WARBRINGER в София - Докато смъртта ни раздели или метъл завинаги

   Да живееш така, че да оставиш следа след себе си. Да живееш своя живот по начин, по който ти харесва. Ето това е наистина голямата свобода да избираш кой да бъдеш. Бориш се, стоиш като най-силният жив щит за своите хора, а те са до теб и заедно владеете силата на голямото живо оръжие - музиката.

   Макар John Kevill да пише текстовете си, ровейки из дебелите книги по история на света, много от тях биха могли да бъдат приемани и като метафора и разбирани извън буквалния смисъл на думите.

   Макар и просто един клубен концерт, шоуто на групата му WARBRINGER в София четвъртък вечер (20 юли) е също толкова значимо събитие по пътя му, колкото и участието на фестивала "Х" или "Y" в Европа или един от 300-те концерта, които бандата е изнесла за 2009 г., например. Искам да кажа, че когато знаеш какво правиш и го правиш както трябва - това е всичко, което има значение.

   Впускам се в тези разсъждения след като се прибирам от шоуто в клуб "Live & Loud" и първото нещо, което виждам като отварям компютъра, за да пиша репортажа, е новината за смъртта на фронтмена на LINKIN PARK Chester Bennington. Изведнъж тленното човешко тяло става така малка и незначима част от живота, когато той самият е изгубен, а мащабът на онова, което остава - изкуството е необятно, непреходно, а силата му - необяснима.

   И така, няма да са вглеждаме отблизо в детайлите, а ще направим описание на радостта от споделянето на щастието да си жив, да си сред свои и да правиш това, което обичаш (най-много). Едно от яките неща на концертите е, че на тях се виждаш с много приятели. Едно от яките неща на приятелите пък е, че ги виждаш по концерти, където празнуваш радостта на момента. На всеки концерт се случва нещо голямо в нашата микровселена - нашия метъл свят. Ето това те зарежда всеки път и се връщаш в цивилния живот прероден.

   При гостуването на WARBRINGER като съпорт на ICED EARTH преди четири години в "Mixtape 5" именно младоците бяха черешката на тортата понеже ICED EARTH се държаха като сърдити старчета и отрицателната енергия се настани в залата по време на тяхното изпълнение, а това се усеща и се помни. Също както и положителните вълни от сцена към публика се усещат и помнят. Дълго.

   Такива вълни имаше на 20 юли в "Live & Loud". Родните банди HECKTIC и SAVAGE RAVAGE са подгрели добре тълпата, довели са свои приятели и атмосферата е лежерна - чувстваме се добре като на купон у дома, но с удобствата на пълен бар, а яката музика даже е на живо. HECKTIC са свирили нова песен за първи път на живо и са получили подкрепа, SAVAGE RAVAGE са завършили по D.R.I.-ски енергичния си сет с "Las Vegan", (из)пушили са доволно и остава само да избухнат на WARBRINGER. Те ще вземат малко време за пренареждане на сцената, наместване на втория сет барабани и прочее, саундчек и каквото е необходимо, "за да се получи възможно най-доброто за вас, пичове!", както обяснява John, когато вече са готови да започват. Предварително са заявили, че ще свирят целия нов албум "Woe to the Vanquished" (2017) от начало докрай. Речено сторено. Едноименната песен пали също колкото и двете изхвърчали като сингли още миналата година преди издаването на албума - "Silhouettes" и "Remain Violent". "Remain Violent" наистина провокира агресия, но от онази нашата си - позитивната, която отключва съркълпит и "въздушни ритници". Не че не е същото на "Shellfire"… Много наситено с куфеене и движение изпълнение, истинско раздаване и в двете посоки.

   Извън новия диск са по-старите "Total War" и "Living in a Whirlwind". Сетът е лекичко така по-дълъг, отколкото са планирали, но няма как да се устои на тази публика. Ако си бил - знаеш. Като личен фаворит се очертават "Living Weapon", "Remain Violent" и "Combat Shock".

   Може да се заключи, че John е събрал отново добър състав и дано момчетата останат по местата си, защото видимо има спойка. И като се сетим, че преди три години пичът беше на път да помаха за сбогом на сцената, ни става едно такова странно и се питаме защо? Е, вярно трябваха му точно четири дена, за да обяви, че всъщност е взел решение да продължи с групата, намирайки нови съмишленици. Така е с метъла, там ли ти е сърцето, никога не си тръгваш. Истинско ли е - до гроб е.

   След шоуто американците слизат при публиката - естествено емоционално превъзбудени, изцедени, но в същото време и напомпани от адреналина, потни и усмихнати. Ще се снимат и ръкостискат с фенове дълго, защото те също са метъли, защото те са едни от нас. Всъщност като всички ни, обществото ще продължава да ги/ни мисли за леко мръднали... А иначе всеки един от нас би останал малко недоразбран, ако я нямаше точно тази музика, която така добре да описва това, което чувстваме. Метъл завинаги!

Текст и снимки: Албена Цолова - Бета