Tom Keifer (CINDERELLA): "Мога да се похваля с изключително лоялни фенове"

   На 7 октомври, по покана на "Sofia Music Enterprises", в София концерт ще изнесе Tom Keifer. Това ще бъде второ негово гостуване у нас, след като през 2011-а той бе отново в столицата ни със CINDERELLA - една от големите рок групи от 80-те и 90-те години на миналия век. Сега Tom идва със собствената си банда, за да представи пред българската публика първия си солов албум "The Way Life Goes". Разбира се, че хитовете на CINDERELLA също ще бъдат част от концерта, а предстоящото шоу бе поводът WeRock.bg да зададе въпросите си на Keifer. Защо са му били необходими цели десет години за създаването на "The Way Life Goes", откъде идва любовта му към блуса, как се е преборил с парализата на гласните си струни, ще има ли пети студиен албум на CINDERELLA, щеше ли да бъде успешна тази група, ако започваше музикалната си кариера сега, какво мисли за глем рока от днешна гледна точка и какво да очаква българската публика от предстоящия му концерт? Всичко това, както и още интересни неща, ще разберете от интервюто ни с вокалиста, китарист и основeн композитор и текстописец на CINDERELLA Tom Keifer.

WeRock.bg: Здравей, Tom! В момента си в края на американското си турне. Как преминават концертите?
Tom Keifer: До момента всичко е страхотно. Всъщност съм на турне със соло бандата си от две години и половина. Представяме пред публиката соловия ми албум "The Way Life Goes", но освен песни от него, изпълняваме всички хитове на CINDERELLA. Любими на хората класически песни или както там ги наричат днес. Те присъстват в сетлиста ни. Трябва да кажа, че имам страхотна група. Колегите ми изпълняват песните на CINDERELLA изключително добре. Има някаква енергия между нас, която с времето става все по-силна. Фенове, които са били на наши концерти, ми казват, че се забелязва как между нас се случва нещо особено, докато сме на сцената. Това е и причината вече толкова дълго да концертираме заедно. От една страна много се забавляваме, а от друга - представянето ни пред публиката е успешно.

На 6 октомври започва европейското ти турне, а ден по-късно ще те видим и тук, в София, България. Какво да очакват българските ти фенове от концерта?
Бих казал, че могат да очакват от мен горе-долу същото, което са видели на концерта ми със CINDERELLA през 2011 година. Представянето със соловата ми група като цяло не се различава от концертите ми със CINDERELLA. Това е един истински хард рок концерт, с много положителна енергия, а както казах и преди малко, всички стари хитове ще бъдат изсвирени. Ще чуете и няколко нови композиции. Те, по своята същност, са близки до звученето на CINDERELLA, така че съм сигурен, че на феновете ще им харесат. Така или иначе аз не мога да променя вътрешното си аз - години наред бях основен вокалист, китарист и създател на музиката и текстовете в CINDERELLA. И е съвсем нормално соловото ми творчество да не се различава коренно от този период.

Както сам спомена, на настоящото си турне ти представяш песни от соловия си албум "Тhe Way Life Goes". Създаването му ти отне повече от десет години. Защо ти бе необходимо толкова време?
Може би главната причина за този дълъг период е, че в началото, когато започнах да работя по него, изобщо нямах намерение да записвам албум. Просто написах няколко песни с моята съпруга Savannah. Това беше в годините, в които CINDERELLA се съдеше с една звукозаписна компания и нямаше право да записва нова музика, докато делото не приключи. Тогава започнах да пиша музика вкъщи, както и в едно студио в Нашвил. С течение на времето нещата просто станаха по-мащабни и постепенно дойде идеята за самостоятелен студиен албум. В началото дори нямахме никакъв договор с която и да е било музикална компания. Правехме музика заради самата музика. Един ден се събудих сутринта и осъзнах, че имам готов цял албум. Свързах се с "Merovee Records" и преди две години те издадоха "The Way Life Goes". От тогава до сега съм непрекъснато на турне. Наистина, не беше предвидено създаването на албума да продължи толкова дълго време, но в крайна сметка важното е, че той видя бял свят. Има и нещо друго: аз бях прекалено изморен от съдебните дела и работата с музикалните компании. Имах нужда просто да бъда оставен на мира и да пиша музика.

В този албум, както и в албумите на CINDERELLA, има много блус. Всъщност, увличението ти по блуса е от много ранна възраст. С какво те привлече тази музика?
Любовта ми към блуса дойде докато слушах любимите си рок групи. Говоря за музиката от 70-те години на миналия век. LED ZEPPELIN и Jimmy Page, THE ROLLING STONES и Keith Richards. Рок групите, които харесвах и слушах, бяха изключително много повлияни от блуса и изобщо от американската музика. Те имаха в композициите си госпел, кънтри и аренби елементи. Ако се заслушаш в музиката на ZEPPELIN и STONES, веднага ще ги забележиш. Влюбих се в музиката, която явно много е впечатлила моите рок герои. В началото обаче смятах, че всичко това е създадено от тях. И така беше до момента, в който не чух BB King. Един приятел му го пусна и аз му казах: "Този звучи като Jimmy Page." Той започна да се смее и ми отговори: "Да, само че е записано много години, преди Page да се докосне до китарата." От тогава започнах да дълбая из дебрите на блуса. Исках да разбера откъде е тръгнало всичко. Muddy Waters, Johnny Winter, Robert Johnson, Elmore James - слушах всичко. След което започнах по същия начин да изследвам и кънтри стила. Пусках си банди като THE EAGLES и LYNYRD SKYNYRD и интерпретирах музиката им по свой собствен начин. Смятам, че така трябва да прави всеки музикант. Да слуша мелодиите, които са инспирирали музикалните му герои. Единствено тогава можеш да достигнеш до най-дълбоките места в музиката.

Ако нямаш нищо против, бих искал да те върна 30 години назад. Годината е 1985-а. CINDERELLA е неизвестна група, която свири в "Empire Rock Club", във Филаделфия. По една случайност на концерта ви присъства човек, чието име Jon Bon Jovi. Останалото, както се казва, е история. Какво помниш от тази вечер?
Едно от нещата, които помня е, че ние знаехме кой е той, защото по онова време песента "Runaway" на BON JOVI беше хит и я пускаха непрекъснато по MTV. Албумът "Slippery When Wet" все още не беше излязъл, но въпреки това BON JOVI вече бяха име, което печелеше все повече популярност. Точно в онзи момент Jon беше във Филаделфия за записите на втория им албум "7800 Fahrenheit". Отишъл вечерта да се забавлява. Попаднал на клуба, в който ние свирехме същата вечер. Изгледал концерта ни, харесал как свирим и след шоуто дойде при нас да си поговорим. Почувствахме се готино, защото, както вече казах, знаехме кой е той. За нас Jon беше "човекът, който го дават по MTV". Няколко дена по-късно, когато бил на някаква среща с лейбъла си, споменал за нас, затова че сме му направили добро впечатление и че сме готина банда. Което, от своя страна, доведе до първия ни договор с музикална компания. Винаги ще съм му благодарен за това.

Години по-късно, в едно интервю, Jon Bon Jovi си спомня за тази вечер и казва за теб: "На секундата разбрах, че е звезда." Какво мислиш за тези негови думи и гледаше ли на себе си като на звезда по онова време?
Ха-ха-ха, много мило от негова страна. По принцип не гледам на себе си по този начин. Аз съм преди всичко музикант. Музиката е първата ми любов. И така е, откакто се помня. Наистина, трогнат съм от думите на Jon, но не гледам на себе си като на звезда. Нито тогава, нито сега. Желанието ми е да изпълнявам музиката, която обичам, и искрено се надявам тя да се харесва на хората.

Минал си през тежък период в живота си. Губиш гласа си и прогнозите са били, че никога няма да можеш да пееш отново. Как реагира, когато чу тази диагноза? И през какво премина, за да се пребориш с проблема?
О, това за мен беше опустошаваща новина. Говорим за момента, в който CINDERELLA бе в пика на своята кариера, по време на турнето, на което представяхме третия си студиен албум "Heartbreak Station". Една вечер аз просто загубих гласа си. Беше след един от последните ни концерти. Отне няколко години, докато ми поставят точна диагноза. Проблемът не беше от този тип, от който по принцип страдат някои от вокалистите. И това чакане да се разбере точно какво ми е, направо ме побъркваше. Щях да полудея! Най-накрая дойде и новината - имах частична парализа на лявата гласна струна. Това е ужасяваща диагноза за певец. Както сам можеш да си представиш, изпаднах в депресия. Казаха ми, че за подобно състояние няма измислено лекарство. Не е възможна и оперативна намеса. Единственото, което можех да направя, е да се опитвам чрез говор да подобря състоянието си и да се надявам на чудо. Също така ме предупредиха, че дори и да пропея отново някой ден, гласът ми изобщо няма да бъде на нивото, на което е бил преди да се появи проблемът. Не можех да си представя живота без да пея. Затова и непрекъснато работих с всякакви терапевти. Един, втори, трети, четвърти... Безкрайно много. От всеки от тях се опитвах да взема най-доброто, което можеше да ми помогне. Правех упражнения, които да помогнат на гласа ми да възвърне силата си. Всичко това ми отне години. Понякога нещата вървяха добре, понякога - не. В крайна сметка успях. И мога спокойно да кажа, че в момента гласът ми е поне на същото ниво, на което беше преди инцидента. Ако не е дори и по-добър. И съм безкрайно щастлив, че мога да върша онова, което обичам най-много.

Ако можеше сега да се обърнеш към младия Tom Keifer, който току що е загубил гласа си и според докторите няма начин да го възстанови, какво би му казал?
Щях да му кажа да не се предава. Защото вече знам, че има начин човек да се пребори с подобен проблем.

Между 1986-а и 1994-а CINDERELLA издават четири студийни албума. От тогава досега не сте записвали нов албум. Дали ще дойде момент, в който феновете ви ще чуят петия ви студиен запис или това е затворена страница за теб?
В интерес на истината не планирам абсолютно нищо свързано със CINDERELLA в близко, а и не толкова близко бъдеще. Групата, с която концертирам в момента и с която ще ме видите в София на 7-и октомври, ще бъде с мен поне до края на следващото лято, когато приключва турнето ми. Междувременно съм започнал работа по следващия си соло албум. Имам вече някои идеи и работя по няколко композиции. Така че, това е нещото, което ме вълнува и интересува в момента.

Ти си основен композитор и текстописец в CINDERELLA. Групата има значително количество хитове, а албумите ѝ се продават в милионни тиражи. Как се създава хит? Как се пише песен, която се слуша от милиони хора по света? Има ли някаква рецепта за това нещо?
Предполагам, че за всеки човек, който се занимава с музика, този процес преминава по различен начин. Със сигурност не можеш да предвидиш коя песен ще стане хит и дали тя ще се харесва на хората. Що се отнася конкретно до мен, то аз винаги се опитвам да пиша песни, които касаят реалните, а не измислените неща в живота. Всеки път започвам първо да пиша текста. Старая се да включа в него неща, които са ми направили впечатление или пък са ме вдъхновили по някакъв начин. В студиото пък трябва да се наблегне на техническата част при записите на композицията от една страна и на това да успееш да предадеш на парчето енергията и чувствата, които си имал, докато си го писал, от друга. Или с няколко думи, моята формула за правене на музика е: взимам идея от реалния живот, пресъздавам я в песен и се надявам хората да я харесат. Нещата трябва да са истински. Това е важното. А не през цялото време докато композираш нещо, да мислиш, как да го направиш така, че да се харесва на публиката. Ако си записал нещо, което касае реално случващите се неща в живота и си вложил чувствата си в него, то вероятно ще се хареса на хората.

Музикалната индустрия през осемдесетте години на миналия век, когато CINDERELLA добиха световна популярност, е коренно различна от тази в наши дни. В тази връзка, как мислиш, ако музикалната кариера на CINDERELLA започваше сега, щяхте ли да постигнете същия успех? Щяхте ли да създадете отново толкова хитове? Щяхте ли да свирите пред пълни зали и стадиони?
Няма как да се отговори на този въпрос. Да, музикалната индустрия непрекъснато се променя, също както и всичко в живота. Разликата днес е, че музикантите много по-трудно могат да спечелят пари от продажба на собствените си композиции. Причината е ясна - Интернет. От друга страна, както казах и преди малко, аз правя музика по същия начин, по който съм я правил и преди 30 години, да речем. Това не се е променило. Може би днес на онези, които работят същото като мен, отнема повече време да доставят музиката си до хората. Все пак сега нямаме "MTV" такава, каквато беше преди години. Видеоклиповете, например, вече не са толкова важни за публиката, както бяха навремето. Това е и една от причините да правя толкова дълго турне - за да представя новия си албум на феновете, е необходимо да отида на много и различни места. Но това на мен ми доставя удоволствие. Виждам, че и на зрителите им харесва. Концертите също се промениха и вече не са като едно време. Големите стадиони бяха заменени с по-малки зали. И тук говоря независимо дали става въпрос за соловата ми група или за CINDERELLA. На мен обаче винаги ми е доставяло удоволствие да пея и свиря на живо, независимо за колко големи зали или стадиони става въпрос. Това поне със сигурност не се е променило. Мога да се похваля с изключително лоялни фенове, които идват всяка вечер на концертите ми и пеят песните заедно с мен. За което съм им безкрайно благодарен.

Какво мислиш за глем рока от днешна гледна точка?
Аз лично, като тийнейджър, който за първи път хваща китара в живота си, бях запленен именно от глем рока. THE ROLLING STONES, David Bowie, Rod Stewart, LED ZEPPELIN - всички те носеха глем рока в себе си. AEROSMITH и Janis Joplin също. Изброените от мен изпълнители имаха тази визия и този, ако искаш го наречи блясък, който върви ръка за ръка с глема. И по същия начин, както аз взимах тяхната музика и я трансформирах в мелодии, които носят моя почерк, така взимах и част от външния им вид и го променях в такъв, който да пасне на самия мен. За групи като CINDERELLA, които се изявяваха в средата на 80-е години на миналия век, заради "MTV" и останалите телевизии, които ги следяха и излъчваха по 24 часа в денонощието, бе съвсем нормално да пренесат седемдесетарския рок имидж на едно съвсем различно ниво. И трябва да кажа, че това далеч не се случваше само що се касае до рок музиката. Напротив, в почти всички стилове беше така - поп, ню уейв и дори и диското, ако щеш. От Madonna до Boy George и Cindy Lauper - всеки се опитваше да блесне и да бъде забелязан. Всичко беше ужасно цветно и шарено. Именно това наричам аз "глем". Пак ще повторя - основна "вина" за това нещо през 80-е има "MTV", но няма как да отречем, че то се случваше и през 70-те. Започна с хора като Mick Jagger и David Bowie. И аз го харесвам. Не обичам обаче изрази като "hair bands", защото когато хората чуят подобно нещо, си представят изпълнители, които имат впечатляващ външен вид, но същевременно нямат никакви музикални заложби. Едва ли някой музикант от моето поколение ще приеме много дружелюбно подобно определение, ха-ха-ха! Смятам, че "hair bands" и глем рокът са две неща, които нямат нищо общо помежду си.

Tom, благодаря ти за това интервю. Накрая, би ли казал няколко думи специално за нашите читатели? Част от тях със сигурност ще бъдат на концерта ти.
Да, разбира се. Аз и музикантите от моята група чакаме с нетърпение началото на европейското ни турне и срещата си с вас. Помня концерта, който направих със CINDERELLA в София. Публиката беше невероятна и очаквам и този път да е така. Уверявам ви, ще видите една страхотна банда, която ще изсвири всички големи хитове на CINDERELLA за вас, както и мои солови парчета. Ще се видим съвсем скоро!

Текст: Ози
Снимки: Satyr