THIN LIZZY - The Boys Are Back in Town! Но не същите...
За своя трибют проект Gorham е събрал съвсем неслучайни музиканти, заради които по-подходящото наименование на групата би било WHITESNAKE. Вокалист и китарист е John Sykes, записвал китарите не само в последния албум на THIN LIZZY от 1983-а година ("Thunder and Lightning"), но и в два легендарни албума на Whitesnake - "Slide It In" от 1984-а и едноименния албум на групата от 1987-а година.
Барабаните са поверени на един от най-добрите барабанисти в хард рока и хеви метъла - Tommy Aldridge. Няма да е пресилено да кажем, че той осмисли концерта тази вечер. Aldridge има записани албуми с Ozzy Osbourne ("Bark at the Moon"'83), Whitesnake ("Slip of the Tongue"'89), Motorhead ("March or Die"'92), Gary Moore ("Dirty Fingers"'83) и много други. На 3 октомври в София българската публика имаше възможност да се наслади на феноменалните му изпълнения за трети път, след двете му гостувания у нас с WHITESNAKE през 2003 г. в София и 2006-а в Каварна. А "Metal Katehizis" беше единствената българска медия, която взе интервю от него (прочети).
Басът е поверен на Francesco DiCosmo. Като изключим участието му в соло албума на Chris Poland (екс-китарист на MEGADETH) "Chasing the Sun" от 2002 г., за мен той беше напълно непознат до този концерт.
Самото събитие, организирано от "Sofia Music Enterprises", започна с поносимо закъснение от около 30 минути, а съвсем очаквано българските фенове бяха засипани с най-големите хитове на THIN LIZZY от началото на концерта до самия му край. Началото бе дадено с "Jailbreak" и "Waiting for an Alibi", които накараха част от публиката да стане на крака, а повечето зрители в залата да припяват. Последва класиката "Don't Believe a Word", която е една от най-стойностните песни изобщо от репертоара на великата група. Но трябва да признаем, че миналата година чухме значително по-добро изпълнение на песента от Gary Moore на концерта му в София. И като аранжимент, и като пеене. Тогава гениалният блусар направи кръстоска между неговия си бавен вариант на песента и бързия оригинал на THIN LIZZY. И парчето тогава се превърна в бисера на вечерта. Все пак Scott Gorham и компания се справиха добре и си личеше, че публиката искренно се радва на изпълненията им. Музикантите от своя страна се отблагодаряваха за бурните аплодисменти с поредната доза хитове - "Bad Reputation" и "Dancing in the Moonlight".
След първите няколко песни за всички стана ясно, че опитът и годините свирене в най-различни групи е допринесъл за това, музикантите на сцената да са сработени като частите на швейцарски часовник. След бурното начало на концерта, дойде време и за малко по-бавни парчета и съвсем логично прозвучаха баладата "Still in Love with You" и "Southbound". "Затишието" приключи с "Sha-La-La", а в нейния край дойде и един от най-силните моменти на вечерта - изключително соло на барабани на Tommy Aldridge. И въпреки, че вече два пъти ни е показвал на какво е способен, той и този път не ни разочарова. След като българските фенове видяха какво може Aldridge с палки (и съответно ги получиха като подарък от него), последва и нова атака, но този път с голи ръце в стил "Bonzo". Сякаш не човек, а дявол беше застанал зад големия комплект барабани, а цялата тази вакханалия приключи с началото на титаничната "Emerald", която е един от "виновниците" за голяма част от творчеството на Iron Maiden.
Класиките продължаваха да вървят една след друга. Чухме "Suicide" и меланхоличната "Cowboy Song", а след тях дойде време и за химна на THIN LIZZY "The Boys Are Back in Town", на който лично аз съжалих най-много за това, че никога няма да можем да чуем тази песен, изпълнена от Lynott. Не случайно цялата публика я пя от началото до края. Музикантите слязоха от сцената, за да се върнат на нея само след няколко минути за задължителния бис. "Cold Sweat" и "Black Rose" сложиха точка на това запомнящо се представяне. Не чухме кавъра по ирландската народна песен "Whiskey in the Jar", както и "Rosalie" - безсмъртната класика на Bob Seger от албума му "Back In ‘72" излязъл през далечната 1973-а година. Последната е доста често кавърирана песен, като нейно изпълнение правят дори и MOTORHEAD.
Отново, както и след концерта на FOREIGNER от миналата година, възниква логичният въпрос нужно ли е да съществуват групи, в които присъства само един от оригиналните членове на съответната банда или липсват ключови фигури? Не мога да дам еднозначен отговор на този въпрос, но съм сигурен, че тази вечер недоволни нямаше. Звукът беше на сравнително добро ниво, а към този концерт може да имаме само две забележки. Първата е пеенето на John Sykes, без да забравяме, че той е преди всичко китарист, а и освен това, когато човек слуша тези песни, няма как да не го сравнява с легендарния Phil Lynott. Втората забележка е обидно малкото публика, която посети този концерт. Тази вечер в Зала 1 на НДК имаше около 1500 човека. Жалко, защото музиканти от такава класа не идват всеки ден у нас.
Тук можете да разгледате над 20 снимки от събитието, ето и пълен сетлист:
01. Jailbreak
02. Alibi
03. Don't Believe a Word
04. Are You Ready
05. Dad Reputation
06. Dancing In The Moonlight
07. Still In Love
08. Southbound
09. Sha-la-la
-- Drum Solo
10. Emerald
11. Suicide
12. Cowboy Song
13. Boys Are Back In Town
Бис:
14. Cold Sweat
15. Black Rose
az
5.10.2008 15:45:07
отговори
+ 0 – 0
Убийствен концерт.Гениални музиканти.Томи,Джон и т.н. са мародери хахахахахахаахххаха.
TestamenT
4.10.2008 14:02:37
отговори
+ 0 – 0
Не може да очаквате пална зала, при положение, че в милата ни татковина Thin Lizzy никога не са били популярна група и надали повечето родни меломани я сварзват с Phil Lynot, за повечето тя не е нищо повече от една от групите на Garry Moore.
Концертът беше още едно от музикалните събития през тази година. Беше посетен от правилните хора, тези които бяха дошли да чуят лубимите си парчета, изпълнени от едни от лубимите им музиканти.
Аз бях там, тръгнах си изпълнен положителни с емоции.Щастлив, че още една от съкровенните ми меломански мечти се е сбъднала. Мога да кажа, видях ги, чух ги, богове са, искам пак да дойдат.
На всички,които твърдят, че това са мародери, шарлатани и какво ли още не. Пожелавам в най-скоро време да имат възможност да гледат Phil Lynott, John Lennon, Freddie Mercury, Janis Joplin, Kurt Kobain, Jim Morrison, Chuck Schuldiner и много други на "живо". Но се съмнявям, че пак ще са доволни. >
Анонимен
4.10.2008 11:30:37
отговори
+ 0 – 0
това ли беше "небивалия" интерес към концерта?1500 души? брех, то се е напълнила залата
rock_man
4.10.2008 11:27:20
отговори
+ 0 – 0
Не беше кой знае къв концерта,и наистина -те не са
Thin Lizzy...
Но иначе-не беше лош концерта,з асъжаление обаче,публиката беше дори по-малко от 1500(според мене)
Ozzy
4.10.2008 09:40:56
отговори
+ 0 – 0
че тази група не съществува от 1983-та. По важното според мен в случая е, че снощи едни добри музиканти направиха един добър концерт и хората се радваха и забавляваха. Това поне видях аз 
Анонимен
4.10.2008 09:39:03
отговори
+ 0 – 0
"Бай Ангел Пророка - 2008-10-04 07:39:06
Ами,Ози,то не е Тин Лизи. 
"
Ами, Бай Ангеле, нали точно това казва този първи абзац
На всички ни е ясно
Ozzy
4.10.2008 02:21:06
отговори
+ 0 – 0
"liolio - 2008-10-04 02:02:48
А да те питам, ти ли писа първия абзац на статията? За кого беше това уточнение?"
Беше за критикари като теб... Опитах се предварително да предотвратя коментари от сорта на:
"Ауууууууууууууууууууууууууууууууууу, ама това не е Thin Lizzy!!!!!!"
Stoyanov
4.10.2008 02:03:26
отговори
+ 0 – 0
ок, съгласих се, извинявай Ozzy, изцяло моя грешка е чудесна статия за концерта иначе.
liolio
4.10.2008 02:02:48
отговори
+ 0 – 0
"Отново, както и след концерта на FOREIGNER от миналата година, възниква логичният въпрос нужно ли е да съществуват групи, в които присъства само един от оригиналните членове на съответната банда или липсват ключови фигури?"
А да те питам, ти ли писа първия абзац на статията? За кого беше това уточнение?
Ozzy
4.10.2008 01:33:03
отговори
+ 0 – 0
Stoyanov - 2008-10-04 01:04:27
"но смятам че Gary Moore направи това парче по-добре във всяко отношение на концерта си миналата година."
Това съм написал и аз. Сега като го чета виждам, че звучи двусмислено, но мисля, че със следващото изречение всичко става съвсем ясно. Естествено, че Gary Moore я изпълни в пъти по-добре. Това съм и имал предвид
Stoyanov
4.10.2008 01:04:27
отговори
+ 0 – 0
Ще ме прощава автора на статията, но Don't Believe a Word, "значително по-добре" изпълнена от John Sykes тази вечер е крайно лично мнение, с което не мога да се съглася. Отидох на концерта само, за да чуя John Sykes, но смятам че Gary Moore направи това парче по-добре във всяко отношение на концерта си миналата година. Нека всеки сам да прецени за себе си.
И да, това не са истинските Thin Lizzy...и какво от това...нима не си струва да чуе човек музиканти от класата на Sykes и Aldridge на живо независимо какво свирят.
Последно да напиша за "Китаристи - бол!" от коментара на GadnotoKopelenceMrus много е страшно да си музикално неграмотен.
GadnotoKopelenceMrus
4.10.2008 00:21:02
отговори
+ 0 – 0
Че какво му е "обидното"? Обидно е именно, тези мародери, тези абсолютни шарлатани, да използват име, до което нявга са се докосвали (някои от тях) чисто технически. Китаристи - бол! Дръмъри - също. Фил Линът обаче - това е Тин Лизи. Иначе, както е тръгнало, през 2056-а година ще гледаме синовете на Джон Сайкс и Скот Горам в поредното "турне на Тин Лизи". Заслужават само яйца и домати по муцуните!
WeRock.bg не носи отговорност за мненията към новините на този сайт.
Забранено е: писането на български език с букви от латинската азбука; писането на коментари, съдържащи груби обидни изрази, независимо срещу кого са насочени; писането на коментари от един и същи потребител, но с различни имена с цел манипулация; писането на конфликтни, провокативни, нецензурни и др. подобни коментари; писането на коментари, представляващи явна или скрита реклама.
WeRock.bg си запазва правото да заличава и всякакви други коментари, които прецени като некоректни или ненужни.
ВАЖНО: Коментарите НЕ са начин за контакт с WeRock.bg. Ако имате въпроси към нас, пишете на имейл адресите, посочени в "Контакти".
