Toep Duin (SINISTER): "Да свириш в банда е велико!"

   На 5 август предстои третото гостуване на холандските детметъли SINISTER в България. В трети различен град. SINISTER ще бъдат хедлайнъри на "Sea Of Black Festival 2017", който ще се проведе в Летния театър в Бургас. Входът за събитието е свободен. По повод концерта предаването па радио "Варна" "От другата страна" проведе интервю с барабаниста на бандата Toep Duin.

"От другата страна": Здравей! Добре дошъл в България! Какво си спомняш от първите ви две идвания в страната ни преди няколко години?
Toep Duin: Свирихме в Русе през 2012 г. Беше жестоко, на някакво страхотно военно място, в района на Летния театър. Не беше точно зала за концерти в смисъла, който влагаме в Холандия. Но феновете и екипът бях много добри. Беше уникално изживяване. А първия път, когато SINISTER бяха в България, не бях част от групата.

Пуснахте новия албум "Syncretism" в края на февруари. Какви са досега реакциите на фенове и критици?
Дори по-добри от очакваното! Трудно е да се харесаме на всеки фен с дискография като нашата. Винаги има фенове от старата школа, които искат да чуят само "Cross the Styx", но и много млади почитатели, които харесват и по-новите ни албуми. Опитваме се да се фокусираме върху правенето на добра музика, припомняйки си постоянно каква е историята на SINISTER. Но сега отзивите от всички посоки са удивително добри.

Каква е разликата между "Syncretism" и предишните ви албуми?
Бих казал, че дискът има по-мрачна атмосфера. Добавили сме и някои синтезаторни ефекти. От една страна се усеща окултната енергия от първите ни издания, а от друга - енергията от по-новите ни записи.

Какво се случи със стария състав? Сега имате нови музиканти в SINISTER. Беше ли трудно да ги откриете?
Да свириш в група като SINISTER не е същото като да свириш в местната училищна банда. Без да обиждам никого, за да го правиш, се изискват много и ежедневни усилия. Така че всичко опира до баланса. Когато някой не е способен да го поддържа, заради работа, семейство или просто заради липса на мотивация да пътува през цялото време, той напуска бандата. Случва се в повечето групи, които познавам. За момчетата, които сега са в SINISTER, музиката е начин на живот. Разбира се, имаме семейства и деца, но всички знаем как да се справяме и да запазим баланса.

Имаш ли странични проекти и работиш ли и с друга банда извън SINISTER?
SINISTER е приоритет Номер1 сега. Понякога свирим като гост-музиканти с някои групи. Но не се занимавам със странични проект в момента.

Aad Kloosterwaard беше барабанист, сега е вокалист...
Знам единствено, че Aad не искаше повече да свири на барабани. След кратко прекъсване през 2004 г. реши да грабне микрофона. Не го питай иска ли да свири на барабани отново. Отговорът ще е "не"... Хахаха!!!

Кой е най-важният албум в дискографията на SINISTER и защо?
Бих казал последният. Но също така би могъл да бъде и "The Carnage", защото с него поставихме новото начало след сериозните промени в състава. Тогава за щастие вече бяхме получили шанса да се докажем и той се оказа един от най-добрите ни албуми. Разбира се, "Cross the Styx" и "Hate" бяха също важни, защото допринесоха за успешното начало през 90-те години и за успеха на SINISTER.

Възприемате ли SINISTER като дет метъл легенда и мислиш ли, че бандата получава признанието, което заслужава?
Според мен SINISTER трябва да се възприемат като дет метъл легенди! И ние получаваме от феновете си този признание. Навсякъде, където свирим, публиката е екзалтирана и реакцията ѝ е страхотна! Пречка е, че някои организатори все още не забелязват завръщането на SINISTER и независимо че дори феновете говорят за "добрите стари времена", когато SINISTER беше една от най-големите дет метъл банди на земята. Но е хубаво как това се променя стъпка по стъпка.

Как виждаш дет метъл сцената днес в сравнение с началото на 90-те години?
Ако ме питаш, сцената все още си е същата, феновете обаче са нови. А и сега се появиха много нови поджанрове и всякакви видове екстремен метъл. Но ъндърграундът е мощен и верен на банди и фенове.

Какво би посъветвал младите групи, които тепърва започват своята кариера?
Всичко е въпрос на мотивация и свирене, репетиции и свирене, изпълнение, инвестиране. И всичко трябва да идва от сърцето, не можеш да си купиш успех или респект. Трябва да ги извоюваш със сериозна работа. Когато през 1990 г. започнах с една група, карах с колата си четири часа само за да бъдем съпорт, като ни плащаха със стек бира и ни даваха някакви пари за бензин. И така седмица след седмица, докато хората не започнаха да говорят за нас и предложенията ставаха все по-добри и по-добри. Това е дълъг път, но ако той е начинът ти на живот, нищо друго няма значение. Да свириш в банда е велико!