Tom Englund (EVERGREY): "Най-големият ми страх е да си отида преди да съм написал музиката, която чувствам в себе си"

26 ное 2024, 08:30 ч. 120 0
пред./следв.

   В средата на 2024 г. шведската дарк/прогресив метъл група EVERGREY издаде изследванията си върху празнотата под формата на албума "Theories of Emptiness". На 29 ноември бандата ще го представи и на българските си фенове. Концертът ще бъде с подкрепата на алтернативната метъл банда KLORG и швейцарската прогресив метъл дружина VIRTUAL SYMMETRY. Организатори са "BGTSC", а мястото софийския клуб "Mixtape 5" (поръчай билет онлайн). Това са два повода за специалното интервю с лидера на EVERGREY Tom Englund, което може да прочетете по-долу. То е излъчено в предаването "От другата страна" по радио "Варна" на 11 ноември.

 

evergrey

 

"От другата страна": Привет, Tom, новият албум на EVERGREY "Theories of Emptiness" продължение ли е на "A Heartless Portrait (The Orphean Testament)" или е изцяло нова територия за групата?
Tom Englund: Това е напълно нов албуми. Няма нищо общо с предишния. Нов албум с 10-11 песни, които са отделни завършени произведения. Темите в тях са леко обвързани помежду си. Напълно нов албум.

Защо "Теории за празнотата"?
Бих отбелязал, че целият ми живот е едно изследване и опит да разбера различните форми и състояния на празнотата. В този албум съм се разпрострял върху повечето от тях и той ги показва нагледно. Празнотата като лошо чувство и празнотата като удовлетворяващо и хубаво чувство. Обикновено се смята, че всяко подобно състояние е свързано с лоши чувства. Примерно я усещате, когато не изпитвате желание да търсите нещо ново - липса на стремеж към нещо, което вече сте удовлетворили. И тогава празнотата в известен смисъл е състояние на липсата на желание. Което е добро усещане за мен. Албумът е за всички тези различни проявления на празнотата, погледнати от различни перспективи.

С "Theories of Emptiness" въпроси ли задаваш или даваш отговори?
Никога не давам отговори. Винаги говоря за това как самият аз възприемам света. След толкова много години и албуми изглежда, че хората се свързаха с начина, по който гледам на заобикалящия ме свят. Защото те го възприемат едва ли не по същия начин или много близко до моя поглед. Никога не се опитвам да уча някого и да му казвам как работи животът. За мен той се развива по определен начин и точно за него говоря.

Какви предизвикателства срещаш днес в разпространяването на посланията?
Не мисля чак толкова много за този процес. Опитвам се да създавам възможно най-добрата музика, както и хубави клипове, които визуално са също възможно най-добрите. Разбира се, съобразявайки се с бюджета и доколко той ни позволява да го правим. Достигането до нашите слушатели, е по-скоро техният стремеж да ни открият. Така предполагам. За щастие EVERGREY съществуват от години. Изградили сме си фенове, които винаги слушат групата. И в същото време продължаваме да растем с всяка година. Намираме се на много късметлийска позиция. Т.е. ние даваме най-доброто от себе си, за да създаваме хубава музика. Това е.

Най-странният коментар по повод творческата ти работа?
О, не знам дали има такива. Понякога хората идват при мен и ми казват, че някоя идея е много добра, но защо примерно не съм опитал да я пресъздам по друг начин. Но тези хора, може би, не са разбрали, че музиката е моя. И щом имат идея как да го направят по друг начин, тогава да се хващат и да започват да композират своя. В това се състои за мен свободата в създаването на музика. Става въпрос за моята творческа свобода. Това е всичко, което имам. Всеки ден се боря за него, за да мога да правя точно това, което искам с моята музика. Не слушам звукозаписни компании, фенове, мениджъри, агенти. Създаваме музика по начина, по който ние искаме да изглежда. И странното по-скоро ще бъде, ако на нас ни се дават съвети как да пишем музиката.

А ти даваш ли съвети примерно на младите как да създават?
Мисля, че това е абсолютно същият отговор като предишния. Не давам съвети, а предлагам. По-скоро говоря за това как го правя. Не казвам на никого да постъпва по същия начин. Просто казвам какво работи за мен. Обикновено тези неща са много полезни и на мен ми помогнаха, когато бях хлапе. До себе си имах човек, по-голям от мен, който беше много по-опитен. В известна степен ми говореше за това как се преследва музикална кариера. За това и просто говоря за тези неща. И ако някой намери вдъхновение в тях, е страхотно.

В този смисъл има ли нещо, което те дразни в музиката? От тази гледна точка.
Не, няма. Не мога да се сетя за нищо в момента. За нас всичко се развива добре. Бих си пожелал да ни плащаха повече. Но предполагам, че всеки е в нашата позиция. Сигурно във всяка работа е така. Ние даваме най-доброто и се опитваме да намерим начин да оцелеем, правейки музика. И така вече 30 години. Мисля, че се справяме добре.

Връщаме се към новия албум "Theories of Emptiness". Направихте ли в него нещо за първи път?
Работихме с Adam "Nolly" Getgood, който за първи път смесва наш албум. Наистина голяма промяна за групата. Голяма разлика и нещо, което наистина вдъхновява пътя ни от този момент нататък. Това е буквано нов начина на мислене. Когато работиш с нов човек, се случват толкова много нови неща. Това е най-новото в кариерата ни.

А намираш ли нещо по-удовлетворяващо днес, отколкото в миналото?
Да, знам по-добре как да създавам албуми. С всяка песен, която напиша, ставам все по-добър. С всеки час, в който свиря на китара и пея, се превръщам в по-добър китарист и певец.

По какъв начин "Theories of Emptiness" провокират името EVERGREY да изпъква повече?
Имаме уникален начин, по който да звучим свежи, с млад дух и ненаситни. "Theories of Emptiness" подчертава точно тези неща. Във всеки албум на EVERGREY 20 процента от материала е нов. Винаги и във всеки албум. Дали ще са нови гости или нов инженер, който ще смеси албума, или това би могло да е нов клавирен или китарен звук. Винаги трябва да е нещо, което да ни вдъхновява да продължаваме напред. Всеки албум, който сме направили, а те са вече 14, блести със собствена светлина.

Каква е крайната цел на изкуството ти?
Следващия път да направя песен, която е по-добра от последната. Винаги! Това е.

Изработил ли си си някаква формула?
Разбира се. Отделям повече време на китарата и прекарвам повече време в студиото. Неизбежно по този начин се превръщам в по-добър музикант. През всички тези години, когато не съм намирал време да вляза в студиото, защото съм имал нормална работа, ми се е налагало да го правя през нощта, за да се превърна в това, което съм днес. Прекарвал съм там цели нощи, за да се опитам да усъвършенствам и овладея музикалното майсторство, което имах тогава. Направих всичко, за да имам повече време днес за музиката. Разбира се, налага се да правя турнета, интервюта, клипове, както и да вземам много решения, които също изискват време.


Музикантите утопии ли би трябвало да създават или да предпазват от утопиите?
Моята роля е да не казвам на хората какво да правят. Моята роля е да разказвам моята история, което няма нищо общо с утопиите. Просто говоря за себе си. Без да има някакъв грандиозен план зад всичко това. Ако хората се чувстват добре с нашата музика и намират утеха в думите ми, е фантастично. Но основната ми цел е да правя музика за себе си.

В такъв случай как изглежда музикалното наследство на EVERGREY?
Гордея се с него. Занимавам се с музика вече 31 години. Както с EVERGREY, така и с други проекти. Все още съм много гладен за музика и съм нетърпелив да създавам нова. Най-големият ми житейски страх е да си отида от този свят, преди да съм написал и изкарал навън музиката, която чувствам в себе си. За това продължавам напред. Това съм аз. И мисля, че наследството се изразява във факта, че когато напуснем земята, все още ще има хора, които да се наслаждават на песните ми, да говорят за тях и да ги препоръчват на приятелите си. Фантастично е.

Коя е твоята лична музикална революция?
Гледах DEF LEPPARD, а бекстейджът им беше пълен с момичета. Така започна моята музикална революция. Дори нямах китара по това време. Но видях какво се случва и си казах, че точно това искам да правя. За мен - едновременно откровение и революция. Нали, няма нищо общо с музиката, освен факта, че гледах групата.

Има ли музикално клише, което ненавиждаш?
Че наркотиците те правят по-добър музикант. Това въобще не е така. Ако вземаш наркотици, ставаш все по-зле като музикант.

Има ли нещо, което не толкова много хора знаят за бандата, но би искал да е по-разпространено?
Мисля, че много хора не са слушали EVERGREY, но смятат, че знаят как звучи групата. Може би една от страхотните идеи за хората, които са попаднали на това интервю е, вместо да си мислят, че знаят как звучат EVERGREY, да си пуснат албума и след това да си съставят мнение. Мисля, че в повечето случаи те са предубедени по отношение на EVERGREY и кои сме ние. Ние не сме едно единствено нещо. Ние сме много различни неща. Сложни сме, но в същото време музиката ни се възприема лесно. Вдъхновяващи сме, обнадеждаващи, депресивни и мрачни. Всичко едновременно. Ние сме животът в музикален образ.

Важно ли е понякога да се излиза от този образ?
Разбира се. Имам семейство, за мен е важно да съм баща и съпруг. А не 24/7 музикант. Което е трудно, защото работата е такава. Работя с целия свят през цялото денонощие. Хората са будни по различно време. Съзнанието ми е заето с толкова много неща. А времето, което те отнемат, мога да го посветя по-добре на семейството ми. Вместо да говоря с някого на другия край на света по 24 часа на ден. За това имам много строг график. Работният ми ден започва в 9 сутринта. Работя до 16 ч. След което се превръщам в татко.

Успяваш да разделиш личния си живот от професионалния?
Колкото е възможно, защото трябва да се съхраня. В същото време съм музикант. Създавам условия, за да покажа на децата ми, че съм и музикант, и китарист. Искам един ден и те да открият красотата на музиката. В същото време не искам да имат баща, който никога не е до тях, когато имат нужда от него. Защото в същото време например говоря с мениджъри или организирам турнета.

Публиката и критиката очакват ли твърде много от EVERGREY?
Не! Не знам какво очакват. Не мисля, че очакват каквото и да било. Може да звучи високомерно и отвратително, но аз правя музика за себе си. Не я създавам заради очакванията на феновете или критиката. Правя я за мен и за другите четирима от групата. След което сме много щастливи, че има хора, които харесват онова, което сме създали. Ако се подведем да правим музика, която би се харесала на хората, критиката, рецензентите, ние ще сме губещите накрая. 100 процента ще загубим почтеността си, ще загубим пътя си в живота, а по този начин и възможностите си да създаваме музика. Самите ние се влияем от всичко, което става по света, защото пътуваме много. Срещаме се с много и различни хора, виждаме много и различни неща, които стават по света. В същото време ни влияят войните и всичко, което се случва в Европа в момента. В Европа има война, война има в Близкия Изток, войни има в Африка. Всички тези "културни" събития, наистина оказват влияние на начина на мислене. Светът става все по-враждебен. Това все повече ме отдалечава от състоянието, че всъщност съм човек, жив човек, който живее в този свят. В днешните времена е все по-трудно да си човек, когато виждам как има хора, които губят всичко. Дори и човечността си.

Как се съхранява човечността в хората?
Аз например не гледам новини, не чета вестници. Опитвам се да запазя съзнанието си чисто и свободно. А по този начин и знанието за собствените ми усещания, представи, мисли, знания. Вместо да позволя някой да ми влияе в тези насоки.

Това означава ли, че е трудно да си автентичен в пост-автентичен свят?
По-трудно е, особено ако не знаеш кой си. Трудно е, когато си млад и не си открил пътя си. Трудно е, когато си несигурен и слушаш другите, кой трябва всъщност да бъдеш. За щастие съм достатъчно голям, за да знам кой съм. Позволявам си единствено тази проповед - положете усилия да разберете кои сте, преди някой да ви каже кои да бъдете. Това е ключовият урок в днешния свят.

Кои качества на музиката продължават да те мотивират?
Да съм автор на песни е единственото качество, което оценявам в музиката, извън това че съм музикант. Искам да чувам песни. Не ме интересуват най-бързите сола, най-високия тон или най-дълбокото ръмжене. На първо място искам да чуя страхотна песен. И едва след това, ако тя съдържа фантастично китарно соло, високи вокали и ревове, едва след това съм доволен. Но на първо място искам да чуя песен. Без значение дали е на Тейлър Суифт или новия албум на MORBID ANGEL. Оценявам композиторския талант над всичко друго.

Два последни въпроса. Ако имаше шанса да срещнеш 20-годишния Tom Englund, какво би го посъветвал?
Да бъде сигурен, че работи с правилните хора. Да е сигурен, че работи с хора, които го зареждат, а не го изтощават за своя угода.

Кой е твоят най-рокендрол момент?
Толкова са много... Толкова много... Да стоиш пред 60 000 публика, а на същата сцена да свирят и IRON MAIDEN, е един от най-големите рокендрол моменти, които съм преживявал. След което Steve Harris от IRON MAIDEN да дойде и да ти каже, че EVERGREY са фантастични. Това е страхотно. Денят наистина беше добър.

 

evergrey



Коментари   (0)

Име или псевдоним:


Коментар (на кирилица):


▲ Горе

WeRock.bg не носи отговорност за мненията към новините на този сайт.

Забранено е: писането на български език с букви от латинската азбука; писането на коментари, съдържащи груби обидни изрази, независимо срещу кого са насочени; писането на коментари от един и същи потребител, но с различни имена с цел манипулация; писането на конфликтни, провокативни, нецензурни и др. подобни коментари; писането на коментари, представляващи явна или скрита реклама.

WeRock.bg си запазва правото да заличава и всякакви други коментари, които прецени като некоректни или ненужни.

ВАЖНО: Коментарите НЕ са начин за контакт с WeRock.bg. Ако имате въпроси към нас, пишете на имейл адресите, посочени в "Контакти".