Супергрупата ФОНДАЦИЯТА представи вечни български хитове пред пълната "Арена Армеец"

   След като през месец април петима небезизвестни музиканти, обединени във формацията ФОНДАЦИЯТА, препълниха зала 1 на НДК и още тогава обявиха следващата дата за концерт, на 10 ноември втората им среща с публиката мина не по-малко възторжено в почти пълната "Арена Армеец".

   Този път Иван Лечев (ФСБ), Кирил Маричков (ЩУРЦИТЕ), Дони, Славчо Николов (Б.Т.Р.) и барабанистът Венко Поромански (група ТЕ) бяха в компанията на свои гости - приятели, които слизаха и се качваха на сцената за различни песни, коя от коя по-големи хитове.

   Концертът започна ударно с "Пак ще се прегърнем" на ФСБ, продължи с "Червило" (Дони и Момчил) и "Няма връщане назад" (Б.Т.Р.). "Които са били на предишния ни концерт вече знаят, за тези, които не са ни гледали, ще кажа каква е идеята на тези концерти - събрали сме се музиканти от тези групи и си свирим един на друг песните", обърна се към публиката Кирил Маричков и продължи без повече обяснения с "Вълшебен цвят". Те обяснения и не бяха нужни - познатите на няколко поколения златни поп и рок хитове връщаха спомени и радостта у публиката се изрази с поголовно слизане от трибуните към терена. След "Малкия принц" (Дони и Момчил) и "Не така" на ФСБ на сцената се качи Константин Цеков ("С този човек съм прекарал повече време, отколкото с майка си", представи колегата си Иван Лечев) и застана зад клавира, за да изпее и изсвири в компанията на приятелите си "Обещание" и "Епизод от романтичен филм", две парчета от култовия албум на ФСБ "След десет години" (1983). Неговото място за поредица песни на ЩУРЦИТЕ зае Валди Тотев и започна с "Футуролог". "Най-любимият ред на всички в тази песен някога бе за "последния милиционер", отбеляза Кирил Маричков.

   Дойде ред на Иван Лечев да покаже вокалните си способности в "Блажени години" на Георги Минчев, с което се справи много добре, както показаха бурните аплодисменти на публиката. Вече пространството пред сцената и първите редове бе пълно с хора и обстановката подхождаше повече на рок концерт, както си му е и редът. Към Валди Тотев и Кирил Маричков се присъедини още един "Щурец" - Георги Марков зае мястото си зад втория комплект барабани за "Две следи", разтанцувала цялата зала. Валди остана сам зад клавира си, на фона на кадри от митинга на СДС през 1990 г., напълнил “Цариградско шосе” с хиляди хора, за да изпее "Вдигни очи".

   Лиричното настроение продължи с акустичното изпълнение на "Уморени крила" (Дони и Момчил), за да премине в по-бодри, дори бурни тонове с класики като "Няма как" (ФСБ) и "XX век", и "Вкусът на времето" на ЩУРЦИТЕ, които рокаджиите като Кирил Маричков и Славчо Николов изпълняваха с явно удоволствие. В края на последната се насладихме и на барабанно соло, изпълнено от Георги Марков и Венко Поромански едновременно зад барабаните.

   Настроението вече бе достигнало шеметни висини, идеален момент за разпяване на публиката - със задачата се зае Дони като въведение към "Ближи си сладоледа".

   И неусетно стигнахме до последната песен от "основната част" - "След 10 години" вдигна цялата зала на крака и паузата между прибирането на музикантите и повторното им излизане за бис се оказа съвсем малка, пришпорена от бурните аплодисменти и силни викове за "още".

   Още-то беше четворно - "Клетва" в памет на покойния Пеци Гюзелев, изсвирена от "75 процента от ЩУРЦИТЕ", както представи Кирил Маричков себе си и колегите си Валди Тотев и Георги Марков. След парчето, в което чухме на запис и китарата на Пеци, на сцената се качиха и останалите за друго емблематично парче на рокаджиите - "Среща", изненадващо последвано от "Кукла" (АТЛАС). За най-последен финал остана "Бяла тишина" - и след нея просто наистина нямаше какво повече да се каже и изсвири.

   Музикантите слязоха от сцената, светлините изгряха и докато публиката си тръгваше, звучеше "По пътя" на ЩУРЦИТЕ. Най-подходящата песен за завършек на един концерт - машина на времето.

Текст: Nousha
Снимки: Петя Митрева