Vreth от FINNTROLL: "На концерт почти постоянно се пренасям в друг свят"

   Финландската фолк метъл банда FINNTROLL ще се качи на сцена пред българските фенове за втори път на 12 април по покана на "Blue Hills Events" (поръчай билет онлайн). Дебютният им лайв у нас бе през 2016 г. на "Sofia Metal Fest". FINNTROLL ще направят първи хедлайнинг концерт в страната ни в клуб "Mixtape 5" този петък. Заедно с тях идват естонците METASTOLL и сънародниците им SUOTANA.

   По повод събитието ви представяме разговор с вокалиста на FINNTROLL Mathias "Vreth" Lillmans. Интервюто е излъчено в предаването "От другата страна" по радио "Варна" на 4 март.

"От другата страна": Привет, Vreth, какво да очакваме от FINNTROLL? Скоро имате концерт в България.
Vreth: Все още правим концерти в подкрепа на албума "Vredesvavd". Графикът е леко ненормален. Знаеш, че всички бяхме принудени да си вземем двугодишна почивка заради коронавируса. Това автоматично ограничи количеството изяви, които искахме да направим. И по този начин всичко, което правим сега, е отложеното с две години. Концертът в България е част от второто турне в подкрепа на "Vredesvavd" така да се каже. Движим сме две години назад с графика. И четири години след неговото издаване.

Музикалният бизнес същия ли е, както преди пандемията?
И да, и не. От една страна нормално можем да имаме концерти, както преди. Няма ограничения, няма забрани. Обаче преди пандемията през януари във Финландия нямаше концерти. Никой не правеше турнета тогава. Януари беше месец за почивка, карахме го по-спокойно, бяхме във ваканция. Сега януари е зает толкова, колкото най-силните летни месеци. Нещо се промени след пандемията. Причината според мен, е че бандите не можеха да правят турнета две години. И днес всеки иска да свири, колкото е възможно повече. Също така след пандемията времената за групите станаха по-трудни. Говоря за тези, които свирят повече навън от родната си страна и го правят като летят. Разходите са вече двойни. Струва много повече, когато тръгнеш на турне днес, независимо че концертите изглеждат същите. Организацията струва много повече средства отколкото преди.

А как изглежда сцената, атмосферата, отношението?
Мисля, че днес нещата са по-добре. Хората вече не приемат концертите за даденост. Преди някак си отношението беше по-различно. Ентусиазмът от ходенето на концерти не беше така изразен. Просто се приемаха за даденост. И само за ден всичко се промени. Две години нямаше концерти. От днес за утре феновете осъзнаха колко им липсват живите участия на бандите. И днес са 120 процента отдадени по време на концертите. Което е страхотно за групите.

Има ли нещо, което те разочарова днес по отношение на концертите?
Когато си тур-банда, най-разочароващото от една концертна обиколка е непрекъснатото чакане. Един концерт е 90 процента чакане и решаване на проблеми. И за рокендрола остават едва 10 процента. Доста лошо разпределение на времето. Концертът идва и отлита. А свободното време остава. Обикновено е уплътнено с пътуването до следващото място.

А феновете и публиката?
Не бих казал, че има нещо което ме разочарова. Като изключим, че всеки вече гледа концерта през екрана на телефона си. Харесва ми, когато феновете са 100 процента отдадени на преживяването. Понякога си мисля, че хората са просто вманиачени да снимат.

Ти какво предпочиташ - да си на сцената или да си пред нея, гледайки любима банда?
Когато съм на сцената за мен се случват много повече неща, отколкото само самия концерт. Когато съм на шоу на любима група, не ми се налага да мисля за техниката и техническата част. Мога просто да отида и да се наслаждавам на изпълнението. Когато съм на концерт на FINNTROLL има много повече от самия концерт. Пътуването, саундчекът, проверката на оборудването и инструментите. Всичко това е напрежение.

Има ли момент по време на концерта, когато се пренасяш в друг свят?
При мен това става почти постоянно. Понякога се отнасям на съвсем различно място. Всъщност за мен това е знак за добро шоу. Когато наистина се наслаждавам на изпълнението, когато се отдам на концертното преживяване и нищо не ме притеснява, в края не помня почти нищо от него. В мен остава онова усещане за един страхотен момент. Когато обаче има технически проблеми, те ме откъсват от това състояние. Тогава започвам отново да се притеснявам и да следя за всичко около мен. Така магията се заличава заради някакъв технически проблем.

След коя песен се пренасяш в друга реалност?
Ако съм късметлия, съм там през целия концерт. От първата нота.

Връщането в реалността лесно ли става?
Отнема известно време. Концертите винаги са късно вечерта. След техния край е много трудно да си легнеш спокоен. Трябва да го направиш, но е много трудно директно да скочиш в леглото. Трудно е просто така да се изключиш от преживяването особено, когато шоуто наистина е било много добро. Когато се чувствам добре след даден концерт, не ми се иска да си легна веднага, не ми се иска да забравя усещането и на следващия ден да правя всички онези отегчителни неща до момента на следващото качване на сцената. Понякога е много трудно да се успокоиш след концерт.

Когато сте на турне, разглеждате ли градовете, в които свирите?
Понякога. С времето все по-рядко обаче. През последните 15 години съм направил толкова много турнета. Спомням си като по-млад исках да видя всичко. Всеки ден в различен град проучвах какво можеше да се посети като красиви църкви или кули с необичайна архитектура. Интересувах се от културното наследство. Разпитвах какво може да се види. След саундчека се изстрелвах да разглеждам и се връщах точно преди шоуто. Днес, бих казал, че съм видял всичко. Понякога отделям време за градски разходки. Най-вече когато имам приятел в съответния град. Искам да се видим и единственият начин е да изляза навън от концертната зала. По този начин си почивам преди концерта. Днес го правя все по-рядко. Ако обаче свирим някъде за първи път, със сигурност намирам време да разгледам наоколо.

Търсиш ли нещо специално, когато се разхождаш?
Не, определено не. Обикновено просто обикалям, за да се потопя в атмосферата на мястото. Да видя хората, как изглежда градът. Вече нямам определена цел да потърся нещо конкретно. Днес по-скоро се опитвам да уловя атмосферата на съответния град, където е концертът. Излизам, за да се махна за известно време. Обикновено предприемам разходки, защото понякога в тур-буса сме 26 души. Същите хора са постоянно и в бекстейджа. Няма къде да се усамотиш за няколко минути. Излизам навън, за да остана сам със себе си и да хапна нещо. Такива неща.

Губел ли си се при тези разходки?
О, разбира се. Не си спомням последния път, но беше преди времената на GPS в телефоните. Когато започнах да правя турнета с FINNTROLL, телефонът ми дори не работеше извън Финландия. Ако се изгубех, нямаше никакъв начин да разбера къде се намирам. Спомням си един ден, в който трябваше да се срещна с един приятел от родния ми град, който живееше в Дъблин, Ирландия. Отидох да се видя с него. След като се разделихме трябваше да се върна в тур-буса. И онова, което стана, беше, че тотално се изгубих. По средата на нощта идея си нямах, къде се намирам. Вървях с часове. Опитвах се за попитам случайни минувачи къде точно съм, но никой не можеше да ми каже накъде да се отправя. Не мога да си спомням колко точно часове се скитах. Мисля, че беше средата на седмицата и по това време на денонощието всичко в Дъблин беше затворено. Да речем, че беше останал един отворен бар. Влязох вътре и с помощта на съдбата открих приятели. Всъщност това беше приятелката на китариста ни. Тя му се обади, за да го попита къде точно се намират. Взех адреса и хванах такси. Спомням си, че си мислех, че никога няма да открия тур-буса. Чист късмет е, че успях да попадна на някои хора.

Най-странното място, където се имали концерт с FINNTROLL?
О, мисля, че на най-неочакваното попаднахме преди няколко години. Преди осем или девет свирихме в Южна Африка. Бих го определил като едно много уникално преживяване. Спомням си, че концертите се получиха много добре, но местата, на които свирихме, бяха много малки подземни помещения. Мисля, че на концертите имаше по 200 души, но бяха тотално полудели. Въобще не очаквах подобна реакция.

Би ли разкрил сетлиста, който ще изпълните и в България?
Винаги сме били група, която въпреки че има нов албум, не иска да се фокусира върху него. Има много банди, които след като изкарат нов диск, половината им сет е с песни от него и в края на концерта изпълняват няколко от хитовете си. Ние никога не сме постъпвали по този начин. На последното ни европейско турне, изпълнявахме четири песни от новия си албум. Това ще стане и на тази обиколка. Четири от песните ще бъдат от "Vredesvavd", а останалите - комбинация от цялата ни дискография. Песен от всеки диск ще намери място в сетлиста. Ще дадем на хората едно истинско FINNTROLL преживяване. Ще изпълним много класики, а не само песни от последния ни албум.

Феновете кои песни предпочитат - от последните албуми или от първите?
Мисля, че е комбинация от двете. Когато станах част от групата през 2006 г., издадохме първия албум с моите вокали. Тогава феновете искаха стария материал. С времето обаче май започнаха да харесват, как да се изразя, новата ера на FINNTROLL. Ако направим допитване в социалните мрежи за най-предпочитания албум на бандата, предполагам, че сред тях ще бъде "Nifelvind" и песните от него. Така че, според мен, песните, от преди десет години са най-предпочитаните от феновете.

Вие освен самостоятелни концерти правите и фестивални участия. Там, обаче, феновете не ходят единствено заради групите.
Да, така е и е някак странно. Виждам абсолютно същото. Независимо че даден фестивал предлага невероятни групи, фенове стоят по къмпингите и парти зоната и гледат една или две банди. Може би една от причините е свързана с количеството фестивали. Има толкова голям брой, от който да избираш. Пазарът е пренаситен. Тези, които ходят на фестивали, избират два или три, които да посетят. Гледат любимите си банди и после се разбиват с приятели. После посещават следващия фестивал, където отново гледат две или три групи. Културата днес е такава. Спомням се навремето по фестивали се ходеше заради групите. Феновете стояха пред сцената по цял ден. Те бяха там от първата банда до последната, която излиза късно през нощта. Също така си мисля, че храната и напитките във фестивалната зона днес са много скъпи. Феновете предпочитат да си носят свои, които консумират в палатките си в къмпинг зоните.

Спомняш ли си първото си качване на сцена или подробности от първото си турне?
Спомням си, че напрежението беше голямо. Говоря за FINNTROLL, а не за времето преди тях. По това време бандата започна да върви нагоре. Когато станах част от състава, започнахме да израстваме. "Nattfödd" наистина се оказа много успешен. Тогава FINNTROLL направиха първите си летни фестивални участия и първото си турне. Напрежението беше породено от намеренията ни да не спрем възхода. Всеки имаше високи очаквания от новия певец и с какво той ще подобри групата. Най-голямото ни притеснение беше да не оправдаем тези очаквания. Притеснението ми беше, че може би феновете няма да ме приемат като нов певец. По това време по мой адрес се разпространяваха доста лоши слухове. Не трябваше да разочаровам публиката като новия вокалист на FINNTROLL.

Това турне на FINNTROLL има доста дати. Как се оцелява на път толкова време?
Най-добре е да имаш собствен личен живот по време на турне. Да излизаш, за да видиш нещо повече от бекстейджа и тур-буса отвътре. Необходимо е понякога да останеш със себе си като се поразходиш. Да останеш сам с мислите си. Това ми се отразява добре. Аз имам наистина много големи проблеми със съня. Много е важно да намеря начин да се наспя. Ако не спя, си вредя много, състоянието ми се влошава и мога да изпадна в много опасна здравословна ситуация. Сънят е много важен за мен. И разбира се, трябва да се забавляваш. Да се срещаш с приятели.

FINNTROLL с създадени преди близо 30 години. Кое е най-голямото им постижение до днес?
Това най-вероятно е последният ни албум, защото не се отказахме. Все пак оставихме настрана издаването на нов материал за седем години. Композирането ни отне много време. Много време ни отне и да създадем музика, която искаме да издадем. Бях наистина близо съвсем да се откажа от реализирането на нов диск. За това и най-голямото ни постижение е, че успяхме да изкараме този нов албум. В миналото групата претърпя голяма трагедия със смъртта на Somnium. Наистина за останалите беше голямо предизвикателство да продължат напред без един от най-важните членове на FINNTROLL. По това време певецът Katla реши да се оттегли заради проблеми със здравето. Наистина беше голямо постижение групата да остане заедно и да продължи напред.

Успехът промени ли ви по някакъв начин?
Славата определено променя. Преди времената на големите звукозаписни компании, единственото, което ни оставаше като музиканти, е наистина да се стремим с всички сили, да изтикаме групата на светло. А днес нещата са различни. Не се притесняваме за звукозаписните компании, няма ги напрежението и стресът от организирането на концерти. Днес можем да се забавляваме и да оставим нещата да се случват. Това по някакъв начин ни направи един вид циници по отношение функционирането на една група.

Вие сте седем души. Какви правил спазвате, за да запазите атмосферата в групата?
Не знам. Ние сме група от личности, които могат да работят заедно. Всъщност сме шестима, защото Virta не прави турнета с нас. По време на концертните обиколки сме петима. Така че бандата не е толкова голяма. Хубаво е, че всеки разполага с личното си пространство и ролите ни са разпределени. Аз се грижа за интервютата и промо материалите. И за мърча. Барабанистът ни Morko е отговорен за продукцията. Запазва полети, преглежда оборудването. Имаме различни роли, което е по-добрият начин всичко да бъде точно структурирано.

Кой е твоят най-"Spinal Tap" момент?
Всичко, което е показано във филма, се случва постоянно в реалния живот. Хората си мислят, че е измислен сценарий, но всъщност в него реалността е в изобилие. Всичко показано във филма са реални преживявания. Аз например постоянно се губя. Басистът ни се е губел на летище. Вече сме се регистрирали за полета, а Tundra го няма. А той се бил загубил. Тогава изпусна полета. Което е голям "Spinal Tap" момент. Аз пък говоря много между песните. Ако имаме седем дати в Германия, никога не запомням в кой град сме. Доста често произнасям името на погрешен град. Днес, когато сме на турне, на моя сетлист тур-мениджърът ни изписва и името на града, в който имаме концерт. Иначе през цялото време, всяка нощ ще бъде "Здравей, Кливлънт"!

Ти си част от ...AND OCEANS. Там как вървят нещата?
Нещата се развиват много добре в момента. Миналата година направихме първото си европейско турне от 18 години или нещо такова. Дори повече - от 21 години. То беше много голяма крачка напред за групата. В момента планираме нови концерти. Не мога да кажа повече, но ще посетим страни, в които никога преди това не сме свирили. Преди няколко седмици започнахме да подготвяме демо версиите на композициите за следващия албум на ...AND OCEANS. В момента една трета или половината от диска е налична. Надяваме се да сме готови с тях тази година. Така в края на тази или началото на следващата ще можем да влезем в студио. Очаквайте нова музика от нас и наистина вървим стремглаво нагоре, което е много добра новина.