеща енергията, която имахме в началото и в средата на 90-те години на миналия век. Целият албум сякаш ни представя именно в онази светлина. Показва какви са нашите музикални корени. Това е един неподправен и много силен метъл албум. И препоръчвам на онези фенове в България, които още не са го чули, да го направят преди концерта ни през месец юни. Така ще могат заедно с нас да се забавляват, когато изпълняваме новите парчета, а не само на по-старите ни и известни композиции.

Защо толкова рядко правите турнета в Европа? Ако информацията ми е вярна, през цялата си кариера GODSMACK са направили само около 30 концерта на Стария континент.
Проблемът през годините беше в това, че имаше някакви недоразумения, ако мога така да ги нарека, с нашия лейбъл и по специално с неговия клон, който отговаряше за делата ни извън САЩ. В момента, в който станахме известни и започнахме да правим концерти не само в Америка, но и извън нея, проблемите ни с европейските турнета заваляха един след друг. Банди като BLACK SABBATH или METALLICA, примерно, нямаха подобни пречки пред себе си. Мога обаче да кажа, че трудностите, за които споменах, са вече зад гърба ни. Наехме нова мениджърска компания и смятаме от този момент нататък да посветим доста от времето си на Европа. Със сигурност вече ще се виждаме по-често с европейските си фенове.

Ти си основен композитор и текстописец в GODSMACK. Би ли ми казал как преминава процесът на създаване на музика и текстове при теб?
Зависи от конкретния случай. Тези неща не са едни и същи всеки път. Понякога първо измислям текста за съответната песен, а след това идва и музиката. Но в повечето случаи нещата стават по обратния начин и първото нещо, което идва в главата ми, е мелодията на парчето.

В едно интервю казваш, че обичаш да трансформираш естествения американския ритъм, неща, произлязли от Средния изток, в рок песни и смяташ тази симбиоза за “успешен брак”. Може ли да ми кажеш нещо повече за този начин на създаване на музика? Защо толкова много ти допада?
В много от случаите става въпрос основно за някакъв примитивен барабанен ритъм. А под примитивен имам предвид родов, племенен. Нещо, което е отпреди много, много години. Такива неща ми допадат. Да вземеш един подобен ритъм, който в основата си е първичен, и да го трансформираш в нещо, което да звучи модерно. И хем от една страна да е слушаемо за днешната публика, хем от друга все още да носи в себе си първичността, от която е създадено. Обичам да експериментирам с подобни неща и те се получават много добре, особено в соловото ми творчество. Бих казал доста по-добре, отколкото в GODSMACK.

Може ли да ми кажеш нещо повече за песента “Serenity”? Известна е историята зад тази композиция, но все пак, има ли нещо интересно около нея, което не знаем?
Не, не бих казал. Ако знаеш историята – това е, за което е песента. Става въпрос за трагедията, която се е случила в живота на Neil Peart (барабанист в групата RUSH, чиято дъщеря загива в катастрофа през 1997 година, а десет месеца по-късно съпругата му умира от раково заболяване – бел. ред.) Прочетох неговата книга “Ghost Rider: Travels on the Healing Road”, в която той описва как се е справил с трагичните неща, които са се случили в живота му, пътешествайки из Америка. Вдъхнови ме идеята за това как човек може след подобно нещастие да стане още по-силен. Начинът, по който такава покруса и мъка се преживяват и успяваш отново да вкараш живота си в релси. Вдъхновяващо е, когато видиш, че един човек, който изначало е слаб, каквито сме всички ние, може да се върне към сравнително нормален живот след подобни трагедии. Все пак има нещо положително в цялото това нещо. Има някаква светлина в тунела.

Започнал си музикалната си кариера като барабанист. Защо реши да смениш своето музикално амплоа?
В началото тази промяна беше просто един експеримент. Бях още с първата си група и исках да видя какво ще се получи, ако опитам нещо различно. Стана съвсем естествено, някак си от само себе си, докато репетирахме някаква песен. Изглежда промяната се е харесала не само на мен, но и на публиката. Извадих голям късмет в това отношение, ха-ха-ха!

Преди малко спомена соловото си творчество. Първият ти соло албум “Avalon” съвсем заслужено имаше голям успех. Прави впечатление, че композициите в него се различават доста като звучене от музиката на GODSMACK. Защо реши да запишеш един такъв албум и как дойде идеята за него?
Причината за създаването на “Avalon” е доста прозаична и тя е, че аз съм преди всичко музикант. И като такъв понякога ми харесва да правя рок или метъл музика, а друг път просто композирам песни на моето пиано. Или само с акустична китара в ръце. Харесвам различни видове музика. Често се случва да напиша песен, която няма да пасне на стила на GODSMACK или ще е далеч от това, което очакват феновете на тази група. В тези случаи оставям съответната композиция настрана и когато нямам ангажименти с GODSMACK, започвам да й обръщам по-сериозно внимание. По този начин с годините събирах мелодии и дори цели композиции и когато дойде точното време, взех решение да запиша солов албум, който да е доста по-личен и да се отнася много повече за мен, отколкото нещата, които правя с основната си група.

А не е ли време за твой втори солов албум?
Да, може би. Дори в момента работя по идеи, които вероятно ще влязат в един такъв албум, но нямам представа кога нещата ще са готови и публиката ще може да ги чуе. Да се надяваме, че това ще се случи догодина. Не спирам да композирам, но нещата със соловите албуми стоят по малко по-различен начин. Търся нови идеи, непрекъснато се ослушвам около себе си. В крайна сметка обаче, дискът ще излезе едва тогава, когато цялата работа по създаването и записването на песните е завършена.

Чувал съм да казваш, че DEAD CAN DANCE е любимата ти група. Какво намираш в тяхната музика?
В музиката им се усеща някаква особена вибрация, която ужасно много ми допада. Има нещо много искрено и същевременно спиритуално в техните композиции. За мен песните им са много примитивни (в добрия смисъл на думата), чисти и органични. И това ми харесва. Всеки един инструмент при DEAD CAN DANCE звучи естествено. Няма компютърни измишльотини. Със сигурност музиката им е голямо вдъхновение за мен. Да не забравяме и че Lisa Gerrard е изключителна певица. Тя е като ангел. Аз лично я приемам като един прекрасен подарък за хората, които обичат истински качествената музика.

Голяма част от тялото ти е покрита с татуировки. Какво са те за теб? И какво искаш да кажеш или покажеш с тях?
Нищо, ха-ха-ха! Ако трябва да съм честен с теб, дори не се замислям за тях. Направих си ги, когато бях млад. За мен татуировките не са от особено значение и не ги приемам по начина, по който ги приемат много други хора.

Имаш една дъщеря. Остава ли ти време за нея? Какво е да бъдеш рок звезда от една страна и баща, който трябва да намира достатъчно време за детето си, от друга?
За съжаление, никога не успявам да намеря достатъчно време за нея. И това е доста тъжно. Искам да го направя, но от друга страна си казвам, че това, с което се занимавам, й помага да има по-добър живот. Вероятно няма да й се наложи да страда, когато порасне, както съм страдал аз. Така че това е една ситуация, която бих описал като горчиво-сладка. Взимам я при мен колкото е възможно по-често и колкото позволява работата ми. Майка й живее на няколко часа от моята къща и не е възможно дъщеря ми да идва тук, когато си поискам. Ако живееха в съседство, да речем, нещата вероятно щяха да стоят по различен начин и детето щеше да е с мен доста по-често. За жалост нямам такава възможност. Когато ходи на училище, стои повече с майка си. Аз се опитвам да я взимам доста често във времето, в което е във ваканция. Това е едно от онези неща в живота, които трудно успяваш да балансираш. Искрено се надявам, че трудейки се много днес, ще успея да спра да работя по-рано, отколкото това се случва с другите хора, и тогава ще мога да прекарам втората половина от живота си по-близо до нея. Ще видим... Нещата са сложни.

През 2007-а ти издаде автобиографията си “The Paths We Choose”, описваща първите 30 години от твоето съществуване. Планираш ли да напишеш и втора част, в която да опишеш живота си на вече успял музикант и фронтмен на една от най-популярните групи в тежкия жанр за последните почти 20 години?
Да ти кажа честно – не знам. Много хора ми задават този въпрос. Вероятно някой ден и това ще се случи. Проблемът вероятно е, че нямам представа как ще завършва втората книга. Все още живея тази част от живота си и не знам как ще приключи всичко. Според мен е все още рано и не е дошло времето за написването на тази книга. Както се казва, има още неща за преживяване, преди те да бъдат описани. Така или иначе вероятно ще трябва да го направя някой ден. Но не бива да се изпуска точният момент за едно такова нещо, защото никой не знае какво ще се случи в бъдеще. Животът е едно много чупливо нещо и човек трябва да върши важните неща, докато има време и възможност да го направи.

Скоро ще вземеш участие като актьор във филма “Bleed for This”, чийто продуцент е Мартин Скорсезе. За какво разказва този филм?
Това е биографичен филм, който се отнася за живота на боксьора Vinny Pazienza. Той преживява тежък инцидент – чупи врата си. Трябвало е да бъде парализиран за цял живот, но с огромни усилия и желание успява да се възстанови и да стане световен шампион по бокс. Филмът описва неговата нелека история.

Може ли да ни кажеш нещо повече за твоята религия, ако нямаш нищо против, разбира се. Ако не бъркам, нарича се Wicca. Защо реши да й се посветиш?
Ще бъда честен с теб – бих желал да пропуснем този въпрос. Не бих искал да говорим за религия.

Разбира се, няма проблем. Тук е и моментът да ти благодаря за това интервю и за отделеното време. Накрая, би ли казал няколко думи специално за читателите на WeRock.bg? Сигурен съм, че много от тях ще бъдат на концерта на GODSMACK в Бургас.
Както казах и в началото на интервюто, очакваме с огромно нетърпение концерта ни в България. Ще се повторя: вълнуваме се за този концерт повече, отколкото за всеки друг от европейското ни турне. Щастлив съм, че имаме много фенове в България, а и днес научих, че “Something Different” – вторият сингъл от новия ни албум, стои вече осем седмици по ред в класацията на водещата рок радиостанция в страната ви и в момента е на първото място в нея. Може да сте сигурни, че ние ще направим за вас един страхотен рок концерт. А накрая, искам да използвам случая и да благодаря от името на GODSMACK затова, че сте едни от най-страхотните фенове на групата ни в целия свят. Ще се видим скоро!

Текст: Ози
Снимки: Paris Visone