Урок по акустика на Al Di Meola квартет в Пловдив
Самият концерт в Града на тепетата се състоя в "Концертна зала" и започна с близо 40-минутно закъснение. Това забавяне се отрази и на пресконференцията, която Meola трябваше да даде за българските журналисти преди самия концерт - едва 10-15 минути беше нейната продължителност, а какво сподели за присъствалите той, ще можете да прочетете скоро на нашия сайт, в раздел "Интервюта".
С излизането си на сцената Al Di Meola беше посрещнат с бурни аплодисменти от изпълнената до краен предел зала, а пред пловдивската публика той представи почти точно копие на последния си концертен албум - "World Sinfonia - La Melodia". Квартетът, който видяха българските зрители, освен Meola, включваше и трима изключителни музиканти: атрактивния перкусионист Gumbi Ortiz, който свири с китариста вече повече от 20 години, акордеониста Fausto Beccalossi, който се изявява и като вокалист на квартета и Peo Alfonsi - втори китарист в групата. Целият концерт от началото до края беше акустичен, а откриващата авторска композиция на Meola “Infinite Desire" от едноименния му албум, потопи зрителите в дебрите на джаза и фламенкото, представени им от самия него.
Изключително удоволствие е да се гледа свиренето на този гениален китарист. Пръстите му се надпреварват по грифа и "тичат" от единия му край до другия така, сякаш паяк се спуска по мрежата си, за да достигне до уловената жертва. Бързите ритми рязко се сменят с бавни и нежни мелодии, а акордеонът придава усещането сякаш зрителят е на концерт на великия Astor Piazzolla. Той спокойно може да бъде наречен духовен баща на Al Di Meola, нещо за което китариста намекна и на пресконференцията. Творчеството на този знаменит акордеонист беше представено от три композиции, първата от които бе небезизвестната "Cafe 1930". Последва още едно солово парче на Meola - "Misterio", а след него дойде време и за представяне на част от творчеството на Return To Forever. Знаменитата група, в която освен Al Di Meola участват и музиканти като Chick Corea и Stanley Clarke беше почетена с инструментал от втория им албум “Light As A Fever" от далечната 1972-а година - "500 Miles High". Тази година беше запомняща се за феновете на легендарната група - след повече от 30-годишно прекъсване тримата музиканти се събраха за едно единствено турне, което за жалост не мина през България.
Баладичната и нежна "Umbras" беше изпълнена по великолепен начин, като на мястото на вокалната партия се изявяваше самия Meola. Той разбира се не пееше, но "изпя" думите на песента със своята китара. С това първата част на концерта приключи, а музикантите бяха изпратени на крака от публиката с нестихващи аплодисменти. В тази част зрителите чуха също и едно чудесно соло на перкусии от Gumbi Ortiz.
След около 15-минутна почивка квартетът излезе отново на сцената и започна втората част на концерта със соло изпълнение на Meola. То премина в композицията на Ennio Morricone “Cinema Paradiso", където се включиха отново и останалите музиканти. Тук е момента да споменем, че между тях четиримата има сякаш някаква химия. Допълват се взаимно и същевременно всеки от тях изпъква по свой собствен начин. Което е и съвсем разбираемо, не само защото те свирят заедно отдавна, но и поради факта, че Meola не би взел в групата си кой да е музикант.
След поредното авторско парче на китариста ("Turquoise") дойде време и за следващия поклон пред творчеството и гения на Astor Piazzolla - "Double Concerto". Това беше и един от най-силните моменти на вечерта, защото след като човек види подобно изпълнение, остава с впечатлението, че тази композиция е написана специално за да бъде свирена от Meola. Винаги си личи когато един музикант свири наистина с душата си, а той е от тези, които просто не могат да свирят по друг начин. Доказа го и следващото парче, което бе и връх в изпълненията на Meola тази вечер - "Mediterranean Sundance". Който го е чувал, предполагам знае какво имам предвид. А за тези, които не са, бих казал само, че тази композиция е накарала значителна част от хората, които са имали желание да се занимават със свирене на китара да се откажат, след като са я чули. Това "състезание" между Paco De Lucia и Al Di Meola от великолепния албум "Elegant Gypsy" не може да бъде наречено по никакъв друг начин освен музикално съвършенство. Разбира се Paco De Lucia тази вечер отсъстваше, но пък Peo Alfonsi се справи достойно с поставената никак не лека задача. С това вихрено изпълнение приключи и втората част от концерта.
Задължителния бис подари на публиката още две композиции. Великолепната "No Potho Reposare" отново беше "изпята" от китарата на Al Di Meola, а за финал зрителите чуха и третата за вечерта песен по Piazzolla - "Oblivion". С думите "Винаги ще помня прекрасния ви град и тази вечер и ще ги пазя в сърцето си" китариста и неговата група се разделиха с пловдивската публика, която дълго време ги аплодира. И това разбира се не беше края. След като музикалната част на събитието приключи, Al Di Meola и музикантите от групата му раздаваха автографи и се снимаха с всеки който пожела.
Днес е ред на русенската публика да се наслади на музикалния магьосник, като концерта ще се състои в една от най-красивите сгради у нас - Доходното здание. А след тази вечер, на любителите на джаза, фламенкото и фюжъна не им остава нищо друго, освен да чакат следващото гостуване на Al Di Meola у нас. Съдейки по концертите му в България до момента и начина, по който той е приет от българските зрители, такова задължително ще има.
А ето и сетлист от концерта, разписан от Al Di Meola, Gumbi Ortiz, Fausto Beccalossi и Peo Alfonsi специално за "Metal Katehizis":
Yanni
24.11.2008 11:10:41
отговори
+ 0 – 0
"...е хайде да наричаме нещата с истинските им имена!"
Хайде де! И след като правиш такова предложение е редно ти да започнеш - наречи себе си по име, щото това "Анонимен" прави мнението ти абсолютно безпочвено!
Анонимен
24.11.2008 09:41:31
отговори
+ 0 – 0
"....все едно, че Al Di Meola държеше жена в ръцете си, с която танцува!"
танцува, да, да... е хайде да наричаме нещата с истинските им имена!
Лора
24.11.2008 09:39:18
отговори
+ 0 – 0
Ози: "Пръстите му се надпреварват по грифа и "тичат" от единия му край до другия така, сякаш паяк се спуска по мрежата си, за да достигне до уловената жертва."
"...отново беше "изпята" от китарата на Al Di Meola".
Прекрасни думи! Бих добавила от себе си, че този човек с всяко дърпане на струните, сякаш донасяше зувци от друго измерение и докосваше всяка стурна на душите ни!
"Oblivion" - уникално! Изключително нежно....все едно, че Al Di Meola държеше жена в ръцете си, с която танцува!
WeRock.bg не носи отговорност за мненията към новините на този сайт.
Забранено е: писането на български език с букви от латинската азбука; писането на коментари, съдържащи груби обидни изрази, независимо срещу кого са насочени; писането на коментари от един и същи потребител, но с различни имена с цел манипулация; писането на конфликтни, провокативни, нецензурни и др. подобни коментари; писането на коментари, представляващи явна или скрита реклама.
WeRock.bg си запазва правото да заличава и всякакви други коментари, които прецени като некоректни или ненужни.
ВАЖНО: Коментарите НЕ са начин за контакт с WeRock.bg. Ако имате въпроси към нас, пишете на имейл адресите, посочени в "Контакти".