Вижте изпълнението на Ian Gillan на "Razzle Dazzle"

Мастъра 30.08.2019 14:48:35 + 5 – 1
Между другото твоя коментар ме подсети за нещичко любопитно, което винаги съм си мислел когато слушам тяхна музика. Интересното при тях е, че след безспорно класическия им и силен период в началото на 70-те (дал ни и албумите, които споменаваш и ти, плюс бих добавил аз и "Fireball") има период, за който феновете са разделени на две (както е видно и от коментарите ни тук ). За някои 80-тарските неща са слаби, за други пък тогава са създали едни от най-силните си албуми (аз мисля, че "Пърфект стрйнджърс" е сред най-силните им)...

Та мисълта ми е, че нещо подобно се наблюдава и при другата Блекморова група- Рейнбоу. И там началната "трилогия" записана с Дио е върха на този Блекморов проект (например "Райзинг" ми е в личната класация на топ-албумите, а супер-гига-мега-великите и гениални "Stargazer" и "A Light in the Black' мисля, всеки фен на праведната музика ще ги признае за шедьоври). След това следват поредица от по-слаби албуми (поне според мен са по-слаби) за да се завърне и "изригне" Блекмор в целия си блясък и с цялото си майсторство в "Stranger in Us All" (друг мой топ-албум в личната ми колекция и в който също като по подобие на " Тhe Battle..." няма слаба песен )... Та, просто това е паралела, който се опитах да направя между творчество на Пърпъл и Рейнбоу. А, че Блекмор е 100 процентов гений и всичко, до което се докосне се превръща в музикално злато никой не може да отрече. Огромен фен съм му и това включва и ренесансовия му проект с кака Кендис ...

П.П. Между другото и при Блекморс Найт наблюдавам същата "закономерност" като при Пърпъл и Рейнбоу. Много силни първи няколко албума и след това спад (само, че с тая разлика, че при Блекморс Найт още не се е появило голямото и бляскаво завръщане от типа на The Battle Rages On..." или "Stranger in Us All" ... Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

destroy_and_sick 30.08.2019 15:53:15 + 2 – 0
За мен лично, "Файърбол" е най-слабият албум на така наречения "класически Пърпъл" И не защото Ричи го потвърждава, не се сещам точните му думи, ала бяха нещо от рода на: "Опитахме се да създадем комета, а то се получи кьорфишек". С изключение на самото парче "Файърбол", останалото е слабичко. Слабичко в сравнение с предишния и със следващия им албум, иначе не дразни ухото, слушаемо е.
"Пърфект Стрейнджърс" е в духа на 80-те. Липсват разнообразието и импровизациите от 70-те. Същото се отнася и за "Къщата...". И двете тави ги слушам с удоволствие, макар и рядко.
Рейнбоу е друга бира. Много е смело да се твърди, че "Райзинг" е връх в творчеството им. "Лонг лив Рок & Рол" е бижу от начало до край, а "Гейстс ъф Бабилон" не отстъпва на "Старгейзър". И двата албума са ми адски любими! След това настъпва нов период за Ричи. Някак любовчийството го подтиква към АОР звучене. С чиста съвест мога да отлича "Даун ту Ърт" и "Бент аут ъф Шейп", ала е тъй субективно...друг ще каже, че греша, че "Дификълт ту Кюър" заслужава да води парада, трети ще добави и "Стрейт битуин ди Айс". Сложно е.
Но идва ден, в който красотата свършва. За мен този ден е "Дъ Батъл Рейджис Он.." И какво падение е само човек да изписва имената на албумите и групите на кирилица! ))) На кирилица или на латиница, след "Батла..." завесата драматично падна! Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

Мастъра 30.08.2019 11:18:07 + 6 – 0
Съгласен съм с теб. Пърпъл са ми сред любимите групи, обаче и на мен ми се иска на концерти да наблягат малко повече на по-непопулярни техни неща. Сега, естествено няма как тяхно шоу да мине без "Black Night", "Fireball" и... (да, да, няма начин да пропусна да добавя и "Смоука" в тоя списък ). Не виждам защо обаче, например подминават лично за мен един от най-силните им (и незнайно също защо толкова подценяван от фенове и от самата група) албум като "The Battle Rages Оn...". Много силен албум, наистина (не само заради това, че вътре няма слаба песен, ами и заради факта, че доволни или не, това си остана последния албум записан с великия Блекмор)... Та, така- да се надяваме, че на прощалния концерт след няколко месеца Гилън и компания ще поразчупят малко клишетата ( и сет-листа) и като за последно ще ни изненадат приятно с някои неочаквани песни ... Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

.......... 30.08.2019 11:24:30 + 6 – 0
Не знам, човек... Аз ако чуя на живо Solitaire и сигурно ще се тръшна и ще пукна от кеф. Това са песни, които предпочитам да чуя, 70-ките са добри, но от 80те нататък за мен са най-добрите им парчета. Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.

Мастъра 30.08.2019 11:37:46 + 4 – 0
Абсолютно! Точно докато пишех първия си коментар и точно "Solitaire" ми се въртеше в главата (честно го казвам това ) и даже си я тананиках... Иначе- "Ramshackle Man", ами "Аnya"(една от най-епичните им песни в цялата им кариера според мен), ами заглавната "The Battle..." с размазващия си риф... Мамка му, ей сега шъ си го пусна тоя албум (без да ми пука, че съм на работа ) и подгрявам за предстоящото шоу!

П.П. Ееее, просто не мога да се стърпя да не линкна ей тая благинка ... https://youtu.be/HPWKyQpAaDg Този коментар има твърде много негативни оценки. Натиснете тук, за да го видите.