Tommy Victor (PRONG): "Продължавам да правя албуми, защото след всеки знам, че мога по-добре"

   Tommy Victor е доста интересна личност. Работил е в легендарния клуб "CBGB" в Ню Йорк, бил е част от MINISTRY, с които посещава и България, свирил е с Rob Zombie, в момента помага на Glenn Danzig, но никога (ако не броим едни пет години в края на 90-те и началото на новото хилядолетие) не изоставя собствената си рожба PRONG. И така от 1986 г. до днес Tommy Victor с помощта на съмишленици продължава да развива звука на собствената си банда, преминавайки през хардкор, индъстриъл, траш, електроника. През юли PRONG издадоха албума "Zero Days" - 12-и в тяхната дискография. По този повод е интервюто с Tommy, което може да прочетете по-долу. 

   То е излъчено в "От другата страна" по радио "Варна" на 9 октомври.

От другата страна: "Zero Days" е новият албум на PRONG. Защо има толкова типично нюйоркско звучене?
Tommy Victor: Това е доста забавно. Въпреки че живея в Лос Анжелис, аз съм роден и отраснал в Ню Йорк. Аз съм хардкор Ню Йорк пич. От там е приятелката ми, оттам са и много от другите ми приятели. На Ел Ей му харесвам само климата. Аз съм много силно привързан към Ню Йорк.

"Zero Days" беше издаден официално преди седмица (по време взимане на интервюто, бел. ред.). Имаше ли голямо напрежение около излизането на албума?
Винаги усещам напрежение. Винаги, защото се чувствам задължен към лейбъла и към своите фенове. Никога не съм напълно доволен от изданията си и затова продължавам да се занимавам с музика. Винаги има напрежение при създаването на един албум и очакванията какво всъщност ще се получи с него.

Щом никога не си доволен от албумите си защо продължаваш да се занимаваш с музика?
Защото знам, че мога да го направя по-добре следващия път. Аз съм щастлив от начина, по който се е получил крайният продукт, защото знам колко работа сме отметнали, колко труд сме вложили, знам, че сме направили най-доброто, на което сме способни, но винаги смятам, че нещата могат да станат и още по-добре. За да не ме разберете погрешно - никога не съм доволен от крайния резултат, но в малко по-различно отношение. Винаги смятам, че албумът може да продаде повече, че повече хора могат да го харесат. Винаги търся начин да подобря нещо. Доволен съм от новия ни диск. Дори вече мисля, какво да подобря в работата си, за да може следващият да е още по-добър. Това всеки път е голям проблем. И все пак съм доволен от новия албум на PRONG. В самия край стресът беше голям заради финализирането му. Имаше напрежение по време на записите, имахме уредено турне с TESTAMENT, а седмица преди да потеглим, дискът още не беше готов. Затова съм доволен, че всичко приключи.

Какви предизвикателства срещаш, когато започваш работа по нов албум?
Добър въпрос - има много предизвикателства. Започваме с няколко пасажа, които смятаме, че са супер и понеже сме PRONG, и сме различни, започваме да експериментираме, за да постигнем нашето звучене. Задавам си въпроса какво биха направили PRONG, за да са различни. Така след няколко песни, започваме да променяме стила в някаква степен, за да направим албума по-разнопосочен. Превключваме предавката така да се каже. Променяме някои неща, за да постигнем звука на PRONG и за да вкараме необходимите запазени елементи в музиката. Все още не сме записали големия си хит, нямаме този голям химн, който още ни липсва. Това е истинското предизвикателство. Винаги смятаме, че сме го постигнали със всеки следващ албум. Но не би. Чакаме и се надяваме, че един ден и това ще стане. В началото композирането е лесно, после става все по-сложно, а завършването на една песен е адски трудно. Трябва да открием разковничето, за да създадем още един завършен албум. Всички тези мисли обикновено се разиграват в главата ми. И едва ли някой друг го разбира.

Как избираш кои песни да попаднат в албума?
Още един отличен въпрос. След толкова албуми за PRONG да обясня как точно избирам песните е трудно, защото е свързано с начина, по който аз чувствам нещата. Разчитам на собствения си вкус. Ако нещо ми хареса, то го използвам, но не мога да обясня как точно избирам. Една песен трябва да ми напомня на някоя от любимите ми банди като KILLING JOKE или SLAYER. Май така мога да го обясня. Не работя по някакъв конкретен начин, всичко е абстрактно в главата ми. Сигурно отстрани изглежда, че някой друг решава вместо мен, но аз вземам решенията в групата, обаче, дори за мен е странно как точно избирам песните.

Има ли голяма разлика между първоначалните демо записи и финалния резултат?
Зависи от песента. Албумът "Ruining Lives" например беше записан в домашни условия. Работихме като гаражна банда и впоследствие песните претърпяха развитие, докато репетирахме с групата. Продуцентът Steve Evetts имаше много работа и също оказва влияние с промяната на структурата на някои композиции и добавянето на различни елементи. Първоначалните идеи се променят, докато работим върху песните, но се стараем да не е драстично. Понякога извъртам рифовете, за да ги направя по-интересни. Добавяме това и онова, за да подобрим крайния резултат. В наши дни много неща стават с помощта на компютрите, вече не е необходимо да свириш непрекъснато с групата, за да композирате и избистряте музиката и идеите. Това правехме преди години. Сега всичко правим вкъщи и вече си пращаме музикалните идеи на имейлите. По този начин крайният резултат не се различава много от първоначалната идея, защото преди да влезем да записваме всичко е уточнено и то след като сме използвали компютър. Промените вече не са толкова големи, няма значение дали си в репетиционната, в студиото или вкъщи пред компютъра.

Каква е връзката между звук, пространство и композиция в музиката на PRONG?
Това е голямо нещо. Звукът трябва да е добър. Всичко е много важно. Аз съм много критичен към звученето на китари, барабани, бас и вокали. Много съм критичен към звука на групата. За пространство не мога да кажа - това трябва да е свързано с директния саунд. Китарният звук за нас е най-важен, той трябва да е добър и за него отделяме много време.

С какво започвате, когато композирате едно ново парче?
По принцип с китарния риф, но напоследък се случва да започнем с вокална линия или с текст, който аз съм написал и около който трябва да създам музиката. Ситуациите са различни. Имаме песни, създадени около текст, припев или вокална линия, други около китарен риф.

Кое е по лесно за теб?
Предполагам китарния риф, защото мога да надградя музиката върху него, след което да добавя текста и думите. Което всъщност е също трудно за вършене. Композирането на една песен е като реденето на пъзел, вземаш парченца оттук-оттам и ги сглобяваш в едно. Понякога вземам част, предназначена за една песен и я добавям към друга. Постоянно трябва да следя развитието на композицията. Записвам демота, слушам, отхвърлям някои части, други запазвам за други песни. От някои идеи вземам само половината, която да добавям към някоя друга част или идея. Миксираме и напасваме различни китарни рифове. С вокалите е същото - опитвам различни мелодии върху музиката и решавам коя става и коя не. Коя ще свърши работа, коя ще трябва да се промени и дали не трябва всъщност да създам нещо друго. През цялото време опитваме различни варианти.

Коя от песните ти беше най-трудна за създаване?
"Divide and Conquer" от новия ни албум е може би най-трудната песен за свирене и пеене. Поне за мен. В началото ми се струваше лесна, но когато започнахме да я свирим на репетиции и живо с групата, се оказа голямо предизвикателство.

"Divide and Conquer" е и първия сингъл от "Zero Days". Какво описва заглавието на албума - днешната ситуация в света ли?
Нулата всъщност е нищо, а според мен понякога трябва да стигнеш до абсолютното нищо, за да започнеш отначало. Това важи, както в глобален мащаб така и в личен план. Тук имам предвид и световния сценарий на правителствата в сянка, които се опитват да разрушат всичко и да започнат наново. Също така смисълът е, че понякога е хубаво да си дадеш равносметка и да започнеш начисто. Иначе заглавието може да се тълкува и че трябва да се цени настоящият момент. Бъдещето не е сигурно, имаш само сега. Постоянно прехвърлям идеи за текстове в ума си. Понякога имам различни подходи към една и съща идея за текст. Това дава възможности за интерпретации. "Zero Days" е подходящо заглавие, защото кореспондира с настоящето, със сегашния момента. А бъдещето на света е много несигурно. Тези идеи са обединени в текстовете на песните - когато си изгубил всичко, можеш да вървиш само нагоре.

Колко те вдъхновява това, което те заобикаля?
Не много. Преди години работехме в студия, които бяха в центъра на нищото. Така би трябвало да сме по-креативни, защото нямало да се разсейваме. Никога не съм вярвал, че това помага. Студиото, в което сега работим, не е лъскаво, има само най-основните неща, няма фитнес или басейн. Просто сме там и записваме. Винаги съм обичал да работя в среда, която не предлага много екстри. Може би тук се крие разковничето на нашата работа.

Каква е ролята на музиканта в съвременното общество?
Нападаш ме с яки въпроси... Доста съм циничен по отношение на това. Реакцията ми е негативна в много отношения, когато стане дума за ролята на музиканта в обществото. Аз не мисля, че той има някаква голяма роля, но от други хора чувам различни неща. Виждам как феновете се усмихват, когато свиря, други твърдят, че музиката ми е променила живота им към по-добро или им е помогнала да преодолеят лоши моменти. Благодарен съм за това, обаче, когато съм сам и се върна към мислите си, често смятам,че никой не се интересува особено от това, което правя. Бих отбелязал, че идея си нямам каква е ролята на музиканта в обществото. Просто правя онова, което правя, надявайки се, че то достига до хората. Аз съм доста егоистичен и човек с цинична гледна точка към света и обществото.

Какви са задачите на музиканта според теб и как ги постигаш в музиката си?
Единственото, с което се старая да се справям, са крайните срокове. Хората може и да не ми вярват, но се чувствам задължен единствено към хората, с които работя. Когато продуцентът Chris Collier ми се обади, че трябва да бъда някъде в еди-колко-си часа, аз винаги гледам, да съм там по-рано или пък оставам до късно, докато не съм свършил всичко, което ми е казано, че трябва да свърша. Когато от лейбълът ми поставят задача, гледам да я изпълня. Опитвам се да правя онова, което другите ми казват да направя. Това е основното ми предназначение. Ако правех нещата, когато си искам, може би нямаше да направя нищо. Озовах се на позиция, в която имам отбор, в който всички са въвлечени с някакви задачи. Аз се опитвам да се нагодя първо към останалите от тима. За това и може би съм оцелял в този бизнес толкова дълго, защото съм отборен играч. Не вярвам на новините и на обществото, както и на големите мейджър артисти като Jay-Z и подобните му. Нямам работа с тях. Говоря за това, че имам отговорности към семейството и приятелите ми, момчетата от групата, продуцента, лейбъла, и моя мениджър.

Как балансираш между водещата си роля в PRONG и участието си в DANZIG?
Научих се и мога да комуникирам спокойно с Glenn. Става с практика. Не съм много сигурен как това ми помага в живота. Той ми дава възможност да вземам решения, с които да помагам на другите в близки ситуации. Не му се бъркам в личното пространство. Когато той иска да направи нещо, аз правя всичко възможно, за да му помогна. Това е ролята ми в неговата група. Опитвам се да съм смирен. С Glenn трябва да си наясно, че той е шефът.

Каква е разликата между музиканта Tommy Victor и продуцента Tommy Victor?
Не е голяма. Но аз не продуцирам други групи, не съм и търсен като продуцент. Понякога обаче трябва да чуя музиката си отстрани, за да бъда критичен към нея и онова, което правя. Много артисти твърдят, че като направят нещо, то е страхотно, защото идва от Бог или Вселената и за това е добро. Мнозина постъпват по този начин и това е страхотно, ама аз не съм като тях. Аз трябва да съм критичен към онова, което съм създал - дори постоянно си повтарям, че съм изкарал нещо ужасно, което трябва да поправя незабавно. Това е ролята ми на продуцент. Бих могъл да се упражнявам повече в свиренето на китара или в пеенето, но когато записваме, съм много критичен към всеки един аспект от музиката. Дори съм критичен към инженера, защото аз не се занимавам с тази част. Когато говоря с него обаче се опитвам да съм по-спокоен, не толкова директен, гледам да подхождам по-внимателно. Иначе, когато се отнася за мен - умишлено се наранявам и съм много критичен към работата си. Това са разликите.

Мислиш ли че хората някога са съзнавали колко важен е клуб като "CBGB" за съвременната музика?
Да, хората го знаеха, но по времето, когато аз работех там, клубът вече беше легендарен и се беше превърнал повече в туристическа атракция. Силните дни на "CBGB" са били между 1977 и 1984-5 година. Аз работех там след това и вече се усещаше западане, а значението на клуба не беше същото.

Кой е твоят най-рокендрол момент?
Зависи какво разбираш под рокендрол. Промених се през годините в някаква степен. Може би беше, когато записвахме "Ruining Lives". Най-странното тогава е, че имах усещането, не искам да прозвучи твърде духовно, но мислех, че Бог ме наблюдава. Имах адски скандал с тогавашната ми приятелка, скъсахме, тя ме изхвърли от къщата, в която живеехме, бяхме стигнали до бой и аз останах на улицата, останах без нищо. Точно, когато започнах да работя по албума, нямах почти никакъв материал с изключение на някакви идеи на айпада ми. Тогава живеех при един приятел и след две седмици започнаха да се случват чудеса. Нещата се успокоиха и си влязоха в коловозите. Бях достигнал дъното, мислех, че с живота ми е свършено след скандала, а после нещата тръгнаха нагоре и записите минаха много гладко. Две седмици по-късно имахме цял завършен албум. Луда работа. Най-лудият обрат в живота ми. Осъзнавам, че това не звучи като "секс, наркотици и рокендрол", но така става - в един момент си супер зле, в най-ужасната част на живота си, а в следващия всичко се обръща и тръгва гладко. Това е едно от най-големите преживявания в кариерата ми - за две седмици всичко се оправи.

Какво би посъветвал себе си ако можеше да се срещнеш на 20-годишна възраст?
Ще се посъветвам много неща - да внимавам с алкохола и наркотиците, да спортувам и да се храня здравословно. Да имам стабилна връзка и като цяло да съм добър човек.

Не звучиш много като рок бунтар...
Може да си голям бунтар, но това не означава, че трябва да си задник. Има много бунтари, които имат собствено достойнство. Аз обаче си бях пълна откачалка...