Вокалистът на FOREIGNER Kelly Hansen: "Публиката в България ще чуе най-известните ни песни"

   Американските легенди FOREIGNER ще изнесат два концерта в България през месец май. Първият е в Русе на 8-и (поръчай билет онлайн), а вторият - в София на 9 май (поръчай билет онлайн). Събитията са част от започналото през миналата година турне, с което групата отбелязва 40-ия си юбилей.

   По този повод се свързахме по телефона с фронтмена на FOREIGNER Kelly Hansen. Интервюто ни с него може да прочетете по-долу.

WeRock.bg: Привет, мистър Hansen, как си?
Kelly Hansen: Страхотно, а ти?

Чудесно. Но нека започваме с въпросите, защото не разполагаме с много време. Скоро FOREIGNER идват в България, какво да очакват феновете от вас?
Знаеш ли, песните на FOREIGNER имат различна популярност в отделните региони на планетата. Някои композиции са големи хитове в САЩ, а други например - в Европа. Така че ще направим справка с историята на групата, за да знаем кои песни са популярни във вашия регион. По този начин ще бъдем сигурни, че сетът ни ще отговаря на очакванията на публиката в България и желанието ѝ да чуе най-известните ни композиции. Ние сме много общителна банда. Обичаме да си изкарваме добре заедно с публиката, искаме феновете да участват в концерта, а не само да свирим за тях. От това зависи и начинът, по който изглежда едно шоу на FOREIGNER - как хората реагират на изпълнението ни. И съдейки по последния ни концерт в България, очаквам и сега да е толкова невероятно, колкото и тогава. Публиката в София беше фантастична.

Какви са предимствата и недостатъците една група като FOREIGNER да има толкова велики хитове?
За мен като вокалист възможността да изпълнявам тези толкова велики композиции е страхотна. Това е предимство за мен. Има банди, които когато са на турне имат едно или две популярни парчета, които публиката знае, а аз съм късметлия, че мога да пея толкова много популярни песни от невероятната дискография на FOREIGNER. Недостатъкът е, че все пак трябва да решим коя композиция да махнем от сета. Няма как да изпълним всичко, което феновете знаят. Това е интересен проблем, но все пак е проблем.

В началото FOREIGNER са наполовина американска, наполовина британска група - усещат ли се днес британските корени на бандата?
В някаква степен се усещат, защото постоянно отделяме време, за да сме напълно сигурни, че онзи дух на групата е налице. А той идва от английския звук в рок музиката. Композициите на FOREIGNER са създадени, аранжирани и записани толкова добре, че показват английските корени на бандата. Понякога ни се отдава шансът да изпълняваме най-доброто от дискографията на FOREIGNER с оригиналните членове и тогава най-много се усеща английския звук, което е важно за нас.

Преди да станеш част от FOREIGNER имаш доста богата кариера. Според теб колко фенове са те последвали от HURRICANE?
Трудно ми е да предположа. Разбира се, разпознавам някои дългогодишни мои фенове. Но има много голяма разлика от това, което бях по време на HURRICANE и момента, в който станах част от FOREIGNER. Така че ми е трудно да направя правилна преценка. Понякога попадам на статии в пресата, че HURRICANE са много популярни и хората продължават да ги слушат. Трудно ми да отговоря на въпроса ти. Благодарен съм обаче на всички, които ме приеха като вокалист на FOREIGNER. Наясно съм, че има и почитатели на групата, които все още не могат да свикнат с фронтмена Kelly Hansen, но е поразително колко добре се отнасят феновете към мен, приемат ме, може би с надеждата, че мога чисто вокално да приложа нещо от миналото ми с HURRICANE.

Беше ли почитател на рок музиката, докато беше в гимназията?
Може би HURRICANE е първата група, която хората свързват с моята музика, а други може би си мислят, че съм започнал с хеви метъла, защото предполагат, че това е музиката, която съм слушал навремето. А и HURRICANE бяха първото ми метъл кръщене. Но влиянията ми са от 60-те - блус, ар енд би. Като тийнейджър слушах много поп по радиото. Може би защото съм певец, навремето винаги обръщах внимание на представянето на певците. Възприемах бандите им като тяхно допълнение. Концентрирах се върху певците, а останалите музиканти стояха в сянка - както при Rod Stewart, Ray Charles или Aretha Franklin - музикантите от бенда ги разглеждах като допълнение на тези големи гласове. Така стояха нещата, докато не влязох в рок група. Тогава установих, че певецът е част от нея - LED ZEPPELIN или THE WHO са точните примери. Разбрах, че става дума повече за група, отколкото за вокалист и поддържащи музиканти.

Кой ти представи нещата по този начин?
Установих го сам, при работата ми с колкото е възможно повече музиканти. Особено, когато станах част от HURRICANE - групата беше в центъра, а не вокалиста сам по себе си. Метъл отношението в основата си е колективизъм. Там ми се изясни, че всъщност певецът е част от групата, а не групата е придатък към певеца. Това обаче е процес на осъзнаване, който отнема време.

Тогава има ли голяма дистанция между наивността на младостта и реализма на зрелостта?
Има гигантско разстояние между двете състояния. Когато си млад и наивен музиката, която създаваш, удовлетворява теб самия. Искаш хората да разберат колко велик певец си, искаш да им покажеш колко добре се справяш като вокалист, искаш да ги впечатлиш със способностите си. С годините обаче постепенно разбираш, че основната цел пред теб е да обгрижваш песента. И тя е основното, а не да демонстрираш на хората нивото на способностите си. По-скоро става дума за изграждане на емоция в определен текст или за вътрешната убеденост, че усещането, което влагаш в композицията, кореспондира с хората. Това може да бъде постигнато и когато си млад, но отнема време докато бъде осъзнато напълно. Получава се с възрастта и трупването на опит.

В такъв случай какво е музика? Дали тя има специфична форма и посока или е точно обратното?
Музиката е художествено изразяване. Може да се развие езотерично, през пълното неразбиране, до схващането на идеите в нея. Това е част от комуникацията, която изпълнителят осъществява, при заявяването на своите позиции. От друга страна музиката би могла да е достъпна за повече хора. Според мен, целта на изкуството е да комуникира и то по различни начини. Аз предпочитам онзи подход на комуникация, който достига до повече хора. Ако създам композиция за любовта например, смятам, че е успешна, когато докосне повече души. Също така това ми носи и удовлетворение като изпълнител. Съществува обаче широк спектър от музикални предизвикателства и начини да се предаде едно съдържание. Уважавам това положение във всичките му форми - от хеви метъл, през прогресив и джаз, до езотеричните подходи и най-изтънчените форми на музикални експерименти. В крайна сметка всичко опира до избраните артистични пътища на комуникация. В този смисъл музиката е невероятна, защото не поставя никакви граници.

Има ли тогава връзка между съвременността и дълбочината в изкуството?
Разбира се. Когато говорим за модерния начин на живот, задължително става дума и за технологиите. Те оказват огромно влияние на изпълнителите, както в положителна, така и в отрицателна посока. Положителното в развитието на технологиите е, че ако си затворя очите и си представя продуцирането на една песен и чуя в главата ми по какъв начин тя трябва звучи, като той може да не е от традиционен инструмент като цигулка или китара, а някакъв шептящ звук, технологиите ми дават възможност да го постигна. Днес технологиите предоставят много повече възможности пред твореца, което няма как да се каже за един класически композитор от 18 или 19 век. За него богатството от звукове е било непостижимо заради ограниченията в броя на познатите в онези времена инструменти. А сега имаме неограничен достъп до възможности и начини за постигане на желания звук, което позволява пълно артистично изразяване. От друга страна развитието на технологиите ограничава хората в посока, че те не отделят време и не се концентрират върху изучаването на възможностите на инструментите, които използват. Хората днес не се опитват да подобрят уменията си како инструменталисти, защото просто сядат пред компютъра и програмират необходимото им звучене. Компютърът изпълнява онова, което те би трябвало да изсвирят. И така на тях не им се налага да се самообразоват и да учат. Това е безобразие. Аз като певец съм отделил много време, за да се опитам да се науча, да пея добре и правилно, както и да се науча да комуникирам с хората пред сцената. А днес някои "певци" изпяват нещо, пускат го през коригиращи програми, които го обработват и на тези т.нар. певци не има се налага да полагат усилия, за да се научат дори да пеят правилно. Това е срамно.

В крайна сметка ти какво предпочиташ - да си виртуоз в живота или в музиката?
Според мен, не е никак важно да си виртуоз. Мисля така, защото едни от най-популярните музиканти, хора, които са много комуникативни и много тясно свързани с феновете си, почти нямат или имат никакво музикално образование, както и много ограничени вокални възможности. Вземи Janis Joplin. Тя няма голям вокален диапазон, но има невероятно духовно излъчване. Смятам, че е по-важно музикантите да имат възможност за връзка на духовно ниво с музиката и в живота като цяло.

Има ли нещо общо между идеите ти в миналото и днешната реалността?
Винаги, когато пееш някоя песен, трябва да откриеш съдържанието на текстовете. Когато аз трябва да изпълня една композиция, първото нещо, което правя, е да прочета текста, за да разбера какво се опитва да предаде с него авторът, както и от каква гледна точка е създаден този текст. Когато напишеш песен, в която текстът е изразен от перспективата на дете, тогава трябва да намериш начин и да се свържеш с детето в себе си, за по-добро изразяване на идеята, закодирана в текста. Същото е както с актьорската професия - всеки актьор трябва да може да се свърже с героя си. Връзката в текстовете е разказвачът на историята. Понякога това си ти и единственото, което трябва да направиш е да достигнеш до себе си, да пресъздадеш собствените си мисли, спомени, опит. В други случаи трябва да се върнеш във детството си или да си представиш какво мисли или харесва едно дете. Това е процесът на изпълняването на една песен. За това става дума при пеенето.

Ако това е начинът за изпълнение на една песен, защо музикалния вкус на хората се променя и днешното поколение приема музиката за даденост?
Не само музиката, а изкуството като цяло е еволюция. И постоянно се променя. Има много неща, които са направени днес, за които се смята, че са нови, а те всъщност не са. Защото ние интерпретираме онова, което е било създадено в миналото. Безплатното сваляне на музика от Интернет, без купуването на физически носители, означава, че хората днес въобще не разбират, че по този начин слагат прът в колелата на развитието на изпълнителите и спират тяхната креативност. Това ограничава възможностите на изпълнителите да продължават да създават. Защото изпълнителят като всеки друг трябва да може да си плаща сметките, трябва да може да живее, за да отделя време да композира например. И да композира така, че музиката да те накара да се почувстваш добре или по определен начин. Обаче ако изпълнителят трябва да мисли за това какво ще сложи на масата, как се очаква от него да поддържа високо ниво на музиката, която създава? Така в един момент той започва да разполага с все по-малко време и средства, за да завърши една песен, защото усилията му са насочени в друга посока. Той няма време и възможности да вложи необходимата енергия и средства, да инвестира в необходимото му студийно време, само защото хората си смъкват изкуството му безплатно. По тази причина всъщност много хора стигнаха до там да представят своята музика като даденост, като нещо без стойност. Обаче аз винаги съм се надявал и гледам позитивно на феновете, които оценяват музиката и разбират, че изпълнителят влага усилия, за да я създаде. Отнема време, енергия, пари, фокус, отдаденост... И надежда, че има хора, които оценяват онова, което правим, заради всичките усилия, които влагаме.