Udo Dirkschneider: "ACCEPT са история за мен и не поддържам контакти с тях"

   През март 2020 г. България беше затворена. Затворени бяха клубове, заведения, на входовете и изходите на градовете имаше контролно-пропускателни пунктове - мерки срещу разпространението на коронавируса COVID-19. Тези и още много други действия бяха предприети в целия свят. Концерти, турнета, фестивали и др. масови събития бяха отменени или отложени. С надеждата, че до няколко месеца кризата ще бъде овладяна и положението ще се нормализира. Повече от година по-късно това все още не се е случило. Обаче в един от прозорците на облекчение германската банда U.D.O., водена от емблематичния бивш вокалист на ACCEPT Udo Dirkschneider, успя да дойде до България, и по-точно до Античния театър в Пловдив. Шоуто се случи по покана на "Blue Hills" и беше издадено на DVD - "Live in Bulgaria 2020 - Pandemic Survival Show" (поръчай онлайн). Това е второ DVD от България, което издава хер Udo. По този повод е интервюто с него, излъчено в "От другата страна" по радио "Варна" на 19 април, което може да прочетете по-долу.

Привет, хер Dirkschneider, издадохте DVD от концерта на U.D.O. в Пловдив през миналата година. Какво си спомняш от него?
Какво мога да кажа... Миналата година през юли мениджърът ни получи предложение за концерт. Трябваше да свирим есента. Съгласихме се, но не можехме твърдо да потвърдим, защото пандемията от коронавирус беше в разгара си и не бяхме напълно сигурни дали ще стане. В началото на септември вече стана ясно, че концерт може да има. Веднага потвърдихме. Започнахме репетициите за шоуто. След което онова, което се случи, беше голяма изненада за нас. Също така концертът в Пловдив щеше да бъде единствения ни за 2020-а. Така се качихме на самолета за България. Преди това обаче организаторите ни показаха снимки на мястото, където щяхме да свирим. Видяхме, че Античният театър изглежда наистина страхотно. Тогава си помислихме, че ще е добре да запишем цялото шоу. Мениджърът ни по продукцията подготви всичко заедно с българска телевизионна станция заради камерите и останалото оборудване. Дойдохме в Пловдив. Всичко беше организирано чудесно. Организаторите бяха взели мерки, носеха се маски, спазваше се дистанция. По някое време попитахме колко публика се очаква. Отговориха ни, че може би ще има около 2500 души и повече. Погледнахме малко учудено, все пак времената бяха сложни. Потвърдиха категорично. Какво мога да добав? Цялата атмосфера преди шоуто, докато чакахме в бекстейджа, след което на сцената - беше невероятно. Феновете крещяха, пееха. След края на концерта... Как да го обясня? Не мога, това беше много специална вечер, както за публиката, така и за нас. За 2020-а ние направихме само един концерт и феновете имаха възможност за цялата година да гледат само един концерт. Радвам се, че записахме всичко. Имам страхотни спомени от тази вечер.

А и самото DVD излиза във времена, в които няма концерти.
Така е. През 2020-а всичко беше отменено. Както отбелязах и за нас беше много специално преживяване, защото за една година направихме само един концерт. Също така самият концерт беше специален и за феновете, защото те имаха възможност да присъстват на живо изпълнение. Не очаквахме толкова много хора. Наистина се получи една запомняща се нощ.

В сетлиста ви присъстваха отново песни на ACCEPT...
Не беше лесно да го съставим. Организаторът ни беше попитал дали можем да изпълним и някои песни на старата ми група. Беше наясно, че U.D.O. вече не изпълняват композиции на ACCEPT. Обаче нарушихме това правило, защото все пак вечерта беше специална, както за нас, така и за феновете. Тогава взехме решение да добавим и няколко песни на ACCEPT. Така че съставянето на сетлиста за този концерт не беше никак лесно, но мисля, че избрахме правилните композиции за концерта и смятам, че хората ги харесаха.

Защо подзаглавието на DVD-то е "Pandemic Survival Show"?
Защото през този период и до момента оцеляваме. Няма как само с един концерт за годината да оправим финансите. От друга страна показахме на всички, че въпреки пандемията можем да направим концерт. Т.е. живи сме и вървим напред. Зад подзаглавието няма нищо по-дълбоко. Просто шоу за оцеляване.

Как според теб ще се развият нещата след пандемията?
Не знам. В момента нищо все още не е възможно. Все още не можем да правим концерти. Всички фестивали и тази година са отменени. Така че стоим и чакаме. Надявам се, че в края на декември отново ще можем да тръгнем на турне. Прогнозите са обнадеждаващи. Но какво ще е положението след края на пандемията, никой не може да каже. Може би феновете ще трябва да носят маски, когато са на концерт. Идея си нямам какво предстои.

Някаква промяна в музикалния бизнес и концертите очакваш ли?
Наистина не знам. А и никой не може да каже как ще се развият нещата. Трябва да почакаме, за да видим какво ще стане. Може би посещаемостта ще спадне. Залите няма да се пълнят. Но не знам. Ще видим. Не мога да правя прогнози, а и никой не може. Трябва да почакаме, за да видим какво ще стане.

Онлайн концертите решение ли са?
Много банди правят точно това. Ние също направихме едно подобно излъчване. Бяхме записали една от репетициите ни, с които се подготвяхме за концерта в Пловдив, България. Излъчихме го в Интернет. Реакциите бяха положителни, но коментарите в социалните мрежи бяха, че е било приятно преживяване обаче феновете си искат истинските концерти. От една страна онлайн изявите са интересни, защото показваме на хората, че сме все още живи, даваме им нещо. Обаче не е едно и също да си стоиш вкъщи и да гледаш телевизор или монитор и да посетиш истински концерт. За метъл музиката нещата не са еднозначни.

А всъщност как си запълвате времето сега?
Имаме много работа. Завършваме следващия албум на U.D.O. Той ще излезе след края на лятото. В студиото подготвяме някои неща. Постоянно сме заети и единственото нещо, което ни липсва, е че не можем да сме на турне. В Германия правителството ни подкрепи финансово. Творците и хората със свободни професии получиха помощ. Не е лесно, но можеш да оцелееш.

Би ли разкрил детайли за предстоящия албум на U.D.O.?
Между двата албума на бандата издадохме съвместната ни работа с оркестър "We Are One". Оказа се доста успешен проект. После дойде коронакризата. Имахме планове за концерти с оркестъра, но всичко пропадна. Възможностите се изпариха и след кратка почивка започнахме записи за новия албум на U.D.O. Единственото нещо, с което можехме да се занимаваме. Сега очакваме да видим кога можем, да тръгнем на турне. Също така предстои да пренасрочим концертите с оркестъра. Когато Светът се отвори ще ни се натрупа много работа. Трябва да посетим Северна и Южна Америка, Канада, Русия и Украйна. Така стоят нещата в момента. И тази година фестивалите бяха отменени. Мисля, че само организаторите на "Wacken Open Air" все още изчакват. Не смятам, че ще успеят да го проведат. Така че и лятото е изгубено. Нищо не можем да направим освен да стоим и да чакаме. Както казах и по-рано, надявам се, че в края на годината ще можем да възродим турнетата. Стискаме палци пандемията да свърши и плановете да започнат да се осъществяват.

Има ли предел, след който един изпълнител би трябвало да слезе от сцената?
За мен лично, разбира се. Вече съм на 69, но с бандата около мен, се чувствам по-млад. Чакаме отново да тръгнем на турне, което означава, че и аз нямам търпение да го направя. Не бих искал да се пенсионирам. Всъщност в момента ми е леко скучно, защото все още не мога да се върна на пътя.

Като се върнеш назад във времето, как изглеждат съставите на U.D.O.?
Аз съм единствения оригинален член в U.D.O. Обаче с Андрей Смирнов сме почти десет години заедно. Основах бандата през 1987-а. Доста години минаха от тогава. После се завърнах отново в ACCEPT. Обаче продължавам да поддържам контакти със старите членове на U.D.O. Един от тях е адвокат, друг работи за японска компания като ИТ специалист. През годините едни се отказват въобще от музиката, Fitty Wienhold също вече не е в групата, защото понякога човек се нуждае от промяна. В момента съставът на U.D.O. е много добър. Споменах за Андрей, с когото сме почти десет години заедно. Синът ми Sven Dirkschneider е зад барабаните почти шест години. Имаме, разбира се, двама нови другари - Tilen Hudrap на баса и китариста Dee Dammers. Присъединяването на Tilen не стоеше на дневен ред, но напускането на Fitty, който беше с нас 22 години, ни принуди. Той просто не искаше повече да се занимава с музика. Какво можехме да направим? Трябваше да намерим нов басист. Същото стана и с китариста. С предишния не си паснахме като хора. Понякога неприятните ситуации просто се случват и нещо трябва да се промени. Съставът в момента е един от най-добрите, които някога съм имал. Ще видим как ще се развият нещата.

Кой беше най-важният урок, който научи за всички тези години?
Винаги има уроци, които трябва да се научават. С всеки следващ албум научаваш много работи. Постоянно учиш по нещо ново с всяко издание. Няма как да спреш и да кажеш, че вече знаеш всичко. Няма как да стане. За мен уроците ги поднасят ситуациите, в които не знаеш какво да очакваш. След което трябва да се научиш да живееш с онова, което се появи. Всъщност точно така стоят нещата в музикалния бизнес.

Разочарованията от музикалния бизнес много ли са?
Аз самият идвам от 70-те. А днес сме вече 2021 г. и промените са толкова много. Бандите вече не продават дискове, музиката се превърна в даунлоуд. Групите вече не получават подкрепа от звукозаписните компании. В миналото ни даваха пари, с които да тръгнем на турне. Днес вече не е така. Промяната в музикалния бизнес е огромна. Смятам, че за младите групи оцеляването днес е много трудно. Аз съм отдавна в бизнеса и съм си научил урока. Щастлив съм с постигнатото, но ако ме питаш дали бих започнал от самото начало днес като нова група, не съм много сигурен дали ще го направя.

Има ли песни от дискографията ти, които чувстваш много лични?
Създал съм толкова много... Някои от тях са наистина много лични. Когато например се разделям с някого или съм имал проблеми с родителите. Обикновено обаче не пиша толкова лични текстове. Те са основно социални, политически, с тях описвам ситуацията по света. Тези теми са ми по-интересни. Но, разбира се, от време на време се появяват и по-лични композиции, предизвикани от раздялата с приятелката или проблеми в брака, или каквито и да е проблеми. Или съм имал нужда да кажа, че не трябва да поглеждам назад. Както направих с "Don't Look Back" в "Mean Machine". Тя е за това, че не трябва да съжалявам за старата ми група ACCEPT. Понякога пиша и по-лични песни, но избягвам тези теми в текстовете ми. ACCEPT са вече история за мен и не поддържам никакви контакти с тях.